Решение по дело №395/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 04.06.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав  

                                                         

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 395 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “КТВ -Р.” ЕООД, ЕИК ********твърди, че между ответника “Г.К.Б.” ЕАД, ЕИК********, и “Г.Б.” ЕООД е сключен договор за възлагане на строителни работи от 06.07.2017 г., по силата на който ответникът “Г.К.Б.” ЕАД, като възложител, е възложил на “Г.Б.” ЕООД, като изпълнител, изпълнението на строително-монтажни работи на обект “Комплекс със смесено предназначение, състоящ се от хотел, жилищни обекти и търговски площи в УПИ ІІІ – 6137, 6153, УПИ І – 239, 242, 668, 6153, УПИ І – 247, УПИ ІІ, УПИ ІІІ – 248 и УПИ ІV – 20, 658 от кв. 23 по ПУП – изменение на плана за регулация и застрояване на район Младост 3, квартал 2, гр. София”. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора извършените СМР се преглеждат и остойностяват на месечна база не по-късно от 1-во число на всеки месец, а изпълнителят издава фактура в 7-дневен срок от приемане на работата. Твърди, че съгласно чл. 4.3. от договора възложителят дължи заплащане на посочената във фактурата сума в 15-дневен срок по банкова сметка.

***, че за извършените СМР към 30.11.2018 г. е съставена и подписана между страните сметка (протокол) № 7 за изпълнени СМР. Твърди, че е издадена фактура № **********/14.12.2018 г. за сумата от 339 710,16 лева за изпълнени СМР по договора от 06.07.2017 г., която е осчетоводена от възложителя и изпълнителя. Твърди, че дължимата сума по фактурата не е заплатена в уговорения 15-дневен срок, изтекъл на 29.12.2018 г., нито след тази дата.

Твърди, че с договор за цесия от 31.10.2019 г. “Г.Б.” ЕООД е прехвърлил на ищцовото дружество “КТВ -Р.” ЕООД вземането си от “Г.К.Б.” ЕАД в размер на 67 620 лева, представляващо незаплатена главница по фактура № **********/14.12.2018 г., ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и всички други принадлежности. Твърди, че прехвърлянето на вземането е извършено срещу прихващане на насрещни вземания на “КТВ -Р.” ЕООД към “Г.Б.” ЕООД по фактури №№ **********/31.10.2018 г., **********/30.11.2018 г., **********/31.12.2018 г., **********/31.01.2019 г. и **********/28.02.2019 г.

Твърди, че ответникът е уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането със съобщение, изпратено по куриерска служба и връчено на 16.01.2020 г. Твърди, че ищцовото дружество е поканило ответника да му заплати дължимата сума, но същата не е платена и до момента на подаване на исковата молба. Твърди, че между търговци се дължи и лихва за забава, която възлиза на 7 802,65 лева върху главницата от 67 620 лева, считано за периода от 30.12.2018 г. до 19.02.2020 г.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 67 620 лева, представляваща част от дължимата сума по фактура № **********/14.12.2018 г., издадена от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД за изпълнени строително-монтажни работи по договор от 06.07.2017 г. за възлагане на строителни работи, сключен между “Г.Б.” ЕООД и “Г.К.Б.” ЕАД, сумата от 7 802,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 67 620 лева за периода от 30.12.2018 г. до 19.02.2020 г., които вземания са придобити от ищеца “КТВ -Р.” ЕООД по силата на договор за цесия от 31.10.2019 г., сключен между “Г.Б.” ЕООД и “КТВ -Р.” ЕООД, и законната лихва за забава върху главницата от 67 620 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (21.02.2020 г.) до окончателното й плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Г.К.Б.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за възлагане на строителните работи, но сочи, че към същия има сключени анекси – анекс № 1 от 01.09.2017 г., анекс № 2 от 01.11.2017 г., анекс № 3 от 04.01.2018 г., анекс № 4 от 12.04.2018 г., анекс № 5 от 25.04.2018 г. и анекс № 6 от 06.06.2018 г.

Сочи, че изпълнителят “Г.Б.” ЕООД е в забава на изпълнение на задълженията си за извършване на СМР в договорения срок, както и че не е изпълнил изцяло други свои задължения по договора.

Сочи, че с нотариална покана, изпратена от възложителя и връчена на изпълнителя на 16.12.2019 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, изпълнителят е уведомен, че към датата на изпращане на поканата е в забава на изпълнение на задълженията си за извършване на строителните работи по чл. 6.1.1. и чл. 6.1.2. от договора, поради което дължи неустойка по чл. 6.7. от договора в размер на 658 000 лева за забавата касателно подобекти Р1 и Р2 и съответно 293 000 лева за забавата касателно подобект Р3. Сочи, че изпълнителят “Г.Б.” ЕООД е в неизпълнение на задълженията си за извършване на разходи във връзка със строителните работи в общ размер на 507 596,62 лева, които са платени от възложителя за сметка на изпълнителя и с поканата изпълнителят “Г.Б.” ЕООД е поканен да ги възстанови. Сочи, че изпълнителят не е изпълнил задълженията си по чл. 7.7., т. 3.1. и чл. 6.3., т. 3.2. от договора, поради което възложителят е извършил разходи за сметка на изпълнителя в размер на 64 904,94 лева с ДДС, които сочи, че следва да бъдат възстановени от “Г.Б.” ЕООД. Сочи, че изпълнителят “Г.Б.” ЕООД е в неизпълнение и на други свои задължения по договора. С поканата изпълнителят е поканен в 30-дневен срок от получаването на поканата да заплати дължимите суми и съответно да извърши строителните работи по чл. 6.1.1. и чл. 6.1.2. от договора.

Ответникът оспорва материално-правната легитимация на ищеца и действителността на договора за цесия. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Сочи, че действията на цедента са недобросъвестни и накърняват добрите нрави. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради привидност (абсолютна симулация), на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Сочи, че в основата на договора не стоят реални отношения между цедента и цесионера, тъй като не са налице реални задължения по фактурите, срещу погасяването на които е прехвърлено процесното вземане.

Ответникът оспорва като недостоверна датата на договора за цесия от 31.10.2019 г., от който ищецът претендира да черпи права. Оспорва връчването на съобщението от цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на посочената дата 16.01.2020 г. и на посочения адрес. Оспорва, че пратката, изпратена чрез Еконт експрес, съдържа съобщението от цедента, доколкото в разписката не е посочено какъв документ се връчва.

Оспорва връчването на покана от страна на ищеца на посочената дата 20.01.2020 г. и на посочения адрес. Оспорва, че пратката, изпратена чрез “Български пощ” ЕАД, съдържа именно тази покана от ищеца. Сочи, че в съобщението за връчване не е посочена датата на връчване на пратката и чрез кое лице е връчена пратката.

Оспорва процесното вземане по фактура № **********/14.12.2018 г. Сочи, че строителните работи по фактурата не са приети от възложителя по предвидения в договора ред. Сочи, че сумата не се дължи и поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за СМР – по чл. 7.1.12. от договора за представяне на удостоверение относно обстоятелствата по чл. 87 от ДОПК и по чл. 7.5. от договора за изготвяне и представяне на строителните книжа при завършването на СМР. Сочи, че към фактурата е издадено кредитно известие № **********/15.02.2019 г., поради което вземането по същата дори не е в посочения размер.

Ответникът прави възражения за прихващане със свои вземания срещу изпълнителя цедент, произтичащи от договора за СМР, тъй като не се е съгласил с прехвърляне на вземането по аргумент от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. Заявява възражение за прихващане със свое вземане срещу цедента в размер на 658 000 лева, представляващо неустойка за забава по чл. 6.7. от договора за 658 дни към 11.11.2019 г. Сочи, че същата е дължима поради неизпълнение в срок на строително-монтажни работи по чл. 6.1.1. от договора за укрепване на изкопа на подобект Р1 и Р2 в срок до 122 календарни дни.

При условията на евентуалност, ако горното възражение за прихващане е неоснователно, прави възражение за прихващане със свое вземане срещу цедента в размер на 293 000 лева, представляващо неустойка за забава по чл. 6.7. от договора за СМР за 293 дни към 11.11.2019 г. Сочи, че същата е дължима поради неизпълнение в срок на строително-монтажни работи по чл. 6.1.2. от договора за укрепване на изкопа на подобект Р3 в срок от 165 календарни дни.

При условията на евентуалност, ако горните възражения за прихващане са неоснователни, прави възражение за прихващане със свое вземане срещу цедента в размер на 507 596,62 лева с ДДС, представляващо извършени от “Г.К.Б.” ЕАД вместо “Г.Б.” ЕООД разходи във връзка със строителните работи.

При условията на евентуалност, ако горните възражения за прихващане са неоснователни, прави възражение за прихващане със свое вземане срещу цедента в размер на 64 904,94 лева с ДДС, представляващо извършени от “Г.К.Б.” ЕАД вместо “Г.Б.” ЕООД разходи във връзка със строителните работи, поради неизпълнение от страна на изпълнитела на задълженията му по чл. 7.7., т. 3.1. и чл. 6.3., т. 3.2. от договора.

По отношение на последните две възражения за прихващане съдът е дал указания на ответника с определението от 30.09.2020 г. да направи уточнения. С молба от 02.11.2020 г. ответникът прави уточнения на тези възражения за прихващане, заявени при условията на евентуалност, като сочи една сума за разходи в размер на 486 932,83 лева, което се явява трето възражение за прихващане.

Освен това с молбата от 02.11.2020 г. са заявени за първи път в процеса и възражения за прихващане за сумата от 726 986,24 лева – неустойка на основание чл.13.4. от договора за СМР поради прекратяване на същия по вина на изпълнителя, както и за сумат от 553 714,27 лева с ДДС, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане с оглед прекратяването на договора. Гореописаните две възражения, заявени с молба от 02.11.2020 г., не представляват уточнения на предходни възражения, а са нови такива, поради което същите се явяват направени от ответника извън преклузивния срок по чл. 367 от ГПК, изтекъл на 22.06.2020 г., и недопустими, като същите не се приемат от съда и не се разглеждат в настоящото производство (така в т. 4 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че към датата на прехвърляне на вземането – 31.10.2018 г. цедентът “Г.Б.” ЕООД има изискуемо вземане към ответника по фактура № **********/14.12.2018 г., с обща стойност от 339 710,16 лева. Твърди, че с издаденото кредитно известие № **********/15.12.2019 г. към тази фактура се намалява размерът на данъчната основа със сумата от 125 360,92 лева без ДДС. Твърди, че това кредитно известие не е получено от “Г.Б.” ЕООД и съответно същото не е осчетоводено. Твърди, че дори да е налице това кредитно известие, то по процесната фактура остава за плащане сумата от 189 227,81 лева, а размерът на прехвърленото вземане от 67 620 лева не надвишава тази сума.

Оспорва твърденията на ответника, че цедентът изпълнител е в забава по договора за СМР. Сочи, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си за заплащане на извършени СМР, за осигураване на условия за работа на изпълнителя, за осигуряване на необходимите материали и съставяне на актове. Сочи, че забавата на кредитора възложител е довела и до забава на изпълнителя. Оспорва като неоснователни претендираните неустойки.

Оспорва възраженията за прихващане като недопустими поради липса на насрещни изискуеми вземания и задължения между ищеца и ответника по настоящото дело.

Сочи, че не е необходимо съгласие на длъжника за прехвърляне на процесното вземане.

Твърди, че уведомлението за цесията е изпратено по пощата, тъй като ответникът е отказал да го входира. Сочи, че нотариалната покана до “Г.Б.” ЕООД е изпратена след фактическото уведомяване за цесията, поради което не са налице основания вземанията, посочени в същата, да се заплащат от ищеца цесионер.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в допълнителната искова молба. Сочи, че кредитното известие от 15.02.2019 г. е издадено от “Г.Б.” ЕООД съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, поради което би следвало да е известно на издалото го дружество цедент.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнил договора за СМР. Сочи, че е извършило дължимите по договора плащания, като плащанията са спрени поради неизпълнение на задължението на “Г.Б.” ЕООД по чл. 7.1.12. от договора да представи удостоверение по чл. 87 от ДОПК. Сочи, че “Г.Б.” ЕООД е имало правна възможност да покани заинтересованите страни за съставяне на актове по време на строителството, но не са изложени твърдения от ищеца за такава покана, на която възложителят ответник да не се е отзовал. Поддържа, че длъжникът по цесията може да направи възражения за прихващане със свои вземания срещу цедента.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между “Г.К.Б.” ЕАД, като възложител, и “Г.Б.” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор от 06.07.2017 г. за възлагане на строителни работи, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни строителните работи по укрепване на изкопите в Р1, Р2 и Р3 за изграждане на комплекс със смесено предназанчение в гр. София - “Гранд Каньон София”, описани в приложение № 1 и приложение № 2, срещу възнаграждение и при условията на договора.

Съгласно Количествено-стойностни сметки – приложение № 2 към договора, общата стойност на възложените строителни работи е 7 269 862,47 лева.

В чл. 4 от договора за възлагане на строителни работи са уговорени условията и сроковете за плащане на изпълнените и приети строителни работи. В чл. 4.3. от договора е прието, че в срок от 7 дни от получаване на писмено одобрение на възложителя на доклада на изпълнителя за напредъка изпълнителят издава фактура и я изпраща на възложителя, който заплаща на изпълнителя сумата по фактурата в срок от 15 дни от получаването й.

В чл. 6.1. от договора са уговорени сроковете за изпълнение на строителните работи по отделните подобекти Р1, Р2 и Р3, както следва: за подобекти Р1 и Р2 срокът е 122 каледнарни дни, считано от началната дата за Р1 (от предаването на строителната площадка на изпълнителя), и за подобект Р3 срокът е 165 календарни дни, считано от началната дата за Р3 (от предаването на строителната площадка на изпълнителя).

Съгласно чл. 6.7. от договора, в случай, че изпълнителят по своя вина не спази сроковете, посочени в подробния работен график, или не извърши работите до датата на приключване, същият дължи заплащане на неустойка в размер на 1 000 лева за всеки ден забава, като общият размер на неустойките по този член не може да надвишава 10% от уговореното възнаграждение. Прието е също, че начислените и платени от изпълнителя неустойки за забава му се възстановяват, ако същият довърши работите до датата на приключване.

Представени са и приложенията към договора.

Представени са от ответника анекси към договора за възлагане на строителни работи.

С Анекс № 1 от 01.09.2017 г. към договора страните изменят условията за плащане по договора, като предвиждат авансови плащания, които се приспадат от дължимите от възложителя месечни плащания към изпълнителя до изчерпване на цялата сума по авансовото плащане.

С Анекс № 2 от 01.11.2017 г. към договора страните се договарят да бъде увеличен размерът на авансово платената сума.

С Анекс № 3 от 04.01.2018 г. към договора страните изменят приложение № 2, като увеличават единичните цени на строителни работи.

С Анекс № 4 от 12.04.2018 г. към договора страните изменят и допълват приложение № 2.

С Анекс № 4 от 12.04.2018 г. към договора страните изменят и допълват приложение № 2.

С Анекс № 5 от 25.04.2018 г. към договора страните изменят разпоредби от анекс № 4 с оглед възложените строителни работи.

С Анекс № 6 от 06.06.2018 г. към договора страните изменят приложение № 2, като увеличават единичните цени на строителни работи.

Не се спори между страните, че във връзка с договора за СМР е издадена от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД фактура № **********/14.12.2018 г., с основание - СМР съгласно договор от 06.07.2017 г. и протокол № 7/14.12.2018 г. Представена е и сметка № 7 за изплащане на строително-монтажни работи във връзка с фактурата.

Представено е от ответника кредитно известие № **********/15.02.2019 г. към фактура № **********/14.12.2018 г., издадено от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД, с основание - съгласно КСС и протокол № 7 за СМР от 14.12.2019 г., с което се сторнира (намалява) стойността на процесната фактура със сума в размер на 150 432,35 лева с ДДС.

Представени са от ответника писмени доказателства за плащане на фактури по договора за СМР, но същите не касаят процесната фактура, поради което се явяват неотносими към предмета на спора.

Представен е от ищеца договор за цесия от 31.10.2019 г., сключен между “Г.Б.” ЕООД, като цедент, и “КТВ -Р.” ЕООД, като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от “Г.К.Б.” ЕАД в размер на 67 620 лева, представляващо част от дължимата и неизплатена главница по фактура № **********/14.12.2018 г., на обща стойност от 339 710,16 лева, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и всички други принадлежности.

Съгласно чл. 2 от договора за цесия, вземането се прехвърля срещу прихващане на задължението на цедента към цесионера по следните фактури: фактури №№ **********/31.10.2018 г., **********/30.11.2018 г., **********/31.12.2018 г., **********/31.01.2019 г. и **********/28.02.2019 г. Представени са от ищеца посочените в договора за цесия фактури, издадени от “КТВ -Р.” ЕООД на “Г.Б.” ЕООД.

Представено е от ищеца съобщение за извършеното прехвърляне на вземането, изпратено от цедента “Г.Б.” ЕООД до “Г.К.Б.” ЕАД и връчено на последния на 16.01.2020 г., с което “Г.Б.” ЕООД уведомява настоящия ответник, че е прехвърлил на “КТВ -Р.” ЕООД вземането си от 67 620 лева, представляващо част от дължимата сума по фактура № **********/14.12.2018 г., на обща стойност от 339 710,16 лева, ведно с лихвите и другите принадлежности върху тази част от главницата.

Представена е от ищеца и покана, изпратена от ищеца “КТВ -Р.” ЕООД до ответника “Г.К.Б.” ЕАД на 21.01.2020 г., с която последният е поканен да заплати в тридневен срок от получаването на поканата дължимата сума от 67 620 лева по горепосочената фактура, както и законната лихва върху сумата от 30.12.2018 г. до окончателното й плащане.

Представени са строителни книжа за започване на строителството, както и приемо-предавателни протоколи, подписани между възложителя “Г.К.Б.” ЕАД и изпълнителя “Г.Б.” ЕООД.

Представени са от ответника и писмени доказателства за извършени разходи по строителството, включително фактури, издадени от възложителя “Г.К.Б.” ЕАД на изпълнителя “Г.Б.” ЕООД.

Представена е от ответника нотариална покана, връчена на “Г.Б.” ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 16.12.2019 г., с която ответникът възложител кани изпълнителя “Г.Б.” ЕООД да изпълни изцяло строителните работи по чл. 6.1.1. и чл. 6.1.2. от договора, да отстрани допуснатите нарушения на задълженията по договора и да му заплати сумата от 1 523 501,56 лева, включваща неустойки по чл. 6.7. от договора и извършени от възложителя разходи, свързани с изпълнението на строителните работи.

Представена е от ответника нотариална покана, изпратена от него и връчена на “Г.Б.” ЕООД на 21.07.2020 г., с която на основание чл. 13.1.6. от договора за СМР вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД ответникът възложител разваля едностранно договора, поради допуснати нарушения от изпълнителя, които не са отстранени в предоставения срок. Със същата е поканил изпълнителя да му заплати дължими по договора неустойки и разходи за извършени строителни работи.

Представена е кореспонденция между страните.

По делото е представено от ответника удостоверение за наличие или липса на задължения на “Г.Б.” ЕООД с изх. № 2202100025225/05.02.2021 г., издадено от ТД на НАП – София, от което е видно, че към 05.02.2021 г. дружеството има задължения в общ размер на 162 086,55 лева.

По делото е представено от ответника удостоверение от МВР – ГД “Гранична полиция” за данни за преминаване през ГКПП на Х.Й.– управител на “Г.Б.” ЕООД.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че фактури №№ **********/31.10.2018 г., **********/30.11.2018 г., **********/31.12.2018 г., **********/31.01.2019 г. и **********/28.02.2019 г. са издадени от цесионера “К.” ЕООД на цедента “Г.Б.” ЕООД за предоставени услуги с автокран, като същите са осчетоводени при цесионера “К.” ЕООД и са включени текущо в дневниците му за продажби, подадени в НАП. Вещото лице дава заключение, че на 31.10.2019 г. вземането срещу “Г.Б.” ЕООД в размер на 62 166 лева е закрито. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на цедента “Г.Б.” ЕООД са отразени текущо 30 240 лева, а за остатъка от прихванатите задължения в общ размер на 31 926 лева по фактура № **********/31.12.2018 г., фактура № **********/31.01.2019 г. и фактура № **********, не се установяват данни за декларирането им, т.е. не са установени данни за отразяването им в счетоводството на цедента.

Вещото лице С. дава заключение, че вземането за неустойка за забава в изпълнението на подобект Р1 и Р2 по чл. 6.7. от договора за периода от 23.01.2018 г. до 11.11.2019 г. вкл. е в размер на 658 000 лева, изчислен за 658 дни при неустойка на ден в размер на 1 000 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че вземането за неустойка за забава в изпълнението на подобект Р3 по чл. 6.7. от договора за периода от 23.01.2019 г. до 11.11.2019 г. вкл. е в размер на 293 000 лева, изчислен за 293 дни при неустойка на ден в размер на 1 000 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че след извършена проверка на предоставените документи се констатира, че от общия размер вземания (486 932,83 лева с ДДС), за 386803,67 лева не са предоставени документи или предоставените такива не удостоверяват влагането им в обект – “Гранд Каньон София” - комплекс в УПИ III-6137, 6153 от кв. 2 (подобект Р1), УПИ 1-239, 242, 668, 6153 (подобект Р2) и УПИ 1-247, УПИ II, УПИ III-248 и УПИ IV-20, 658 от кв. 23 (подобект РЗ). Вещото лице дава заключение, че за префактурирани разходи от “Г.К.Б.” ЕАД на “Г.Б.” ЕООД на обща стойност 100 129,16 лева с ДДС са предоставени документи удостоверяващи извършени от “Г.К.Б.” ЕАД разходи, вложени в посочените по-горе обекти.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С., в което са дадени изчисления на остатъка на вземането на “Г.К.Б.” ЕАД при евентуално извършено прихващане по възраженията за прихващане по молба на ответника от 02.11.2020 г. Същото не се кредитира от съда по изложените по-долу съображения.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Б.Н.. Вещото лице дава заключение, че реално изпълнените строително-монтажни работи във връзка с процесната фактура отговарят на отчетените в корекцията към сертификат за плащане № 7 с издадено кредитно известие № **********/15.02.2019 г.

Вещото лице Н. дава заключение, че коригирани в сметка № 7 са: стойността на извършените СМР от 34 686,40 лева без ДДС; стойността по констативен протокол за обезщетение за направени разходи за закупуване на материали в размер на 40 673,89 лева без ДДС и направено приспадане на авансово плащане в размер на 50 000 лева без ДДС съгласно договорните условия. Вещото лице приема за правилна така описаната корекция на обща стойност от 125 360,29 лева без ДДС.

Вещото лице Н. дава заключение, че закъснението на изпълнение на договорените СМР във времево отношение за подобекти Р1 и Р2 е 658 дни, съгласно протокол от 23.09.2017 г. за предаване на строителна площадка, а за подобект Р3 е 293 дни съгласно съставените първоначално актове обр. 12 за изпълнени СМР по шлицови стени от 11.08.2018 г.

Вещото лице Н. дава заключение за обема на СМР по сметки № 1 - № 7.

