№ 30
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000601009 по описа за 2022 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора срещу присъда по н.о.х.д №250/2021г.на СГС -
НО, Сп.НС закрит ,23 с-в., с която съдът:
ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Х. И. Х. - роден на **********г. в гр.***, живущ в гр.***,
ул.*** № ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
*** на фирма ,.М. 08”, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от
началото на м. ноември 2014г. до 27.01,2016г. в гр. Хасково - Република България и в
чужбина - Република Турция, да е участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на повече от три лица, е участници: Х. И. Х. с ЕГН:**********, Е. Б. Х. с
ЕГН: **********, А. Д. С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица,
създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255
ал.З вр. ал. 1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел, поради което и
на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил престъпление
по чл. 321, ал.З, пр.2 т.2 ,вр. ал.2 от НК.
ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Х. И. Х. - роден на ********** г. в гр.***, живущ гр.***, ул
.*** № ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
управител на фирма „М. 08”, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от
1
началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Хасково - Република България и в
чужбина - Република Турция, да е участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х. И. Х. с ЕГН: **********, Е. Б. Х. с
ЕГН: **********, А. Д. С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица,
създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255
ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел, поради което и на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил престъпление по
чл. 321, ал.З, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.
ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ Е. Б. Х. -
роден на ********** г. в гр.***, живущ в гр.***, бул.*** № ***, българин, български
гражданин, завършил трети клас, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН: **********, ЗА
НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр.
Хасково - Република България и в чужбина - Република Турция, е участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.
И. Х. с ЕГИ: **********, Х. И. Х. с ЕГН: **********, А. Д. С. с ЕГН: ********** и други
неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години /престъпления по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като групата е създадена с
користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението
да е извършил престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.
ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ А. Д. С. - роден на ********** г. в гр.***, живущ в гр.***,
ж.к. *** № ***, вх.***, ет.***, ап.***, българин, български гражданин, с виеше образование,
женен, неосъждан, работи във фирма „М. 08“ като общ работник, с ЕГН: **********, ЗА
НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр.
Хасково - Република България и в чужбина - Република Турция, да е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с
участници: Х. И. Х. с ЕГН:**********, Х. И. Х. с ЕГН: **********, Е. Б. Х. с ЕГН:
********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано
в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като
групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО
ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2 т.2, вр. ал.2
от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски оставил за сметка на
Държавата.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от САП, не поддържа протеста, но
не го оттегля. Пледира съдът да съобрази при произнасянето си пледоарията на прокурора
пред първоинстанционния съд, намира присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена.
2
Всички подсъдими и техния общ защитник адвокат Н. също пледират за цялостно
потвърждаване на присъдата.
Като последна дума и четиримата подсъдими заявяват че нямат какво да добавят към
вече казаното в тяхна защита.
Като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото САС приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Както в обвинителния акт, така и в пледоарията си по същество, представителят на
Специализирана прокуратура претендира следните фактически положения и правни изводи:
Подсъдимите Х. И. Х. и Х. И. Х. са братя. В годините двамата развиват мащабна
търговска дейност, централно място в която заема организиране на транспорт на стоки с
произход от Р. Турция до Р. България, които се закупували от български търговци на дребно
за реализацията им на българския пазар. Преди и по време на инкриминирания период тази
дейност се осъществявала посредством контролираните от тях икономически оператори „Б.
XX" ЕООД с ЕИК: *********, с управител Х. И. Х. и „М. 08" с ЕИК *********, с
управители Х. И. Х. и Х. И. Х.. И двете дружества в разглеждания период били
регистрирани със седалище в гр. Хасково, като данъчно задължени лица по ЗДДС.
В началото на 2014г. у подсъдимите Х. Х. и Х. Х. се оформила нагласа за започване на
престъпна дейност против данъчната система на Р. България, която да се осъществява във
връзка с митническото и данъчно деклариране на транспортираната от Р. Турция към Р.
България стока. Закупуваните от българските търговци на дребно стоки в гр. Истанбул
следвало да се оформят документално на многократно по - ниски от действителните пазарни
цени, а в последствие при доставянето на стоките на територията на Р. България, те да се
декларират като вътреобщностно придобиване /ВОП/ по данъчните регистри на „Б. XX“
ЕООД на занижените цени, при което ДДС ще се начислява и плаща в силно редуциран
размер.
При вземането на решение за формиране на ОПГ двамата подсъдими Х. отчели редица
благоприятни за замисленото начинание фактори:
Митническият съюз на ЕС с Р. Турция, който би спомогнал с облекчения си режим за по-
малко административни формалности за осъществяване на бъдещите им противозаконни
намерения.
Противоправността на схемата би била изключително трудно проследима от българските
данъчни власти. В случай на осъществяване и данъчен контрол на територията на България,
той би обхванал фрагментирано само отношенията между стопанските субекти на
територията на страната, които формално са изрядни, както се случва и в последствие: С
Ревизионен акт /РА/ № 16002616000750 091-001/09.01.2019г.и Ревизионен доклад /РД/ №
16002616000750 - 092- 001/07.12.2018г. /по отношение на „Б. XX“ ЕООД/ и РА №
16002616000730 - 091-001/06.07.2017г. и РД № 16002616000730 - 091- 001/23.06.2018г. /по
отношение на „М. 08“ ООД, с които в ревизирания период не се установяват данъчни
задължения и за двата данъчни субекта/.
3
Предварително замислена оптималност на схемата, от гледна точка на безопасност в
начинанието предполагала подреждане на всички фирми участващи в дейността - чрез „Б.
XX“ ЕООД да се извършва ВОП на стоките на територията на страната и с последващи
търговски транзакции да се предоставят стоките на истинските им собственици, които са ги
поръчали. От друга страна чрез „М. 08“ ООД да се транспортират стоките. Това е и
дружеството, в което се намират активите на братя Х. — склада, МПС и др. /Само по себе си
такова функционално разделение дейността на двете свързани дружества не е
противоправно, но в контекста на замислената схема то има за задача да гарантира
невъзможност от прилагане на ефективни обезпечителни мерки от страна на държавните
органи за събиране на данъчните вземания от имущество на „Б.XX“ ЕООД/.
Изключително благоприятстващ за осъществяване на дейността фактор било
обстоятелството, че подсъдимите Х. имали добри познанства и делови контакти в Р. Турция
и в частност в гр. Истанбул. Двамата били наясно, че измежду тези контакти има и лица
/неустановени по делото/, които ще приемат да изготвят престъпно опорочени документи,
обслужващи замислената схема, в преследване на общ користен интерес.
Двамата знаели, че извършването на такава бъдеща противозаконна дейност предполага
съгласувано участие и на други лица, които да осъществяват различни функции. Тези лица,
или поне част от тях, предвид естеството на такава евентуална бъдеща дейност е следвало да
бъдат от кръга на тяхното обкръжение с оглед наложителните в случая конфиденциалност и
лично доверие между тях, включително и доверие по съхраняване и разходване на парични
средства. Това ги мотивирало в началото на 2014г. да предложат участие в схемата на двама
от техните служители - подсъдимите А. Д. С. и Е. Б. Х. /последният споменаван в
материалите от делото с прозвищата „Е." и „П."/ на които имали доверие. Идеята за
включването им в ОПГ била възприемана от братята Х. като рационално решение на редица
въпроси, свързани както с осъществяване, така и с „обезопасяване" на дейността: от една
страна двамата служители ще осъществяват широките контакти с търговците на дребно в Р.
България, с други звена, действащи в интерес на схемата в страната и с неустановените
участници и други лица на територията на Р. Турция, с техническото обезпечаване на
дейността. По този начин се обезпечава опосредствената роля на подсъдимите Х., което ги
отдалечава от различните форми на евентуален бъдещ държавен контрол. От друга страна
подсъдимите С. и Х. биха осъществявали дейността си под прикритието на служебните си
задължения, което способствало значително за запазване на конспиративността на ОПГ.
Подсъдимите Х. и С. приели да извършват съответна дейност по функциониране на
замислената схема, съзнавайки, че по този начин се натоварват с функции, надхвърлящи
тези, които формално произтичат от служебните им задължения.
За функциониране на схемата бил необходим и специалист в областта на Ай Ти
технологиите, който да оформя по изискуемия се специфичен начин необходимата за
функциониране на схемата документация. Във връзка с това, на неустановена дата в периода
м. 09. - м. 11.2014г. подс. Х. Х. поканил /опосредствано чрез трето лице/ на разговор в офиса
в гр. *** св. С. Р. С., който работел именно в Ай Ти сектора. При проведения разговор Х. Х.
4
предложил на св. С. да обработва информация, свързана с транспортиране на стоки от
Турция за България, осъществяван от „М. 08" ООД. Дейността, предложена на св. С.
предвиждала изготвяне на обобщени описи на стоките, които се товарели във всеки от
камионите и изготвяне на „пакинг лист", съответстващ за всеки камион. На базата на тези
документи следвало да се обобщава информацията. Цените на стоките щели да се определят
на тон за отделните артикули съвместно от подсъдимите Х. Х. и Х. Х., както и от турската
фирма - изпращач. За тази дейност подс. Х. Х. предложил възнаграждение в размер от 50 до
100 лева - в зависимост от броя на артикулите, които следвало да превозва всеки камион. Св.
С. попитал подсъдимия дали тази дейност е съобразена със закона и последният отговорил
утвърдително и го уверил, че държавата им разрешава да вършат това. Св. С. приел да
извършва срещу заплащане възложената дейност, след което подс. Х. Х. му представил
лично подсъдимите А. С. и Е. Х. /Е./ и му заявил, че при осъществяване на дейността ще си
сътрудничи изключително с тях двамата, както и, че те ще му носят уговореното
възнаграждение на ръка.
Подс. Х. Х. не е предоставял на св. С. сведения относно наличие на престъпно сдружение и
обща користна цел.
Така замисления план за осъществяване на престъпления против данъчната система на Р.
България трябвало да се осъществява по следния конкретен механизъм: Български търговци
на дребно /които по - нататък в изложението ще се споменават като „ собственици“
закупуват стоки от търговската мрежа на гр. Истанбул - Турция на реални пазарни цени,
които са в пъти по -високи от декларираните в последствие в Р. България. В някои случаи
търговци на дребно не пътували до гр. Истанбул, а директно поръчват стоки на участниците
в ОПГ, като заплащат на тях действителните пазарни цени или предварително, или след
транспортиране на стоките до Р. България. Тези облигационни отношения обаче не намират
официален документален израз, респ. в последствие не подлежат на данъчен контрол.
Стоките се опаковат в отделни пакети, като за всеки собственик се номерират с уникален
номер, чрез който товарът може да бъде идентифициран при разтоварването в Р. България и
да достигне до неговия собственик, който го е поръчал. Пакетите се изпращат в депо № 26
на складова база „Emniyet оtoрагк", с адрес Zeyrek Mh. 24083 Fatih /Istanbul]/, наето и
използвано от членове на организираната престъпна група, където престояват до пристигане
на камион, на който да бъдат натоварени. Междувременно, обикновено в понеделничните
дни подс. А. С. урежда пристигането на камион, а в същия ден подс. Е. Б. Х. предприема
пътуване до Истанбул, където следи за натоварването на камиона и приема цялата стока.
Четиримата подсъдими като участници в схемата са постигнали договорка с реалните
собственици на стоката върху всеки пакет да бъде изписвано неговото съдържание /описи/.
Подс. Е. Х. изпраща чрез интернет описите в офиса на св. С. С. в гр. ***, който ги включва
във фактурата. След като бъде приета и последната стока /обикновено около вторник по
обяд/, С. изпраща по електронната поща фактурата /инвойс/ в „суров вид", заедно с
5
останалите придружаващи товара документи - международна товарителница, пакинг лист,
съдържащ подробен опис на всички стоки в камиона и ТИР карнет, на неустановено в Р.
Турция лице с име „Толга", /за което се предполага, че е гражданин на Р. Турция и работи
като спедитор на „Халкалъ" - вътрешна митница в гр. Истанбул/, най-често на имейл адрес
tolgayentur@gmail.com. Толга или негови колеги /неустановени по делото лица/ разпечатват
фактурите, като им предават „официален вид", поставяйки печат на турските дружества:
IREMCAN TEKSTIL IHR. ITH. KIMYA SAN. VE DAHILI TIC. LTD.STI, V.D. **********
или MERKOM METAL МАКША YEDEK PARCA HIRDAVAT DAYANAKLI TUKETIM
MALLARI SAN. VE TIC. LTD. STI. V.D. **********, от чието име се прави износ за Гърция.
В последствие св. С. С. изпраща инвойс - фактурата и на фирмата получател в Гърция,
като в повечето случаи това са физическите лица Х. Ц. или К. А.. При пристигането на
стоката в митницата в гр. Орестиада - Гърция, на същата не се начисляват митнически
сборове, тъй като Р. Турция е в Митнически съюз с ЕС и в случая търгуваните стоки в
рамките на Митническия съюз не се облагат с мита (по силата на Решение № 1/95 на Съвета
за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 година за прилагане на заключителната
фаза на митническия съюз (96/142/ЕО) (OB L 35, 13.2.1996 г., стр. 1-46), което се прилага от
31 декември 1995
При вноса стоките са освободени от ДДС, тъй като е приложим митнически режим „42 -
Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са
предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава При тази митническа
процедура в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е
предназначена за друга държава - случая Р. България и вносителят ще осъществи
последваща вътреобщностна доставка (ВОД) на стоките.
От своя страна гръцките вносители оформят ВОД към контролирани от братята Х. две
търговски дружества със седалище в гр. Хасково, а именно: „Б. XX" ЕООД с ЕИК:
*********, с управител Х. И. Х., като стоките се транспортират от свързаното лице „М. 08"
с ЕИК *********, с управители Х. И. Х. и Х. И. Х..
Стоките се превозват по описания начин с два товарни автомобила: „Мерцедес Актрос
2541" с ДК№ *** с ремарке марка „Самро ЦД 19 ПЖ" с ДК№ *** и „Мерцедес Актрос 2541"
с ДК№ х *** с ремарке марка „Самро ЦД 19 ПЖ" с ДК№ *** - и двата собственост на „М.
08" ООД.
Обичайно в сряда стоката се транспортира до гр. ***, Южна зона, ул."***", бивш
„Животински пазар", което представлява складова база, собственост на „М. 08" ООД.
Дружеството - получател „Б. XX" с ЕИК: ********* декларира вътреобщностно
придобиване (ВОП), като в отчетните си регистри /дневника за покупки и дневника за
продажби/ отразяват стоките на многократно занижените цени. В последствие, чрез
последващи доставки стоките достигат до крайните получатели, които всъщност са
действителните собственици, поръчали стоките. При тези доставки контролираното от
братята Х. „Б. XX" ЕООД, като доставчик начислява по смисъла на разпоредбата на чл. 86,
6
ал. 1 от ЗДДС и внася ДДС в размер - многократно по-нисък от действителния, т.к.
стойността (данъчната основа, съгласно чл. 26 от ЗДДС) върху която са начислили данъка е
многократно занижена, като по този начин се ощетява осезаемо Републиканския бюджет на
Р. България чрез изпълнителните деяния на чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК -
избягване установяване и плащане на действителния размер на данъчни задължения по
ЗДДС.
Макар и фрагментарното разглеждане на елементите на описаната търговска дейност и
особено тази, която се осъществява на територията на Р. България, да разкрива една
привидна законосъобразност, то тя е неправомерна по своята същност, тъй като чрез
незабранени от закона действия се постига един противоправен резултат, т.е налице е
заобикаляне на данъчния закон.
След включването на св. С. С., в началото на м. 11.2014г. той започнал да извършва
дейността, която в по - конкретен план се изразявала в следното: когато камион на „М. 08"
ООД започвал да товари стока в гр. Истанбул, той получавал от подс. Е. Х. по „вайбър"
опис, в който били записани вида на стоката, нейното нето и бруто тегло и бройките на
артикулите. Въз основа на този опис С. изготвял „пакинг лист" в три екземпляра - на
български, на турски и на английски език. След натоварването камионът бил претеглян, при
което служител от турската фирма - износител изпращал на С. данни за крайното тегло на
товара. Въз основа на тази информация св. С. „коригирал" /напасвал/ килограмите на
отделните артикули така, че сборът им да съответства на крайното тегло. След това С.
обобщавал целия опис като обединявал стоките по категории /напр. различните видове
детски дрехи се обединявали в общ артикул „детски дрехи"/. Всяка от категориите си имала
определена цена за тон, която била определяна съвместно от братята Х. и от съответния
турски износител. Така например за стоките от категория „дрехи" била определена цена от
900 евро за един тон. При това положение ако се натоварят дрехи с тежина един тон, св. С.
напасвал единичната стойност за всеки вид дреха съобразно бройките на всеки от
артикулите така, че да се получи крайната цена от 900 евро. По този начин, след определяне
на всички цени на съответните видове дрехи /в рамките на пределната сума от 900 евро/, С.
оформял заготовка на фактурата. В последствие оформял таблици на посочените три езика,
в която се отразявали стойностите: бруто, нето тегло, бройки, метри, количества, единична и
обща цена. Тази таблица служела за издаване на инвойс фактурата /международна фактура/.
За целта св. С. изпращал таблицата заедно с пакинг листа /оформени на турски и английски
език/ по електронната поща от и-мейл адрес: *** на турските фирми - износители IREMCAN
TEKSTIL IHR. ITH. KIMYA SAN. VE DAHILI TIC. LTD.STI, V.D. ********** или
съответно MERKOM METAL MARINA YEDEK PARCA HIRDAVAT DAYANAKLI
TUKETIM MALLARI SAN. VE TIC. LTD. STI. V.D. **********. Предварително обаче
изпращал таблицата по „вайбър" на поде. А. С. за съгласуване.
След като камионът излезе от митницата в гр. Истанбул, съответната турска фирма -
износител изпращала по електронната поща на св. С. всички документи, съпътстващи
камиона и товара: ТИР карнет, ЧМР, АТР, транспортен сертификат, турска фактура, инвойс
7
фактура, съответстваща на турската фактура, пакинг листа, подпечатан с печата на турския
износител. Въпреки, че стоките били закупувани в гр. Истанбул от различни търговци,
целият товар бил отразяван в една фактура, с печата на посочените турски фирми -
износители, които не са действителните продавачи, т.е. фактурата съставлява престъпно
опорочен документ съгласно националното ни законодателство. Св. С. проверявал дали
информацията в посочените документи, съответства на тази която той е изпратил
предварително и при съответствие изпращал документацията по електронен път на гръцките
вносители - физическите лица Х. Ц. или К. А., които следвало да я представят в митнически
пункт Орестиада и веднага след това да оформят ВОД за „Б. XX" ЕООД в Р. България. На
сделките по ВОД се придавал реален характер чрез симулиране на разплащане от „Б. XX"
ЕООД към гръцкия оператор по банков път. В последствие обаче подс. С. отивал лично в
Гърция, взимал паричните суми по симулацията и ги връщал обратно на подсъдимите Х..
След пристигане на стоките в България, подс. А. С., подпомаган от подс. Е. Х. предавали
физически товарите на съответните собственици. При това положение за получателя по
документи „Б. XX" ЕООД възниквали „складови наличности", които се изчиствали
периодично чрез издаване на фиктивни фактури към множество търговци на дребно, разбира
се на същите занижени цени. Материалите по делото сочат, че в офиса на „Б. XX" ЕООД са
се съхранявали и печатите на турските фирми - изпращачи.
При така описаната деятелност за св. С. С. се установява, че той не е знаел фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 321 ал.З вр. ал.2 от
НК. С оглед уверенията на поде. Х. Х., че дейността е законна, в съзнанието му е била
оформена представата, че действа по регламентиран от държавата ред, което изключва
неговата вина /чл. 14 ал.1 от НК/, поради което не е привлечен под наказателна отговорност.
Многократната повтаряемост в рамките на инкриминирания период на доставките от Р.
Турция до Р. България по описания начин, както и данните за обема им /по един - два
камиона седмично, но в определени периоди по три/, неминуемо предполага щети за
българския републикански бюджет, изразяващи се в укрити данъци по ЗДДС в „особено
големи размери" съобразно критериите на чл. 93 т.14 от НК.
По този начин в началото на м. 11.2014 год. на територията на България и чужбина /Р.
Турция/ започнало да функционира престъпно сдружение, носещо очертаните в
дефиницията на чл. 93 т.20 от НК характеристики на организирана престъпна група /ОПГ/ с
участници подсъдимите: Х. И. Х., Х. И. Х., Е. Б. Х. и А. Д. С., както и други неустановени
лица, действащи на територията на Р. Турция. Всеки един от участниците в ОПГ е направил
своя информиран избор, движен от користни мотиви и е имал съзнание за принадлежност
към такова престъпно сдружение.
Формираната между всички обвиняеми ОПГ е имала специалната цел - да вършат в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а
именно такива по чл.255 от НК /престъпно укриване на данък/.
При анализа на събраните по досъдебното производство доказателства се констатира,
8
че обвиняемите са действали с типични роли на участници в ОПГ при условията на
равнопоставеност между тях, като заедно, по отделно или в различни комбинации, но
винаги координирано, са осъществявали целяната вторична престъпна дейност. Вярно е, че
подсъдимите Х. и Х. Х. са установени като безспорно доминиращият фактор в
собствеността и управлението на процесиите дружества. В качеството си на лица,
упражняващи фактическата власт над подс. Х. и подс. С., те са осъществявали
управленските функции, като са издавали разпореждания както до тях, така и до много
широк кръг от работници и служители, които са ги изпълнявали безусловно. Но тази
разпоредителна власт е била насочена извън рамките на ОПГ, докато вътре, в нейните
очертания, двамата подсъдими Х. са приели задачата да действат с определени роли, при
това, съвместно и в голяма степен равнопоставено с другите участници. В доказателствения
материал, събран в хода на досъдебното производство, не се откриват факти и обстоятелства
с характеристики на субординация в структурата на ОПГ.
Всички описани по-горе особености на процесната ОПГ говорят за една трайност,
утвърденост и последователност в действията на обвиняемите и другите, неустановени до
момента участници. Според дефиницията на чл.93 т.20 от НК, организирана престъпна група
е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в
страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. В случая всички предвидени в закона признаци на престъпния състав
са налице при инкриминираната по настоящото производство ОПГ. Нещо повече - макар
според закона сдружението да е структурирано и без наличие на формално разпределение
на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура, в
конкретния случай такива са налице: наличие на структурни и организационни връзки
между участниците, профилиране и разпределяне на функциите между тях по описания
начин, и продължителен период на функциониране - около пет години и половина.
Характерна за ОПГ е съгласуваността на волята на три или повече лица за осъществяване
на съответното престъпление /в конкретния казус продължавано престъпление по чл.255 от
НК/. За това не е необходимо всички участници да осъществяват изпълнителното деяние по
вторичните престъпления като съучастници. Необходимо е само предварително да са
постигнали съгласие за извършването на престъплението, между действията им да има
координираност и съгласуваност, да действат по предварително изработен план с
набелязване на начина и средствата за извършване, както се установява от материалите по
делото. Тези характерни за ОПГ белези се установяват в дейността на подсъдимите по
настоящото наказателно производство. Всеки един от тях, с характерната за членството в
ОПГ последователност, стриктно изпълнява възложените му функции.
От субективна страна всеки от участниците е съзнавал, че заедно с поне още две лица, при
наличие на структурни и организационни връзки между всички, съгласуват своята воля и
дейност, като взимат конкретно /а не абстрактно/ решение, да извършват престъпления,
които отговарят на критериите на чл. 93 т.20 от НК. От волева страна на умисъла всеки от
участниците в ОПГ пряко е целял участието в сдружението.
9
Още в самото начало на съществуването си, ОПГ започва да извършва вторична престъпна
дейност по описаната по - горе схема за престъпления против данъчната система,
генериращи съставомерни вреди на територията на Р. България.
Ролята на всеки един от членовете на ОПГ е била специфична, но и твърде съществена от
гледна точка на преследвания общ резултат. Без изпълнение задачите на който и да е от
членовете, този резултат не би могъл да бъде постигнат.
Отчитайки сложността на такава схема и на многообразието от необходимите за
обслужването й дейности, всеки от подсъдимите приел да изпълнява в рамките на
организацията определени задачи:
Подсъдимите Х. Х. и Х. Х. поели задачите: двамата заедно, но съгласувано и с
неустановените лица от Р. Турция да разработят схемата, по която ще се осъществи
замислената престъпна дейност и нейното структуриране, да определят участващите в нея
физически лица и дружества, както и взаимоотношенията между тях. Тяхна била и задачата
да организират логистиката на територията на Р. България и Р. Турция - наемане на
складова база в „Emniyet otoparK" в гр. Истанбул, организиране на митническото
обслужване и др. Съгласувано с останалите неустановени участници в ОПГ да определят
цените „на тон" за определите видове артикули, по които в последствие св. С. да напасва
цените на всички стоки за всеки камион. Заедно и по отделно отдавали разпореждания до
счетоводството за изготвяне на антидатирани фактури с оглед представянето им пред
контролни органи. Под тяхно ръководство се симулирали плащания по ВОД към
гръцките оператори, като сумите по тези разплащания в последствие отново се връщали при
тях - обикновено от подс. С..
Подс. А. С. приел ролята да контролира дейността по превоза и разтоварване на стоките
в гр. Хасково, включително да ги предаде физически на съответните собственици,
съзнавайки, че документацията, съпровождаща товара сочи за получател „Б. XX" ЕООД. В
дейността си е подпомаган от подс. Е. Х.. Контролира пряко дейността на св. С. по
манипулиране на информацията, като съгласува, „одобрява", а в някои случаи и указва
параметрите на създадените от последния документи с напаснати данни. Разполагал е и с
печати на турските фирми - изпращачи на стоките по износа за Гърция. Води разговори със
собственици на стоки, в които им обещава да издаде документи /фактури/ със занижени
стойности. Уведомява в конспиративен порядък подсъдимите Х. и Х. Х. за всички
възникнали проблеми, свързвани с товара и транспорта - проверки по границата, проверки
от МВР в гр. Хасково. Участвал в симулацията на разплащания по ВОД от „Б. XX" ЕООД
към гръцките оператори, като в последствие пътувал до Гърция за да вземе и върне обратно
платените суми. Взимал участие в издаването на фиктивни фактури към търговците на
дребно в Р. България, като договарял с тях параметрите им - невярното съдържание по
отношение на цените.
Подс. Е. Х. поддържа връзка с търговците на дребно, които ползват услугите на ОПГ,
приема от тях поръчките на стоки, събира съответните парични суми за превоза от гр.
Истанбул до гр. Хасково. Съвместно с подс. С. уреждат пристигането на камион, а в същия
10
ден подс. Е. Б. Х. предприема пътуване до Истанбул, където следи за натоварването на
камиона и приема цялата стока. Тези дейности, разглеждани сами по себе си и извън целите
на ОПГ не разкриват противоправни характеристики. В цялостния контекст на целения от
ОПГ резултат обаче носят своят инкриминиран потенциал, доколкото способстват
значително за постигането му. Ролята на подс. Х. в ОПГ се проявява най - съществено при
съзнателните му действия по своевременно изпращане на описите с информация за вида и
количествата на стоките на св. С., за да може тази информация да бъде манипулирана с цел
многократното занижаване на цените, които ще бъдат отразени по - късно в изготвяните от
турския оператор фактури и др. документи. Подс. Х. е приел и да подпомага дейността на
подс. С. в рамките на схемата и целите на ОПГ. Наред с това подс. Х. пренасял у себе си
значителни парични суми, предадени му от собствениците за закупуване на стоката, като
няма данни тези суми да се декларирани пред митниците /в това отношение по делото са
документирани множество телефонни разговори/. Разплащането му с турските търговци
„кеш" цели както скриване произхода на сумите, така и на реалната цена на стоката.
В ОПГ са действали и други участници, които в хода на разследване не бяха установени
като конкретни лица. Със съгласуваните си действия те са обслужвали схемата за престъпно
редуциране на ДДС в Р. България на територията на Р. Турция, основно чрез съставяне на
документопотока с невярно съдържание. Действията им обаче са били синхронизирани с
тези на четиримата подсъдими в настоящия процес, при това - с висока степен на
съгласуваност, предвид изключително усложнената характеристика на трансграничната
данъчна измама и дългия период на осъществяването й. Въпреки всички положени
процесуални усилия, тези лица остават неустановени. В това отношение изготвената до Р.
Турция МПП не даде резултат.
Материалите от делото сочат, че дейността по транспортиране на стоките по схемата:
износ от Р. Турция за Гърция, с последващи ВОД за Р. България и деклариране на ВОП от
„Б. XX" ЕООД е започнала още от м. април 2014г. Въпреки това, за безспорно установен
начален момент на дейността на ОПГ обвинението приема началото на м.11.2014г., когато в
дейността се включва активно св. С. С., макар и в съзнанието си да не е имал яснота
относно фактическите обстоятелства, принадлежащи към съставите на престъпленията по
чл. 255 и чл. 321 от НК.
Процесната ОПГ продължила дейността си до 27.01.2016г., когато подсъдимите били
задържани от органите на МВР.
ОПГ била създадена с користна цел - лично облагодетелстване на всеки един от
подсъдимите, която произтича от вторичната престъпна дейност.
Описаното дотук правилно било възприето само частично от СГС главно относно
обективно установените лични и служебни връзки между подсъдимите, но правилно било
отхвърлено, като недоказано в частта относно наличието на ОПГ и осъществяването на
вторична престъпна дейност, макар за вторичната дейност да няма повдигнато обвинение.
Обосновано първият съд приел следната фактическа обстановка:
11
Четиримата подсъдими са от гр.*** и живеели в същия град. Двама от тях Х. И. Х. и Х.
И. Х. са братя, като от години двамата развивали търговска дейност - организиране на
транспорт на стоки с произход от Р. Турция до Р. България, които се закупували от
български търговци на дребно за реализацията им на българския пазар. Тази дейност се
осъществявала посредством търговските дружества „Б. XX" ЕООД с ЕИК: *********, с
управител Х. И. Х. и „М. 08" с ЕИК *********, с управители Х. И. Х. и Х. И. Х.. И двете
дружества били регистрирани със седалище в гр. Хасково, като данъчно задължени лица по
ЗДДС
Подсъдимите А. Д. С. и Е. Б. Х. били служители при братята Х..
При извършените данъчни ревизии на територията на България обхванали отношенията
между стопанските субекти били изрядни. Такива са: Ревизионен акт /РА/ №
16002616000750 -091-001/09.01.2019г. и Ревизионен доклад /РД/ № 16002616000750 - 092-
001/07.12.2018г. /по отношение на „Б. XX“ ЕООД/ и РА № 16002616000730 - 091-
001/06.07.2017г. и РД № 16002616000730 - 091- 001/23.06.2018г. /по отношение на „М. 08“
ООД, с които в ревизирания период не се установяват данъчни задължения и за двата
данъчни субекта/.
На неустановена дата в периода м. 09. - м. 11.2014г. подс. Х. Х. поканил на разговор в
офиса в гр. *** св. С. Р. С., който работел в Ай Ти сектора. При проведения разговор Х. Х.
предложил на св. С. да обработва информация, свързана с транспортиране на стоки от
Турция за България, осъществяван от „М. 08" ООД. Дейността, предложена на св. С.
предвиждала изготвяне на обобщени описи на стоките, които се товарели във всеки от
камионите и изготвяне на „пакинг лист", съответстващ за всеки камион. На базата на тези
документи следвало да се обобщава информацията. Цените на стоките щели да се определят
на тон за отделните артикули съвместно от подсъдимите Х. Х. и Х. Х., както и от турската
фирма - изпращач. За тази дейност подс. Х. Х. предложил възнаграждение в размер от 50 до
100 лева - в зависимост от броя на артикулите, които следвало да превозва всеки камион. Св.
С. приел да извършва срещу заплащане възложената дейност, след което подс. Х. Х. му
казал, че при осъществяване на дейността ще си сътрудничи с А. С. и Е. Х. ще му дават на
ръка уговореното възнаграждение.
В началото на м. 11.2014г. той започнал да извършва дейността, която се изразявала в
изготвяне на таблица, която служила за изготвяне на документи. Когато камион на „М. 08"
ООД започвал да товари стока в гр. Истанбул, той получавал от подс. Е. Х. по „вайбър"
опис, в който били записани вида на стоката, нейното нето и бруто тегло и бройките на
артикулите. Въз основа на този опис С. изготвял „пакинг лист" в три екземпляра - на
български, на турски и на английски език. След натоварването камионът бил претеглян, при
което служител от турската фирма - износител изпращал на С. данни за крайното тегло на
товара. След това С. обобщавал целия опис като обединявал стоките по категории /напр.
различните видове детски дрехи се обединявали в общ артикул „детски дрехи"/. Всяка от
категориите си имала определена цена. Така например за стоките от категория „дрехи" била
определена цена от 900 евро за един тон. Оформял таблици на посочените три езика, в която
12
се отразявали стойностите: бруто, нето тегло, бройки, метри, количества, единична и обща
цена. Тази таблица служела за издаване на инвойс фактурата /международна фактура/. За
целта св. С. изпращал таблицата заедно с пакинг листа /оформени на турски и английски
език/ по електронната поща. След като камионът излезе от митницата в гр. Истанбул,
съответната турска фирма - износител изпращала по електронната поща на св. С. всички
документи, съпътстващи камиона и товара: ТИР карнет, ЧМР, АТР, транспортен
сертификат, турска фактура, инвойс фактура, съответстваща на турската фактура, пакинг
листа, подпечатан с печата на турския износител. Въпреки, че стоките били закупувани в гр.
Истанбул от различни търговци, целият товар бил отразяван в една фактура, с печата на
посочените турски фирми - износители. Св. С. проверявал дали информацията в посочените
документи, съответства на тази която той е изпратил, след което изпращал документацията
по електронен път на гръцките вносители - физическите лица Х. Ц. или К. А..
След пристигане на стоките в България, подс. А. С. и Е. Х. предавали товарите на
съответните собственици.
Българските търговци на дребно закупували стоки от търговската мрежа на гр. Истанбул -
Турция. В други случаи не пътували до гр. Истанбул, а директно поръчвали стоки на
подсъдимите Х.. Стоките се опаковали в отделни пакети, като за всеки собственик се
номерират с уникален номер, чрез който товарът може да бъде идентифициран при
разтоварването в Р. България и да достигне до неговия собственик, който го е поръчал.
При пристигането на стоката в митницата в гр. Орестиада - Гърция, на същата не се
начислявали митнически сборове, тъй като Р. Турция е в Митнически съюз с ЕС и в случая
търгуваните стоки в рамките на Митническия СЪЮЗ не се облагат с мита (по силата на
Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 година за
прилагане на заключителната фаза на митническия съюз (96/142/ЕО) (ОВ L 35, 13.2.1996 г.,
стр. 1-46), което се прилага от 31 декември 1995 г.).
/го/]
При вноса стоките били освободени от ДДС, тъй като е приложим митнически режим „
42 - Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са
предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка". При тази митническа
процедура в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е
предназначена за друга държава - случая Р. България и вносителят ще осъществи
последваща вътреобщностна доставка (ВОД) на стоките.
От своя страна гръцките вносители оформяли ВОД към две търговски дружества със
седалище в гр. Хасково, а именно: „Б. XX" ЕООД с ЕИК: *********, с управител Х. И. Х.,
като стоките се транспортирала от „М. 08" с ЕИК *********, с управители Х. И. Х. и Х. И.
Х..
Стоките се превозвали с два товарни автомобила: „Мерцедес Актрос 2541" с ДК№ *** с
ремарке марка „Самро ЦД 19 ПЖ" с ДК№ *** и „Мерцедес Актрос 2541" с ДК№ х *** с
ремарке марка „Самро ЦД 19 ПЖ" с ДК№ *** - и двата собственост на „М. 08" ООД.
13
Стоката се транспортирала до гр. ***, Южна зона, ул."***", бивш „Животински пазар",
което представлява складова база, собственост на „М. 08" ООД.
Изложените фактически положения съдът от първа инстанция възприел въз основа на
следните доказателства: Показанията на св.: Н. Н., С. С., О. С., А. Ч., А. Ч., Ж. М., Р. Ч., Г.
П., Н. Н., Д. Б., И. И., С. А., М. Д., В. И., А. А., Я. С., К. С., Р. Ю., Н. С. и Д. И..
компютърно-технически експертизи, протоколи за претърсване и изземване, данъчни
документи на „Б. XX“ ЕООД и на „М.08“ЕООД, фактури, съпровождащи стоките документи
и такива на превозващите средства, писмени материали.
Така описаната и кредитирана от съда доказателствена съвкупност действително изцяло
опровергава обвинителната теза на прокуратурата, в чиято подкрепа са единствено
показанията на разпитания полицейски служител св.Н..
СпНС обаче правилно намерил, че не може да бъде ценен разпита на св.Н.. От
показанията на св.Н. Н. се установява, че същият е работил, като оперативен работник и
основно той е участвал в експлоатацията на CPC-та, въз основа на които са изготвени ВДС,
както и че извън експлоатацията на СРС, част от информацията, която излага в свободен
разказ относно търговската дейност на групата „е придобита чрез беседи с други лица,
/които не посочва/ и общоизвестна информация в пространството“.
Правилно първият съд приел, че показанията на св. Н. в частта им, в която се
възпроизвежда съдържанието на ВДС по повод експлоатацията на СРС не следва да бъдат
ценени, тъй като същите представляват производно доказателство, а по делото са приложени
и надлежно приобщени първичните такива, за които е налице законосъобразно дадено
разрешение и съдът може да ги ползва. Частите от показанията на свидетеля съдържащи
твърдения за осъществени деяния от подсъдимите също не следва да бъдат ценени, не
защото са недобросъвестни, а защото отразяват косвено възприятие на факти от „беседи с
други лица, /които не посочва/ и общоизвестна информация в пространството“. Няма спор в
практиката на съдилищата, че т.нар оперативна информация не може да се приобщи като
доказателство, чрез разпит на оперативния работник, който я е придобил именно поради
негласния, таен характер на оперативната дейност, който не позволява придобитата
информация да се провери, чрез допустимите по НПК процесуални способи за събиране и
проверка на доказателства. Т нар. общоизвестна информация също няма характера на
доказателство, а на слух/препредадена информация с неустановим първоизточник/ и със
сигурност не е факт от обективната действителност, който свидетелят да е възприел.
От показанията на св.С. С. - IT специалист се установява начина на обработка на
информацията. Той изготвял таблица, която служила за изготвяне на процесните счетоводни
документи. В изключително подробен разказ свидетелят описва детайлите по вноса на
стоките. Съдът от първа инстанция е избрал да цитира дословно показанията на този
свидетел, поради особената им важност, поради което САС не намира за нужно отново да
преповтаря съдържанието им. В обвинителния акт е прието, че този свидетел е действал при
условията на посредствено извършителство, без да съзнава, че участва в извършването на
вторичното данъчно престъпление. Съществено е да се отбележи обаче, че и като свидетел
14
на обвинението, както на досъдебното производство, така и в първоинстанционното съдебно
следствие, той описва дейността си като строго законосъобразна, стриктно следена и
проверявана, както от българските, така и от турските и гръцките власти и продължава да
счита, че не е участвал в нищо нередно. Показанията му пред съдия на досъдебното
производство били четени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, но същественото
противоречие, което прокурорът претендирал, а съдът приел е дали свидетелят е знаел, че в
крайна сметка стоките са предназначени за България. Това обстоятелство, че стоките в
крайна сметка се внасят в РБ само по себе си не е спорно, нито е престъпно, и се установява
и от други доказателства. А в останалото им съдържание показанията на свидетеля на
досъдебната и съдебната фаза са безпротиворечиви и също не установяват нищо престъпно.
Свидетелката Ч. заявява, че познава подсъдимите дотолкова, че е купувала от тях стока,
тъй като се занимава с продажба на дрехи на пазара в гр.***.
С такъв характер са показанията на свидетелите:
О. Х., от които се установява, че в периода 2014 г. - 2016 г. е закупувал стока - платове и
мъжки сака от Х. и Е. от склада на Хайван пазар, който се намирал срещу неговия шивашки
цех.
А. Ч. - занимаващ се с търговия на дамска конфекция, продаващ на Димитровградския
пазар и купувал стока от Х. и А..
Ж. М., с фирма „Фортуна 65“ занимаваща се с търговия на мъжки дрехи
Р. Ч. - фирма „Нептун“, занимаваща се с търговия на дрехи/ облекла.
Занимаващи се с търговия на дребно и закупуващи стока от подсъдимите са и
свидетелите Н. Н., Д. Б., К. М., Д. С., В. И., А. А. - купувал ризи от двамата братя
подсъдимите Х. и продавал на Димитровградския пазар, свидетеля Я. С. - продавач на дрехи
на пазара в гр.***.
Аналогични са и показанията на св.К. С., продавал на пазара текстилни изделия и
закупувал стоката от Х.. Подобно съдържание е налично в дадените показания и от св.Р. Ю.
и Н. С.. От всички кредитирани с доверие свидетелски показания от тази група се
установяват нормални покупко – продажби на вносни стоки, като продавачи били фирмите
на подсъдимите - братята Х., а купувачи изброените търговци на дребно.
Правилно СпНС е приел, че в пълна корелация с показанията на изброените свидетели са
и обясненията на подсъдимите Х. Х. и Х. Х.. Следва да се отчете обаче, че ползвайки
правото си да дадат, каквито обяснения пожелаят те са избрали да споделят не толкова
подробна и конкретна информация за инкриминираната дейност, колкото становището си,
че тя е била законосъобразна. Съобщили са факти за осъществено по отношение на тях
изнудване, които са непроверими в настоящото наказателно производство, а следва да бъдат
изяснени в отделно разследване, още повече че подсъдимите завяват, че са подали
оплакване.
Съдът от първа инстанция обосновано кредитирал с доверие, като обективна
15
изготвената компютърно техническа експертиза, от вещото лице Г. Б. /т.4 от ДП/.
Заключението на посочената експертиза е касателно оптичен носител на който е записан
извадка от пощенска кутия, т.е. електронни писма на фирми. От заключението на същата се
установява, че на обекта на експертизата - оптичен носител - има една директория, която
съдържа 1054 файла с разширение .eml, което е един от стандартите за файлове съдържащи
електронни писма. Датата на създаване на първия файл е10.07.2012 г., а на последния -
30.10.2015 г. Всички файлове съдържат електронни съобщения, много от които имат
прикачени файлове. Файловете, които се отнасят до кореспонденция, касаеща дейността на
турското търговско дружество „Енхал“, гръцкото търговско дружество ЕТ „Х. Ц.“ и
българското търговско дружество „Б. XX“ ЕООД са дадени в Приложение 1 на експертизата
във вид на таблица. Списъкът съдържа име на файл, изпращач и получател на електронното
писмо, дата и час на изпращане и имена на прикачени файлове. В приложение 2 са
разпечатани име на файл, изпращач и получател на електронно писмо, дата и час на
изпращане, текст и съдържание на прикачени файлове. В приложение 3 са разпечатани
електронните таблици, съдържащи се в прикачени към електронната кореспонденция
файлове.
Правилно била приета, като обективна и пълна КТЕ, находяща се в том 5 от ДП, съгласно
заключението на която се установява следното: На обектите на експертизата няма
инсталирани счетоводни програми. Има само няколко файла, съдържащи счетоводна
информация, а именно фактури. Същите са от папка D - на ВД 2 и са разпечатани в
приложение 2 на експертизата, стр.63 до стр.77. Всички файлове от Обект 1, съдържащи
информация, касаеща дейността на турското търговско дружество „Енхал“, гръцкото
търговско дружество ЕТ „Х. Ц.“ и българските търговски дружества „Б. XX“ ЕООД и „М.
08“ ООД са отпечатани в Приложение 1 на експертизата. Всички файлове от Обект 2,
съдържащи информация, касаеща дейността на турското търговско дружество „Енхал“,
гръцкото търговско дружество ЕТ „Х. Ц.“ и българските търговски дружества „Б. XX“
ЕООД и „М. 08“ ООД са отпечатани в Приложение 2 на експертизата.
В унисон с приетите за обективни и анализирани по отделно и в съвкупност
доказателства са и приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, както и
множеството писмени доказателства.
Сп.НС обосновано с оглед конкретното им съдържание приел, че от изготвените ВДС от
прилаганите по делото специални разузнавателни средства/т.18 до 24 включително от ДП/,
не може да се достигне до извод за наличие на ОПГ, поради липса на засечена комуникация
между подсъдимите, съдържаща информация за съставомерни признаци на престъплението
или за целена или осъществявана вторична престъпна деятелност, от която да се изведе
извод за наличие на трайни фактически взаимоотношения по между им, насочени към
осъществяване на престъпления.
Както вече бе посочено анализът на информацията постъпила от използваните СРС,
извършен от свидетелят Н. не е доказателство, тъй като освен подслушаните разговори
ползва непроверима от съда оперативна информация. След като и сам се запозна с
16
изготвените ВДС, настоящият състав на САС също констатира, че само въз основа на тях и
при съпоставката им с валидно събраната доказателствена съвкупност, не може да се
установи, че дейността на подсъдимите има престъпен характер. Отделни изрази ползвани
от подсъдимите действително могат да се тълкуват двояко, било като „престъпен“ било като
„търговски“ жаргон. Но подобни абстрактни тълкувания са далеч от изискуемия от НПК
несъмнен извод за виновност. Съобразно правилата за доказателствената тежест в
наказателния процес, прокуратурата е тази, която следва да конкретизира кое от иначе
обемното съдържание на ВДС доказва обвинението. Нещо което така и не е било сторено,
нито в обвинителния акт, нито на по – късен етап в процеса.
В заключение и САС приема, че от анализа на доказателствената съвкупност се
установява една търговска дейност, свързана с последователен внос на стоки първо от Р.
Турция в Р.Гърция, а в последствие от Р.Гърция в Р. България. Както и прокуратурата
приема това е позволена от закона дейност. От допустимите и процесуално валидни
доказателства обаче не се установява нито едно от престъпните обстоятелства, както за
престъпление по чл.321 от НК, така и за такова по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК.
Нито привидно договорени цени между страните, с цел ощетяване на фиска, нито
възстановяване на суми в брой. Още по – малко съгласуване на намислена престъпна
дейност между 4мата подсъдими. Доколкото такива факти се съдържат в обвинителната теза,
те очевидно изхождат от събраната от св. Н. оперативна и общодостъпна информация от
пространството, както и от анализа, който този свидетел е извършил на този тип
информация. Но както вече бе посочено тя няма характера на валидно и допустимо
доказателство.
При така установените факти следва да бъдат споделени и правните изводи на първата
инстанция.
На четиримата подсъдими е повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2
от НК. Сп.НС е изложил изчерпателен, а по същество правилен анализ на състава на това
престъпление, като посочил следното:
Легалното определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93,
т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно
сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.
Анализът на нормата сочи, че като съставомерни белези на понятието ОПГ са изискванията
за съществуването на структурирано трайно сдружение на три или повече лица, насочено
към изпълнението на специална цел - да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три
години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или повече престъпления.
Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по малко от трима души,
които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно
17
престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата -
организатори, ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е
необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като
определен срок. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на
сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата
престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на
останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или
категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават
поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават
непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав на
групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия период на
функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят
участието си по - рано, други да се включат по - късно, а трети да променят функциите,
които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК е във всеки
един момент числеността на групата - броят на членовете, независимо дали са организатори,
ръководители или участници, да бъде не по - малка от трима души. Също така, за да се
приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат
осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то
не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното
сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързването и контактите между членовете
на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления,
които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта - да се вършат
престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява
обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В разпоредбата на чл. 321.
ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на
престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние
- образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или
повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава
началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва
действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на други лица за
постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното деяние на
престъплението по чл, 321 ал. 1 и ал.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна
група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването
на план за действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от
групата. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал, 2 от НК е участието
в такава група. При тази форма на изпълнителното деяние се касае за членуване, за
обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение
на поставените задачи и то все така насочено към осъществяване на общата престъпна цел.
За конкретния случай Сп.НС законосъобразно приел, че от всички елементи,
очертаващи обективната страна на престъплението, изпълнено е единствено изискването за
18
броя на участващите в групата лица - в случая четирима. Нито един от останалите обективни
признаци на престъплението по чл.321,ал.3 НК не е налице. При липсата на доказателства за
намерение и у четиримата подсъдими да се вършат престъпления, в това число и от
характера на тези, поддържани от прокуратурата, единственият възможен изход на такова
обвинение е оправдателна присъда.
Изначално, както в обвинителният акт, така и в поддържаното от прокурора в съдебно
заседание не се открива изложение на конкретни факти, както за това кога и при какви
обстоятелства, според обвинението, всеки от подсъдимите се е включил в престъпното
сдружение, така и такива, отграничаващи участието на всеки от четиримата подсъдими в
тази група и определящи го именно като участник в организирано престъпно формирование.
Липсват и доказателства и да е съществувала организирана престъпна група между
подсъдимите, и то такива доказателства, от които да бъдат извлечени конкретни факти за
участието им в ОПГ.
Напълно необосновано съществувалите между четиримата подсъдими - между двама от
тях роднински отношения - братя и колегиални отношения между останалите са преценени
като съставомерни по чл. 321 НК и то при пълната липса на доказателства, обосноваващи
съзнание у всеки от подсъдимите, че участва в ОПГ.
Правилно в тази връзка Сп.НС отбелязъл, че ВКС многократно е приемал, че:
„Третирането на роднински, приятелски и колегиалните отношения между хората като белег
за онези трайни организационни връзки, които характеризират организираната престъпна
група представлява твърде изопачено и противоречащо не само на правната, но и на
житейската логика обяснение“.
Нито едно от събраните доказателства не изяснява основни за подобно обвинение факти
- как конкретно всеки подсъдим е бил подбран за участник в групата, какви задачи - общи
или конкретни, са му били поставени и респ. изпълнени, как е била съгласувана волята му за
участие в ОПГ.
Между подсъдимите Х. Х. и Х. Х. съществува връзка, но тя не е престъпна, а
роднинска - братя, които развивали търговска дейност и били изрядни данъкоплатци.
Последното се установява безспорно и от извършените данъчни ревизии, при които никога
не е констатирано нарушение.
Колегиални и приятелски били отношенията и с подсъдимите Е. Х. и А. С., но с нищо не
излизащи извън допустимите от закона граници, още по-малко такива, които да бъдат
определени като престъпни.
Отделно от всичко това поначало погрешен е избраният от прокуратурата подход да
обосновава престъплението по чл.321 от НК практически само с твърдения за вторичната
престъпна дейност по чл.255 от НК, но без да повдига обвинение за нея. Така за вторичното
престъпление са събирани доказателства /макар и недостатъчни за осъдителна присъда/, но
няма обвинение. За повдигнатото обвинение по чл.321 от НК има обвинение, но няма не
само конкретни доказателства, а и годно обвинително твърдение. Този процесуален пропуск
19
е накърнил и правото на защита на подсъдимите, но предвид оправдателната присъда, тези
права ще получат максимална защита и няма основание за връщане на делото в предходна
фаза.
В заключение законосъобразно на основание чл. 304 НПК съдът от първа инстанция
приел, че подсъдимите Х. Х., Х. Х., Е. Х. и А. С. не са извършили инкриминираното
престъпление, поради което ги признал за невиновни и ги оправдал по повдигнатите им
обвинения.
При този изход на делото, съгласно чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по н.о.х.д №250/2021г.на СГС –НО/ Сп.НС закрит ,23 с-в./
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от узнаването от
страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20