Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп, 09.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, IIІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 269 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е първоинстанционно по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Б.В.Д., ЕГН: ********** ***,
БУЛСТАТ: *********, въз основа на която се иска прекратяването на трудовото и правоотношение с ответника да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на
заеманата преди уволнението и длъжност „портиер“ в Община Челопеч, а освен това
ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца- 24.02.2017 г.- 24.08.2017 г. в размер на 2520 лв., заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата /като размерът на този иск е изменен на сумата от 3422.40
лв. по реда на чл.214 ГПК/.
Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника имали сключен трудов
договор, по силата на който е била назначена на длъжност „портиер“ към община
Челопеч с месечно възнаграждение от 420 лв., като през месец юли 2014 г. е бил
прекратен трудовият и договор, а след заведено дело пред РС-Пирдоп с №407/2014
г., е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Сочи, че със
заповед №К6/17.02.2017 г. трудовото правоотношение отново е прекратено на осн.
чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ /поради съкращаване на щата/, считано от деня,
следващ деня на връчване на писменото предизвестие. Длъжностното щатно
разписание било изменено въз основа на решение №248/28.03.2014 г.на Общински
съвет Челопеч, утвърдено от кмета на община Челопеч, в сила от 25.04.2014 г.
Ищцата счита посочената заповед за прекратяване на трудовия и договор за
незаконосъобразна, тъй като не било извършено съкращаване на щата в общината,
не бил извършен подбор и не е взето преди уволнението мнението на ТЕЛК, тъй
като тя е трудоустроен работник.
В срока по чл.
131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна община
Челопеч, като същата е взела становище по исковата молба чрез пълномощника си -
адв. С.Е. от САК. Ответната страна счита исковете за допустими, но
неоснователни, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение, извършено
със заповед №К6/17.02.2017 г. на кмета на община Челопеч е
законосъобразно и правилно, а искът
за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ оспорва и по размер. Сочи се, че не е
спорно, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение по трудов договор №
К2/21.05.2010 г. и допълнително споразумение №К1/01.02.2012 г. към трудовия
договор, съгласно което ищцата е заемала длъжността „портиер“ с място на работа
община Челопеч- „други дейности по здравеопазването“, на пълно работно време
със срок на договора - за неопределено време, прекратено на осн. чл.328, ал.1,
т.2 КТ - поради съкращаване на щата, със заповед № К22/18.07.2014 г. на кмета
на община Челопеч, като с решение № 38/26.03.2015 г. по гр.д. № 407/2014 г. по
описа на РС-Пирдоп, влязло в законна сила на 23.08.2016 г. уволнението на
ищцата е признато за незаконно и отменено и е постановено възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност - „портиер“ в община Челопеч. В изпълнение
на съдебното решение със заповед № 363/21.09.2016 г. на кмета на община Челопеч
ищцата била възстановена на работа. Сочи се, че според длъжностното щатно
разписание за местни дейности в община Челопеч, в сила от 02.01.2014 г. е
съществувала 1 щатна бройка за длъжността „портиер“ в местна дейност „други
дейности по здравеопазването“, която длъжност е заемана от ищцата Д., като тази
щатна длъжност е съкратена с решение №31/28.03.2014 г. на Общински съвет
Челопеч, влязло в сила на 17.04.2014 г., с което е одобрена нова структура и
обща численост на персонала за местни дейности и в рамките на която кметът на
общината е утвърдил ново длъжностно щатно разписание, в сила от 25.04.2014 г.,
съгласно което няма щат за длъжността „портиер“, т.е. е налице реално
съкращаване на щата и то на единствена щатна бройка за длъжността „портиер“,
поради което и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. В отговора на
исковата молба е заявено, че преди да
извърши уволнението по оспорваната заповед, работодателят е получил и поискал
предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и мнение от ТЕЛК за
уволнението на трудоустроено лице. Заповедта за прекратяване на трудовия
договор, според ответника, била издадена от компетентно лице, при спазване на
материалния закон, мотивирана и постановена при наличие на основание за
прекратяване. Направено е и евентуално възражение за прихващане за сумата в
размер на 1140,80 лв. - изплатено на ищцата обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
С исковата
молба ищцата Б.Д. е пожелала да и бъде допусната правна помощ, което искане
съдът е намерил за основателно и съобразно определението на съда /определение №362/20.04.2017г. за допускане на правна помощ/ и уведомителното
писмо №20059/2017г. от САК, за процесуален представител
на ищцата е назначена адв. П.Н. от САК, която се явява, заедно с ищцата в
съдебните заседания и я представлява. Адв. Н. поддържа исковете, а в хода
на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да ги уважи като
основателни и доказани. Процесуалният представител счита, че структурирането на
длъжността на ищцата в звено с различен предмет на дейност, е показател за
различните цели на длъжностите „хигиенист“ и „рецепционист“. Счита, че вместо
да бъда съкратен щатът от гледна точка икономическата нужда на общината, той е
„разводнен“ като са създадени две други длъжности с по два щата в спортния
комплекс, които са поели голямата част от функциите на длъжността „портиер“.
Визира се, че с длъжността „рецепционист“ преимуществено се осъществява контрол
на достъп до обекта, което е равносилно на пропускателния режим, който е
упражнявала Д., като същото се касае и за другата дейност, която тя е
съвместявала- почистване на обектите в медицинския център, която се е
разпръснала в длъжността „хигиенист“. Счита, че при преценка на спорния въпрос
дали е налице реално съкращаване на щата и следвало ли е да бъде извършен
подбор, се стига до извода, че не е законосъобразно упражнено правото на
работодателя да използва чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- съкращаване на щата, тъй
като такова съкращаване не е извършено, а не са спазени и изискванията на
чл.329 КТ за подбор между всички, които са били на щат с подобни трудови
функции към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/. Адв. Н.
моли да и се присъдят разноски.
Ищцата лично
заявява в последното съдебно заседание, че иска да работи и моли за отмяна на
уволнението и възстановяването и на работа.
Ответникът
Община Челопеч в хода на делото се представлява от адв. С.Е. от САК, която оспорва
исковете по основание и размер, а в хода по същество моли обективно съединените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
В
предоставения на адв. Е. срок за писмени бележки, такива са депозирани и в тях
подробно е мотивирано искането за отхвърляне на исковете. В писмените бележки
се излагат фактите, които са установени, но и са безспорни между страните. Сочи
се, че в изпълнение на съдебното решение от 2015г. за възстановяване на ищцата
на работа, работодателят е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „портиер“, въпреки че към момента на възстановяването такава длъжност
не е съществувала в действащото длъжностно щатно разписание. Сочи се още, че
преди да извърши уволнението, предмет на настоящото дело, работодателят е
изпълнил вменените му задължения със закрилната разпоредба на чл.333 КТ, като е
получил разрешение от Инспекцията по труда и е взел мнение от ТЕЛК. Адв. Е.
счита, че е установено, че съгласно длъжностното щатно разписание за „Местни
дейности“ в Община Челопеч, в сила от 25.04.2014г., длъжността „портиер“ е
съкратена, като е намалена общата численост на персонала във финансираната от
бюджета на общината местна дейност 469- „други дейности по здравеопазването“ от
4 броя на 3 броя, което утвърдено от кмета щатно разписание е било основание за
привеждане числеността на персонала с действащия щат. Коментират се приетите по
делото съдебно-икономически експертизи, на база на които се прави извод, че е
налице реално съкращаване на щата и то на една единствена щатна бройка
„портиер“, която не фигурира в никое от последващите щатни разписания, а няма и
други длъжности с пълно съвпадение в трудовите функции като обем задачи и
задължения с тези на длъжността „портиер“. Прави се извод, че оспорената
заповед за прекратяване на ТПО е правилна и законосъобразна и е породила
действието си. По изложените съображения, адв. Е. моли да се отхвърлят и
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, а в случай, че искът за обезщетение
бъде уважен да се извърши прихващане с изплатените на ищцата обезщетения по
чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.
Районен съд
- Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона
и във връзка с наведените в исковата молба съображения, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Б.В.Д. е била назначена на длъжност
„портиер“ в Община Челопеч- дирекция/отдел: „Други дейности по образованието“ с
трудов договор №К2/21.05.2010 г., сключен между нея и кмета на община Челопеч.
Видно от самия трудов договор същият е бил за неопределено време, при 8-часов
работен ден и 5-дневна работна седмица, с основно възнаграждение от 240 лв. и
допълнително възнаграждение за продължителна работа от 64.80лв. С допълнително
споразумение към трудовия договор от 01.02.2012г. е изменен размерът на
възнаграждението на ищцата- на 270 лв. основно трудово възнаграждение и 76.95
лв.- допълнително възнаграждение. С допълнително споразумение от 21.01.2014г.
към трудовия договор отново е изменено възнаграждението – на 310 лв. основно
трудово възнаграждение и 105.40 лв. – допълнително трудово възнаграждение.
Установява се от приложените към личното трудово досие на ищцата
документи, а и този факт е безспорен между страните, че със заповед №К22/18.07.2014г.
на кмета на община Челопеч ТПО на Б.Д. е прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ- поради съкращаване на щата, което уволнение обаче е признато за
незаконно с решение на РС-Пирдоп №38 от 26.03.2015 г. по гр.д. №407/2014 г.
/потвърдено от Софийски окръжен съд и влязло в сила на 23.08.2016г./, като тя е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“ при ответника
със заповед №З-363/21.09.2016г. на кмета на община Челопеч. Между ищцата и работодателя-
кмет на община Челопеч, е подписано допълнително споразумение към трудовия и
договор №К35/23.01.2017 г., с което основното месечно трудово възнаграждение на
служителката е променено от 420 лв. на 460 лв., а допълнителното възнаграждение
е определено на 110.40 лв.
Горните обстоятелства, освен че са доказани посредством обсъдените
писмени доказателства, не се явяват спорни между страните по делото.
Установява се от експертно решение №1658 от зас. №131 от 25.07.2011г. на
ТЕЛК общи заболявания София обл., че ищцата Б.В.Д. е освидетелствана, като и е
призната 79% трайно намалена работоспособност пожизнено при водеща диагноза:
„полиартроза“. Заболяванията и са описани като общи такива, а именно: състояние
след луксация двустранно; вторична двустранна коксартроза; скъсен десен долен
крайник с 5 см.; арт. Хипертония II степен; тиреоидит на Хашимото. Като противопоказни
условия на труд в решението на ТЕЛК са посочени: ТФР, динамично и статично
натоварване на долните крайници.
В декларация от 11.10.2016г. Б.Д. е заявила, че попада в категорията на
защитени лица по чл.333 КТ, описвайки че е трудоустроена.