При разпита свидетелят К.Ж., който сочи да има пълномощно от ищцовото дружество “КТВ -Р.” ЕООД, казва, че дружеството имало неуредени отношения с “Г.Б.” ЕООД по пет фактури за извършени товароразтоварни работи с автокран на обект в гр. София. Казва, че Х.Й.– собственика на “Г.Б.” ЕООД, е сочил като причина за неплащането неуредени отношения с “Г.К.Б.” ЕАД и предложил да сключат цесия, за да си търсят правата директно от “Г.К.Б.” ЕАД. Казва, че на 31.10.2019 г. К.Р. – управител на “КТВ -Р.” ЕООД, му е дал подписания от Х. договор за цесия, за да го занесе в счетоводството. Казва, че не е присъствал лично на подписването на договора за цесия. Казва, че е имало трудности при получаването на съобщението за цесия и през м. януари 2020 г. разбрали, че е получено от длъжника.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Претендираното вземане – част от вземането по фактура № **********/ 14.12.2018 г., издадена от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД, се сочи да е прехвърлено от “Г.Б.” ЕООД (цедент) на ищеца “КТВ -Р.” ЕООД (цесионер) съгласно договор от 31.10.2019 г. В договора за цесия изрично е посочено, че вземането се прехвърля, заедно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и всички други принадлежности.

На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на 16.01.2020 г. от цедента “Г.Б.” ЕООД на ответника “Г.К.Б.” ЕАД, в качеството му на длъжник по прехвърленото вземане.

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. В резултат на прехвърлянето на вземането настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – новият кредитор на длъжника става цесионерът, на който цедентът (стария кредитор) е прехвърлил вземането си срещу длъжника по едно облигационно правоотношение. Вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, ако не е уговорено противното, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за цесия предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правоотношение (така в Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

С оглед на горното следва да бъде разгледан въпроса за валидността на прехвърлителната сделка, с която се прехвърля част от вземането по процесната фактура.

Неоснователно е възражението на ответника, че договорът цесия е нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, тъй като действията на цедента са недобросъвестни. Не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за това, твърдяната недобросъвестност на цедента, а и дори да е налице неизпълнение по договора за СМР, това не води до нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Неоснователно остава и възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради привидност (абсолютна симулация), на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. От изслушаното, неоспорено от страните и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява наличието на насрещните задължения по договора за цесия, с които е извършено прихващането, както и че същите са осчетоводени при цесионера и частично осчетоводени при цедента. Извънсъдебно признание на насрещните вземания от страна на цедента – задължено лице по фактурите представлява и подписването на договора за цесия. Поради това съдът намира, че се установяват реалните отношения между цесионера и цедента по насрещните вземания. Дори обаче да се приеме, че цената по договора за цесия да не е заплатена от цесионера, това не се отразява върху прехвърлителния ефект касателно процесното вземане.

Без правно значение в случая е датата на договора за цесия, поради което съдът намира, че показанията на свидетеля К.Ж. са неотносими към предмета на спора. От значение в случая е обаче уведомяването на ответника длъжник за прехвърлянето на вземането от стария кредитор - “Г.Б.” ЕООД. Същото е сторено от последния с писмо с обратна разписка, връчено на ответника на 16.01.2020 г. на вписания в Търговския регистър адрес на управление, което се приема от съда. За изчерпателност на изложението и предвид оспорването на ответника, че пратката, връчена му на 16.01.2020 г., не съдържа съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, следва да се посочи, че ответникът е получил съобщението на “Г.Б.” ЕООД за извършеното прехвърляне на вземането и с връчването на исковата молба, към която е приложено самото съобщение от стария кредитор. Това съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса на основание чл.235, ал. 3 от ГПК (така в Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Поради изложеното съдът намира, че договорът за цесия не е нищожен, породил е прехвърлителен ефект и предвид съобщаването му на длъжника прехвърлянето има действие по отношение на длъжника и третите лица. С оглед на това ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси процесното вземане.

Не се спори между страните, че между ответника “Г.К.Б.” ЕАД, като възложител, и цедента “Г.Б.” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор от 06.07.2017 г. за възлагане на строителни работи - строителните работи по укрепване на изкопите в Р1, Р2 и Р3 за изграждане на комплекс със смесено предназанчение в гр. София - “Гранд Каньон София”. Въз основа на сключения между страните договор е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

В случая ищецът се е задължил да изпълни възложените строително-монтажни работи.

Процесното вземане от 67 620 лева, прехвърлено с договора за цесия, произтича от фактура № **********/14.12.2018 г., издадена от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД, с основание - СМР съгласно договор от 06.07.2017 г. и протокол № 7/14.12.2018 г., на обща стойност от 339 710,16 лева. Извършените строително-монтажни работи са приети от възложителя, видно от подписаната от страните по договора за СМР сметка № 7.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, към тази фактура е издадено от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД кредитно известие № **********/15.02.2019 г., с което се сторнира (намалява) стойността на процесната фактура със сума в размер на 150 432,35 лева с ДДС съгласно КСС и протокол № 7 за СМР от 14.12.2019 г.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че реално изпълнените строително-монтажни работи отговарят на отчетените в корекцията към сертификат за плащане № 7 с издадено кредитно известие № **********/15.02.2019 г., с корекцията на обща стойност от 125 360,29 лева без ДДС или 150 432,35 лева с ДДС. Несъстоятелни са доводите на ищеца, че кредитното известие № **********/15.12.2019 г. към фактурата не е получено от “Г.Б.” ЕООД и съответно същото не е осчетоводено. Видно от самото кредитно известие и съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, кредитното известие се издава от доставчика на услугите, т.е. в случая е издадено от цедента “Г.Б.” ЕООД, поради което това дружество логично е запознато със същото.

Настоящият състав намира, че с подписването на сметка № 7 и издаването на счетоводните документи (процесната фактура и кредитното известие към нея) се установява приемането от страна на възложителя на извършените от изпълнителя “Г.Б.” ЕООД работи. След като процесните строително-монтажни работи по сметка № 7 (с корекциите) са изпълнени и предадени на възложителя, то за последния възниква задължение да бъдат заплатени на изпълнителя цедент, съответно на новия кредитор – ищеца по делото. Липсата на удостоверение по чл. 87 от ДОПК съгласно чл. 7.1.12. от договора и строителни книжа съгласно чл. 7.5. от договора не изключва приемането на извършената работа от възложителя при положение, че СМР са предадени и са в полза на самия възложител. Няма основание за обвързване на плащането на възнаграждението за извършените СМР от допълнителни обстоятелства, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, включващ само извършване на договорената работа и нейното приемане от възложителя. С оглед на това за възложителя възниква задължението да изплати уговорената стойност за извършените СМР (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Неизпълнението на останалите СМР по договора, ако такова е налице, също не е основание за неплащане на извършената и приета работа. Последващото едностранно разваляне на договора за възлагане на строителни работи от страна на ответника възложител, направено с нотариална покана, връчена на цедента на 21.07.2020 г. (в хода на процеса), не води до отпадане на отговорността на възложителя за заплащане на приетите СМР, а възнаграждението на изпълнителя се дължи съгласно чл. 268, ал. 1 от ЗЗД.

Относно размера на процесното вземане от изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че правилно по процесната фактура на обща стойност от 339 710,16 лева с ДДС са извършени корекции (сторниране) на сумата от 150 432,35 лева с ДДС. С оглед на това по процесната фактура № **********/ 14.12.2018 г. остава за плащане сумата от 189 277,81 лева с ДДС. Прехвърлената с договора за цесия от 31.10.2019 г. сума в размер на 67 620 лева не надвишава установената за плащане стойност по фактурата.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа плащането на претендираната от ищеца цесионер сума за изпълнените работи. Представените от ответника писмени доказателства по делото касаят плащане на други фактури, различни от процесната такава, поради което се явяват неотносими към предмета на спора.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 67 620 лева е основателен.

 

Ищецът претендира и сума в размер на 7 802,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 67 620 лева за периода от 30.12.2018 г. до 19.02.2020 г., както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба (21.02.2020 г.) до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 4.3. от договора за СМР, след приемане на строителните работи и изпращането на фактурата същата се заплаща в срок от 15 дни от получаването й, поради което възложителят е в забава за плащането на процесната главница, считано от 30.12.2018 г. Между търговци се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, ако не е уговорено друго, съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С оглед на горното и предвид основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихвата за забава връху главницата за процесния период. На основание чл. 162 от ГПК, съдът изчислява с калкулатор в интернет законната лихва за процесния период в размер на 7 832,65 лева. Доколкото се претендира по-малка от тази сума и до приключване на съдебното дирене не е направено искане за увеличаване на акцесорната претенция, съдът намира, че е основателна претенцията за претендираната лихва от 7 802,65 лева. Основателна е и претенцията за законната лихва от датата на подаване на исковата молба (21.02.2020 г.) до окончателното й изплащане.

 

Предвид основателността на предявените искове следва да бъде разгледано първото заявено от ответника възражение за прихващане за сумата от 658 000 лева, представляващо дължима от цедента “Г.Б.” ЕООД неустойка за забава поради неизпълнение в срок на строителните работи за подобекти Р1 и Р2 от 658 дни към 11.11.2019 г., съгласно чл. 6.7. от договора и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Възражението за съдебно прихващане е направено с отговора на исковата молба, поради което съдът приема същото за допустимо. Същото се основава на уговорена в договора за СМР неустоечна клауза. Доколкото процесното прехвърлено вземане и неустоечното вземане произтичат от едно и също правоотношение между цедента изпълнител и ответника възложител, то неустоечното вземане може да бъде противопоставено на ищеца цесионер.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва размера на вредите от неизпълнението. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. Следва следва да липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.

В случая с разпоредбата на чл. 6.7. от процесния договор за СМР е уговорена неустойка за забава при неизпълнението в срок от страна на изпълнителя на строителните работи. Недоказани и поради това неоснователни остават доводите на ищеца, че забавата на кредитора възложител е довела и до забава на изпълнителя. От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че закъснението на изпълнение на договорените СМР във времево отношение за подобекти Р1 и Р2 е 658 дни, съгласно протокол от 23.09.2017 г. за предаване на строителна площадка. От изслушаното и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неустойката за подобекти Р1 и Р2 по чл. 6.7. от договора за периода от 23.01.2018 г. до 11.11.2019 г. вкл, т.е. за 658 дни, е в размер на 658 000 лева, както се претендира с възражението на ответника. Тази сума не надвишава 10% от общата стойност на договора за СМР от 7 269 862,47 лева.

По изложените съображения съдът намира, че направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 658 000 лева, представляваща неустойка по чл. 6.7. от договора за СМР, е основателно.

По изложените съображения и с оглед наличие на условия за прихващане съдът следва да го извърши. Тъй като сумата по направеното от ответника възражение за прихващане превишава общата сума от 75 422,65 лева по установените искови претенции на ищеца, то исковете, приети от съда за доказани и основателни, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез възражение за прихващане.

За пълнота на изложението следва да се посочи също, че съгласно нормата на чл.298, ал. 4 от ГПК силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане, така както е заявено в процеса. След като ответникът е избрал да се брани не с насрещен иск по чл. 211 от ГПК, а чрез възражение за прихващане със свое вземане в по-голям размер от размера на исковата претенция, то силата на пресъдено нещо се формира за цялото предявено с възражението вземане на ответника, а не само до размера на ищцовата претенция. Ефектът на защитата с това правопогасително възражение е отхвърлянето на ищцовата претенция. Ответникът не може да се позовава в последващ исков процес за горницата по възражението, надвишаваща размера на ищцовата претенция. С оглед на това съдът не кредитира допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице С. изчислява остатък от вземането на “Г.К.Б.” ЕАД при евентуално извършено прихващане по възраженията за прихващане, тъй като вещото лице С. е дала отговор на правен въпрос касателно последиците от направени възражения за прихващане, което излиза извън нейната компетентност. В случая ответникът сам е упражнил своето насрещно вземане в по-голям размер като защитно средство чрез възражение за прихващане срещу предявения иск в по-малък размер, като по този начин неговото вземане е изцяло “изчерпано” в настоящия процес (така Решение № 707/13.07.2011 г. по гр.д. № 1787/2009 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.; Определение № 782/30.12.2009 г. по ч.т.д. № 590/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Определение № 112/23.02.2015 г. по ч.т.д. № 3685/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; както и в § 89. Възражение за прихващане, Българско гражданско процесуално право – Живко Сталев, Седмо допълнено и преработено издание – 2001 г., стр. 426-427).

 

Поради основателността на първото възражение за прихващане, направено от ответника, не е възникнала вътрешната процесуална предпоставка за разглеждане на останалите приети за допустими възражения за прихващане, заявени от ответника при условията на евентуалност.

 

По изложените съображения съдът намира, че претендираната главница в размер на 67 620 лева и лихва за забава в размер на 7 802,65 лева са погасени поради извършено съдебно прихващане и предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 6 850,80 лева, от които 2 130 лева – депозит за вещо лице и 4 720,80 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за плащане на сумата от 3 823,35 лева по фактура № **********/ 19.06.2020 г., съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това при изчисляване на разноските следва да бъде взето предвид адвокатско възнаграждение в размера от 3 823,35 лева, доколкото в този размер са представени доказателства за плащането му.

С оглед на изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 953,35 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “КТВ -Р.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***4А, против “Г.К.Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 67 620 лева (шестдесет и седем хиляди шестстотин и двадесет лева), представляваща част от дължимата сума по фактура № **********/14.12.2018 г., издадена от “Г.Б.” ЕООД на “Г.К.Б.” ЕАД за изпълнени строително-монтажни работи по договор от 06.07.2017 г. За възлагане на строителни работи, сключен между “Г.К.Б.” ЕАД като възложител и “Г.Б.” ЕООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от 67 620 лева за периода от 21.02.2020 г. до окончателното й плащане, и за сумата от 7 802,65 лева (седем хиляди осемстотин и два лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 67 620 лева за периода от 30.12.2018 г. до 19.02.2020 г., които вземания са придобити от ищеца “КТВ -Р.” ЕООД по силата на договор за цесия от 31.10.2019 г., сключен между “Г.Б.” ЕООД като цедент и “КТВ -Р.” ЕООД като цесионер, като погасени поради извършено прихващане по направено от ответника възражение за прихващане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “КТВ -Р.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***4А, да заплати на “Г.К.Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** 953,35 лева (пет хиляди деветстотин петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :