МОТИВИ

към присъдата по НОХД №183/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав 

 

Девненският районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Д.К.Д., ЕГН **********, Ф.М.С., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********, за това, че:

·     за подс. Д.Д.:

На неустановена дата за времето от 01.08.2013 г. до 18.08.2013 г., в с. Е., обл. Варна, при условията на продължавано престъпление транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал – 8 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 480.00 лв – престъпление по чл.235, ал.2, пр.3, вр. ал.1 НК.

·     за подс. Ф.С.:

На 18.08.2013 г., в с. Е., обл. Варна, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 4 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 240.00 лв, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.5, вр. ал.1 НК.

·     за подс. М.М.:

На 18.08.2013 г., в с. Е., обл. Варна, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 4 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 240.00 лв, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.5, вр. ал.1 НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението спрямо всеки един от подсъдимите като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае всеки един от подсъдимите за виновен по възведените обвинения и да наложи за подс. Д. Д. предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок три години с приложение през изпитателния срок на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично, а за всеки един от подсъдимите Ф. С. и М. М., предвид наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, прокурорът предлага да се наложи наказание „пробация“ с приложение на всяка от задължителните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок по шест месеца.

В хода на съдебното следствие подс. Д. Д. се възползва от правото да не дава обяснения.   

В хода на съдебното следствие подс. Ф. С. дава подробни обяснения като посочва, че подс. Д. Д. му е доставил установения в дома му дървен материал без контролна горска марка с товарен микробус.

В хода на съдебното следствие подс. М. М. дава подробни обяснения като посочва, че подс. Д. Д. му е доставил установения в дома му дървен материал без контролна горска марка с товарен микробус.

Защитникът на подс. Д. Д., счита описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за неустановена по несъмнен начин. Твърди, че престъплението по чл.235, ал.2 НК е производно и за да се приеме същото за осъществено, следва да е безспорно установено извършването от друго лице на предикатното престъпление по чл.235, ал.1 НК, за каквото в настоящото производство доказателства не са събрани, поради което моли съда, да признае неговият подзащитен за невиновен. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за осъществено от неговия подзащитен деяние по чл.235, ал.2 НК, изтъква, че съобразно неголямото количество и невисоката стойност на транспортирания дървен материал, случаят се явява маловажен, при което деянието следва да се квалифицира по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.3 НК и при наличие на основанията по чл.78а, ал1 НК, подс. Д. Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.

Защитникът на подсъдимите Ф. С. и М. М., също не счита за установено от събраните доказателства да е извършено от друго лице престъпление по чл.235, ал.1 НК и твърди, че поради това не следва да се приема за извършено от всеки от неговите подзащитни производното деяние по възведените срещу тях обвинения. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за осъществено от всеки от неговите подзащитни деяние по чл.235, ал.6 НК, моли съда, да наложи на всеки от тях наказнието „пробация“ чрез двете задължителни пробационни мерки в минималния шестмесечен срок.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Д. живеел в с. С., обл. Варна. На неустановена дата за времето от 01.08.2013 г. до 18.08.2013 г. той се снабдил по неустановен начин с 8 куб. м. дървен материал от вида „цер”, нарязан на трупи с дължина един метър, по които нямало поставена контролна горска марка и за които не разполагал с удостоверяващ произхода им документ. Половината от този дървен материал той закарал с ползван от него микробус със закрита каросерия до с. Есеница и там го предложил за закупуване на подс. Ф. С. за сумата 220 лв. Подсъдимият Ф. С. имал нужда от дърва, приел цената за изгодна и се съгласил да ги купи. При разтоварването на дървата в неговия двор, той видял, че по тях няма поставена контролна горска марка, а и подс. Д. Д. не му дал документ за техния произход, но въпреки това не се отказал от сделката и дори уведомил подс. Д. Д., че нужда от дърва има и неговия родител – подс. М. М. След като узнал това, подс. Д. Д. извършил нов превоз на останалите 4 куб. м. дървен материал до с. Есеница, които продал за сумата 220 лв на подс. М. М. Той също видял при разтоварването, че по дървата няма поставена контролна горска марка и не получил от подс. Д. Д. документ за техния произход, но въпреки това не се отказал от сделката. На 18.08.2013 г. свидетелите Б.А., П.Я. и Е.Х. - служители при ДГС гр. Суворово, при проверка установили в двора на подс. Ф. С. в с. Е., 4 куб. м. дървесина от вида „цер”, от които 2 куб. м. нарязани и нацепени и 2 куб. м. нарязани на трупчета, без налични по тях контролни горски марки, за които подс. Ф. С. не можел да представи документ за произход. Пред тях подс. Ф. С. обяснил, че дървения материал му е доставен от подс. Д. Д., както и че същият е доставил дърва и на подс. М. М. След това служителите на ДГС гр. Суворово извършили проверка и при подс. М. М., в чийто двор също установили 4 куб. м. дървен материал от вида „цер” без контролна горска марка и без наличен за същите документ за произход. Той също обяснил на проверяващите, че дървата са му доставени с микробус от подс. Д. Д. При тези констатации, на подсъдимите Ф. С. и М. М. били съставени актове за установяване на административни нарушения като държания от всеки от тях дървен материал им бил оставен за отговорно пазене, удостоверено с разписка. За съставяне на АУАН в ДГС гр. Суворово бил призован и подс. Д. Д., но той не се явил, поради което АУАН бил съставен в негово отсъствие. При последваща проверка от м. май 2014 г. свид. М.К. – служител при ДГС Суворово установил, че оставения за съхранение при всеки от подсъдимите Ф. С. и М. М. дървен материал не бил наличен.

Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна лесотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,  установява пазарна стойност 480.00 лв на инкриминирания 8 куб. м. дървен материал от дървесен тип „цер”. При съдебното следствие е приобщена и изготвена от същия експерт друга експертиза при предходно разглеждане на делото, сочеща непазарен механизъм на формиране на посочената цена 30.00 лв за 1 куб. м. дървен материал от тип „цер“ в одобрен от Директор на „Североизточно държавно предприятие“ гр. Шумен ценоразпис. Като взе предвид становището на експерта и съобразно обстоятелството, че цената 30.00 лв е действително формирана на непазарен принцип по административен ред и се отнася само за ограничена хипотеза на продажби от временен склад, съдът намира за съответстваща на пазарната цена на инкриминирания дървен материал посочената от вещото лице стойност – 60.00 лв за 1 куб. м.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства. По същество, факта на държане към 18.08.2013 г. на съответните количества дървен материал без поставена контролна горска марка и без документ за произход от всеки един от двамата подсъдими Ф. С. и М. М. в собствените им дворни места в с. Есеница, обл. Варна, е несъмнено установен, както чрез приобщените документи – 2 бр. констативни протоколи №002751 и №002752 от 18.08.2013 г., така и чрез кредитираните от съда като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на всеки един от свидетелите Б. А. и Е. Х., които лично са извършили проверката и са установили наличния преработен – нарязан на трупчета и частично нацепен дървен материал. На тези доказателства изцяло съответстват и непротиворечивите и взаимнодопълващи се обяснения от всеки един от двамата подсъдими Ф. С. и М. М., които още в този момент пред проверяващите са посочили, че дървения материал им бил доставен срещу заплащане с превозно средство – микробус, нарязан на трупи с дължина по един метър, от конкретно лице – подс. Д.Д., като потвърдили това обстоятелство и в изискани от контролния орган писмени обяснения. Такива именно еднозначни и непротиворечиви обяснения двамата подсъдими са дали както в хода на досъдебното производство, така и при двукратно проведеното съдебно следствие. Въпреки, че подс. Д. Д. се е възползвал от правото да не дава обяснения по делото, доколкото обясненията на всеки един от другите двама подсъдими Ф. С. и М. М. относно неговото поведение представляват преки гласни доказателства от непосредствен очевидец, които при това са категорично потвърдени за всички други обстоятелства по делото от останалите събрани доказателства, съдът намира за несъмнено установено и обстоятелството, че подс. Д. Д. двукратно е превозил и доставил срещу заплащане на всеки един от подсъдимите Ф. С. и М. М. по 4 куб. м. дърва от вида цер без налични по тях контролни горски марки и без да притежава документ за техния законосъобразен произход. Предвид вида и количеството на процесния дървен материал, съдът намира за установено, че същият е добит от горски масив, доколкото съобразно дадените разяснения както от експерта А. А., така и от свидетелите П. Я., Б. А., Е. Х., имащи значителен опит в сферата на горското стопанство, дърва от вида цер растат основно в горски масиви и наличието им извън такава територия е в единични бройки с характерен с много по-оскъден стволов дървен материал, докато процесния дървен материал, съответстващ на добив от 16 бр. дървета, е с масивни, специфични за горски цер стволове и при това е в количество, прекомерно голямо за добив от виреещите предимно единични бройки извън горски масив. Освен това, и за добиване на дървен материал извън горските масиви, също е законоустановен разрешителен режим и превозването и търговията с такава стока също следва да се извършва с наличие на поставена маркировка и надлежно издадено разрешително от съответната общинска администрация, което в процесния случай не е налице. Макар относно конкретния способ на сдобиване от подс. Д. Д. с процесния дървен материал да не са налице каквито и да е доказателства, доколкото превозването на дървен материал е нормативно регламентирана дейност, чието незаконосъобразно изпълнение е възведено в административно нарушение и в престъпен състав по НК, а липсата на контролна горска марка и на превозен документ за транспортираните и доставени от подс. Д. Д. дърва, е открояващ се, обективен и отличителен признак за техния незаконосъобразен произход, който не може да остане незабелязан и пренебрегнат, се налага извод, че още с факта на сдобиване с процесните дърва, подс. Д. Д. не е могъл да не установи липсващите отличителни знаци и превозен документ, и поради това е съзнавал много ясно именно незаконосъобразния техен произход. Предвид липсата на каквито и да е данни и фактически твърдения, лично подс. Д. Д. да е добил съответния дървен материал, единствения друг способ е, реално да е осъществено възведеното в обвинителния акт фактическо твърдение за незаконно добиване от друго, неустановено лице. В този случай не е необходимо да е установено и доказано наличието на конкретно деяние по добиване на инкриминираните вещи от третото лице, а е достататъчно да е установен техния неказонен произход и факта, че извършителят на производното престъпление – подс. Д. Д., е съзнавал ясно това обстоятелство, за което именно се отнасят изтъкнатите по-горе аргументи.

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените документи по реда на чл.283 НПК: сигнал от Директор на РДГ Варна, констативен протокол №002752 от 18.08.2013 г., разписка за отговорно пазене на вещи №001078 от 18.08.2013 г., писмо от 30.08.2013 г., АУАН №826 и АУАН №827 от 30.08.2013 г., ведно с обратна разписка, покана изх.№481 от 23.08.2013 г., ведно с обратна разписка, покана изх.№480 от 23.08.2013 г., писмо вх.№1518 от 23.08.2015 г., констативен протокол №002751 от 18.08.2013 г., разписка за отговорно пазене на вещи №001077 от 18.08.2013 г., писмени обяснения от Ф. С. вх.№1500 от 19.08.2013 г., писмени обяснения от М. М. вх.№1501 от 19.08.2013 г., свидетелства за съдимост и справки с характеристични данни за Д. Д., Ф. С. и М. М.    

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки един от подсъдимите Д. Д., Ф. С. и М. М., е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

·     за подс. Д.Д.:

На неустановена дата за времето от 01.08.2013 г. до 18.08.2013 г., в с. Есеница, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал – 8 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 480.00 лв – престъпление по чл.235, ал.2, пр.3, вр. ал.1 НК.

·     за подс. Ф.С.:

На 18.08.2013 г., в с. Е., обл. Варна, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 4 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 240.00 лв, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.5, вр. ал.1 НК.

·     за подс. М.М.:

На 18.08.2013 г., в с. Е., обл. Варна, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 4 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид “цер” на обща стойност 240.00 лв, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.5, вр. ал.1 НК.

Причина за извършване на всяко от престъпленията е незачитане на установения ред за транспортиране и съхранение на дървен материал, а за подс. Д. Д. – и стремеж към противоправно облагодетелстване.

Всяко от процесните деяния е осъществено от съответния подсъдим при форма на вината пряк умисъл, доколкото всеки от тях е съзнавал ясно незаконосъобразния произход на необозначения с контролни марки и без съпровождащи превозни документи дървен материал.  

Предвид факта на осъществяване от подс. Д. Д. на двукратно транспортиране на дървен материал с отделно превозване и разтоварване на цялото натоварено в микробуса количество 4 куб. м. за подс. Ф. С., а в последствие и с отделно превозване и разтоварване на останалото количество също 4 куб. м. за подс. М. М., се налага извод за извършване на две отделни деяния при условията на продължавано престъпление съобразно чл.26, ал.1 НК – през непродължителен период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината като второто се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Съобразно същественото количество на инкриминирания дървен материал, съответстващ да е добит от общо 16 бр. дървета и чиято стойност надвишава с повече от 1/2 размера на минималната работна заплата към периода на извършване, както и предвид факта, че подс. Д. Д. е осъществил не инцидентен акт, а две отделни деяния като поведението му не се ограничава само до инкриминираните действия по незаконосъобразно превозване, а е реализирал и разпоредителни, облагодетелстващи го сделки с противоправно добития дървен материал и с това всъщност е въвлякъл в противоправни действия и всеки от другите двама подсъдими Ф. С. и М. М., съдът намира, че осъщественото от подс. Д. Д. деяние не се отличава с липса или малозначителност на вредоносните последици и поради това не съответства на визираните в чл.93, т.9 НК критерии за маловажен случай, поради което и не следва да се приема застъпената от защитата теза за квалифициране на престъплението по привилегирования състав на чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1 НК.

При всеки от подсъдимите Ф. С. и М. М., предмета на деянието е в двукратно по-малко количество и стойност под минималната работна заплата към датата на извършване, като всеки от тях е осъщетвил само съхранение на възмездно придобит дървен материал за лично потребление, а не за разпространение и реализиране на неправомерен доход, поради което съдът намира, че за разлика от деянието на подс. Д. Д., при всеки един от другите двама подсъдими, деянието се отличава с малозначителност на вредоносните последици, при което същото е съставомерно по привилегирования състав на чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.5, вр. ал.1 НК.  

 

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Д. Д., съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на престъплението, предвид значителния ръст на този вид посегателства, чийто обект е националнозначим природен ресурс и нормативно установения ред за неговото третиране, както и поради обстоятелствата, че инкриминирания дървен материал представлява множество нерегламентирано отрязани и невъзстановими по естествен път дървесни стволове като деянието не е инцедентен акт, а е осъществено двукратно и наред с действията по превозване, от извършителя са осъществени и разпоредителни, облагодетелстващи го сделки с незаконно транспортирания дървен материал, чрез които в противоправно поведение са въвлечени и други две лица. Обстоятелствата, обуславящи високата степен на обществена опасност на престъплението, се ценят от съда и като отегчаващи отговорността за подс. Д. Д. Същевременно, съдът прецени като невисока степента на обществена опасност на този подсъдим, предвид липсата на предходно регистрирани осъждания и противообществени прояви. Това обстятелство, наред с младата му възраст и добрите характеристични данни, съдът прецени като смекчаващи неговата отговорност. Съобразно чл.54 и чл.57, ал.2 НК, при неособен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс. Д. Д. предвиденото наказание “лишаване от свобода” за срок между минималния и средния предвиден, в посока към минималния, а именно – шест месеца, чието изпълнение, при наличие основанията на чл.66, ал.1 НК съдът отложи с изпитателен срок три години. Предвид минималния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и значителния превес на минималния размер на кумулативно предвиденото наказание глоба спрямо общата стойност на инкриминирания дървен материал, съдът наложи наказанието глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Ф. С., съдът прецени като несъществено висока степента на обществена опасност на престъплението, от една страна, предвид значителния ръст на този вид посегателства, чийто обект е националнозначим природен ресурс и нормативно установения ред за неговото третиране, а от друга страна, предвид изтъкнатите по-горе обстоятелства, обуславящи квалификацията на деянието като маловажен случай – еднократност на деянието, неголямо количество и невисока стойност на инкриминирания дървен материал и факта, че е възмездно придобит за лична употреба, а не за последващо разпространение и неправомерен доход. Също като невисока, съдът прецени и степента на обществена опасност на подс. Ф. С., предвид липсата на предходно регистрирани осъждания. Това обстятелство, наред с трудовата ангажираност и добрите характеристични данни, съдът прецени като смекчаващи неговата отговорност. Съобразно чл.54 и чл.57, ал.1 НК, при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед изтъкнатите смекчаващи такива, съдът наложи на подс. Ф. С. най-лекото измежду алтернативно предвидените наказания, а именно – “глоба” в минимален размер – 100.00 лв. Относно този подсъдим съдът счита за нужно да изтъкне изрично, че е невъзможно налагане на претендираното от прокурора по-тежко наказание – “пробация”, доколкото настоящото производство е повторно след връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, пред която предходно наложеното на подс. Ф. С. наказание “глоба” в размер 100.00 лв не е било обект на протест от прокурора и при липсата на новооткрити обстоятелства по повторното разглеждане, важи установената в наказателния процес принципна забрана “reformatio in pejus“ за влошаване положението на подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. М. М., съдът прецени като несъществено висока степента на обществена опасност на престъплението, от една страна, предвид значителния ръст на този вид посегателства, чийто обект е националнозначим природен ресурс и нормативно установения ред за неговото третиране, а от друга страна, предвид изтъкнатите по-горе обстоятелства, обуславящи квалификацията на деянието като маловажен случай – еднократност на деянието, неголямо количество и невисока стойност на инкриминирания дървен материал и факта, че е възмездно придобит за лична употреба, а не за последващо разпространение и неправомерен доход. Също като невисока, съдът прецени и степента на обществена опасност на подс. М. М., предвид липсата на предходно регистрирани осъждания. Това обстятелство, наред с напредналата пенсионна възраст, утежненото здравословно състояние и добрите характеристични данни, съдът прецени като смекчаващи неговата отговорност. Съобразно чл.54 и чл.57, ал.1 НК, при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед изтъкнатите смекчаващи такива, съдът наложи на подс. М. М. най-лекото измежду алтернативно предвидените наказания, а именно – глоба в минимален размер – 100.00 лв. За подс. М. М. при идентични основания важат и изтъкнатите относно подс. Ф. С. аргументи за невъзможност да се приложи претендираното от прокурора по-тежко наказание “пробация” поради действие на забраната “reformatio in pejus“.

Съобразно чл.235, ал.7 НК, предвид факта, че оставения на отговорно пазене при всеки един от подсъдимите Ф. С. и М. М. дървен материал – по 4 куб. м., е неналичен, съдът присъди, всеки от тях да заплати неговата равностойност – по 240.00 лв.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски за експертизи.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

 

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: