№ 9752
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110148283 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Р. Г. В.
са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е
задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, ж.к.Дружба,
бл170, вх.Д, ап.104 през периода май 2016 - април 2018 г. и е извършвал услугата
„дялово разпределение“ в периода номеври 2015 - април 2018 г. Ответникът се е
задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи главниците
и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач ПМУ ИНЖИНЕРИНГ
ООД, са сключили договори, а то от своя страна е сключило договор с етажната
собственост в сградата на ответника, и се е задължило към ищеца и към етажната
собственост да отчита показателите на измервателните уреди за потребените
количества топлинна енергия и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е
подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на осн. чл.422, ал.1
ГПК на вземанията си за следните суми: по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД - 2577,87 лв., претендирана като цената на топлинната енергия за
периода май 2016 - април 2018 г. и 41,46 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода номеври 2015 - април 2018 г. и свързаните с тях два
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за 198,05 лв.– обезщетение за забава за периода
14.8.2017 - 18.12.2018 г., съответно и 7,72 лв. – за периода 30.12.2015 –
18.12.2018 г. Претендира и разноските по дело.
Ответникът Р. Г. В. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди, че е
погасила задълженията си. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ПМУ ИНЖИНЕРИНГ ООД – не взема отношение
по исковете.
1
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №80605/18 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
По делото е безспорно, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот през исковия период, както и че ищецът е
изпълнил договора по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ГПК за продажба на
топлинна енергия при общи условия с доставката на процесните количества
топлинна енергия. Не се спори също и това е видно от приетата експертиза, че
ответницата е платила на ищеца с банков превод от 30.8.2021 г. сумата от
2931,15 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект е
2577,87 лв. за периода май 2016 - април 2018 г.; 41,46 лв. - възнаграждението
за услугата дялово разпределение за периода номеври 2015 - април 2018 г.;
198,05 лв. е законната лихва за исковия период 14.8.2017 - 18.12.2018 г.198,05
лв., съответно 7,42 лв. – за периода 30.12.2015 – 18.12.2018 г. Ответникът е
платил на 30.8.2021 г. на ищеца сумата от 2931,15 лв. Законната лихва върху
главниците за периода, който следва подаването на исковата молба до
плащането на посочената сума е в размер на 695,59 лв.
Вещото лице е направило изчисление за останалия размер на
задължението, но съдът не се доверява на заключението в тази част, тъй като,
от една страна, не съобразява реда за частичните погасявания по чл.76 ЗЗД, от
друга – че ответникът не е задължен за обезщетение за забава за периода,
който предхожда подаването на исковата молба.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
2
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга по давност е неоснователно.
Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните,
се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и
задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.). С предявяването на
иска давността се спира. В настоящия случай искът е предявен на 28.12.2018
г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната
давност период са всички вземания, тъй като изискуемостта им настъпва след
21.12.2015 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД)
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода май 2016 – април 2018 г. задължението на
ответника е в размер на 2577,87 лв.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо, претенцията е основателна за сумата от 41,46 лв. и за периода
ноември 2015 – април 2018 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването
3
на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В
случая, предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора
до длъжника. Хипотезата от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия в противоречие с този законов текст изпълнява
предпоставките по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите
правила на договора за продажба на топлинна енергия, касаещи началото на
забавата в противоречие с хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не
следва да се прилагат. Вместо общите условия на ищеца е приложимо
правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което длъжникът е в забава от поканата.
Ето защо, в тежест на ищеца е доказването, че с покана за изпълнение на
изискуемите вземания е поставил началото на забавата на длъжника. В
процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва
да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия
период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да
продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно извършеното частично плащане след подаване на исковата
молба:
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
на 30.8.2021 г. след подаване на исковата молба (и след подаване на
заявлението) ответникът е платила на ищеца сумата от 2931,15 лв. Тази сума е
недостатъчна за погасяването на дължимите към този момент суми, поради
което следва да се приеме, че с плащането й задължениеята на ищеца са
погасени в поредността по чл.76 ЗЗД – лихвите, начислени от двете главници
след подаване на зявлението по чл.410 ГПК до плащането на сумата – т.е.
21.12.2018 – 30.8.2021 г., които според ССчЕ са в размер на 659,59 лв. С
остатъка от 2235,56 лв. (2931,15 – 695,59 = 2235,56) следва да се приеме, че
съразмерно са погасени вземанията на ищеца по чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл.79,
ал.1 ЗЗД, тъй като са еднакво обременителни, като се започне от най-старите
и се премине към по-новите до изчерпване. Вземанията по двете главници са
в съотношение 98,42 % към 1,58 %, поради което съдът приема, че
4
посоченият остатък от 2235,56 лв. се разпределя 2200,23 лв. за задълженията
по чл.150, ал.1 ЗЕ и 35,33 лв. – за задълженията по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Така в резултат на частичните погасявания на посочените задължения се
получава, че ответницата е останала задължена за сумата по чл.150, ал.1 ЗЕ от
377,64 лв. за периода февруари 2018 – април 2018 г. и за сумата по чл.79, ал.1
ЗЗД от 6,13 лв. за периода декември 2017 – април 2018 г.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – изцяло - 596,61
лв. за разноските по настоящото дело и 106,50 лв. - по заповедното дело.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Р. Г. В. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Дружба, бл170,
вх.Д, ап.104 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 377,64 лв.
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Дружба, бл170, вх.Д, ап.104 за периода февруари 2018 - април
2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №80605/18 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.12.2018г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 6,13 лв., представляваща възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна
енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр.София,
ж.к.Дружба, бл170, вх.Д, ап.104 за периода декември 2017 – април 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №80605/18 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 28.12.2018г. до
изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично на осн. чл.235, ал.3 ГПК иска по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 2577,87 лв. и за
периода май 2016 – януари 2018 г. и – частично на осн. чл.235, ал.3 ГПК иска
по чл. 79, ал.1 ГПК – само за разликата от уважената част до пълния предявен
размер от 41,46 лв. и за периода номеври 2015 – ноември 2017 г. и - изцяло
исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите: 198,05 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 14.8.2017 - 18.12.2018
г., и 7,72 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата
по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 30.12.2015 - 18.12.2018 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Р. Г. В., с
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 596,61 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 106,50 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №80605/18 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
5
уважените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ПМУ ИНЖИНЕРИНГ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6