Видно от искане изх. №24-39-1/06.01.2017г. на кмета на община Челопеч,
адресирано до директора на „Инспекция по труда“ – Софийска област, от последния
е изискано разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Б.Д.,
заемащо длъжността „портиер“ в община Челопеч, като подробно е изложена
фактологията по случая и причините, които според работодателя обуславят
прекратяване на ТПО и са приложени набор от документи за преценка от страна на
компетентния орган. В отговор на това искане е постъпило писмо изх. №17003918/16.01.2017г. на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, с което община Челопеч бива уведомена, че и се дава предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Б.Д..***
двукратно е отправяно искане и до ТЕЛК при УМБАЛ „Света Анна“- София АД /с
писма изх. №32-10-1/14.10.2016г. и изх. №32-10-3/09.11.2016г. , получени
съответно на 19.10.2016г. и 14.11.2016 г., видно от известията за доставяне/ за
предоставяне на мнение от ТЕЛК по чл.333, ал.2 КТ относно здравното състояние
на работника Б.Д., поради съкращаване на щата на заеманата от нея длъжност,
ползваща се от закрила като трудоустроен работник, съответно- адаптация на
организма при евентуално уволнение. Издадено е експертно решение №2070 от зас. №200
от 01.12.2016г. на ТЕЛК общи заболявания при УМБАЛ „Св. Анна София“ АД в
отговор на искането на работодателя и е посочено, че Б.Д. страда от
„Полиартроза“, което заболяване не попада в Наредба №5 на МНЗ от 1987г., сочеща
заболяванията, защитавани при съкращения. ТЕЛК потвърждава становището си,
дадено с предходно решение №2096/15.10.2014г /също приложено по делото/. На
работодателя е указано при евентуално съкращаване и предлагане на друга работа
да се имат предвид посочените противопоказания на труд.
С предизвестие №К1/17.02.2017г. на Б.Д. е съобщено, че от деня, следващ датата на получаване на
предизвестието, трудовият и договор с община Челопеч ще бъде прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, което предизвестие е връчено при отказ
за получаване на 23.02.2017г., а отказът е удостоверен с подписите на двама
свидетели. Със заповед №К6/17.02.2017 г. на кмета на община Челопеч е
прекратено трудовото правоотношение на Б.В.Д. ***, считано от деня, следващ
датата на връчване на писменото предизвестие, на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 от Кодекса на труда /КТ/ - на основание длъжностно щатно разписание на
община Челопеч- „местни дейности и дейности, финансирани от Републиканския
бюджет, дофинансирани от община Челопеч“, в сила от 25.04.2014г., утвърдено от
кмета на община Челопеч, въз основа на решение №248/28.03.2014г. на Общински
Съвет- Челопеч, прието по протокол №31/28.03.2014г. В заповедта за прекратяване
на ТПО е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение поради
прекратяване на щата, при отправено и връчено писмено предизвестие и след
предварително писмено разрешение на Инспекцията по труда. В заповедта е
разпоредено на Б.Д. да бъдат изплатени обезщетения по чл.220, ал.1, чл.224 и
чл.222, ал.1 КТ, като същата отново е връчена чрез отказ на 23.02.2017г. в
присъствието на двама свидетели. Видно от ордери за заплатени суми за месеците
02 и 03.2017г., определените на Д. обезщетения са и били заплатени.
Според длъжностната характеристика за длъжността „портиер“ в Община
Челопеч- „Други дейности по здравеопазването“- Поликлиника с. Челопеч,
основните задължения на длъжността са: да поддържа охрана на входно-изходните
места на поликлиниката, като контролира движението на служители и посетители;
след края на работния ден да проверява за забравени ел.уреди, осветление,
кранове на питейна вода и др.; поддържа хигиената в общите помещения; да
насочва посетителите при подходящите лекари; да посреща и изпраща посетителите
вежливо и с усмивка; да уведомява прекия си ръководител за възникнали повреди,
нередности и проблеми.
По делото са приобщени няколко на брой длъжностни щатни разписания за
община Челопеч за периода 2013-2017г.
Със заповед №З-423/08.10.2013г., кметът на община Челопеч е утвърдил
щатно разписание за местните дейности в община Челопеч, в съответствие с
одобрената структура и обща численост от ОбС Челопеч, което щатно разписание е
влязло в сила от 08.10.2013г. и в него за дейност 469- „Други дейности по
здравеопазването“ фигурират 1 щат за медицинска сестра, 1 щат за
кинезитерапевт, 1 щат за масажист, 1 щат за портиер (която длъжност е заемана
от ищцата Д.). В Щатното разписание за същата местна дейност, но за
длъжностите, финансирани от републиканския бюджет и дофинансирани от общинския
бюджет, съществува 1 щат за медицинска сестра в здравен кабинет ОУ, медицинска
сестра в здравен кабинет ОДЗ и медицинска сестра в яслена група. В същото щатно
разписание за местните дейности в община Челопеч длъжностите са били разделени
на общо 9 раздела- отделен раздел за всяка местна дейност, като в дейност 714-
„Спортен комплекс“ още тогава са съществували
1 щат за домакин, 2 щата за рецепционист, 4 щата за охранител и 2 щата
за хигиенист. В поименното щатно разписание, в сила от 08.10.2013г. срещу
длъжността „портиер“ в местна дейност 469 „други дейности по здравеопазването“
е посочено името на Б.В.Д..
С докладна записка изх. №06-00-18/21.03.2014г., адресирана до Общински Съвет-
Челопеч, кметът на община Челопеч- инж. Алекси Кесяков, е предложил определени
изменения в структурата на местните дейности в общината, като едно от
предложенията е за намаляване числеността на персонала в местна дейност 469
„Други дейности по здравеопазването“ и щатните бройки от 4 да станат 3, като се
съкрати щатът на длъжността „портиер“. Кметът е мотивирал своето предложение с
това, че съгласно постановление №205/29.09.2000г. на МС за закриване на
публични здравни заведения за извънболнична помощ в системата на
здравеопазването се закрива Поликлиника- с.Челопеч. Сочи се, че помещенията в
сградата са отдадени под наем, а съгласно утвърдените правила за ползване на
сградата, наемателите имат право на свободен достъп до сградата 24 часа в
денонощието, няма утвърден пропускателен режим, а в съответствие със сключените
договори наемателите са длъжни да поддържат хигиената в ползваните и прилежащи
помещения и да сигнализират за нередности.
С решение №248, обективирано в протокол №31 от проведено на 28.03.2014
г. заседание на Общински Съвет-Челопеч е гласувана промяна в структурата на
местните дейности в община Челопеч, като е одобрена нова структура и обща
численост на персонала от 65 щатни бройки. Решено е да се намали общата
численост на персонала във финансираната от бюджета на община Челопеч местна
дейност 469 „Други дейности по
здравеопазването“ от 4 на 3 броя, като се съкрати 1 щат за длъжност „портиер“;
да се увеличи съществуващия до момента щат от 2 бр. на 3 бр. в местна дейност
389 „други дейности по образованието“; да се определи обща численост от 12
щатни бройки в местна дейност 619 „други дейности по благоустройството“; да се
обособи местна дейност озеленяване с разкриване на 9 щата /преструктуриране на
8 щата от местна дейност 619 и 1 щат от местна дейност 898/; да се създаде
местна дейност 829 „други дейности по селско и горско стопанство, лов и
риболов“, в която да премине 1 щатна бройка от местна дейност 898; в местна
дейност 898 „Други дейности по икономиката“ да остане 1 щатна бройка. Това решение
на Общински Съвет- Челопеч е утвърдено със заповед №З-120/25.04.2014г. на кмета
на община Челопеч на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА
и чл.122, ал.2 от Закона за публичните финанси. Според заповедта, новото щатно
разписание е в сила от 25.04.2014г.- датата на самото решение, като същото е
приложено към заповедта и в него заеманата от ищцата длъжност „портиер“ не
съществува, а продължават да съществуват щатовете за медицинска сестра,
кинезитерапевт и масажист в местна дейност 469 „други дейности по
здравеопазването“. В дейност 714 „Спортен комплекс“ щатовете са останали
непроменени, съпоставени с тези от щатното разписание от 08.10.2013г. С това щатно
разписание е извършена трансформация на 1 щатна бройка „пазач“ от местна дейност
619 „други дейности по благоустройството“ в длъжност „библиотекар“ в местна
дейност 389 „други дейности по образованието“. Преструктурирани са 8 щата
от местна дейност 619 „други дейности по
благоустройството“ в новата местна дейност 622 „озеленяване“.
С няколко на брой решения на ОбС Челопеч от 2015 и 2016г. са правени
изменения в щатното разписание, влязло в сила от 25.04.2014г. В щатно
разписание, в сила от 18.09.2015г., са разкрити 5 щатни работни места на
длъжност „работник поддръжка“ в местна дейност 619 „други дейности по
благоустройството“. В останалата част щатното разписание няма изменения. В
щатно разписание, в сила от 22.02.2016г., са разкрити 5 нови щатни бройки на
длъжност „пазач невъоръжена охрана“ в самостоятелно обособено звено- парк за
отдих и рекреационни дейности „Корминеш“ в местна дейност 619 „Други дейности
по благоустройството“. Други промени с това щатно разписание не са извършени. С
щатно разписание, в сила от 20.10.2016 г., е разкрита една щатна бройка за
работно място на длъжност „помощник-възпитател“ в местна дейност 389 „други
дейности по образованието“, като други промени не са правени. Към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е било действащо щатното
разписание за местните дейности в община Челопеч във вида, в който е прието с
решение №126 на ОбС Челопеч от заседание, проведено на 30.11.2016г., в сила от
21.12.2016г. С това решение е разкрита 1 щатна бройка за работно място на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ в местна дейност 623 „чистота“, както
и 2 щатни бройки за длъжност „пазач невъоръжена охрана“ в местна дейност 829
„други дейности по селско и горско стопанство“. С решение №210 на ОбС Челопеч,
обективирано в протокол №26 от заседание, проведено на 04.08.2017г. е гласувано
намаляване на общата численост на персонала във финансираната от бюджета на
община Челопеч местна дейност 714 „спорт, спортни бази и дейности“ от 10 на 7
броя, като се съкращават три щата- рецепционист, охранител и домакин. Това
изменение е влязло в сила от 11.09.2017г.
Приети по делото като писмени доказателства са длъжностните
характеристики за длъжностите „помощник-възпитател басейн“, „пазач невъоръжена
охрана“ в парк Корминеш, „хигиенист“ в спортен комплекс „Хармония“, „домакин“ в
спортен комплекс „Хармония“, „рецепционист“ в спортен комплекс „Хармония“,
„охранител“ в спортен комплекс „Хармония“ и „общ работник“ в „други дейности по
икономиката“.
Гореизброените, както и други длъжностни характеристики, са били обект
на изследване от приетите по делото Съдебно-икономическа и повторна
съдебно-икономическа експертизи. Заключенията на ВЛ И.П. по извършените СИЕ и
допълнителна СИЕ са проследили промените в щатните разписания на община
Челопеч. Вещото лице е констатирало, че длъжността „портиер“ не фигурира в
никое от щатните разписания след 25.04.2014г., включително и в щатното
разписание в сила от 21.12.2016г., което е било действащо към датата на
прекратяване на ТПО между ищеца и ответника. Вещото лице е изброило длъжности,
в които има идентичност с тези на длъжността, заемана от ищцата по отношение на
минималните изисквания за заемане на длъжността, но като длъжности със сходен
характер като трудови функции са посочени само „домакин“, „охранител“ и
„хигиенист“ в Спортен комплекс „Хармония“, за които длъжности в съдебното
заседание е заявено, че отделни елементи от длъжностната характеристика за тях
се припокриват и включват една или няколко части от задълженията на ищцата на
длъжност „портиер“. Според вещото лице няма нови щатни длъжности, които да
съвпадат напълно като система от трудови функции- задачи, задължения и място на
работа с длъжностната характеристика за длъжността „портиер“, заемана от ищцата,
нито в длъжностното щатно разписание за „Местни дейности и дейности ,
финансирани от републиканския бюджет“, нито в длъжностното щатно разписание
„Общинска администрация с.Челопеч“. В съдебното заседание вещото лице П.
заявява, че няма писмени доказателства, че след съкращаването на щата на Д.,
нейните функции са преместени към някое друго лице или длъжност.
Допусната е и изслушана повторна СИЕ, изготвена от друго вещо лице- И.В.,
в частта за съществуването/несъществуването на други длъжности, при които
трудовата функция на длъжността „портиер“ продължава да съществува. Вещото лице
В. е изследвал сходствата и различията в длъжностите, съществуващи в щатното
разписание от 21.12.2016г. Относно длъжностите в местна дейност 469 „други
дейности по здравеопазването“, където е била структурирана и съкратената
длъжност „портиер“, се сочи, че щатовете за медицинска сестра, кинезитерапевт и
масажист стоят твърде далеч от длъжността „портиер“ и не е възможна никаква
връзка между функциите им. Посочени са прилики и разлики между длъжности,
позиционирани в различните местни дейности, и в съдебното заседание вещото лице
категорично заявява, че няма никъде пълно съвпадение с функциите на „портиер“.
Приета е по делото и изготвената от вещо лице М.Л. Съдебно-счетоводна
експертиза, според която обезщетението по чл.225 КТ, което би получила ищцата е
в размер на 570.40 лв. за един месец и 3422.40 лв. за 6 месеца. Вещото лице е
заключило още, че за февруари 2017г. и март 2017г. на ищцата са били изплатени
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 570.40 лв. и обезщетение при
уволнение по чл.222, ал.1 КТ в размер също на 570.40 лв.
В съдебно заседание от 07.09.2017г. съдът е
направил констатация в трудовата книжка на ищцата, че последното отбелязване е
от 24.02.2017г., когато е прекратено трудовото и правоотношение с община
Челопеч, след която дата няма други вписвания.
С оглед на обсъдените по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Б.В.Д. с три
обективно кумулативно съединени иска. Исковете са с правна квалификация чл.
344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Производството е бързо
такова, тъй като исковете попадат в категорията на чл.310, ал.1, т.1 ГПК.
Относно
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
На първо място, следва да се
извърши преценка дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Б.Д.
отговаря на формалните изисквания за законосъобразност. Заповедта, според
настоящия състав, съдържа необходимите реквизити, за да породи правните си
последици – в нея е посочено основанието, на което се прекратява трудовото
правоотношение – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, като е посочено и че служителката
е на длъжност „Портиер“ към община Челопеч и е връчена надлежно /при отказа да
бъде получена, удостоверен с подписите на двама свидетели/. Ясно и точно е
изписана законовата норма, послужила за основание за прекратяване на трудовия
договор. За законосъобразност на заповедта няма въведено изискване да бъде
посочен актът, с който е извършено съкращаване на щата, както и заповедта да е
мотивирана /каквото изискване съществува при съставяне на заповед за
дисциплинарно уволнение./ Задължението на работодателя да мотивира
уволнителната заповед цели да осигури възможността на служителя да разбере причините,
поради които трудовият договор е прекратен и да му се осигури защита при
евентуална незаконност на уволнението. На първо място изискванията за
мотивираност на уволнителна заповед, въведени в чл.195 КТ, касаят само заповеди
за налагане на дисциплинарни наказания, където е и систематичното място на
чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ,
тъй като същите са безвиновни. На второ място, въпреки липсата на такова
задължение, работодателят е мотивирал въпросната заповед, като словесно е
изписал причините за прекратяване на трудовия договор, свързани с привеждането
в изпълнение на щатно разписание в сила от 25.04.2014г., утвърдено от кмета на
общината и прието с решение на ОбС Челопеч, с което е съкратен щатът за
длъжността „портиер“. В случая обаче, актът, който е произвел целеното от
работодателя правно действие, е предизвестието, което надлежно е връчено на
ищцата на 23.02.2017г. /също при отказ/. Отказът за получаване на
предизвестието е бил оформен с подписите на двама свидетели, поради което
връчването следва да се счита осъществено именно на тази дата, а прекратяването
на трудовото правоотношение е породило действие от следващия ден /както е
записано в самото предизвестие/, т.е. от 24.02.2017г. В предизвестието също са
изложени мотивите, намерили отражение и в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, така че на лицето, до което е адресирано, да станат
ясни причините, поради които трудовият му договор преустановява действието си. Заповедта
има констативен характер, като с нея се „облича“ в законова форма вече
осъщественото прекратяване на правоотношението. Пороци от формално естество,
които да опорочават двата акта /предизвестие и заповед за прекратяване на ТПО/
съдът не констатира.
Доколкото ищцата Б.Д., доказано от приложените медицински документи, е трудоустроен служител, за нея се прилага закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ. Визираната закрила се прилага за всеки работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решение на ТЕЛК, каквото за ищцата съществува от 2011г., е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333 КТ, т.е. при него наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване, е установено по законния ред и от орган по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване /в този смисъл Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на Върховен касационен съд/. С оглед довода за закрила по чл. 333 КТ, настоящия съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, а в случаите на трудоустрояване – и мнение от ТЕЛК, за всеки отделен случай, като правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност, а основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място. С оглед на това предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 и ал.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени /Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на Върховен касационен съд/. В настоящия случай закрилните разпоредби са били стриктно спазени, като първо е изискано /и то дори двукратно/ мнение от ТЕЛК, като съгласно чл. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е представил получените от ищцата документи – ЕР на ТЕЛК 1658 от зас. 131 от 25.07.2011 г. пред съответната ТЕЛК за мнение. Такова мнение е било получено под формата на ЕР №2070 от зас.200 от 01.12.2016г. След това работодателят е отправил искане до съответната Дирекция "Инспекция по труда", и е приложил към него и експертното решение на ТЕЛК, макар да не е имал такова задължение за прилагане на ЕР, тъй като не е било установено Д. да страда от някое от заболяванията по Наредба № 5. Поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК, независимо дали съдържа изрично посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, не се приравнява на липсата на изпълнена процедура по чл.333, ал.2 КТ, след като въз основа на това мнение е получено разрешение за уволнението от Инспекцията по труда /Решение № 177 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 1374/2012 г. на Върховен касационен съд/. Закрилата на работника/служителя е преодоляна в случая.
В разглеждания казус
работодателят е упражнил потестативното си право на уволнение на 23.02.2017 г.,
когато е връчил при отказ предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата,
като използваното от него уволнително основание, при неспазен срок на предизвестие,
е съкращаване на щата, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Това
обуславя доказване от страна на ответника, че към момента на уволнението е
премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани
от нея, като съкращението трябва да е реално - действително да се премахва
длъжността, а не само да се сменя наименованието й и да се запазва характерът
й. Именно това е и единият от двата основните спорни моменти по делото- дали
съкращаването на щата е фиктивно или реално.
Преди извършване на преценката
дали щатът за длъжността „портиер“ е реално съкратен обаче следва да се
изследва и въпросът дали щатното разписание, с което тази щатна бройка е
съкратена /а именно щатно разписание за местни дейности в община Челопеч, в
сила от 25.04.2014г./, е законосъобразно прието. За доказване на обстоятелството,
че решението за нова структура на общината е взето от компетентния за това орган
е представено Решение на Общински съвет Челопеч от 28.03.2014г. за одобряване
на нова структура и обща численост на персонала за „местни дейности“, съгласно
приложенията към решението. Новото щатно разписание на ответната община е
прието от оправомощения за това орган – Общинския съвет, съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА /според
която Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската
администрация/.
Така приетото щатно разписание за местни дейности в община Челопеч е утвърдено
от кмета на общината, съобразно правомощията му по чл.44, ал.1, т.17 и ал.2 от ЗМСМА и е в сила от утвърждаването му - 25.04.2014г., като съобразно новото длъжностно разписание
числеността на персонала на местна дейност 469 „Други дейности по
здравеопазването“ е намалена от 4 на 3 бр. и е съкратена длъжността, заемана от
ищцата - „Портиер” в Поликлиниката- Челопеч. Именно описаният по-горе ред на
действие е и надлежният ред, по който се променя щатната численост на персонала
в една община- взето решение от ОбС за приемане на щатна структура и утвърдено
от кмета щатно разписание. Всички последващи промени в щатното разписание от
25.04.2014г., може да се счете, че са свързани с неговото изменение, а не с
приемането на изцяло нови щатни разписания, доколкото извършваните промени до
21.12.2016г. /което изменение на щатното разписание е било в сила към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата/, са били не структурни
такива, а единствено свързани с разкриването на нови щатни бройки за определени
длъжности. В този смисъл, съдът намира, че не е погрешно посочено в заповедта
за прекратяване на ТПО, че с нея се привежда в действие щатното разписание от
25.04.2014г., а не това в сила от 21.12.2016г., доколкото именно с щатното
разписание от 25.04.2014г. длъжността „портиер“ е била съкратена, а
последващите изменения в това щатно разписание единствено са запазили сложилото
се с него положение.
Ищцата Д. веднъж вече, след съкращаване на
щата за заеманата от нея длъжност, е била възстановена на работа с влязло в
сила съдебно решение. Когато незаконно уволнен поради съкращаване на щата
работник бъде възстановен на заеманата длъжност, работодателят обаче не е
длъжен да прави промени в щатното разписание с оглед възстановяване на тази
длъжност в него /вж. Решение № 327/ 14.11.2013 г. по гр.д.№ 69/ 2013 г., ІV
г.о. ВКС/. В такава хипотеза, работодателят има само задължение да допусне
възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Въпрос на
работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото щатно
разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от
възстановения работник, без това да следва императивно от възстановяването на
трудовото правоотношение. Поради това фактът, че щатното разписание не е
променено с оглед възстановяването през 2016г. на работа на ищцата, не създава
юридически проблем, а прекратяването на правоотношението на Д. на същото правно
основание през 2017г. представлява единствено привеждане в съответствие на
числения състав с действащото щатно разписание за местните дейности в община
Челопеч.
Основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата съкращаване на щата, което се преценява винаги
с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция,
е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Процесуалният
представител на ищцата застъпва именно тази теза- че трудовите функции на
длъжността „портиер“ са продължили да съществуват в други длъжности /в случая
„хигиенист“ и „рецепционист“/ и по този начин са били „разводнени“. Следва да
се има предвид обаче, че визираните длъжности „хигиенист“ и „рецепционист“ в
спортен комплекс „Хармония“ са съществували още в щатното разписание от 2013г.,
когато все още е съществувала и длъжността „портиер“, като не са събрани
доказателства функциите, изпълнявани от ищцата, свързани с хигиената и пропускателния
режим, да са били придадени към длъжностите „хигиенист“ и „рецепционист“
по-късно, след съкращаване щата на „портиер“, а напротив- тези длъжности
изначално и по характер включват гореспоменатите функции, изводимо дори от
самото им наименование. Щом няма доказателства функциите на „портиер“ да са
били включени в тях впоследствие, няма как да се твърди, че щатът не е реално
съкратен, тъй като, за да е верен този извод, работодателят следва да е
разпределил в тях функции, които са били присъщи на съкратена длъжност, като по
този начин да е изпълнил целта си да запази длъжността „портиер“, но под друга
форма. Освен това, и длъжността „хигиенист“ и длъжността „рецепционист“ се
отличават с набор от други, съществено различаващи се функции от тези на
„портиера“. Д. като портиер е отговаряла за хигиената единствено на общите
помещения в сградата, където се помещава Поликлиниката в с.Челопеч. Хигиенистът
в спортния комплекс на свой ред отговаря за много по-голяма площ и много повече
обекти – всички зали, санитарни възли, коридори, всички спортни уреди, всички
открити спортни площадки, прозорци и врати в сградата, както отговаря и за
опаковането и изнасянето на отпадъците и поддръжката на зелените площи. Освен,
че се касае за множество хигиенни дейности и то свързани със съоръжения,
различаващи се съществено от сграда на поликлиника, тези дейности изискват и
динамика на работата, каквато е противопоказна на ищцата. Другата длъжност, в
която се твърди, че са запазени същностни функции от длъжността „портиер“, а
именно- „рецепционист“, включва воденето на няколко различни вида документация-
регистър на посетителите, касова документация, присъствени форми на треньорите,
няколко ежемесечни справки, лицето отговаря за материални наличности, т.е. има
и отчетническа функция, следи видеонаблюдението, отговаря за правилната
експлоатация на сауните, докато единственото, което е било вменено на „портиера:
е да контролира движението на служителите и посетителите в поликлиниката и да
поддържа охраната на входно-изходните места. Фиктивно би било съкращаването на
щата, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени
в новосъздадена длъжност, без да са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения. Именно такава хипотеза е налице когато, при
запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, със същностно подобни
трудови функции, но различно наименование. Фиктивно е съкращаването на щата и
когато функциите на съкратената длъжност се прехвърлят към една или повече
съществуващи вече длъжности, за които те се превръщат в основни, без наличието
на други съществено различаващи се задължения и отговорности. Настоящият случай
не попада в никоя от тези хипотези, а съкращаването на щата на длъжността
„портиер“ е реално. До този извод съдът достига и преценявайки всички
новосъздадени и трансформирани с щатното разписание от 25.04.2014г. и
последващите щатни разписания, длъжности, доколкото само при тях е възможно да
са част от реорганизация, предприета от работодателя с цел прехвърляне на
функции от една на друга длъжност. Всички тези длъжности обаче /библиотекар,
работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана в парк „Корминеш“ и в горските
територии, помощник-възпитател/ обхващат задължения, които са съществено
различни от тези на съкратената длъжност, а предметът им на трудова дейност е
различен, което са общите признаци, свидетелстващи за реално осъществено
съкращаване на щат. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката
за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от
наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от
предмета на дейност и организацията на предприятието. За установяване на
различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на
работодателя не е задължително да са представени длъжностни характеристики за
тях. Такива може й да не са съставени, това не се отразява на валидността на
трудовото правоотношение, не се отразява също и на законността на уволнението,
ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа следва
дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално
съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички
доказателствени средства. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже
увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени
длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по
същност на извършваната работа /вж. Решение
№13/04.04.2017 по дело №2239/2016 на ВКС, ГК, III г.о./. При преценка на
всички тези принципни постановки и конкретиката на казуса, съдът намери, че
работодателят реално е съкратил щата на длъжността „портиер“, без да създава
нови длъжности, дори наподобяващи съкратената, нито е трансформирал
съществуващи длъжности по недопустим начин. Следва да се отчете и, че в ресора -
местна дейност „други дейности по здравеопазването“, прехвърляне на функции или
създаване на нови длъжности, изобщо не е осъществявано. Вещото лице П. правилно
е отбелязал, че ако дадени функции са били просто пренасочени от една в друга
длъжност, то това е следвало да намери документално отражение, каквото в случая
няма, а и да бъде съчетано с липсата на други съществено различаващи се
задължения за приемащата функциите длъжност.
Поради изложеното, не може да
бъде възприет доводът на ищцата, че реално съкращаване на щата не е налице. В
подкрепа на извода, че съкращаването на длъжността „портиер“ е реално, са
изводите и на двете СИЕ, които не са открили длъжности с идентични или твърде
сходни функции.
Другият релевиран от ищцовата
страна довод в подкрепа на становището за незаконосъобразност на прекратяване
на трудовото правоотношение е свързан с неизвършването на подбор по чл.329 КТ
между длъжности, имащи сходен характер с тези на ищцата. Работодателят е
задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или
повече, но не всички от няколко сходни длъжности. В тези случаи подборът е
задължителен, като работодателят неизбежно следва да извърши преценка кои
служителите, изпълняващи еднакви или сходни трудови функции, да остави на
работа на несъкратените щатни бройки и кои от тях да уволни. Същото принципно
положение важи и когато съкращението засяга не цялото предприятие на
работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено. В
последния случай обаче работодателят има задължението да извърши подбора само в
рамките на обособената структура и само между служителите, осъществяващи еднородни
трудови функции именно в това обособено звено /вж. Решение
№249/17.06.2015 по дело №294/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. /, каквото обособено звено според настоящия
съд се явява всяка една от местните дейности в община Челопеч. Местните
дейности в общината се явяват организационно обособени, а по всяка вероятност и
финансово обособени. Ако в това обособено звено се закрива единствена длъжност,
работодателят не е длъжен да извърши подбор, а подборът се явява само негово
право. Видно от всички приети по делото щатни разписания, в местна дейност 469
„други дейности по здравеопазването“ е имало до 2014г. една единствена щатна
бройка „портиер“, а всички останали щатове са за специализирани длъжности,
предназначени за медицински лица и свързани с медицински функции, което
освобождава работодателя от задължението да извърши регламентирания в чл.329 КТ
подбор. В случая, с оглед установените факти по делото, съдът преценява, че
работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на
щатната бройка, заемана от ищцата, тъй като тя е била единствена за длъжността
„портиер” на Поликлиника в местна дейност „Други дейности по здравеопазването“
в община Челопеч, като работодателят не е упражнил правото си на подбор и
ищцата не може да оспорва уволнението, като незаконно за това, че работодателят
е прекратил трудовия договор именно на нея, а не е използвал правото си на
подбор, като последица от което би прекратил трудовия договор на друг служител,
чиято длъжност не се съкращава.
Като взема предвид изложеното, съдът намира, че прекратяването на
трудовия договор на ищцата Б.В.Д., констатирано
със заповед № К6/17.02.2017 г. на кмета на община Челопеч, е извършено
при спазване разпоредбите на КТ. Не е установено нито едно от основанията за
незаконност на уволнението, посочени в исковата молба и поддържани в съдебно
заседание, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да
бъде отхвърлен.
Относно
исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Законността
на извършеното уволнение обуславя неоснователност и на исковете по чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната работа и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, предвид техния
обусловен характер от иска за отмяна на уволнение, поради което същите следва също да се отхвърлят.
По
разноските:
Предвид
обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за
производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ, същата не дължи
заплащането им на Районен съд- Пирдоп, независимо от изхода на делото.
Доколкото заплатените от ответника депозити за експертизи /включени в
представения от адв.Е. списък с разноски/ също представляват разноски по
производството/процеса, то те също не могат да бъдат вменени в тежест на
ищцата, а следва да останат за сметка на работодателя, въпреки благоприятното
за него решение.
Ищцата
обаче не е освободена от заплащане на останалите разноски на ответника,
свързани със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете
ищецът дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за
настоящата инстанция, за което е представил списък на разноските. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие и представеното
извлечение от сметка, на упълномощения от община Челопеч адвокат С.Е. е
заплатен по банков път адвокатски хонорар в размер на 920 лв., за която сума
ищцата следва да бъде осъдена.
По
делото е била допусната правна помощ на ищцата Д., осъществена под формата на
процесуално представителство от назначения адв. П.Н., която в съдебно заседание
е поискала да и бъдат присъдени разноските. Следващите и се разноски обаче,
независимо от изхода на делото, следва да бъдат заплатени от Националното бюро
за правна помощ, което съобразно Наредбата за заплащането на правната
помощ/чл.7, ал.3/ се явява органът, осъществяващ плащане за юридическите
услуги, предоставени от адвокатите в рамките на правна помощ /с изключение на
случаите на особено представителство, какъвто не е настоящият/. Съдът намира,
че следва обаче да определи размера на дължимото възнаграждение /въпреки
правомощието по чл.6 на Адвокатския съвет да го определи/, съобразно чл.23, т.1
от цитираната наредба, като в настоящия случай, с оглед сложността и
продължителността на делото, съдът го определя на 300 лв.
С оглед гореизложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно кумулативно предявените от ищцата Б.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** против ОБЩИНА ЧЕЛОПЕЧ, БУЛСТАТ:
*********, седалище и адрес на управление: с. Челопеч, ул. „Трети март“ №1, представлявана от кмета
Алекси Кесяков, искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ:
-
за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, осъществено със
Заповед № К6/17.02.2017г. на
кмета на община Челопеч, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от
Кодекса на труда е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение между
страните;
-
за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата - „портиер“ към община Челопеч;
- за присъждане на обезщетение за
оставане без работа в следствие на уволнението в размер на 3422.40 лева за
времето от 24.02.2017 год. до 24.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.04.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Б.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ЧЕЛОПЕЧ, БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: с. Челопеч, ул.
„Трети март“ №1,
представлявана от кмета Алекси Кесяков, сумата 920,00 лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща направени от ответника разноски за
адвокатска защита.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, платимо от Националното
Бюро за Правна Помощ, на адв.П.Л.Н. от САК, определена от САК с уведомително
писмо №20059/2017 и назначена с
определение №401/02.05.2017г. на РС-Пирдоп, осъществила правна помощ по
гр.д. №269/2017г. на РС-Пирдоп под
формата на процесуално представителство за ищцата Б.В.Д..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок,
считано от 09.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: