№ 591
гр. Варна, 06.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500451 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр.д. №
798/2022г. по описа на ОС – Добрич решение № 200/03.07.2023г., допълнено
по реда на чл.250 ГПК с решение № 250/25.09.2023г.
Прокуратурата на Република България обжалва решението от
03.07.2023г. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. А. Кутулу сумата от
12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок
на сл.д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП –
София, а сега ДП № 11-048/1999г., за периода от образуване на делото през
м.януари 1991г. до 27.11.2022г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2022г. до окончателното
й изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск за
периода преди 15.12.2012г., т.е. до приемането на разпоредбата на чл.2б
ЗОДОВ. Оспорванията в останалата част са досежно направените от
първоинстанционния съд изводи за наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално за
прекомерност на присъденото обезщетение. Сочи се, че не са отчетени
фактическата и правна сложност на наказателното производство, липсата на
доказателства за това, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени
вреди и относимите критерии по чл.52 ЗЗД. Отправеното до настоящата
1
инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на
исковата претенция.
Ищцата Н. А. К., чрез процесуалния си представител, обжалва
постановените от първостепенния съд решение № 200/03.07.2023г. в частта, в
която е отхвърлена исковата й претенция за горницата над присъденото
обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и решение
№ 250/25.09.2023г., в частта в която е отхвърлена претенцията й за заплащане
на законната лихва върху главницата за периода от 28.11.2019г. до
26.11.2022г., както и е оставено без уважение искането й по чл.248 ГПК за
изменение на първоначалното решение в частта му относно присъдените в
нейна полза разноски.
В жалбата срещу решението от 03.07.2023г. навежда оплаквания за
необоснованост и липса на изложени мотиви защо съдът приема, че искът й
за горницата над сумата от 12 000 лева е неоснователен. Твърди се, че не са
обсъдени всички наведени от нея доводи относно претендирания размер,
както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ. Излага подробни аргументи
по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск
изцяло.
С жалбата срещу допълнителното решение от 25.09.2023г. се оспорва
изводът на първоинстанционния съд за началния момент на дължимото
обезщетение за забава. По изложени доводи счита, че същият е направен в
противоречие с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. С оглед на това се
претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане на законна
лихва с начален момент от 28.11.2019г.
Относно оставеното с решението от 25.09.2023г. без уважение искане по
чл.248 ГПК се твърди, че с изменението на Нареба № 1/2004г. определението
на ВКС, на което се е позовал първоинстанционния съд е загубило
актуалност. Наред с това при разрешаване на въпроса относно дължимоста на
разноските за пътни разходи съдът е следвало да приложи и стандартите на
ЕСПЧ, цитирайки разрешения по посочена практика.
В срока по чл.263 ГПК Прокуратурата на РБ е депозирала писмени
отговори и по двете въззивни жалби на ищцата Н. А. К., с които ги оспорва
като неоснователни.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна - Н. А. К..
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същите следва
да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата.
2
Не са налице хипотези, налагащи даването на указания по редовността
на исковата молба, доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.01.2024г. от 9:15 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3