Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 14.09.2009 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, І граждански състав, в публично заседание на
ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АВГУСТ, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.Б.
ЧЛЕНОВЕ : 1.
С.Д.
2. С.Д.
при секретаря………К.Д.……...……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..Т.Б.…*** по описа на съда за 2009 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 сл. от ГПК.
С решение от 20.12.2008г., постановено
по гр.д. № 2472/2008г. Плевенския районен съд е РАЗВАЛИЛ на основание чл.87
ал.3 ЗЗД сключения на 26.10.2007г. с нот.акт ***0, том 7, рег. № 6634 нот.дело
1071/07г. на нотариус И. И., с район на действие ПРС, ДОГОВОР ЗА
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГЛЕДАНЕ И ИЗДРЪЖКА, по
силата на който С.А.К. е продала на Н.М.М. срещу задължение за издръжка и
гледане следния свой собствен недвижим имот : ½ ид.ч. от апартамент
***, находящ се в гр.Плевен, ул.”*********” ***, жил.бл.”***”, ***, състоящ се
от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 104кв.м., при съседи
описани в акта, заедно с ½ ид.ч. от принадлежащото към апартамента
избено помещение № 25 и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел ХV, кв. 159.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от Н.М.М. ***. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Съображенията за това са
изложени подробно в жалбата. Въззивника моли окръжният съд да отмени изцяло
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което
да бъде отхвърлен иска по чл.87 ал.3 ЗЗД.
Въззиваемата С.К., чрез пълномощника си
адв. А.К. е взела становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение по съображенията изложени подробно в пледоарията по
същество на пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи,
прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на Закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на
алеаторния договор, сключен между страните на 26.10.2007г. с нот.акт № ***0,
том 7, рег. № 6634 нот.дело 1071/07г. на нотариус И. И., по силата на който
ищцата е прехвърлила на ответника срещу задължение за издръжка и гледане
собствеността върху описания по – горе недвижим имот -1/2 ид.ч. от апартамент в
гр.Плевен, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника.
Ответника Н.М. не е подал отговор на исковата
молба. Извън срока за отговор по чл.131 ГПК е взел становище, че иска е
неоснователен.
В исковата молба се твърди, че срещу
прехвърления недвижим имот /описан по горе/, ответникът е поел задължение да
гледа и издържа продавачката като и осигури нормален и спокоен живот за в
бъдеще, какъвто е водила досега, като се е задължил да заплаща необходимите
суми по разхода за ел. енергия, вода и храна, а също и да не се разпорежда с
имота докато ищцата е жива. Тя освен това си е запазила правото безсрочно да
живее в имота. Твърди се също, че скоро след сключване на договора ответникът е
престанал да се грижи за нея и да и дава издръжка, от която се е нуждаела.Тя
сама с помощта на свои близки се е обслужвала и е заплащала разходите си.
Ищцата твърди, че преди настоящата е подавала и друга искова молба за разваляне
на договора, която по-късно е оттеглила с цел да уредят доброволно отношенията
си с ответника.Това не е станало. Напротив – твърди се, че заедно с приятелката
си, ответникът е започнал да упражнява психически и физически тормоз над
ищцата.За конкретен случай на нанесен побой над нея, тя е подала и жалба до ІІ
РПУ – Плевен на 28.05.08г.
Безспорно е между страните, че
сключения между тях договор е валиден и е породил целените с него правни
последици, както и какво е съдържанието на поетите с договора задължения.
Безспорно е, че ищцата е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността
върху ½ ид.ч. от собствения си апартамент, находящ се в гр.Плевен.
Спорно е, изпълнявал ли е ответникът насрещните си задължения да издържа и
гледа прехвърлителката съгласно уговореното и налице ли са предпоставки за
разваляне на договора поради виновното му неизпълнение.
За да развали алеаторния договор,
Плевенския районен съд е приел, въз основа на събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните пред него свидетели, че е налице частично изпълнение
на договора от страна на преобретателя, което частично изпълнение с оглед
характера на договора и установената съдебна практика, се приравнява на пълно
неизпълнение. Приел е, че ответника, който носи тежестта да докаже изпълнението
си, не е представил доказателства които да установяват точно изпълнение на
поетите договорни задължения.
Въззивният съд намира тези изводи за
обосновани и правилни. От показанията на посочените от ищцата свидетели -
разпитани пред първоинстанционния съд /К.К., В.Н., А.А. и А.С./, а също и от
представените с исковата молба писмени доказателства, се установява, че след
сключване на договора въззивника е заживял при прехвърлителката и отношенията
им първоначално са били добри. По-късно отношенията им са се влошили, като
ответникът е престанал да се грижи за прехвърлителката. След като и приятелката
му е заживяла в жилището, ищцата все по-често е била обект на тяхното грубо
отношение. Тя не е могла да разчита на грижи от страна на ответника, от които е
имала нужда предвид възрастта й и влошеното здравословно състояние, а е
прибягвала до помощта на свои близки. Ищцата е имала повод да подаде и две
жалби до полицията за физически и психически тормоз, като с протоколи за
предупреждение от м.юни и от м.октомври 2008г. ответникът Н.М. и приятелката му
П. П. са предупредени на осн. чл.56 ал.2 от ЗМВР да не оказват тормоз над
ищцата и да не се саморазправят с нея, а да уреждат спорните си въпроси по
съдебен ред. На подобни случай на саморазправа е била очевидец и св.А.А..
Свидетелите дават показания, че през
продължителен период от време ищцата не е получавала обещаните и от ответника
грижи, като за готвенето, чистенето и прането се е грижила племенницата и. Сама
си е доставяла необходимите хранителни продукти. Ответникът не е
осигурявал предоставяните от ТЕЦ услуги,
в жилището е било студено, тъй като радиаторите са били изключени, а също не е
имало и топла вода. Св. А.С. – брат на ищцата твърди, че между страните е имало
и имуществени спорове /за пари/.
Не се установиха твърденията на въззивника, че
е изпълнявал поетите с договора задължения. С въззивната жалба е направено
искане за събиране на гласни и писмени доказателства, които не са допуснати от
районния съд, за доказване на изпълнението на договора. Това искане е оставено
без уважение с мотивирано определение от 13.03.2009г. След като съдът
констатира, че правото на отговор на ищеца не е
упражнено и с това се е преклудирало правото му да вземе становище по иска, да
направи възражения, да оспори истинността на представен с исковата
молба документ, да посочи доказателства, да представи
писмени такива и да упражни евентуални правата
по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219.
С бездействието си е постигнал задействане на
санкционните последици на чл.133 ГПК.
Липсата на
становище, по който и да е въпрос от задължителното съдържание на отговора, има
за последица погасяване на правото на ответника да направи това
по-късно.Разпоредбата на чл.133 ГПК, която беше подложена на проверка за
конституционосъобразност, въздига писмения отговор на исковата молба в
абсолютна предпоставка за упражняване правото на защита на ответника по
предявения иск. Както е посочено и в определението от закрито заседание, когато
ответникът въобще не е подал отговор в срок той е изгубил правото си да
извършва в откритото заседание каквито и да било процесуални действия, освен
такива с които релевира новоузнати или нововъзникнали факти и доказателства.
Той обаче не може да релевира обстоятелства, възникнали преди изтичане на срока
му за подаване на отговор на исковата молба, каквито са обстоятелствата относно
изпълнението на задълженията за предходен период.Ето защо тези твърденията са
останали недоказани. Поради изложената причина не следва да се обсъжда и
намиращото се в делото писмено доказателство – декларация от С.К./прил. на
л.55/, представено след изтичане на този срок.
Поради
изложеното следва да се приеме, че извода
направен от първоинстанционния съд за виновно неизпълнение на задълженията по
процесния алеаторен договор от страна на длъжника, е законосъобразен и
правилен. При преценка на събраните и обсъдени по –горе доказателства, съдът
приема че през продължителен период след сключване на договора ответникът не е
изпълнявал задължението за издръжка и гледане на ответницата, като не е
предоставял средства за издръжката и, нито е извършвал каквито и да било
действия, които могат да се квалифицират като грижи по смисъла и вида на
договора. Изложеното е основание за развалянето му, тъй като неизпълнението е
значително с оглед интереса на кредитора.
Като е достигнал до същите правни изводи
Плевенския районен съд е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което при условията на чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да бъде осъден
въззивника да заплати направените от въззиваемата страна разноски /пред
настоящата инстанция/ в размер на 200лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенския
районен съд, постановено на 20.12.2008г. по гр.д. № 2472/2008г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА Н.М.М.
*** ЕГН ********** да заплати на С.А.К. *** адрес разноски за въззивната инстанция
в размер на 200лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.