Р Е
Ш Е Н
И E
№ 31
гр.А., 07.02.2020
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият
районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
:………………
Членове :..……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…….., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 591 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.З.М., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: *** и съдебен адрес *** – чрез адв.Г.С. против Х.Х.М.,
ЕГН ********** и Х.Х.И., ЕГН **********,
двамата с посочен адрес за призоваване:
с.П., община Р., обл.Б..
С исковата молба са
предявени искове по чл.109 ЗС като се моли ответниците Х.Х.М.
и Х.Х.И. да
бъдат осъдени да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост върху собствения на ищец К.З.М., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: ***, имот,
както следва:
-
отв. Х.Х.М., ЕГН ********** да
бъде осъден да премахне изградения от него метален
портал – ажурен с размери 3,95 м дължина и 1,70 м височина, построен в улица, собственост на Община Р., в частта й между осеви точки
29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по плана на
с.П., общ.Р.;
-
отв. Х.Х.И. да бъде осъден да
премахне построената от него каменна ограда
и засадени дървета, в частта между осеви точки
29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по плана на
с.П., общ.Р..
Ищецът К.З.М. претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени доказателства
и заявява доказателствени искания: за допускане на един свидетел в режим на довеждане,
с чиито показания ще се установява
твърдяната в исковата молба фактическа обстановка и за назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). В съдебно заседание лично
и чрез процесуалните си представители – адв.Г.С. и адв.И.Т., поддържа исковата
претенция.
В срока
и по реда на чл.131 и сл. от
ГПК от името на ответниците Х.Х.М. и Х.Х.И., двамата действащи чрез пълномощник адв.И.С. *** са
представени писмени отговори. Със същите
се излага подробно становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците претендират заплащане
на направените съдебно-деловодни разноски.
Към отговора
се прилагат писмени доказателства. Заявяват се доказателствени искания – за допускане
на гласни доказателства – двама свидетели при довеждане
и за задължаване на Община Р. да
представи документацията на проведената процедура за частично
изменение на ЗРП за кв.6 и 7 по плана на с.П.
от 1993-94г.
Извън
изложеното ответниците не отричат извършените
от тях действия и изграждане на процесните ограждения, поради което изразяват желание за диалог с ищеца, с цел евентуално
постигане на споразумение. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв.С.,
предвид непостигането на спогодба с ищеца, поддържат заявеното становище за
неоснователност на исковата претенция и молят за отхвърлянето й.
С оглед
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищецът К.З.М. твърди,
че е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в с.П., общ. Р., обл. Б., съставляващо УПИ VI-161, в кв.6 пo плана на
селото, с площ на имота от 300 кв.м., в удстоверение
на което представя Нотариален акт № 56/21.03.2000 г. на нотариус Бисер Демирев
с рег. № 324 на НК. Сочи, че ответникът Х.Х.М. е
собственик на съседния УПИ VI-306 в кв.11 пo плана на селото, с площ на имота
от 425 кв.м., пo силата на нотариален акт № 12/08.11.2010 r. на нотариус Г. Г.
с peг. № 557 нa HK, вписан
в СВ-А. с акт 152, том 9, дело № 1376/2010 г. и писмен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, вписан в СВ-А.
под Акт 4, том 1, вх.рег. № 515/04.01.2012 г. на СВ-А..
Не е спорно, че през
2014 г. ответникът Х.М. е извършил строителни дейности в части от имот, публична общинска собственост на Община Р.,
представляващ улица, а именно между осеви точки 29 и улица-тупик
и УПИ VI-161 в кв. 6 пo плана на с. П., общ.Р., какго
следва: изграждане на масивна ограда с плътна част с дължина 21 м пo границата
с УПИ III-158 в кв.6, изграждане на навес с оградни
две стени и изграждане на метален портал - ажурен с размери 3,95 м дължина и
1,70 м височина. Изграждането на посочените ограждания/съобръжения
е извършено в имот, собственост на Община Р. и констатирано с Констативен aкт № 2/22.06.2017 г. на Община Р.. Против констативния акт
е постьпило възражение от Х.Х.М.,
вх. № Ж-32/23.06.2017 г. на общ. Р., което е било оставено без уважение.
Издадена е Заповед №
PД-08-299/11.07.2017 г. на Кмета нa Община Р., с
която е наредено премахването на незаконния строеж, невключваща процесния метален портал, като ищецът твърди, че същият е
съществувал и към момента на завеждане на иска във вида, в който е бил изграден
първоначално. Не е спорно, че останалите обекти, описани в КА № 2/22.06.2017
г., са премахнати доброволно от Х.М. след издаване на цитираната заповед.
В подкрепа на този
извод и в потвърждение на изложената в
исковата молба фактическа обстановка е заключението на извършената пo делото съдебно-техническа
експертиза, oт което се установява, че в имот VI - 6 пo
плана нa гp.А., в Зона за
отглеждане на живoтни е изградената масивна стопанска
сграда на границата с имот V-8, като същата навлиза с 2,42 кв.м. в имота на
ищеца. Установи се също, че строителството на сградата, извършено без
строителни книжа и при несъответствие на действащия ПУП, доколкото в зоната
няма предвидено застрояване. Наред с това, от заключението на вещото лице Б.
(видно и от представения снимков материал) се установява, че ответниците са извършили заграждане на масивната сграда с телена ограда и циментови
колове, които са навлезли в поземления имот на ищеца с още около 20 кв.м.
Предвид изложеното и
на база на събраните пo делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че ответниците
са изградили процесните
ограждения. Отделно от това следва да се отбележи, че
още с отговора на исковата молба, както и в първото съдебно заседание, ответниците не са оспорили ищцовите
твърдения относно наличието на оградите, местонахождението им, както и досежно засадените от Х.И. овощни дръвчета.
Предвид направеното с
отговора на исковата молба признание на факти, съдът е приел за безспорно между
страните, че двамата ответници не отричат извършените
от тях действия и в частност изграждане на процесните
ограждения – метален портал и каменна ограда, поради
което и не следва да се събират допълнително доказателства за установяване на
тези обстоятелства. Безспорно е също така и наличието на засадени от отв.Х.И.
ябълкови дръвчета.
В този смисъл следва
да се цени и неоспореното от страните и
кредитирано от съда писмено заключение, ведно със скици към него, поддържано в
съдебно заседание от вещото лице И.Б..
Според
експерта процесната ограда от газобетонови
блокчета препятства достъпа на ищеца и се намира напречно по протежението на
източната граница на имот № 154 (на снимка № 2). Оградата представлява т.нар.
„каменна стена“ от наредени газобетонови блокчета, които стигат до оградата на имот №
158, а останалата част от навеса представлява бетонова стена с дървени летви.
За изчерпателност следва да се
отбележи, че по исковата претенция с правно основание по чл.109 от ЗС
собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко лице, което макар и да
не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни действия създава пречки за
упражняване на правомощията на собственика, включително възможността да ползва
имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които
правото на собственост се защитава чрез негаторния
иск по чл.109 от ЗС, съдът следва да установи по безспорно доказана от страна
на ищеца собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия
на ответника, за която се твърди, че ограничава осъществяване на
собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността
да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли
да се даде търсената защита. Следователно такъв иск може да се води успешно
само ако действията на ответника са противоправни и е
налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В настоящия случай като се
съобразят фактите по делото за вида и характера на пречките, които се изтъкват
от ищеца – чрез изграждане, както следва: от страна на първия ответник Х.М. - на
процесния метален портал – ажурен до размери
3,95 м дължина
и 1,70 м височина, а по отношение на ответника Х.И. - каменна ограда и засадени дървета, които съоръжения/ насаждания са в частта между осеви точки 29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по
плана на с.П., общ.Р., т.е. претядстващи
достъпа до имота, собственост на ищеца,
следва да се приеме, че такава зависимост е безспорно установена.
Материалният закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и
правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото
на иск като средство за правна защита. Собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти,
както и въздържането им от
действия и посегателства. За тези цели е предназначен
да служи специфичният негаторен иск. Ограничение на
собствеността е въведено с чл. 50 от ЗС, съгласно което собственикът на недвижим имот
не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се
създават пречки за използуването на съседния имот
по-големи от обикновените.
Искът по чл.109 от ЗС предоставя правна
защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
неговото предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда дори само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия,
но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита.
Искът може
да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото въздействия, включително собственик на
съседен имот, ако при упражняването на своите права създава ограничения или
заплашва чуждите права. Ищецът може да постигне не само
отричане на основанието за въздействие над имота, но и премахване на източника
на въздействието чрез съдебната принуда, за да възстанови състоянието на имота
такова, каквото то е било преди нарушението, в конкретния случай преди поставяне на огражденията и засаждане на дръвчета в общинската улица –
тупик, водеща до собствения
на ищеца поземлен имот. Ето защо и според константната съдебна
практика, ако източникът на неоснователното въздействие е съоръжение/ограждение,
извършен от собственик, както се сочи в исковата молба, заинтересованият може
да иска премахването му, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.
Анализирайки доказателствата по делото се установява, че с поставяне на огражденията – метален портал и каменна ограда, както и засаждане на дръвчета, на ищеца се създават пречки за ползуване собствения
им имот, съобразно предназначението му чрез препятстване на достъпа до същия.
Предявеният иск спрямо двамата ответници е основателен, доколкото
с него се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват
пълноценно правото на собственика
над имота.
В случая макар огражданията,
поставени от ответниците да
не са изградени в имота на ищеца, доколкото се намират на общинска улица-тупик, водеща до имота на ищцовата страна, препятстват ползването на собствеността в пълем обем. Ето
защо и предявения иск по
чл.109 ЗС следва да бъде
уважен, чрез осъждане на ответниците
да премахмат за собствена сметка процесните портал, каменна ограда и дръвчета, в частта между осеви точки
29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по плана на
с.П., общ.Р., за осигуряване
на нормално ползаване имота на ищеца.
Предвид уважаване на исковата претенция съдът намира, че съдебно-деловодните разноски на ищеца в размера на 1 215,00 (хиляда двеста и петнадесет) лева следва да му бъдат заплатени от ответниците в цялост и съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, А.кият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Х.Х.М., ЕГН ********** с посочен адрес: ***, да преустанови неоснователните
си действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца К.З.М., ЕГН **********,***, като отв.Х.М.
премахне за собствена сметка изградения от него метален
портал – ажурен до размери 3,95 м дължина и 1,70 м височина, построен в улица, собственост на Община Р., в
частта й между осеви точки
29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по плана на
с.П., общ.Р..
ОСЪЖДА ответника Х.Х.И., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца К.З.М., ЕГН **********,***, като отв.Х.И.
премахне за собствена сметка построената от него
каменна ограда и засадени 4 броя ябълкови дървета, находящи се в частта между осеви точки 29 и улица-тупик и УПИ VІ-61 в кв.6 по
плана на с.П., общ.Р..
ОСЪЖДА ответниците
Х.Х.М., ЕГН ********** и Х.Х.И., ЕГН ********** да заплатят на ищеца К.З.М., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 215,00 (хиляда двеста и петнадесет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :