Р Е Ш Е Н И Е
№ 306 09.02.2024г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 104 по описа на съда за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.17,
ал.2, т.4 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г. /обн. ДВ, бр.16/27.02.2015г., изм. и
доп./.
Образувано е по жалба от „И.Н.“
ЕООД, ЕИК ********* със законен представител управителя Н.Л. С.и съдебен адрес:***,
офис 104 срещу Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022г. с изх.№01-2600/876
от 20.02.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевира
основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Нарушението на формата е
поради липса на фактически основания за волеизявлението на органа. Нарушението
на процедурата е поради необсъждане на представените от дружеството
доказателства, възражения и обяснения по отношение заявлението за подпомагане.
Противоречието с материалния закон е поради липса на основанието за отказ от финансовото
подпомагане, евентуално за наличие на форсмажорни и изключителни обстоятелства
по §1, т.8 от ДР на Наредба №7/2015г. и чл.77, §2 от Регламент /ЕС/№1306/2013
на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година. Моли се за отмяна на акта.
Претендират се деловодни разноски.
В с.з. и писмени бележки
пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя списък на
разноските.
В с.з. пълномощникът на ответния заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспореното Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022г. с
изх.№01-2600/876 от 20.02.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е отказано финансово подпомагане за кампания 2022 на жалбоподателя
по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“ на основание чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №7/24.02.2015г.
поради заявени по-малък брой животни за вид „говеда“ от одобрените с писмо изх.№02-100-2600/36
от 13.02.2019г. и липса на предоставени документи по чл.43, ал.1 от Наредбата,
които да удостоверяват причината за загубата на животните. Волеизявлението на
органа е резултат от извършените на заявлението за 2022г. административни
проверки по чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредба №7/2015г. и автоматични проверки по
чл.10а, ал.1 и 3 от Наредбата, като последните проверки са част от заявлението
за подпомагане по чл.3, ал.1, т.5 от Наредба №5/27.02.2009г. Проверките са
извършени от наличните данни в СРКЗПЗП, СИЗП и СИРЖ, като визуализираният резултат
показва типа на установената грешка, за което дружеството е уведомено
посредством разписване на резултата от проверките. Оспореният акт е връчен на
жалбоподателя на 09.03.2023г., а жалбата по делото е подадена на 24.03.2023г.
Със заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. изпълнителният
директор на ДФЗ на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2,4 и 5,
пр.1 във вр. с ал.6 от ЗПЗП е делегирал на издателя на оспорения акт В. И. К.
като заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощието да издава и подписва
УП за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни и пчелни семейства
и за неизпълнени ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат“.
Административната преписка по издаване на акта съдържа
следните данни:
-с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх.№02-100-2600/36
от 13.02.2019г. на заместник изпълнителния директор на ФД „Земеделие“
жалбоподателят е одобрен за участие по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10
„Агроекология и климат“. Съгласно Таблица №1 към писмото са одобрени 32 животни
/ЖЕ/ говеда с код АК13. Писмото е връчено на адресата на 13.03.2019г.
-съгласно Таблица за отглежданите животни за 2021г. към
заявление за подпомагане за 2021г., жалбоподателят е участвал по мярка 10, код
АК13 с 40 животни говеда от порода Българско кафяво говедо.
-със заявление за подпомагане за 2022г. по мярка 10,
подадено на 13.05.2022г., не са заявени животни с код АК13, видно от Таблица за
отглежданите животни. Резултатите от заявлението, заедно с данните за
одобрените по мярката животни и декларираните за кампания 2021г. са отразени в „Резултати
от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане“
от 13.05.2022г., който акт е връчен на жалбоподателя. С коригирано заявление за
подпомагане от 31.05.2022г. жалбоподателят е заявил 1 бр. говедо с код АК13,
като в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни“ е уведомен за
заявения по-малък брой животни от одобрения за участие. В писмено обяснение до
ДФЗ от 31.05.2022г. като причина управителят на дружеството сочи извършената на
ЖО проверка от БАБХ на 18,19 и 20.04.2022г., довела до сваляне и премахване на
съществуващите животни от информационната система на БАБХ – ВетИС, с което е
лишен от правото да заяви животните. Конкретно твърди, че по време на
проверката животните се намирали в електропастир поради продажбата на наетия от
дружеството имот на друг собственик, за което дружеството не е уведомено
своевременно и поради действията за нова регистрация на ЖО. Отделно от това са
посочени пропуски на ръководството на МОСВ при определяне на годишния план за
паша на животните. С ново заявление от 09.06.2022г. жалбоподателят е декларирал
1бр. говедо с код АК13, а „Резултатите от автоматичните проверки“ от
09.06.2022г. са го задължили да спазва заповеди на министъра на земеделието,
храните и горите №РД 09-493/20.04.2022г. и/или РД 09-503/27.04.2022г.
Посочените заповеди са приложени на л.99-103 от делото и касаят началната дата
за подаване на заявленията за подпомагане по мярката. При подписване на „Резултатите
от автоматичните проверки“ от 09.06.2022г. жалбоподателят е възразил срещу
изводите от проверката, препращайки към писменото обяснение.
По делото е приобщена преписката от проверката на ЖО на
жалбоподателя от органите на ОДБХ гр.Кюстендил и кореспонденцията като нейно
следствие. Видно от Констативен протокол №11/20.04.2022г. на служителите от
ОДБХ гр.Кюстендил, проверката в ЖО с №2640-0200 /**********/ е извършена на
20.04.2022г. в присъствие на представител на заявителя. По време на проверката
е констатирано, че в ЖО няма налични животни. По информация на представителя на
жалбоподателя животните са се намирали в ЖО с рег.№2638-0098 в близост до
бившия стопански двор на гр.Кочериново. Органите са констатирали, че животните
са придвижени от единия до другия ЖО без издадено ВИС и без подадено заявление
до ветеринарния лекар. Представителят на жалбоподателят е посочил като
форсмажорно обстоятелство продажбата на имота, за която е уведомен по-късно,
което е наложило временното преместване на животните. Посочените данни са
обективирани в писмо изх.№КН-2786/03.06.2022г. на директора на ОДБХ
гр.Кюстендил до жалбоподателя. Видно от писмото и справка, към 20.04.2022г. в
ИИС-ВетИС в ЖО са отразени 47 бр.говеда, от които 40бр. са под селекционен
контрол. Съгласно писмо изх.№БД-1440/21.04.2022г. на директора на дирекция в
БАБХ и вътрешна кореспонденция вх.№КН-2241/12.05.2022г. по описа на ОДБХ гр.Кюстендил,
на 21.04.2022г. липсващите в ЖО животни са деактивирани в ИИС-ВетИС и
отбелязани със статус „изгубени“ от 20.04.2022г. до установяване на обективната
истина за тяхното съществуване. От тази дата ЖО е обявен за „неактивен“. Достъпът
до ЖО в ИИС-ВетИС е възстановен на 11.05.2022г. с указание за актуализация с
данните от проверките. Актуализацията в ИИС-ВетИС касае прекратяване на
местодомуването на всяко животно, което не е в ЖО.
От приобщените писмени доказателства на д-р Й.К. и
свидетелските му показания се установяват извършени от К. мероприятия на
стопанисваните от жалбоподателя животни в ЖО /вземане на кръв на 16.04.2022г.,
инвентаризация на животните на 24.04.2022г., ваксинации на 01.06.2022г. и
29.10.2022г. и интрадермално изследване за туберкулоза на 26.10.2022г./, които
свидетелят не е могъл да отрази в ИИС-ВетИС поради забрана за работа със
системата. Свидетелят сочи, че след първата проверка от ОДБХ гр.Кюстендил е
извършена втора инвентаризация седмица или две след първата, при която
животните били налични в ЖО с леки промени. Фактически съществували повече от
преди, 4-5 били продадени или заклани и 4-5 са новомаркирани. Дружеството
отглеждало около 40 животни. ЖО на дружеството е единствен. Животните сутрин се
извеждали на пасището, а вечер се прибирали в обора. Пасището е заградено с
електропастир и се намира на 200-300м над фермата. Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са логични, последователни и
съответстват на писмените доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното Уведомително писмо е
незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:
Относно компетентността на органа:
Актът изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата
законова компетентност. Нормата на чл.52, ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г.
въвежда в компетентност на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция отказът за изплащането на годишната финансова
помощ. Този отказ покрива основанието по чл.17, ал.2, т.4 от Наредбата.
Наредбата е издадена по делегация от чл.9а, т.2 от ЗПЗП по см. на §3 от ПЗР на
Наредбата. Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на РА, а нормата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП дава право на
органа да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС
или от националното законодателство на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Посредством приложената по делото
заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. изпълнителният директор на фонда е осъществил
законовата делегация по чл.20а, ал.4 от ЗПЗП в полза на издателя на оспореното Уведомително
писмо. Страните не спорят относно компетентността на органа.
По формата на акта:
При издаване на акта са спазени общите изисквания за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа имената и длъжността на издателя,
неговият адресат, има фактически и правни основания с ясно формирано
волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и
разпоредителна част. Правно допустимо е
част от мотивите на органа да се съдържат в други издадени от същия орган
предхождащи издаването на акта документи, които са послужили за неговото издаване и са цитирани в неговото съдържание.
Такива са посочените в акта писмо изх.№02-100-2600/36 от 13.02.2019г. на органа
и Резултатите от автоматичните проверка на въведените в заявлението за кампания
2022г. данни, съдържащи се в Таблици на заявения брой животни по направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското
стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. Възраженията
на жалбоподателя за обратното са неоснователни.
По процедурата:
Оспореният акт обаче е издаден в нарушение на установената в
Наредба №7/24.02.2015г. процедура. Вярно е, че съгласно чл.10а, ал.1 и ал.3 от
Наредбата служителите на ОСЗ при въвеждане на данните по чл.7 и чл.8 стартират
проверка на въведените данни в СРКЗПЗП /системата за регистрация на кандидатите,
на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане, която система е част от
ИСАК по см. на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПЗП/ и визуализират резултата от тях, който
резултат показва типа на установените грешки и несъответствия. Това са т.нар.
„автоматични проверки“. Същите се извършват въз основа на наличните към момента
на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по
чл.37 от ЗПЗП. Автоматичните проверки са обективирани в посочените от органа
резултати към заявлението за кампания 2022г. Съгласно таблиците към „Резултати
от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2022“ от одобрения 32бр. животни и декларирани
за кампания 2021г. 40 бр. животни, за процесната кампания 2022г са декларирани
0бр. животни. В същото време норма на чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата задължава
органа да откаже изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на
място за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните
дейности. Съгласно чл.8 от Наредбата, агроекологичните дейности по
направленията по чл.3 се прилагат за период от пет последователни години, като
кодовете за дейностите са посочени в Приложение №5 към чл.9, ал.1 от Наредбата.
Заявената от жалбоподателя агроекологична дейност е с код АК13 - Ж2.1 „опазване на застрашени
местни породи – едър рогат добитък и биволи“. При извършване на
административните проверки ДФЗ-РА използва наличната в регистъра на БАБХ към
датата на подаване на заявлението информация, като за направлението по чл.3,
т.6 от Наредбата /приложимо за случая/ ДФЗ използва и информацията от регистъра
на БАБХ към 80 дни след последния ден за подаване на заявленията за подпомагане
съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №5/2009г. Използва се и предоставената
информация по чл.54, ал.1 от Наредбата. В случая не са изпълнени изискванията
на чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата, т.к. изводите на органа не почиват на
действително извършени административни проверки и проверки на място. Ако беше
извършена административна проверка в регистъра на БАБХ, органът би установил,
че към 13.05.2022г. и 31.05.2022г. /датите на заявлението и неговата промяна/ профилът на ЖО в ИИС-ВетИС е
активен, но същият е бил преустановен на 21.04.2022г. и отново възстановен на
11.05.2022г., което в светлината на писменото обяснение на жалбоподателя от
31.05.2022г. е налагало допълнителна проверка на фактите, т.к. не формира извод
за загуба на животни по см. на чл.43, ал.1 от Наредбата. Отделно от това, не е
извършена и дължимата проверка в регистъра към 80 дни след последния ден от
подаване на заявлението за подпомагане, т.к. няма данни за броя на животните в
регистъра на БАБХ към тази последваща дата. Ако беше извършена проверка на
място, която е задължителна по регламентацията на чл.52, ал.1 от Наредбата, органът
би установил друга фактическа обстановка. Вярно е че съгласно чл.8, ал.1 от
Наредба №5/27.02.2009г. животните, с които се кандидатства за подпомагане,
трябва да са регистрирани в СИРЖ /система за идентификация и регистрация на
животните/, която се поддържа от БАБХ по брой говеда в ЖО по см. на чл.3, ал.1,
т.6, б.“в“ от Наредбата, но правилата на чл.35 и чл.36 от АПК задължават органа
да изясни фактите и обстоятелствата, като събере всички относими за случая
доказателства, включително за провери тезата на заявителя. Органът е дължал и
проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомагане по
агроекологичната дейност. Таз проверка би установила наличие на животните,
макар и в друг ЖО, което изключва основанието за отказ по оспорения акт /загуба
на животните/.
Нарушението на чл.52, ал.1
и ал.2 от Наредба №7/2015г. е съществено, т.к. е довело до неизясняване на
случая от фактическа страна и е нарушило правото на защита на заявителя.
Нарушен е принципът за истинност по чл.7 от АПК, т.к. данните в оспорения акт
не съответстват на действителните факти от значение за случая.
По материалния закон:
Формално е изпълнено материалноправното основание за отказ
от финансово подпомагане за кампания 2022г. по чл.17, ал.2, т.4 от Наредба
№7/2015г., т.к. в заявлението за кампанията са декларирани по-малък брой
животни спрямо одобрения такъв и заявителят не е представил в ДФЗ-РА документи
по чл.43, ал.1 от Наредбата. Доказателствата установяват, че за кампания 2022г.
са декларирани 0 бр. животни по мярката при одобрени през 2019г. 32 бр.
животни. Писмото за одобрение е връчено редовно на заявителя поради което
същият е имал яснота за фактите от приложимото материално право. Установи се и
липса на подадени документи по чл.43, ал.1 от Наредбата, за което страните не
спорят.
В действителност обаче фактите сочат, че не е настъпила
загуба на одобрения брой животни в ЖО по см. на чл.43, ал.1 от Наредбата.
Животните като общ брой са били налични, макар да са се намирали в съседен ЖО
на друго лице. Не е настъпила тяхната загуба, т.к. не са били обект на клане,
продажба, смърт или кражба. За това свидетелстват Констативния протокол от
проверката на 20.04.2022г., показанията на св.К. и изготвените от св.К.
документи за извършени мероприятия по животните. Установи се, че декларирането
на 0бр. животни е резултат от отразената промяна в ИИС-ВетИС на БАБХ за ЖО –
животните са записани като „изгубени“, което не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Изложеното покрива основанието за отпадане на
отговорността по чл.77, §2, б.“в“ от Регламент /ЕС/ №1306/2013 на ЕП и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП. Неспазването на изискването по направлението от мярка 10 се
дължи на грешка на БАБХ в регистрацията на животните в ИИС-ВетИС като
„изгубени“ и няма основания да се счита, че грешката е могла да бъда открита от
лицето, засегнато от санкцията до неговото уведомяване. Отделно от това,
заявителят няма вина за отразяване на животните в информационната система на
БАБХ със статус „изгубени“ по см. на чл.77, §2, б.“г“ от Регламента, т.к. нито
по време на проверката, нито след това е твърдял подобно нещо пред органите на
БАБХ и ДФЗ. Съгласно чл.64, §4, б.“а“ от Регламент №1306/2013 намаляването на
размера на помощта е една от формите на административни санкции. Разпоредбите на Регламента са приложими на
основание §2 от ДР на Наредба №7/2015г. и чл.87 от Регламент /ЕС/ №1305/2013г.
на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието
на селските райони от ЕЗФРСР.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че липсват
основанията за форсмажорни и изключителни обстоятелства по §1, т.8 от ДР на
Наредба №7/2015г. преди и след изменението на нормата, обнародвано в ДВ,
бр.63/2023г., в сила от 25.07.2023г.
На
основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени оспорения акт.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ
„Земеделие“ дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 850лв.,
включващи 50лв. ДТ и 800лв. адвокатско възнаграждение.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за неизпълнен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания
2022г. с изх.№01-2600/876 от 20.02.2023г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на „И.Н.“ ЕООД /с посочени данни и съдебен адрес/ деловодни разноски в размер на 850лв. /осемстотин
и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: