РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Петрич, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200680 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Б. В., с постоянен адрес с. М., ул. „П. м.“ № * против
Наказателно постановление № 24 - 0314-000252 /10.05.2024 година на ВПД
Началник РУ Петрич към ОД на МВР Благоевград с което му е наложено: 1.
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.
183, ал.4, т.7 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и 2. Административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. С Наказателното постановление на
основание Наредба N Iз- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР, му били отнети и общо 10
точки.
С жалбата на В. се иска отмяната на НП. Бланкетно, без навеждане на конкретни
аргументи, се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано в
нарушение на административно- производствените правила и на материалния
закон. В съдебно заседание, същият се явява на лично на първото насрочено такова,
а на второто с.з уведомява с входирана молба че нямал възможност да се яви
поради служебни ангажименти. Не се представлява от процесуален представител.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
1
За ТО- Петрич към РП- Благоевград уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН
представител не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано
за това, че на 20.04.2024 г., в 11:29 часа, в гр. П., по ул. „Р.“ с посока на движение от
ул. „П.“ към ул. „Ц. Б.“ *, като водач на л.а. „Мерцедес“ Е 300, с рег. № СВ3231ХР,
собственост на фирма „Б. Б. ЕООД“, ЕИК **, извършва следното: не използва
обезопасителен колан по време на движение, с което е оборудван автомобилът-
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и не представя пожарогасител от оборудването
на автомобила- нарушение по чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. За случилото се бил
съставен АУАН № 1306901/20.04.2024 г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР
Благоевград- А. Л. И. и свидетеля Х. А. Й.. Нарушителят не се ползвал от правото
на възражения при съставяне на АУАН; такива не е депозирал и по реда, и в срока
по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна
на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на
актосъставителя правна квалификация на нарушението. На тази основа издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на Г. Б. В., ЕГН ********** са
наложени административни наказания на основание: 1. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, и
2. чл. 185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 139,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, разполагащи със
съответната материална компетентност, видно и от Заповедта № 8121з-
1632/02.12.2021 г. /л.9 от делото/
Към административно-наказателната преписка е приложена Справка за
нарушения на водач Г. В., от която е видно, че същият е санкциониран многократно
за нарушения на ЗДвП –с 11 /единадесет/ наказателни постановления и 3 фиша, от
които нито един е платен към момента.
По делото са разпитани свидетелите А. Л. И. /актосъставител/ и Х. А. Й.
/свидетел по акта/.
От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от другите
приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на 20.04.2024 г.
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му
проверка е било установено, че не е поставил обезопасителния си колан, с който е
бил оборудван автомобилът му, като и също така не е представил пожарогасител с
който автомобила следвало да е оборудван. Подчертават наглото поведение на
жалбоподателя, като и също така че същият се противопоставил на указанията на
полицейските служители.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са относително подробни,
последователни, убедителни и взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да
било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното
депозиране, при което преценява като достоверни и ги кредитира. Докато св. Й. и
преди е санкционирал водача, установи се, че актосъставителят е полицейски
2
служител, дошъл от друго РУ, който за първи път вижда и спира жалбоподателя,
т.е. не може да се приеме, че има личен мотив да извърши проверката и да състави
АУАН. Именно от показанията на двамата свидетели, дадени под страх от
наказателна отговорност, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се
установява по убедителен начин и съдът я приема за доказана.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съдът, като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, до въззивният първоинстанционен съда, чрез
административнонаказващият орган, от надлежна легитимирана страна, имаща
правен интерес да обжалва издадените против нея актове за
административнонаказващи органи, поради което се явява процесуално допустима
за разглеждане, а разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН и при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН.
Съдът не кредитира съображенията на жалбоподателя относно
незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, като и също така
че същото е било неправилно. Същият не навежда никакви твърдения по тази
насока, а както беше изложено в предходните абзаци, съдът след проверката която
осъществи, установи че същото е издадено по законоустановения ред.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН- относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от страна на административно- наказващия орган на изискването на чл.
57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
По същество:
По т. 1, от издаденото Наказателно постановление, установи се по един
безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по
пътищата – 1. чл. 137а, ал.1 от ЗДвПр като управлявал е МПС без използване
на обезопасителен колан.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137а, ал.1 ЗДвП,“ Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.“, като чл.137а, ал.2 ЗДвП предвижда
3
изчерпателно изброени изключения от така инкорпорираното правило за
поведение- досежно бременните жени, лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан, лицата с трайни увреждания на
горни крайници и/или опорно двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразни техните нужди, водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населенето
място, инструкторите- при управление на автомобила с учебна цел. Видно е, че е
налице въведено задължение за водачите да ползват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани, освен в лимитативно
предвидени от Закона случаи- и също така е видно, че при описаните и приети по-
горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, а същевременно, не е бил в кръга на лицата, спрямо които е
предвидено изключение по чл. 137а, ал.2 ЗДвП- и нарушението по чл.137а, ал.1
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.
Съобразно материално- правните характеристики на твърдяното нарушение, то
подлежи на доказване основно с гласни доказателства. Между изложеното от
полицейските служители съдът не констатира противоречия. От същите показания
се потвърждава, че автомобилът е бил в движение когато същият бил спрян, тъй
като и двамата посочват че водачът е спрял след вдигане на палката от
полицейския служител. Деянието на нарушителя, е в противодействие с
разпоредбата на чл. 137а, ал. ЗДвП, която сочи че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
От обективна страна, жалбоподателят на процесната дата и място /на 20.04.2024
г., в 11:29 часа с посока на движение от ул.“ П.“ към ул.“ Ц. Б.“ * в района на зала
Арена П. /, като по време на движение, не е поставил и ползвал обезопасителен
колан, с който е бил оборудван автомобила му фабрично. По този начин е
осъществил от обективна страна именно нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
което изрично е отразено както в АУАН така и в НП, при посочване на правната
квалификация на деянието.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно и съзнателно, тъй
като жалбоподателят няма спор между страните, че е правоспособен водач на МПС
към датата на проверката и като такъв е бил запознат със задълженията си при
управление на МПС, в това число и задължението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, което в
казуса обаче е нарушил, без наличието на никаква обективна причина за това, след
като такава нито е наведена, нито се доказва в процеса, а още повече следва да се
подчертае факта, че същия е признал през полицейските служители че не ползвал
обезопасителния колан.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към
налагане на административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7 за
движението по пътищата- глоба в размер на 50 лв. Размерът на наложеното
административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като АНО коректно е
съобразил размера на абсолютно определена санкция.
По т. 2 от издаденото наказателно постановление: Във връзка с второто
4
наложено наказание, за нарушение по чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДвП, съдът излага
следните съображения: На първо място, съдът отново кредитира показанията
на свидетелите като обективни и непротиворечиви помежду си. Същите дават
сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели. С оглед показанията на свидетелите се опровергава описаното в
АУАН и в НП, че жалбоподателят към момента на проверката е управлявал
процесното МПС. Общото в разпоредби, за нарушаването, на които е
санкциониран жалбоподателят е, че за да е налице визираното в тях
нарушение е необходимо да се установи, че автомобилът е управляван от
неговия водач, че е бил в движение непосредствено преди проверката. Това се
извежда от термина „водач“, който, съгласно пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП, е лице,
което управлява пътно превозно средство, а в разпоредбата на чл. 139, ал.2,
т.3 ЗДвП, изрично е посочено, че движещо се по пътя ППС трябва да е
оборудвано с пожарогасител.
По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, и е спрял след дигането на палката на проверяващите
полицейски служители. Предвид гореизложеното, съдът счита, че отговорността
на нарушителя правилно е ангажирана от АНО.
Приетата за нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП постановява, че
движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства трябва да
са оборудвани с пожарогасител. От събраните по делото доказателства чрез
разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта, се установява че същия
наистина е липсвал и даже от обясненията на жалбоподателя пред полицаите
същия се явява че е знаел за това обстоятелство.
Деянието по управлението на три- и четириколесно МПС без пожарогасител е
обявено за наказуемо като административно нарушение, защото то е носител на
определена обществена опасност. В тази хипотеза при възникване на
противопожарна ситуация водачът не би могъл да вземе дължимите мерки за
защита на живота, здравето и имуществото на засегналите лица. Следователно
описаното в жалбата поведение категорично е носител на обществена опасност.
Легална дефиниция на понятието пожарогасител се съдържа в §1, т.5 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з- 647/01.10.2024 г., за правилата и
нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която може да
намери съответно приложение и към процесния случай. Съгласно посоченото
правило пожарогасителят е устройство, съдържащо пожарогасително вещество,
което може да бъде изтласкано под въздействието на вътрешно налягане и да бъде
насочено към пожара. За да се квалифицира една вещ като пожарогасител, нейната
характеристика, която е с определящо значение, е тя да съдържа вещество, което
при нужда да може да се използва за погасяване на пожар.
Така мотивиран, съдът приема, че водач на автомобил без намиращ в него
пожарогасител осъществява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 139,
ал.2, т.3 от ЗДвП. Същото е формално и от обективна страна е довършено с факта
на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно при пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят като водач на автомобила бил длъжен да провери, че в
процесния автомобил липсва наличието на пожарогасител.
5
Правилата относно оборудването на автомобила с изряден пожарогасител,
изведени в отделна разпоредба – чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, са специални спрямо
общото изискване превозното средство да е технически изправно по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, поради което съдът намира, че правната квалификация на деянието
също е правилна. Следващото се наказание по чл. 185 от ЗДвП е предвидено във
фиксиран размер. В случая това се явява и най-благоприятния и изгоден за
жалбоподателя вариант за неговото санкциониране. При доказаното извършване на
административното нарушение по т. 2 от наказателното постановление, то следва
да бъде потвърдено в тази си част.
Наложените административни наказания - са в размера на предвидената
санкция. Съдът счита,че наложените административни наказания са в състояние да
осъществят целите,определени в чл. 12 от ЗАНН и не са налице предпоставки за
намаляване на размера им.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не следва да бъде обсъждано
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП, за нарушения по ЗДвП, не се прилагат чл. 28 ЗАНН и чл. 58г от ЗАНН. В
тази връзка, настоящият състав, следва да подчертае и поведението на водача което
се отнася до спазването по разпоредбите на ЗДвП. Видно от приетата по делото
справка за водач, със издадени 11 /единадесет/ актове, се касае за системен
нарушител на правилата на движението по пътищата, т.е. такъв демонстриращ
явно незачитане на същите правила, като факта е потвърден и от снетите показания
в с.з. на свидетеля по акта, който излага, че само той му бил написал по 2-3 акта,
поради неспазване на разпоредбите на ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както
незаконосъобразно, така и правилно, поради което- следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, разноски в настоящето производство се дължат по
принцип в полза на АНО, който обаче в хода на производството не е претендирал
такива, като и не е бил представляван от процесуален представител. Ето защо
съдът не дължи произнасяне с крайния си съдебен акт по този въпрос.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал.1, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 - 0314-000252
/10.05.2024 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Благоевград, РУ Петрич, с
което на Г. Б. В. от с. М., ул. „П. м." № *, общ. П., с ЕГН **********, са наложени
АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ: глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. на
основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по
чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
6
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Благоевград в
14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7