№ 2942
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20251100500925 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В.гр.д. №925/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на О. В. Б. с ЕГН
********** и Р. С. Б. с ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20129444 от
18.09.2024 г постановено по гр.д.№17136/21 г на СРС , 140-ти състав , с което са
отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Столична
община да се признае за установено , че са собственици на основание по давностно владение
на следните поземлени имоти, находящи се в с.Бистрица р-н Панчарево, СО , вилна зона
“Градище” , а именно:
поземлен имот с идентификатор по КККР 04234.6950.3006 , с площ от 131 кв.м. при
граници и съседи: 04234.6952.386, 04234.6952.382, 04234.6950.550. 04234.6950.551,
04234.6951.378
поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6951.683, с площ 712 кв.м.,
поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6951.682 с площ 115 кв.м.,
както и поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6951.684 с площ 51 кв.м.,
като последните три недвижими имоти съставят поземлен имот с кадастрален
идентификатор 04234.6951.378, целият с площ от 878 кв.м. и представляващ поземлен
имот с пл.№378 по картата на възстановената собственост, при граници и съседи:
04234.6951.85, 04234.6952.386 /предишен 04234.6952.87/ 04234.6950.3006, 04234.6950.551,
1
предишен 04234.6951.10, а понастоящем 4234.6951.724, 04234.6951.717, както и включващ
части от имоти с идентификатори 04234.6951.720, 04234.6951.719, 04234.6951.723 и
04234.6951.725, предишен 04234.6951.15,
а понастоящем 04234.6951.738 и включващ части от имоти с идентификатори
04234.6951.720 и 04234.6951.721, предишен 04234.6951.63 , а понастоящем 04234.6951.722
и включващ части от имоти с идентификатори 04234.6951.737 и 04234.6951.721/, както и
04234.6951.14.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като актовете за
общинска собственост /АОС/ не съдържат основания за съставянето им , съответно не
легитимират СО като собственик . АОС са съставени след като въззивниците са подали
молба-декларация за обстоятелствена проверка и продължително време са владели имотите
и са ги придобили по давност . Към имотите не е имало реституционни претенции от никого
.
Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Ищците не са придобили имота по давност считано от 08.07.1996 г , което е преценено и от
нотариуса . Налице е бил мораториум за давността върху процесните общински имоти , а
АОС имат обвързваща доказателствена сила .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 08.11.2024
г и е обжалвано в срок на 22.11.2024 г /по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . От представената и приета по делото,
преписка от СО - район „Панчарево“ се установява, че праводателят на ишците С.А.Б. се е
снабдил с нотариален акт за имот с пл.№551, представляваш дворно място извън регулация,
с площ от 1039 кв.м., заедно с построената в дворното място вилна сграда. Имот №551 е
попадал в територия, подлежаща на възстановяване по см. на § 4 от ПЗР на 3СП33 , но по
отношение на същия не са били налице претенции за възстановяване правото на
собственост. Имотът попадал в обща площ заедно със заснета граница на урбанизирана
територия.
Имот пл.№551 /който не е процесен/ ищците придобили през време на брака си по силата на
сключения със С.А.Б., договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 08.07.1996г.,
приет като доказателство по делото. Налице е разминаване в площта на имота придобит от
праводателя на ищците и площта вписана в нотариалния акт, по договора за покупко-
продажба, където площта на имота е 1072 кв.м. Според СРС това е така, тъй като
придобитият имот от праводателя на ищците е нанесен в картата на възстановената
собственост, не като възстановен имот, а като имот попадащ в урбанизирана територия,
заедно със заснета граница на урбанизираната територия, която била отредена на около 4м.,
западно от границите на поземления имот по кадастралната карта - в този см. и вешото
2
лице, обективирани в абзац първи от стр.3 изводите на вещото лице.
Видно от представеното графично изображение на стр.2 от СТЕ придобитият от ищците по
силата на договора за покупко-продажба, недвижим имот е показан в светло син цвят, като
площта и границите на същия съответстват на кадастралната карта и на посоченото в
нотариалния акт за покупко-продажба от 08.07.1996г. като са отразени и границите на
имота съобразно картата на въстановената собственост и съответстваши на плошта и
границите, отразени в придобивното основание на праводателя на ищците С.А.Б..
Според събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ , освен имот с
пл.№551, който ищците са придобили на възмездно правно основание от С.А.Б., в
съседство се е намирал поземлен имот с пл.№378 по картата на възстановената
собственост, който е представлявал по предназначението си земеделска територия с начин
на трайно ползване - друг вид територия със селищен характер. Имотът е бил кадастрално
заснет през 2011 г., като вещото лице изрично е констатирало, че няма изменения преди и
след кадастралното му заснемане, с идентификатор 04234.6951.378, целият с площ от 878
кв.м.
През 2013г. е подадено предложение за изменение на кадастралната карта, като от имот с
пл.№378, следвало да се образуват следните недвижими имоти с проектни идентификатори
04234.6951.683 с площ 712 кв.м., 04234.6951.682 с площ 115 кв.м, както и 04234.6951.684 c
площ 51 кв.м., и трите недвижими имоти са части от ПИ с кадастрален идентификатор
04234.6951.378, целият с площ от 878 кв.м. /поземлен имот с пл.№378 по картата на
възстановената собственост/. Процесните имоти са с проектни идентификатори и не са
нанесени в кадастъра , тъй като административната процедура не била завършена. Било
подадено ново заявление за изменение на кадастралната карта, като на снимковото
изображение на стр.3 от заключението на вещото лице, с жълти линии същото е обозначило
проектните граници на имотите с проектни идентификатори 04234.6951.683 с площ 712
кв.м. 04234.6951.682 с площ 115 кв.м., както и 04234.6951.684 с площ 51 кв.м П
За поземлен имот с идентификатор по КККР 04234.6950.3006 с площ от 131 кв.м., се
установява, че преди кадастралното си заснемане процесният имот не е бил нанесен като
самостоятелен такъв в картата на въстановената собственост, а е бил част от поземлен имот
с пл. №20380 представляващ урбанизирана територия.
За поземлен имот с идентификатор по КККР 04234.6950.3006 с площ от 131 кв.м. бил
издаден акт за частна обшинска собственост №4860 от 04.07.2014г., а за ПИ с
идентификатор 04234.6951.378, целият с площ от 878 кв.м. - акт за частна общинска
собственост №4861 от 04.07.2014 г, включващ в своите граници недвижими имоти с
проектни идентификатори 04234.6951.683 с площ 712 кв.м., 04234.6951.682 с площ 115
кв.м., както и 04234.6951.684 с площ 51 кв.м.. Тези имоти граничат с имот с пл.№551, който
ишците са придобили на възмездно правно основание от С.А.Б. .
Според СРС процесните поземлени имоти са в достатъчна степен индивидуализирани по
площ и граници, както и по местоположение, като вещото лице е изяснило на какво се
3
дължат известните разминавания в площите и местоположението им по картата на
въстановената собственостиу по кадастралната карта Обстоятелството, че предмет на
делото са имоти с проектни идентификатори, по отношение на които е била налице
процедура за реалното им разделяне от един общ имот и обособяването им като
самостоятелни кадастрални обекти не влияе на допустимостта на производството, тъй като
безспорно се установи, че същите по площ и граници попадат в съществуващ поземлен
имот, който е предмет на производството.
Според СРС основният спорен въпрос по делото е дали ищците са придобили процесните
недвижими имоти, на основание на осъществено давностно владение през време на брака
си. Наличието на издаден акт за общинска собственост не притежава конститутивно
значение за възникването на вещното право на собственост върху имотите, а само
удостоверително такова до наличието на доказателства, опровергаващи установеното по
силата на издадените актове .
Според СРС от показанията на разпитаните свидетели се установява , че ищците са
осъществявали фактическа власт върху процесните поземлени имоти считано от 08.07.1996
г /датата на която са придобили на възмездно основание фактическата власт върху имот с
пл.№551/ С изменението на чл. 86 3С от 1996 г. давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост т.е. имотите
частна общинска собственост могат да бъдат придобивани по давност считано от
01.06.1996г.
Според СРС фактическата власт върху процесните поземлени имоти е налице от 08.07.1996
г, като десетгодишния срок за придобиване по давност въз основа на недобросъвестното
владение принципно изтича на 08.07.2006 г. От друга страна на 31.05.2006г., течението на
давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗДС за срок от седем месеца, като с последвашите
изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължавано.
Според СРС вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на
давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока -
31.05.2006 г, като спирането е удължено до 31.12.2022 г. Налице е било и ретроактивно
действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г. В случая се налага
извод , че предвиденият в чл.79 ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл.
Според СРС действително с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.), но както е посочено в самото решение, с обявяването на разпоредбата на § 1 ал.1
ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл.
151, ал. 2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума са
настъпили от момента на влизане на решението на КС в сила - 04.03.2022 г. Не е доказан
фактическия състав на общата 10 годишна придобивна давност при недобросъвестно
4
владение , исковете на ищците са неоснователни и трябва да се отвхърлят .
Решението на СРС е неправилно . Следва да се сподели приетото от първоинстанционния
съд , че ищците са доказали по безспорен начин с показанията на разпитаните пред СРС
свидетели К.К. и Д.П. , че за периода 08.07.1996 г до 26.03.2021 г / а и след това / са
владели процесните имоти трайно , явно и несмущавано , като същите са били включени
към застроения им имот и са били оградени с трайна ограда , като южната част на имот
№378 отива към дере .
Според трайната практика на ВКС / решение №391 от 18.10.2012 г по гр.д.№1139/11 г на
ВКС , I ГО , решение №81 от 24.07.2018 г по гр.д.№4029/17 г на ВКС , II ГО , решение №71
от 06.02.2025 г по гр.д.№1773/24 г на ВКС , I ГО и др. Актовете за общинска собственост
издадени от ответника нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото
по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. Ако фактическото
основание за придобиване на собствеността не е посочено в акта, при оспорване в тежест
на общината е да установи откога и на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка,
конфискация и пр.) имотът е станал общинска собственост преди съставянето на
представения акт за общинска собственост, тъй като оспорването на представен акт за
държавна, респ. за общинска собственост представлява твърдение за отрицателен факт,
доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива
(решение №269 от 03.08.2012г. по гр.д.№643/2011г. на І г.о. на ВКС). За да се ползва като
официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание
на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по
силата на което имотът е придобит от общината (решение №87 от 01.08.2018г. по гр.д.
№2714/2017г. на І г.о. на ВКС).
В случая ответникът не е доказал по безспорен начин възражението си , че процесните
имоти са били общинска собственост . В АОС не са посочени конкретни фактически
основания за придобиване на процесните имоти от Столична община . Вписването в
АОС на нормите на чл.2 ал.1 т.1 ЗОбС /имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон/ или на чл.2 ал.1 т.7 ЗОбС / имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон / не представлява
конкретно фактическо основание за придобиване на имотите от СО . Такива конкретни
фактически основания не са посочени и защитени /доказани/ от ответника и в
производството по делото . Липсват и данни за АДС издадени преди 1996 г , включително да
се касае за стар държавен или общински имот . Има частични данни , че имотът може да е
бил земеделски , но не и дали е бил включен в земи на ТКЗС и/или АПК , дали има стар
собственик , подал ли е последният заявление за възстановяване и пр.
Самото издаване на АОС не прекъсва давността . Отделно , дори имотите да са били
държавна или общинска собственост , както твърди ответникът , същите са придобити по
давност от ищците за визирания период след 08.07.1996 г . Правилно СРС е посочил , че
забраната за придобиване по давност на имоти общинска собственост , е стеснена с
5
изменението на чл.86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996 г., според което само вещи,
които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по
давност.
В случая фактическата власт върху процесните поземлени имоти е налице от датата на
придобиване на имот №551 с нотариален окт - 08.07.1996 г- защото към тази дата според
разпитаните по делото свидетели процесните имоти са били оградени с трайна ограда
заедно с имот №551 от праводателите на ищците в общо стопанисван имот . Следователно
десетгодишният срок за придобиване по давност въз основа на недобросъвестното владение
принципно би изтекъл на 08.07.2006 г. От 31.05.2006 г давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС
за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.
С решение №3 от 24.02.2022 г. по конст. дело №16/2021 г. Конституционният съд е
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИ на ЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИ на ЗС е
обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. -
§ 2 ЗР на ЗИЗС . Разпоредбата с обратна сила отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
Както е посочено в решение №50141 от 25.04.2023 г по гр.д.№3194/21 г на ВКС , I ГО от
мотивите на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които
са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е изтекла в периода
от 31.12.2017 г до 19.01.2018 г /двадесет дни/ след обявяването на § 2 ЗР на ЗИ на ЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т.2 от решение №3 от 28 април 2020 г. по к.д.№
5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е
посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по
отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Това не важи за противоконституционната разпоредба на §
2 ЗР на ЗИ на ЗС .
В случая при спиране на давността на 31.05.2006 г с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността на ищците не са достигали още 39 дни за да придобият процесните
имоти по давност . Както се посочи за периода от 31.12.2017 г до 19.01.2018 г са изтекли
още 20 дни т.е. до предявяване на исковете на 26.03.2021 г на ищците не достигат още 19
6
дни са придобиване на имотите по давност .
От друга страна поред трайната практика на ВКС в решение №99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№
681/2012 г., І ГО , решение №177 от 09.11.2015 г по гр.д.№2803/15 г на ВКС , I ГО , решение
№130 от 06.03.2025 г по гр.д.№3718/23 г на ВКС , II ГО и др . няма пречка съдът на
основание чл.235 ал.3 ГПК да вземе предвид като факт настъпил в процеса на делото
продължилото владение на ищците върху процесните имоти . Разпоредбата на чл.116
б.”б” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС за прекъсване на придобивната давност се прилага само в случаите на
предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, но не –
както в случая - когато искът е предявен от владелеца, който се позовава на
придобивната давност. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД се
свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу
лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното.
Ищецът не може да прекъсне или да спре собствената си придобивна давност. Тази давност
може да бъде прекъсната с насрещен иск от лицето , което твърди , че е собственик на вещта
, в същото или в друго производство .
В случая ответникът СО не е предявил насрещни искове срещу ищците , за да
прекъсне придобивната давност и не се спори между страните , че ищците продължават да
владеят имотите . В течение на настоящото дело , което е продължило пред СРС и пред
въззивния съд до 2025 г т.е. години след обнародване и влизане в сила на Решение №3 от
24.02.2022 г. по конст. дело №16/2021 г. Конституционният съд на 04.03.2022 г безспорно са
изтекли липсващите 19 дни за придобиване на имотите по давност . Ищците са придобили
собствеността върху процесните имоти чрез придобивна давност и исковете им са
основателни .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете на ищците да се
уважат , като в диспозитива на съдебното решение се опишат имотите по действащите
КККР , с уточнение за имот с с идентификатор 04234.6951.378 , че е съставен и от
посочените от ищците в исковата молба и уточненията им проекто-имоти , които не са
нанесени в плановете .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20129444 от 18.09.2024 г постановено по гр.д.№17136/21 г на СРС ,
140-ти състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на О. В. Б. с ЕГН ********** и Р. С. Б. с ЕГН
********** от гр.София срещу Столична община , които искове са с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК , че О. В. Б. и Р. С. Б. са собственици на основание давностно владение
считано от 08.07.1996 г, на следните поземлени имоти, находящи се в с.Бистрица р-н
7
Панчарево, СО , вилна зона “Градище” , а именно:
поземлен имот с идентификатор 04234.6950.3006 , с площ от 131 кв.м. при граници и
съседи: 04234.6952.386, 04234.6952.382, 04234.6950.550. 04234.6950.551, 04234.6951.378 ; и
поземлен имот с идентификатор 04234.6951.378 с площ от 878 кв.м. ; който се състои от
поземлен имот с проектен идентификатор 04234.6951.683, с площ 712 кв.м., поземлен имот
с проектен идентификатор 04234.6951.682 с площ 115 кв.м., и поземлен имот с проектен
идентификатор 04234.6951.684 с площ 51 кв.м.,
ОСЪЖДА Столична община да заплати на О. В. Б. с ЕГН ********** и Р. С. Б. с ЕГН
********** от гр.София сумата от 5292,50 лева разноски пред СРС и 2110 лева разноски
пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8