РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Ямбол , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200319 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 1679а-617/02.02.2021
г. на С. К. при ОД-МВР-Ямбол, с което на А. В. Г., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 209а, ал.1, вр.чл. 63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. т. 11
на част първа от заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020
г., на основание чл. 209а, ал. 1 от З3 му е наложена административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез
упълномощен защитник адвокат поддържа жалбата, като изтъква доводи за
нарушаване на материалния и процесуалния закон при издаването на НП,
както и за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
което моли съда за неговата отмяна. Представя писмени бележки, като се
претендират разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител, който навежда доводи за правилно и
законосъобразно НП и пледира същото да бъде потвърдено. Претендират се
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.01.2021 г. в сградата на РУ-Ямбол, свид. Т., в присъствието на
свид. К.-полицаи при РУ-Ямбол съставил против жалбоподателя АУАН №
1679а-376 от същата дата за това, че на 23.01.2021 г., в 21.00 ч. в гр. Ямбол, в
клуб „Култ“, находящ се на ул. „Кирил и Методий“ № * е бил установен като
клиент на заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, с което не е изпълнил задължение , въведено с т.11, част първа от
заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена
и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., като
противоепидемиологична мярка по чл. 63, ал.4 от ЗЗ. Без да посочи законните
разпоредби, които били нарушени, свид. Т. съставил акта в присъствието на
жалбоподателя, който му бил връчен и подписан от него без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентично фактическо описание
на нарушението било издадено и обжалваното НП, с което на А.Г., на
основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е била наложена глоба в размер на 300 лв. за
нарушение по чл. 209а, ал.1, вр.чл. 63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. т. 11
на част първа от заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020
г.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства - показанията на свид. Т. и К., отчасти от показанията на свид.
Попов, кредитирани като логични, последователни, непротиворечиви и
съответни на приложените по делото писмени доказателства. Съдът не дава
вяра и на показанията на свид. Попов само в частта им, относно това, че не са
закупували храни и напитки от заведението, а са ги закупили от магазин,
както и, че брезентът на оградата бил скъсан, тъй като тези обстоятелства са
ирелевантни за предмета на делото, както и поради факта, че същият, според
неговите показания е в близки приятелски отношения с жалбоподателя от
близо 15 години.
При така установените фактически положения, съдът прави следните
правни изводи:
Обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
2
процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно
постановление да се реализира административно- наказателна отговорност на
дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово
регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата,
които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57
от ЗАНН, а възведените в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН /описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени/. Изискването за
обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на
мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които
административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна
административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е
ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви
улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на
акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за
мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за
отмяна на акта. В НП не е описано точно, ясно и конкретно в какво именно се
изразява нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено
и/или установено. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42, т.4 и т.5/липса
на нарушени законови разпоредби/ и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е достатъчно да
обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на
това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него постановление се сочи, че на посочената дата жалбоподателят е бил
установен като клиент на заведение за хранене и развлечение по смисъла на
чл. 124 от Закона за туризма, с което не е изпълнил задължение , въведено с
т.11, част първа от заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718/18.12.2020
г., като противоепидемиологична мярка по чл. 63, ал.4 от ЗЗ, но в двата
документа не описано какво точно нарушение е извършил от фактическа
3
страна. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на
конкретика около извършеното нарушение. Не е посочено конкретното
изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, не е посочено и
неизпълнението на кое задължение се приписва конкретно на
административно-наказаното лице. Правилото на закона е категорично - в
наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата
обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение.
Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя
на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на
нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено.
Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни
наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и
обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво
е обвинението, което се отправя на административно привлечения от
фактическа страна, както и да се посочат нарушените разпоредби. Това е така,
защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в
извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити
още в момента на съставяне на акта и тази възможност следва да му бъде
осигурена. В случая непосочването както в АУАН от юридическа страна, така
и в НП на изпълнителното деяние формира извод както за накърнено право на
защита на нарушителя, така и за допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
административно- наказателното производство, което във всички случаи
обуславя отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен.
При този изход на делото на административно-наказващият орган не се
дължат направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът намира същото за
неоснователно. Това е така, тъй като съгласно чл. 38, ал.1 от ЗА “Адвокатът
и адвокатът на Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
защита и съдействие на: 1. Лица, които имат право на издръжка; 2.
Материално затруднени лица и 3.роднини, близки или на друг юрист“, а
видно от ал.2 „В случаите на ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът или адвокатът на ЕС има
4
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.1 и осъжда
другата страна да го заплати“. Независимо от това обаче, по делото не бяха
представени доказателства жалбоподателя да спада към някоя от изброените
по-горе категории лица, поради което така направеното искане за заплащане
на разноски от ОД-МВР-Ямбол не следва да се уважи.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 1679а-617/02.02.2021 г. на
С. К. при ОД-МВР-Ямбол, с което на А. В. Г., ЕГН ********** от гр. Ямбол,
пл. „Освобождение“, *** за нарушение на чл. 209а, ал.1, вр.чл. 63, ал.4 от
Закона за здравето /ЗЗ/, вр. т. 11 на част първа от заповед РД-01-
677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена
със заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., на основание чл. 209а, ал. 1 от З3 му е
наложена административно наказание глоба в размер на 300 лв.
НЕ УВАЖАВА направеното искане от А. В. Г. с посочени по-горе
данни за присъждане на направени разноски по делото от ОД-МВР-Ямбол на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5