№ 2773
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508766 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК, по повод постановено решение от 07. 04. 2021 год. по
гр. д. № 50415/2020 год. на СРС І ГО 27 състав, с което Прокуратура на РБ е осъдена да
заплати на А. С. А. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ сума от 4000 лева обезщетение за
неимуществени вреди със законна лихва върху сумата от 13. 03. 2018 год., като в останалата
част до пълен предявен размер от 8000 лева искът се отхвърля. Уважена е и осъдителната
претенция за имуществени вреди за 2520 лева платено, със законна лихва върху тази сума от
13. 03. 2018 год. до окончателното изплащане на сумите главница и лихви, като отхвърля
иска за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 4200 лева.
Присъдени са разноски на ищеца и на СРС.
От първоинстанционното решение са недоволни:
Ищецът, депозирал въззивна жалба, в частта относно размера на присъденото му
обезщетение както за неимуществени, така и за имуществени вреди, и за разноските, с
твърдения за неправилност. Нарушен е чл. 52 ЗЗД, правните изводи на съда са без отчитане
на релевантните факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото. Иска се
отмяна в обжалваната част с постановяване на ново решение за осъждане на ответника да
заплати сума от 4000 лева на въззивника ищец по иска с лихва от 13. 03. 2018 год. до
окончателното изплащане на вземанията.
Прокуратура на Република България, депозирала въззивна жалба, с която сочи осъдителната
част на решението да е неправилна касателно сумата 4000 лева неимуществени вреди и 2520
1
лева за имуществени вреди, както и в частта за разноските. Твърди, че не е налице един от
елементите на сложен фактически състав, а именно претърпени неимуществени и
имуществени вреди, за които по безспорен и категоричен начин да е установено, че са в
пряка причинно-следствена връзка с незаконното действие на правозащитните органи –
обвинението. Претенцията се оспорва поради това по основание, а и по размер.
Решението в тази част е неправилно и иска се отмяна на решението като неправилно и
необосновано и постановяване на друго, с което да бъде отменено в обжалваните части
евентуално размерът да бъде намален съобразно параметрите по чл. 52 ЗЗД.
С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд при редовни и в срок подадени в съда
жалби, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12. 10. 2022 год. –
единствено и редовно проведено – страните нови доказателствени искания не заявяват.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното :
Жалбите са допустими като подадени в преклузивния за това срок и от легитимирани страни
в процеса, поради което следва разглеждане на спора по същество.
При служебно осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния
съдия валидно и допустимо, а с оглед въпросите, поставени с въззивните жалби, същото
решение е и правилно.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, са приети и обсъдени заедно
със свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, и удостоверяват приета за
установена от районния съдия фактическа обстановка.
От районния съдия е изготвен проект за доклад, обективиран в нарочно определение по чл.
140 ал. 1 ГПК, като доказателствени искания са произнесени, както и тези по движение на
производството, който доклад е приет да е окончателен без възражения на страните, като са
приети писмените доказателства, и са разпитани свидетелите.
Приети по делото са нохд и внохд.
Други доказателствени искания пред районен съдия няма.
Образувано е било досъдебно производство против ищеца на 26. 11. 2014 год. за извършено
престъпление по чл. 211 ал. 1 НК. По обвинителен акт на СРП ищецът е предаден на съд за
престъпление по чл. 201 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и образувано посоченото нохд, като с
присъда, потвърдена с решение, е оправдан. Същата е влязла в сила на 13. 03. 2018 год.,
видно от щемпела.
От представени писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил възнаграждение
за един адвокат в размер на 4200 лева за правна помощ в първоинстанционното и
въззивното наказателно производство, от които 2400 лева за първата инстанция и 1800 лева
за втората инстанция, л. 93 и сл. от делото на СРС.
Свидетелските показания установяват притеснения у ищеца. Свидетелката П. заявява, че
2
наказателното преследване се е отразило зле в личен и професионален план на ищеца.
Изпаднала в психоза, страхувала се от делото, трябвало да се явява в полицията, издържала
семейството сама, ограничила кръга на приятели и познати, майка й се притеснявала много,
говорела е за самоубийство, преустановила сериозната си връзка с едно момче, пиела
лекарства, делото й се е отразило изключително зле, семейството било разбито.
Свидетелката Б. излага, че наказателното дело се отразило по много негативен начин върху
самото поведение, стресът, който трябваше да преживее. Отразило се на приятелските й
отношения в негативен аспект, стресирала се, била на успокоителни, имала треперене и на
моменти заекване, сменила е работата си, ограничила пътувания в страната и чужбина.
Свидетелят Г. дава показания, че е в по-близки отношения с ищеца, наказателното
производство й се е отразило, била затворена, трудно й било да се отпусне, притеснявала се
е .
От горното следва извод : съдът възприема показания на свидетелите за достоверни, тъй
като преценени по правилото на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски логични, не са
установени противоречия и заинтересованост от изхода на делото.
Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е заплатил за правна защита по договор
за такава на един адвокат сума в размер на 4200 лева, съставляваща и претенция за
претърпени имуществени вреди.
Други доказателства, релевантни по спора, пред съда няма.
Представени по делото доказателства удостоверяват, че срещу ищеца е било водено
наказателно преследване за престъпление по чл. 201 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, приключило с
оправдателна присъда, потвърдена от въззивна съдебна инстанция.
В депозираните въззивни жалби не се отрича обстоятелството, че ищецът е имал качеството
на обвиняем, респективно подсъдим, оспорва се обстоятелството в това му качество да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и то в приетия за доказан от районния
съдия размер.
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорност за дейност
на правозащитни органи - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва
да докаже правопораждащ факт – наличие на посоченото законово предложение, както и при
наличие на такова – съответно причиняване на претендираните вреди като пряка и
непосредствена последица от същото – неимуществени и имуществени такива.
Претенцията за неимуществени и имуществени вреди е основателна до уважените от
районния съдия размери срещу ответника, което обстоятелство надлежно се удостоверява по
3
делото със събраните писмени и гласни доказателства и е относимо към фактическия и
правен състав на такава по чл. 2 ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, преценено в аспекта на ТР № 3/2005
год. по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК на ВКС – тъй като свидетелства, че в случая е налице
принципната предпоставка на посочения законов текст – да бъде ангажирана отговорността
на държавата в лицето на ответника – орган по чл. 7 ЗОДОВ – искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения
срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 – в случая, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, от която правна норма аргумент за неоснователност
на възраженията на ответника с жалбата.
Доколкото във всички случаи, когато са налице предпоставките по чл. 2 ЗОДОВ,
пострадалото лице има право на обезщетение – при наличие на коя и да е хипотеза от
цитирания законов текст, то презумпцията е, че дадено лице е претърпяло неимуществени и
имуществени вреди – самото наказателно преследване по своето естество е дейност,
принципно оказваща негативно въздействие върху психиката, /евентуално физиката/ на
дадено лице и неминуемо рефлектира негативно върху отношенията на обвиняем/подсъдим
с негови близки, приятели, в който смисъл съдът намира, че събраните в процеса
доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да се ценят
единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
дали се дължи обезщетение.
Наред с това, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват по
безусловен начин търпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. С оглед на това
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата, претендирана и уважена от
районния съдия срещу ответника, за имуществени – в размер на 2520 лева, за
неимуществени в размер на 4000 лева, в която връзка съдът отчита нормата на чл. 52 ЗЗД,
като изхожда от посочените принципни съображения и взима предвид продължителността
на наказателното производство, и съобрази конкретните по казуса обстоятелства – естество
и вид на претърпените неимуществени вреди – писмените доказателства, и показанията на
разпитаните свидетели, преценени като последователни и корелиращи на писмените в
посочения аспект такива, които ги удостоверяват. В случая с ищеца има пряка връзка между
обема увреждане, свързан със злепоставянето му и продължителността на наказателното
преследване срещу него. Повдигнато му е било обвинение в извършването на престъпление
по чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК; повдигнатото обвинение е станало обществено
достояние, освен на семейството, на познатите му, било е съпроводено с ограничения.
Несъмнено публичното дискредитиране на лицето като обвиняем/подсъдим в конкретните
предели на обвиненията, по които впоследствие е оправдано, е вреда в обхвата на пряката
причинна връзка с действията на правохранителните органи. С оглед на това и предвид
естеството на вредите при определяне на обезщетението по размер, наред с установените
количествени признаци, каквито са времетраенето на наказателното производство,
справедливо дължимото и същевременно достатъчно в случая, предвид изложените вече
съображения по същество, е именно едно обезщетение в размера, уважен от районния съдия
4
срещу ответника, с оглед приложение на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по размер. Присъденото обезщетение за
имуществени вреди е доказано по основание и по размер, не се явява прекомерно или
занижено с оглед обема на материалите по делото и процесуалното поведение на защитника,
като не се спори по делото, че е реално.
Съобразно този изход решението на районния съдия се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Други доказателства от значение по делото не са представени; неотносимите по спора съдът
не обследва, както и не обсъжда доводи, свързани с такива.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното решение следва да
се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, при които правни
изводи, настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за неоснователни и недоказани
и следва отхвърлянето им.
По отношение на разноските :
Ответникът не претендира разноски.
Ищецът претендира такива пред съда, което, с оглед изхода на делото във въззивното
производство – отхвърляне на жалбата на ищеца като неоснователна и потвърждаване на
решението в обжалваната част, обуславя неуважаване на акцесорна претенция за разноски,
свързана с главните искове.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07. 04. 2021 год. по гр. д. № 50415/2020 год. на СРС І ГО 27
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5