АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2082
Гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 1913 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно-процесуалния
кодекс във връзка
с чл.63 ал.1 пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от П.Е.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. И., против решение № 1072/
15.06.2023 г., постановено по АНД № 1563/ 2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
с което е потвърдено наказателно постановление № 22- 3389- 000174, издадено на 10.08.2022г. от началник
сектор към ОД на МВР- Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на основание чл.174 ал.1
т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
Релевираните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
процесуалните правила и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърди, че изписването на
абревиатурата на закона е нарушило правата на лицето да разбере в какво
нарушение е обвинен. Твърди също, че в АУАН е било посочено друго цифрово
изражение на нарушената норма. Посочва, че нормата на чл.174,ал.2 от ЗДвП (вероятно се има предвид чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП- бел.моя) може да бъде наложена само на
правоспособен водач, какъвто касаторът не бил. Но твърди, че единственият акт,
въз основа на който е отнето СУМПС, е процесното НП, което от своя страна е
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – началник
сектор към ОД на МВР- Пловдив, 06 РУ Пловдив не взема становище по касационната
жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
За да потвърди издаденото
наказателно постановление, районният съд е приел от събраните по делото
доказателства, че посочените нарушения са установени и доказани по безспорен и
категоричен начин. Приел е, че не са налице допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, тъй като нарушенията са описани
ясно по идентичен начин, както в АУАН, така и в НП. Отчел е, че самоличността
на нарушителя е установена и не буди съмнение автора на нарушенията, поради
което е потвърдил издаденото
наказателното постановление. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя за
налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 медеца.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и събраните по
делото доказателства.
Съгласно
чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от
12 месеца и глоба 1000 лв.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената
проверка касаторът е изпробван с техническо средство за установяване употреба
на алкохол, отчело 0,98 промила алкохол в кръвта. Издаден е бил талон за кръвно
изследване, като същият му е връчен. Няма данни за извършено изследване на
кръвта в указаното време. Това обстоятелство не се отрича от него нито пред въззивния
съд, нито пред настоящата инстанция.
Съдебното
решение на въззивната инстанция много подробно са преценени всички елементи на
фактическия състав на нарушението, както и е обърнато внимание на всеки детайл
от заявените факти, в това число и на заявеното от свидетеля Учорджиев, както и
на направените възражения на жалбоподателя, поради което на основание чл. 221,
ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на районния съд.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая е несъществено обстоятелството, че в АН и
в НП е посочена абревиатурата на закона. В АУАН и в НП много подробно е описана
фактическата обстановка на установеното нарушение, а сам жалбоподателят е бил
запознат с акта, видно от положения от него подпис. От показанията на актосъставителя
също става ясно, че Ч. е бил запознат с установеното в акта, с правата и
задълженията си, поради което не може да се приеме, че неизписване на пълното
наименование на закона толкова съществено е нарушило правата на лицето.
Не
се споделят твърденията на касатора относно противоречие на праното основание,
посочено в АУАН и това в НП, защото такива не са налице.
Настоящата
касационна инстанция намира възраженията за неприложение на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП също за неоснователни. В посочената разпоредба законодателят не прави
разлика между правоспособни водачи и неправоспособни такива. Много подробно в
мотивите на въззивната инстанция е обсъден този въпрос, поради което съдът не
намира за необходимо да го преповтаря. Възраженията на неправоспособност в
случая могат да имат отношение единствено към нарушението по чл. 150 ЗДвП.
При това положение, не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XХIV състав,
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 1072/ 15.06.2023 г., постановено по АНД № 1563/ 2023 г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.