№ 193
гр. Сливен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104836 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано” № 5, ЕИК: 00694286 чрез адв. М.Д. от АК-Сливен срещу, с която е
предявен регресен осъдителен иск от застраховател срешу застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” за заплащане на изплатено от застрахователя на увреденото лице
застрахователно обезщетение с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. КР. ДР., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул.
„Йосиф Каломати“ № 11 била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
валидна от 01.02.2021 г до 31.01.2022 г. за лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ****. Било
видно от Протокол за ПТП № **** г. и подадено заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, че на 28.04.2021 г. около 10 часа в гр. Сливен, на бул. „Георги Данчев“, край
четвърти клон на пощата, ответницата и водач на автомобила без да се е убедила, че край
нея не минава МПС била отворила внезапно предната лява врата на автомобила, като била
счупила страничното дясно огледало на минаващия край нея лек автомобил „ТОЙОТА
АВЕНСИС“, с рег. № **** управляван от М. Д. ЯН., като вследствие на удара на този
автомобил били нанесени щети, като за тях била образувана щета при ищцовото дружество
под № **** като общата стойност на нанесените щети била 205, 04 лв. и била включвала
демонтаж, монтаж, ремонт и боядисване на капачка, корпус и мигач на дясното странично
огледало. Посочва, че въз основа на опис-заключение и доклад по щетата ищцовото
дружество било заплатило с преводно нареждане от 31.05.2021 г. на собственика на
увреденото МПС сумата от 205,04 лв., съставляваща обезщетение за покриване на
причинените от застрахователното събитие щети на застрахования автомобил. Било видно
от представения протокол за ПТП, че причината за настъпването му била неправилно
управление от страна на ответницата, която била отворила внезапно лявата врата на
управляваното от нея МПС без да се увери, че покрай нея не минават други МПС и била
напуснала мястото на ПТП, за което бил изготвен АУАН от 28.04.2021 г. Въпреки
получената на 06.07.2021 г. регресна покана ответницата не била възстановила сумата.
1
Моли съдът да осъди ответника на основание чл. 500 КЗ да му заплати сумата от 205,04 лв.,
съставляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил чрез назначеният й особен
представител. Счита, че предявеният иск е допустим, но не е основателен. Прави възражение
за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който следвало да се приеме,
че имал достатъчно място за да изпревари при правилна преценка относно необходимата
дистанция при процеса на изпреварване. Твърди, че подписът положен върху
застрахователната полица не бил на ответницата и застрахователният договор не бил
валиден . не било ясно как бил определен размера на щетите, тъй като липсвали подписи на
компетентните лица към представения опис-заключение. Твърди, че съгласно трайната
съдебна практика следвало да бъде доказано по безспорен начин, че при процесното ПТП
било задължително посещението от органите на МВР. Оспорва всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция на застрахователя. Моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. При условие на евентуалност прави възражение
за съпричиняване от пострадал изразяващо се в нарушаване на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
С оглед характера на предявения иск съдът с определение № 342 от 14.02.2022 г.
постановено по чл. 140 ГПК е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на настъпване на ПТП, настъпване на ПТП поради
виновно и противоправно поведение на ответника, причинна връзка между настъпилите
имуществени вреди и виновното и неправомерно поведение на ответника, както и вида и
размера на причинените имуществени вреди, изплатеното застрахователно обезщетение в
претендирания размер на собственика на увреденото имущество. Следва да докаже, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да установи плащане на
застрахователя на претендираното от него застрахователно обезщетение изплатено на
собственика на увреденото имущество. Следва да докаже и възражението си за
съпричиняване от пострадал изразяващо се в нарушаване на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
С оглед на събраните от съда доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Страните са сключили застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна от
01.02.2021 г до 31.01.2022 г. за лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ****. Видно от
Протокол за ПТП № **** г. и подадено заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение на 28.04.2021 г. около 10 часа в гр. Сливен, на бул. „Георги Данчев“, край
четвърти клон на пощата, ответницата и водач на автомобила без да се е убеди, че край нея
не минава МПС е отворила внезапно предната лява врата на автомобила, като е счупила
страничното дясно огледало на минаващия край нея лек автомобил „ТОЙОТА АВЕНСИС“,
с рег. № **** управляван от М. Д. ЯН., като вследствие на удара на този автомобил са
нанесени щети, като за тях е образувана щета при ищцовото дружество под № **** като
общата стойност на нанесените щети е 205, 04 лв. и включва демонтаж, монтаж, ремонт и
боядисване на капачка, корпус и мигач на дясното странично огледало. Въз основа на опис-
заключение и доклад по щетата ищцовото дружество е заплатило с преводно нареждане от
31.05.2021 г. на собственика на увреденото МПС сумата от 205,04 лв., съставляваща
обезщетение за покриване на причинените от застрахователното събитие щети на
застрахования автомобил.
Въпреки получената на 06.07.2021 г. регресна покана ответницата не е възстановила сумата.
2
Видно от АУАН № **** г. и издаденото въз основа на него НП № **** ответницата е
паркирала лекия си автомобил „Форд“ без да се увери, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението е отворила лявата предна врата на автомобила и се е
ударила в преминаващия лек автомобил „Тойота“ движещ се в посока центъра като са
настъпили материални щети и водачът не е останал на място и не е уведомил органите на
МВР. Водачът се качвал или слизал от ППС, оставайки врата отворена, с което бил създал
опасност за движението и виновно бил нарушил чл. 95, ал. 1 от ЗДвП и при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП го бил напуснал без да уведоми службата за
контрол, както и не бил изпълнил указанията й, като по този начин бил виновно нарушил и
чл. 123, ал. 1, т. 3б „в“ от ЗДвП.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза била налице техническа
възможност да настъпи описаното увреждане в областта на дясното огледало на автомобила
„Тойота“ по механизма описан в протокол за ПТП. Съгласно извършената калкулация на
стойността на щетата същата била в размер на 205,04 лв. Калкулацията била включвала
стойност на нови части, труд и материали. Механизмът на настъпилото събитие бил свързан
с отваряне на предната лява врата от водача на автомобила „Форд“, когато той бил в покой
и в процес на заобикаляне от автомобила „Тойота“. Страничната дистанция между
автомобилите била около 80-85 см. В случай, че вратата не се била отворила двата
автомобила не биха били в контакт помежду си. При отчитане на ширината на платното за
движение на бул. „Георги Данчев“ пред четвърти пощенски клон било налице достатъчно
разстояние за заобикаляне на автомобила „Форд“ от автомобила „Тойота“ без да настъпи
контакт в конкретния случай. Това било валидно единствено обаче, ако в насрещната пътна
лента не било налице интензивно движение в обратна посока.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза като изготвена
от компетентно и безпристрастно вещо лице.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И., който е актосъставител
процесното ПТП било настъпило на 28.04.2021 г. на бул. „Г. Данчев“ като след като отишли
на място водачката на ударения автомобил била заявила, че докато било подминавала
автомобила на ответницата вратата се била отворила и ударила нейния автомобил. По-
късно била пристигнала и водачката на паркирания автомобил, като страните били спорили,
но вината била на водача на паркирания автомобил, тъй като без да се убеди, че покрай него
не минава друг автомобил внезапно бил отворил врата и бил ударил преминаващия
автомобил. Били съставили протокол в който били отразили, че водачът на процесния
автомобил бил напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като еднопосочни и
безпротиворечиви съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът приема за установени следните
правни изводи:
Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква да бъде
установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания
случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в
произшествието, възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.”б” ЗДвП, в зависимост от
това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият съставлява приложение
№ 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.) и съвместно да уведомят службата за
контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова
съгласие водачите-участници в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да
3
уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Не
във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда
задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е
задължително, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Според чл.125,
т.7 от ЗДвП посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с имуществени вреди и
местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато
между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му, напусналият го водач извършва
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”б” от ЗДвП, за което носи и административно-наказателна
отговорност по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
От свидетелските показания на свидетеля И. се установява, че между водача на
паркирания автомобил и водачът на преминаващия автомобил е било налице разногласие
относно вината за настъпване на ПТП. Тези свидетелски показания кореспондират с
Протокол за ПТП, АУАН и НП приложени по делото. Приложеният по делото протокол за
ПТП представлява официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и
страните с материална и формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и
възприети от съставителя му. Протоколът не е оспорен по надлежния ред от ответника.
Видно от материалите по делото, по отношение на ответника е взето административно
отношение, като против същия е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и
наказателно постановление. Ответникът е нарушил чл. 95, ал. 1 ЗДвП съгласно който
водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат
от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението.
Освен, че е нарушил правилата за движение, ответникът е извършил и второ
нарушение, като е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите на
полицията. Обстоятелството, че водачите на двата автомобила не са попълнили
споразумителен протокол е достатъчно да докаже липса на постигнато между тях съгласие за
обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
От заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че е налице
техническа възможност да настъпи описаното увреждане в областта на дясното огледало на
автомобила „Тойота“ по механизма описан в протокол за ПТП. Съгласно извършената
калкулация на стойността на щетата същата била в размер на 205,04 лв. Калкулацията била
включвала стойност на нови части, труд и материали. Механизмът на настъпилото събитие
бил свързан с отваряне на предната лява врата от водача на автомобила „Форд“, когато той
бил в покой и в процес на заобикаляне от автомобила „Тойота“. Страничната дистанция
между автомобилите била около 80-85 см. В случай, че вратата не се била отворила двата
автомобила не биха били в контакт помежду си. При отчитане на ширината на платното за
движение на бул. „Георги Данчев“ пред четвърти пощенски клон било налице достатъчно
разстояние за заобикаляне на автомобила „Форд“ от автомобила „Тойота“ без да настъпи
контакт в конкретния случай. Това било валидно единствено обаче, ако в насрещната пътна
лента не било налице интензивно движение в обратна посока.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вина, съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.
С оглед на изложеното съдът счита, че се доказват всички елементи на фактическия
състав предвиден в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а именно-наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на
ПТП/застрахователната полица е валидна до 01.02.2022 г./, настъпване на ПТП поради
4
виновно и противоправно поведение на ответника/нарушаване от негова страна на чл. 95, ал.
1 ЗДвП/, причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и виновното и
неправомерно поведение на ответника/установява се от съдебно-автотехническата
експертиза/, както и вида и размера на причинените имуществени вреди/съгласно съдебно-
автотехническата експертиза общият им размер е 205,04 лв./, изплатеното застрахователно
обезщетение/видно от представеното платежно нареждане/ в претендирания размер на
собственика на увреденото имущество. От свидетелските показания се установява, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
тъй като от процесното ПТП са настъпили материални щети и е било налице разногласие
между водачите на двата автомобила относно обстоятелствата на ПТП.
По отношение на направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на водача на другия автомобил изразяващо се в нарушаване на чл. 42, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП съдът счита същото за неоснователно.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо
не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. Подобно поведение на водача на другото МПС не се установява.
Видно от съдебно-автотехническа експертиза при отчитане на ширината на платното за
движение на бул. „Георги Данчев“ пред четвърти пощенски клон било налице достатъчно
разстояние за заобикаляне на автомобила „Форд“ от автомобила „Тойота“ без да настъпи
контакт в конкретния случай. Това било валидно единствено обаче, ако в насрещната пътна
лента не било налице интензивно движение в обратна посока. По делото не беше
установено дали в насрещната пътна лента не е било налице интензивно движение в обратна
посока. Според вещото лице в конкретния случай водачът на другия автомобил „Тойота“ е
преминал на разстояние от около 80-85 см., което било възможно да е продиктувано от
наличието на насрещно движещ се автомобил и технически правилно било водачката на
автомобила „Форд“ да се съобрази с наличието на автомобил, който заобикаля автомобила
„Форд“ и да отвори вратата след преминаване на автомобила „Тойота“.
Въведеното защитно възражение следваше да бъде доказано пълно и главно от
навелата го страна /в този смисъл е и задължителната съдебна практика, пост. по реда на чл.
290 ГПК – Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /, което не бе
сторено от ответника, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.
Размерът на претърпените щети е определен в калкулацията по претенцията и включва нови
части, труд и материали възлиза на 205,04 лева съгласно кредитираната от съда съдебно-
автотехническа експертиза.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищцовото дружество разноски по делото в размер на сумата от 51,50 лева, съставляваща
държавна такса, сумата от 360 лева съставляваща адвокатско възнаграждение, сумата от 150
лв., съставляваща депозит за особен представител и сумата от 200 лева, съставляваща
възнаграждение за съдебно-автотехническа експертиза или сума в общ размер на 761,50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Г. КР. ДР., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Йосиф Каломати“ №
11 да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” , със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, ЕИК: 00694286, сумата от 205,04 лв.,
представляваща заплатено от застрахователя обезщетение по щета № ****, съгласно
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с
полица № ****, валидна от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г, за извършено от нея ПТП на
28.04.2021 г. около 10 часа в гр. Сливен, на бул. „Георги Данчев“, край четвърти клон на
пощата, ответницата и водач на автомобила „Форд“, с рег. № **** без да се е убедила, че
край нея не минава МПС била отворила внезапно предната лява врата на автомобила, като
била счупила страничното дясно огледало на минаващия край нея лек автомобил „ТОЙОТА
АВЕНСИС“, с рег. № **** управляван от М. Д. ЯН., като вследствие на удара на този
автомобил били нанесени щети-ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба -25.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. КР. ДР., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Йосиф Каломати“ №
11 да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” , със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, ЕИК: 00694286, сумата от 51,50 лева,
съставляваща държавна такса, сумата от 360 лева съставляваща адвокатско възнаграждение,
сумата от 150 лв., съставляваща депозит за особен представител и сумата от 200 лева,
съставляваща възнаграждение за съдебно-автотехническа експертиза или сума в общ размер
на 761,50 лв.,съставляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6