Р
Е Ш Е Н И Е
№ 364/ 11.12.2020
г., град Добрич
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура -Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 481 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, ул.“Черни връх“ № 18,
представлявано от управителя С.Д.Г. срещу Решение № 133 от 20.07.2020 г.,
постановено по нахд № 384/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, поправено с
определение по протокол от проведено на 02.09.2020г. съдебно заседание, с което
е изменено Наказателно постановление № 08-001459/360 от 09.10.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, като е намален размерът
на наложената по реда на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда имуществена санкция
от 5000 лева на 1500 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на материалния
закон и поради съществени процесуални нарушения, поради неправилно възприета
фактическа обстановка и поради налагане на санкция без да има издавено постановление
по чл.405а от Кодекса на труда. По тези съображения, подробно изложени в
касационната жалба от процесуалния представител на касатора, адв.Г.С., се прави
искане решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, представлявана
от юрисконсулт *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и законосъобразност на постановеното решение. Моли решението да бъде оставено,
а на ответника да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба, правилност и законосъобразност на
постановеното решение, липса на допуснати процесуални нарушения, както в
административно-наказателното производство, така и при съдебното дирене.
Прокурорът счита, че материалният закон е приложен правилно, поради което
пледира решението да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
В производството по оспорване на наказателното
постановление, с което на „***“ ЕООД за нарушаване на чл.62, ал.1 във вр. с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция от 5 000 лв., въззивния съд е установил, че при извършена
проверка на 03.07.2019 г. около 11,45 часа в хотелски комплекс „Хелиос“,
находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 32, стопанисван от касатора, бил
заварен да полира прибори ******, роден на ***г. и ненавършил 18 години. За
завареното лице имало подадено от работодателя искане за наемане на работа с
вх. № 19077995 от 01.07.2019 г., но към датата на проверката нямало издадено
разрешение, както и сключен писмен трудов договор.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е приел, че
нарушението на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е доказано,
тъй като „***“ ЕООД в качеството си на работодател е приел ва работа на
03.07.2019 г. Гавраил Гвраилов без да сключи с него трудов договор в писмена
форма.
Изложени са мотиви, че нарушението е доказано от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, от които не е установил фактическа
обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. В мотивите на решението са
коментирани всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите
на решението е обсъдено и основното възражение на санкционираното дружество, че
свидетелските показания на *** и ***опровергавали констатираното нарушение. В мотивите
на решението е прието, че напротив, тези показания потвърждават извършването на
нарушението. Обсъдени са и останалите възражения на санкционираното дружество,
които също мотивирано са отхвърлени като неоснователни.
Касационният състав намира, че решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон, същото е мотивирано и обосновано и не
са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т.2 от НПК. Правилен е изводът на районния съд, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН.
Възражението, че съдът не е анализирал правилно събраните
по делото доказателства, е неоснователно. Районният съд е извършил цялостна
проверка по отношение компетентността на издателя на НП, спазването на
сроковете за издаване на АУАН и НП по чл.34 от ЗАНН и е констатирал липса на
допуснати процесуални нарушения.
Твърденията на управителя на санкционираното дружество не
са подкрепени с никакви доказателства. Същите не могат да бъдат
противопоставени на фактите, декларирани от работника ***, по реда на чл. 402,
ал.1, т. 3 и ал.2 от КТ във връзка с чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, а именно,
че е нает от „***“ ЕООД на длъжност „помощник-сервитьор“. Именно подобна
дейност проверяваните са го заварили да извършва.
Попълването на
декларацията по реда на чл. 402, ал.1, т. 3 и ал.2 от КТ е предвидено за
случаите, когато правоотношенията между страните, работодател и работник, не са
оформени с писмен договор. Кодексът на труда предвижда доказването на трудовото
правоотношение да се установява с писмени сведения от работника, заварен да
полага труд. Попълването на декларацията се извършва доброволно и събирането на
сведения по този начин от контролните органи е израз за защитата, осигурена от
държавата, за спазване на трудовите и осигурителните права на работещите.
Правно релевантните факти за установяване извършването на
нарушението се съдържат в съставения АУАН и писмените сведения, дадени от
работника. В случая работникът ясно и категорично е заявил писмено кой го е
наел, откога го е наел, за каква работа, при какво работно време и т.н. Така
попълнена декларацията дава пълно основание да бъдат кредитирани
обстоятелствата в нея и при липса на други, които да я опровергават е правилно
становището на районния съд, че е доказано извършването на нарушението.
Правилни са и изводите на въззивния съд по приложението на
материалния закон във връзка с квалификацията на деянието като осъществен
състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът е преценил,
че размерът на наложената санкция е определен в нарушение на чл.27 от ЗАНН,
поради което е изменил НП като е определил санкция в минималния размер от
1500лева, визиран в санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда.
По горните съображения Административен съд - Добрич, в
касационен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Дирекция „Инспекция по труда“
Добрич е направил своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изхода
на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на
юрисконсулт в минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 20.07.2020 г. на Районен съд
-Балчик, постановено по нахд № 384/2019 г. по описа на същия съд, поправено с
определение по протокол от проведено на 02.09.2020г. съдебно заседание, с което
е изменено Наказателно постановление № 08-001459/360 от 09.10.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, като е намален размерът
на наложената по реда на чл.414, ал.3 имуществена санкция от 5000 лева на
1500лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Балчик, ул.“Черни връх“ № 18, представлявано от управителя С.Д.Г.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич сумата от 80 (осемдесет)
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: