Р Е
Ш Е Н
И Е №280
гр.
Русе, 27.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 24 юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател : ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
Членове: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В гр. дело № 320 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С.В.С.,
чрез особения си процесуален
представител адв.В.Т., е обжалвала Решение № 498/10.04.2020г. на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5067/2019г., с което е признато
за установено по отношение на „ Т****“ЕАД, че му дължи част от вземането по
Заповед № 1365 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
16.05.2019 год. по ч. гр. дело № 2818/2019 по описа на РРС, а именно: 372.23
лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер **** за периода
18.09.2017 год. до 18.01.2018 год., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, и е
осъдена да заплати сумата от 949,80 лева-незаплатени лизингови вноски по
договор от 11.09.2017г., както и разноски за заповедното и исковото
производства.
Излага
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и иска отмяната му и
постановяване на нов, с който предявените искове се отхвърлят.
Ответникът
по жалбата, в писмен отговор
изразява становище, че същата е
неоснователна.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд
споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно
установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че
същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет
на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 от ГПК, за сумата 372.23 лева, и в условията на обективно
кумулативно съединяване - иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 949.80 лева.
По
Заявление на ищеца е издадена Заповед № 1355 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.05.2019 год. по ч.гр. д. № 2818/2019 год. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.С.
да заплати сумата 1322,03 лева- главница, формирана от неплатени месечни
задължения по Договор за мобилни услуги от 15.01.2016 год. за периода
18.09.2017 год.- 17.01.2018 год., 161.56 лева- мораторна лихва за периода
03.02.2018 год.- 18.04.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 15.05.2019 год., 29.67 лева и 200.31 лева- разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си.
В производството с предмет иск по чл. 422 от ГПК страните не спорят, че са сключили Договор за мобилни услуги от 15.01.2016
год., който е новиран с Допълнително споразумение от
11.09.2017 год., касаещо мобилно устройство на изплащане по лизингов договор- ****, на 23 месечни вноски от по 47.49
лева, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. Този договор е предсрочно прекратен поради
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща дължимите суми.
За
потребените от ответника услуги за периода от 18.09.2017
год. до 17.01.2018 год. ищецът издал две фактури, първата с номер
**********/18.10.2017 год. и за
отчетения период на потребление 18.09.2017 год. – 17.10.2017 год. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 174.92 лева с
ДДС, платима до 02.11.2017 год. , и фактура №
**********/18.11.2017 год. за отчетния период 18.10.2017 год. –
17.11.2017 год. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 173.65 лева с ДДС, платима до 03.12.2017 год. Към двете фактури е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. С кредитно
известие от 18.12.2017 год. е сторнирана сумата 23.83
лева с ДДС с върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонаментна такси, начислени при сключване на абонамента такси, начислена е
дължимата лизингова вноска в размер на 47.79 лева и отразен незаплатения баланс
в размер на 348.57 лева за предходните три отчетни периода ,при което
задължението за плащане възлиза на стойност 372.23 лева.
Тъй
като ответникът не платил в уговорения срок дължимата сума, ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори с него и издал крайна фактура с
начислена обща сума за плащане 1732.71 лева,
включваща : 410.68 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, 949.80 лв., представляващи оставащи незаплатени лизингови
вноски, 372.23 лв. представляваща потребените три
мобилни услуги от предходните отчетни периода.
При
тези установени процесуални факти правилно районният съд е приел, че при
условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал , че между него и
ответника са сключени посочените договори, по които е бил изправна страна,
предоставил е мобилни услуги, както и че ответникът е потребил
услуги на стойност 372.23 лева с ДДС, които са включени във фактура №
**********/18.10.2017 год., фактура № **********/18.11.2017 год., фактура №
**********/18.12.2017 год. и фактура № **********/18.01.2018 год.
Изложеното
обуславя извода, че от ответника се дължат сумите за предоставени мобилни услуги,
за които са издадени процесните фактури, както и основателност на иска за
заплащане на сумата 949.80 лева, представляваща остатък от неплатени лизингови
вноски за предоставеното мобилно устройство.
Окръжният
съд не споделя възраженията на жалбоподателя, наведени и пред първата инстанция,
че осъдителният иск е недопустим, тъй като в това производство би могъл да бъде
предявен само в условията на евентуалност, а не кумулативно. В атакуваното
съдебно решение са развити подробни доводи относно допустимостта на предявения осъдителен иск, съобразно и т.
11б от ТР № 4/2013 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на
ВКС. В случая, в заповедното производство сумата по Заявлението е за дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер
на 1322.03 лева, а сумата 949.80 лева се претендира на друго основание - лизингов
договор, и за нея е предявен отделен иск.
Решението
на първоинстанционния съд като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на „ Т****“ЕАД сумата от 150
лева – внесен депозит на възнаграждение на особен представител във въззивната
инстанция.
Така
мотивиран, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 498/10.04.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
5067/2019г.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ Т****“ЕАД, ЕИК ****,
сумата от 150 лева – внесен
депозит на възнаграждение на особен представител във въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: