РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9896 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД /по-надолу Банката/
твърди, че е сключил с ответницата договор за кредит за покупка на имот HL33481/01.08.2008г., по който й е предоставил
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 91400 евро
и краен срок за погасяване 384 месеца. Заемната сметка е открита на
21.04.2008г., като ответницата е усвоила кредит в общ размер на 150 453
швейцарски франка. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Вследствие кредитът
бил предоговорен с допълнително споразумение от 21.04.2011г. и такова от
20.06.2012г., с които главницата е преоформена и е нараснала на 151 569,03
швейцарски франка. С договор за цесия от 12.06.2008г. ищецът прехвърлил
вземането си от ответницата на „Б.Р.С.“ АД. В последствие цесионерът прехвърлил
обратно на ищеца вземането от ответницата с нов договор за цесия. Ответницата
била уведомена за цедираното вземане. Ответницата спряла плащанията по
главницата считано от 10.08.2013г. , както и на дължимите лихви. Ищецът
упражнил потестативното си право да обяви договора за кредит за предсрочно
изискуем , за което надлежно уведомил ответницата. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 3.04.2019г. Ищецът предявява частичен иск в размер на
98 139,26 швейцарски франка срещу ответницата за вземането си от главница,
възлизащо общо в размер на 147 286,26 швейцарски франка, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Предявява
частичен иск за вземането си за такси по договора в размер на 851,02 швейцарски
франка за периода 26.10.2016г. – 17.07.2019г. , както и иск за вземането си за
нотариални разноски в размер на 780,30лв.
Ответницата М.С. от Нидерландия, с адрес
в България: гр.София, ул.“************оспорва исковете по основание и по
размер. Позовава се на изтекла давност по отношение вземането на ищеца до
25.07.2016г. На следващо място посочва, че е налице неравноправност на договора
и нищожност на негови клаузи. Договорът е подписан при условията на валутна
клауза и дълг в швейцарски франкове. Отговорността на ответницата била
ангажирана съобразно неблагоприятните
последици от валутните курсове и разлики. Счита, че размерът на дължимите
вноски следва да бъде изчислен в български лева към курса лев – швейцарски
франк към датата на сключване на договора. Намира за неравнопоставени и съответно нищожни чл.1 от договора и чл.2
от приложение №1 към него, чл.3 ал.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора.
Посочва, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, противоречат на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
Прави възражение за прихващане със сумата 30 000лв. , представляващи
надвнесени от нея суми по кредита спрямо първоначално договореното за периода
от подписване на договора до завеждане
на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот
HL33481/01.04.2008г., по силата на който Банката се е задължила да предостави
на ответницата кредитен лимит в размер на равностойността на швейцарски
франкове на 91 400 евро по курс купува на швейцарския франк към евро на
Банката в деня на усвояване на кредита. Срокът за погасяване е 384 месеца. Разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2 ал.1 от
договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2 ал.1
се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува” на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл.2 ал.3 от
договора/.
Съобразно чл.6 ал.2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева
или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши
от Банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на Банката
за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването
на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
Банката.
В чл.20 от договора кредитополучателят
има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс
„купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както
и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени
от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл.21 от договора, превалутиране
е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута
на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл.22 ал.1 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може
да има за последица, включително в случаите на чл.6 ал.2 /от договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.2
на чл.22 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както
и че е съгласен с настъпването им.
В полза на Банката е учредена ипотека
върху закупен с кредита недвижим имот в гр.София.
Кредитът е усвоен на 21.04.2008г., за
което е подписано приложение №1 към кредита. По блокирана сметка на ответницата
в швейцарски франкове е преведена сумата 150 453 швейцарски франка, при
курс на шв.франк към евро 1.64608.
С договор за цесия от 12.06.2008г.
Банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането си по договора за кредит с
ответницата, ведно с обезпечението.
Поради затруднения на ответницата да
обслужва кредита, между цесионера и ответницата е подписано допълнително
споразумение от 21.04.2011г., и допълнително споразумение от 20.06.2012г.,
всяко придружено в нов погасителен план, като страните са уговорили
съществуващите и непогасени задължения и начислените в периодите на облекчено
погасяване договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасената главница.
С договор за цесия от 12.06.2017г. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлило на Банката вземането по договора за кредит с ответницата,
ведно с обезпечението.
Ответницата е уведомена за двете цесии с
нотариална покана. Със същата ответницата е уведомена също, че е прекратила
плащанията си по договора , като към 6.02.2019г. просрочията й са
83 143,46 швейцарски франка. Банката е информирала ответницата, че обявява
кредита за предсрочно изискуем преди крайния
срок за погасяване, с оглед неизпълнението му , и е уведомила ответницата, че
общият размер на задължението й по кредита е в размер на 219 532,57
шв.франка, от които 147 286,35 шв.франка главница, 69 143,64
шв.франка лихви, такси - 3102,58
шв.франка и 714,30лв. Ответницата е поканена от Банката в 7 дневен срок от
получаването да погаси доброволно задълженията си. Нотариалната покана,
адресирана до ответницата е връчена на 3.04.2019г. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
Съгласно изготвената и приета по делото
ССЕ курсът лев към швейцарски франк на 1.04.2008 е бил 1,24282лв./1 шв.франк. В
изпълнение на договора ответницата е платила 47 463,93 шв.франка за
периода 13.05.2008г. – 13.11.2012г. Вещото лице не е установило надвнасяне на суми от ответницата. Останалите изчисления
на вещото лице не са относими към спора, поради което съдът няма да ги обсъжда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Събраните
по делото доказателства установяват, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № HL33481/01.04.2008г. по см. на чл.430
от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е предоставила на заемателя
уговорената парична сума за покупка на имот в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 91 400 евро по курс купува на
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита.
Предоставената на ответницата сума е усвоена от нея изцяло. Ответницата, в
качеството на кредитополучател, не е изпълнила задължението си да върне в
цялост сумата съобразно уговорения срок. След от м.юни 2012г. ответницата е
преустановила плащанията на главницата към Банката, поради което последната се
е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката е
изпратила извънсъдебно уведомление до ответницата, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК,
т.18/. Изявлението за предсрочната изискуемост е редовно връчено на ответницата
по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК във вр. с чл.50 от ЗННД. Спазени са изискванията
на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Към момента на изпращане на поканата условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били налице. Ето защо съдът
приема, че Банката надлежно е упражнила потестативното право да измени договора
и го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до
ответницата.
За да се установи дали ответницата има
задължения към Банката и в какъв размер, преюдициално следва да се прецени
твърдяната нищожност на клаузи от договора, поради неравноправност по смисъла
на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. Независимо от посоченото от ответницата, съдът е длъжен
служебно да прецени неравноправният характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (така и решения по
дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на
СЕС).
Договорът за банков кредит е търговска
сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции по см. на пар. 13 т. 12 от ДР на ЗЗП и попада в приложното поле на ЗЗП. Ответницата
, в качеството й на физическо лице, е получила банков кредит по ЗКИ, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за
закупуване на жилище. В този смисъл тя има качеството потребител по см. на пар.
13 т. 1 от ДРЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, респ.
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори
Съгласно
чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице
изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един
случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да не попада
в нито един от примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма.
При формиране на крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства,
свързани със сключването на договора към датата на сключването му, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправна е и всяка клауза от
договора, която не е съставена на ясен и разбираем език, не е представена
достатъчно информация на потребителя за условията по договора и последиците от
поемането на задължението, не е представен ясен механизъм за осъществяване на
промени в договора, които да могат да бъдат разбрани от средния потребител и
той да може да предвиди икономическите последици от сключването на договора. Съгласно
решение на СЕС по дело С-186/16, във връзка с тълкуване на чл.4 пар.2 от Директива
93/13 , при договорите за кредит финансовите институции следва да предоставят
на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Съгласно чл. 145 ал. 1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени
индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.
146 ал. 2 от ЗЗП, съгласно разпоредбата на която това са клаузи, които са
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Доказателствената тежест, че е налице индивидуално
уговорена клауза, е възложена на Банката по арг. на чл. 146 ал. 4 от ЗЗП. В този смисъл е и трайно установената практика на
ВКС, така в решение № 98/2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. В
посочените решения е прието, че подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се
в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи
именно от доставчика на услугата – в случая от ищеца Банката.
Ищецът не обори презумпцията на чл. 146 ал.
4 от ЗЗП. Банката не ангажира доказателства , които да установят индивидуално
уговаряне на оспорените клаузи от страна на кредитополучателката, както и че
същата е могла да изрази становище по съдържанието на договора или че е имала
възможност да повлияе върху оспорените клаузи от договора.
Ответницата се основава на
неравноправност на чл.1, чл.3 ал.1, чл.3
ал.5, на чл.6 и на чл.12 от договора и на чл.2 от приложение №1 от 21.04.2008г.
С оглед разпоредбата на чл. 145 ал. 1 от
ЗЗП, оспорените клаузи от договора следва да се тълкуват ведно с останалите
клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора.
В чл. 1 от договора е предвидено, че
кредитът се предоставя във швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 91 400 евро
по курс купува на швейцарския франк към евро на Банката в деня на
усвояване на кредита. Безспорно е, че швейцарският франк има само функцията на
парична виртуална единица, служеща за изчисление задължението на
кредитополучателя и че договорът не предвижда възможност за реално ползване на
швейцарския франк от ответницата. Същата реално е получила кредита в евро –
чл.2 ал.3 от договора. Еврото е
резервната валута на страната ни по чл.29 от ЗБНБ. Ответницата е погасявала
вноските в швейцарски франкове. Ноторно известен факт е, че през периода на
действие и изпълнение на сключения между страните договор курсът на швейцарски
франк/евро, лев се е покачил. Швейцарският франк не е нито национална валута на
ответницата , нито има данни тя да е получавала доходи в швейцарски франкове. При
трайното покачване на швейцарския франк
спрямо еврото и лева, ответницата е заплащала в повече и несъответно на
договорените в договора суми, съотносими към националната валута. Банката не
установи да е уведомила ответницата за възможните промени в обменния курс шв.франк/евро с оглед
валутния риск , свързан с вземането на кредит в шв.франкове. Поради това и не
може да се приеме, че ответницата е могла да прецени последиците от възникващия
за нея със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна
валута – евро или лева. Клауза от кредитен договор, съгласно която валутният
риск се прехвърля изцяло върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправен
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, е неравноправна /така по дело С-119/17 на СЕС/. Такова е и разбирането на ВКС , дадено в
решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/15г., ІІ т.о. В това решение ВКС е
разгледал идентичен на настоящия спор казус. На допуснатия за произнасяне
въпрос: „Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от
валутните промени и валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли
приложение за валутните разлики изключенията на чл.144 ал.3 от ЗЗП?“, ВКС е дал
следния отговор: „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл.144, ал.3 ЗЗП.” Както и е приел ВКС в това решение, клаузата за
превалутиране по чл.20 от договора не осигурява защита на потребителя от
валутния риск, тъй като упражняването на правото на кредитополучателя да иска превалутиране
на предоставения му кредит от шв.франкове в евро или лева е предоставено на
съгласието на Банката, която има противоположни на кредитополучателя
икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при изгоден
за нея валутен курс. С оглед на изложеното съдът приема, че клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и
на вредите , свързани с този риск , чл.22 от договора, е нищожна като
неравноправна.
Клаузата на чл. 6 ал. 2 от договора,
която дава право на Банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2 ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска
по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева
по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от Банката с
тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева е неравноправна по
см. на ЗЗП по същите съображения. Тази клауза е проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договора валутен риск и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева. /в този
см. решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, I т. о. /.
Курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове
погасителна вноска се определя от Банката към деня на съответното плащане, а
съгласно чл. 21 от договора, Банката прилага за превалутираната вноска лихвения
процент, приложим за новата валута на кредита, който е неизвестен за
кредитополучателя.
Клаузата на чл. 1 от Договора за кредит
предвижда, че Банката предоставя кредитен лимит в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 91 400 евро по курс купува на швейцарския франк към
евро на Банката в деня на усвояване на кредита на два транша, че в деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към договора, в което се
посочва приложимия курс „купува“ за шв.франк, както и размера на кредита в шв.
франкове. Тази клауза не подлежи на преценка за неравноправност, тъй като е
ясна и разбираема. Очертан е основния
предмет на договора по ясен и недвусмислен начин. Видно е, че тази клауза е
индивидуално уговорена, тъй като тя касае размера на кредита и начина на
усвояване. Уговорено е как ще се
превалутират средствата от евро в швейцарски франк, как се изчислява курс
„купува“. Следователно за ответницата не
е била налице неяснота и непредвидимост на курса за превалутиране на средствата.
Аналогични са изводите на съда и досежно чл.2 от приложение №1 от 21.04.2008г.
Тя посочва размера на усвоения от ответницата кредит, както и размера на
приложимия курс купува за шв.франк към евро в деня на усвояване на кредита.
Касае се за ясна и недвусмислена клауза. Ето защо клаузите на чл.1 от договора на чл.2 от Приложение №1/21.04.2008г. не са
неравноправни, респ. не са нищожни.
Досежно останалата група клаузи – чл. 3
ал. 1 и ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 , за които ответницата твърди, че съдържат
възможност за Банката да променя едностранно размерът на лихвения процент по
договора.
В клаузата на чл. 3 ал.1 от договора за
банков кредит е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период плюс договорна надбавка от
1,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4. 5 % .
Клаузата на чл. 3 ал.1 е част от
основния предмет на договора, тъй като с нея е уговорено възнаграждението на
Банката по договора за времето, през което кредитополучателят ползва
предоставените му парични средства. С нея страните са се съгласили, че кредитополучателят,
наред с главницата, следва да заплаща на Банката и годишна лихва, чийто размер
се определя на базата на два компонента. Доколкото Банката извършва действия по
предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, то същата
следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя. Задължението
на кредитополучателя да заплаща лихва по договор за банков кредит е посочено
като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в чл. 430 ал.
2 от ТЗ. Тъй като тази клауза касае основния предмет на договора, въпросът за
неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само ако уговорката е
неясна и неразбираема /арг. чл. 145 ал. 2 от ЗЗП/. В този смисъл е и чл.4 пар.2 от
Директива 93/13 – „преценката на неравноправния характер на клаузите не се
свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието между
цената и възнаграждението от една страна и доставените стоки или предоставените
услуги от друга, при условие че тази клаузи са изразени на ясен и разбираем
език“.
В разпоредбата на чл.3 ал.1 от договора
ясно и разбираемо е посочено, че кредитополучателя дължи възнаградителна лихва
, начина на нейното формиране, като към момента на сключване на договора и
двата компонента са точно фиксирани и известни на потребителя по размер. Фактът, че един от компонентите за формиране
на лихвата е БЛП на Банката за жилищни кредити в шв.франкове не прави клаузата
неясна или нищожна. Този БЛП е фиксиран към момента на сключване на договора –
4,5% и е ясен за кредитополучателя. Клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора, част
от основания му предмет, е ясна и разбираема, поради което не подлежи на
проверка по останалите параметри, посочени в ЗЗП. Искането да бъде обявена за
неравноправна и съответно за нищожна, е неоснователно. /в този смисъл виж и
решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о/.
Видно от сключения между страните договор,
правото на Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя, да промени размера на БЛП и съответно размера на месечната
анюитетна вноска е предвидено в клаузите на чл. 3 ал. 5 , в чл. 6 ал. 3 и в чл. 12 ал. 1 от договора.
В разпоредбата на чл. 3 ал. 5 от
договора е уговорено, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за шв.франкове
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в договора надбавки не се променят.
С тази разпоредба е уговорено промяната на
лихвения процент да се решава еднолично от Банката, за което кредитополучателя
бива само уведомяван. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно
изменение на цената на договора – в случая възнаградителната лихва, поради
външни причини, които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Тези договорни клаузи следва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може той на своя ред
на реагира по най-уместния начин / така и редица решения на ВКС, като – по
гр.д.№ 1899/15г. на ІVг.о., гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ г.о., т.д.№ 240/2015г. ІІ
т.о./. В договора не е записано кое точно налага едностранната промяна на БЛП и
как е определен този размер от Банката. „Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация как кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
най- уместния начин, както и когато методологията, създадена от Банката -
кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор,
последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП“ – решение № 95/13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г., на ІІ т.о.,ВКС.
Уместно е да се напомни и разбирането на
СЕС, изразено в постоянната съдебна практика по Директива 93/13, че въведената
с Директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от
гледна точка на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява
с установените предварително от продавача или доставчика условия , без да може
да повлияе на съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05,
С-484/08 и др./. В случаите, в които
търговецът използва това и се стига до приемането от потребителя на
предварително установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно
се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да
бъде осигурена защитата на всеки признат
от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният такъв на някоя от
договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване на клаузата на
чл.5 ал.3 в договора, доколкото в нея се предвижда ограничаване възможностите
на кредитополучателя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до
незачитане на неговите интереси.
Предмет на повдигнатия въпрос не е
преценка на размера на лихвата /като съотношение цена-възнаграждение/, а
механизма, по който тя се формира. Клаузата за този механизъм не се включва в
основния предмет на договора и в този смисъл не попада под изключението на
чл.145 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл се е произнесъл и СЕС в решение по делото
С-472/10, т.23 /“ В съответствие с член 4, параграф 2 от Директивата преценката
за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Това изключение обаче не би могло
да се приложи за клауза, отнасяща се до механизъм за промяна на разходите във
връзка с предоставяни на потребителя услуги“/. В договора липсва обяснение
какъв е механизма за изменение на лихвата, поради което ответницата , като
потребител не може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии,
произтичащите за него икономически последици. В нито една от
оспорените договорни клаузи не са посочени условията, при които Банката ще
извършва тази промяна. Следователно
изменението на БЛП зависи от произволната и автономна преценка на Банката.
В Решение на СЕС по дело C-472/10 е
прието, че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3,
пар. 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в
договор с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда
промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно
начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за
тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва
по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се клаузи в договора или
в ОУ към договорите с потребители, както и предвид националното
законодателство, уреждащо правата и задълженията, съображенията или начинът на
промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и
разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора". В същото решение се
посочва, че "основателно съображение" представлява всяко обективно
обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било
уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор и
което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.
Банката
не е представила методология или конкретна формула за изчисляване на БЛП в
швейцарски франкове. Не е уговорена и възможност за кредитополучателя да се
откаже от договора без да дължи такси за това, т.е. без утежняващи финансови последици. В тази
връзка, съдът намира, че клаузата на чл.3 ал.5 от договора е уговорена във
вреда на кредитополучателя, ответницата, и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на Банката и на кредитополучателя.
Претенцията за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл.6 ал.3 от договора като неравноправна също е
основателна. Посочената уговорка предвижда, че в случай че по време на действието
на договора, Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие.
Доколкото съдът прие, че клаузата на чл.3
ал.5 от договора за промяна на БЛП
следва да бъде прогласена за нищожна като неравноправна и доколкото промяната
на размера на погасителните вноски е функционално обвързана от недопустима промяна
на БЛП, то клаузата на чл.6 ал.3 от договора, която не е индивидуално
договорена, също се явява неравноправна. Размерът на погасителните вноски се
определя въз основа на неравноправната
клауза за промяна на БЛП. /в този см. решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г. на ВКС, I т. о, решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018
г. на ВКС, I т. о/.
В клаузата на чл. 12 от договора е
предвидено, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката
прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Съдът намира, че клаузата на чл.12 ал.1
от договора попада в приложното поле на чл. 143 т. 10 от ЗЗП, тъй като с нея се
създава значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на
Банката се предоставя правото по всяко време на действието на договора
едностранно да определи по свое усмотрение размера на различните банкови такси,
заплащани за използване на предоставения финансов ресурс. В договора не са посочени
основанията, при които Банката може да променя Тарифата, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага. Не е посочено кога и на какъв принцип се променя
техния размер. И тук следва да се посочи, че не е предвидена възможност
договорът да бъде прекратен безусловно от кредитополучателя при увеличаване на
размера на таксите и комисионните. Тази клауза е неравноправна по см. на чл. 143, т. 12 ЗЗП, поради
което и нищожна.
По изложените съображения се налага извода, че оспорените от ответницата
клаузи в договора за кредит по чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12, и служебно
установената от съда за неравноправна клауза на чл.22 от договора, не отговарят
на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията за търговеца и потребителя и то във вреда на последния.
Следователно тези клаузи покриват общите критерии, дадени в нормата на чл.143
ЗЗП, което ги прави неравноправни. Ето защо и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП същите са нищожни, респ. не
следва да се прилагат и нямат задължителна сила за потребителя - ответницата.
След надлежното уведомяване на
ответницата за предсрочната изискуемост на договора, процесният договор за кредит
е едностранно прекратен от Банката. На основание чл.79 от ЗЗД Банката има право да иска изпълнението заедно с обезщетението за забава, а
именно връщане на усвоената по кредита главница ведно с възнаградителната и
наказателната лихва. С исковата молба Банката иска връщане частично на
незаплатената от ответницата главница. Не претендира лихви- възнаградителни или
наказателни.
Поради приетата по-горе нищожност на
клаузата за превалутиране, посочените в двете допълнителни споразумения за
дължими от ответницата суми, доколкото са определени въз основа на
неравноправна клауза от договора, не обвързват страните. Допълнително
спроазумение ,имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определини въз осонва на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно /така решение №146 по т.д.№ 2615/2016г., І т.о.,
ВКС/. Договорът следва да се счита сключен за първоначално посочената в него
сума, която е усвоена от ответницата – 150 453 шв.франка. Размерът на
задължението на ответницата по договора следва да се изчисли съобразно погасителния план към него. Ответницата е получила сумата 150 453
шв.франка. Погасила е вноските си по главницата в периода 21.05.2008г. –
20.06.2012г. , след което е преустановила
плащания по главницата. Ищецът претендира плащания по просрочените
падежирали вноски за главница от
10.08.2014г. до 10.07.2019г. , както и по предсрочно изискуемата главница.
Съгласно погасителния план към договора размерът на просрочените вноски за
претендирания период е 13 470,90 шв.франка, а размерът на предсрочно
изискуемите вноски по главницата след предявяване на иска е 124 365,78
шв.франка. Ищецът предявява частичен иск досежно дължимата падежирала главница
в размер на 10 415,83 шв.франка и досежно предсрочно изискуемата главница
в размер на 87 723,43 шв.франка. За тези размери, доколкото не надвишават
установения размер дължима главница, предявеният частичен иск е основателен и
следва да се уважи.
Възражението на ответницата за изтекла
погасителна давност върху вземането на Банката за падежиралата главница е
неоснователно. Банката претендира заплащане на неплатени вноски по дължима главница от 10.08.2014г. До завеждане на исковата молба
в съда на 25.07. 2019г. не е изминал срок от 5 години. Вземането по договора за
кредит се погасява с изтичане на общия 5 годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, която в случая не е изтекъл.
Възражението на ответницата за
прихващане със сумата 30 000лв., представляваща надвнесени суми по
договора за кредит , е недоказано. ССЕ не установи ответницата да е надвнесла
суми. Същото следва да се отхвърли.
Поради
установената нищожност на клаузата за
превалутиране , договорът следва да се
счита сключен за левовата равностойност на уговорената валута. Така и дължимата изискуема главница по
частичния иск на Банката следва да се изчисли в левова равностойност по курса шв.франк /лев , действал към момента
на сключване на договора – 1.24282лв./шв.франк.
Или по предявения частичен иск за
заплащане на дължима главница от 98 139,26 шв.франка, на Банката следва да
се присъди сумата 121 969,44лв. Присъждането на парична сума във валута ,
различна от поисканата, не противоречи на закона, а е разрешение, което е в
съответствие със задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от
01.12.1997 г. на ОСГК на ВКС /така и Определение № 193 от 2.04.2020 г. на ВКС
по т. д. № 1246/2019 г., II т. о., ТК/.
На основание чл.86 от ЗЗД , ответницата
дължи на Банката лихва за забавено плащане върху присъдената сума от завеждане
на исковата молба в съда на 25.07.2019г. до окончателното изплащане.
Претенцията на Банката за заплащане
на дължими такси и нотариални разноски намира правното си основание в чл.4 т.2 и
чл.13 ал.2 от договора.
В чл.4 т.2 е уговорено заплащане на
годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената
главница. Видно от приложената към исковата молба справка /л.9 от делото/, Банката претендира заплащане
на: такса за администриране на просрочен
жилищен кредит над 181 дни в размер на 19,41 шв.франка, дължима на 26.10.2019г.; такса за управление 0,3% годишно
дължима на 21.04.2017г. и такса за управление 0,3% годишно, дължима на 23.04.2018г.
в размер на 412,24 шв.франка. Таксата за
управление на кредита е изрично уговорена в договора и за посочените две години
2017 и 2018г. съдът приема, че ответницата я дължи. В договора обаче не е уговорена такса за администриране на
просрочен кредит, поради което съдът приема, че тази претенция на ищеца няма
правно основание. Допълнителните споразумения, като обявени за нищожни, не се
прилагат между страните. Не е представена от ищеца посочената в договора Тарифа
за условията, лихвите, таксите и комисионните, приложими от Банката, за да може
съдът да установи основанието, на което Банката е отправила тази претенция като
дължима срещу ответницата. В полза на Банката следва да се присъди само
доказаната претенция за таксите за управление на кредита за 2017 и 2018г. в
размер на 831,61 шв.франка, което в левова равностойност към момента на
сключване на договора е 1033,54лв. Претенцията за такса за администриране на
просрочен жилищен кредит над 181 дни в размер на 19,41 шв.франка следва да се
отхвърли.
В чл.13 ал.2 от договора е уговорено, че
разходите за подновяване на ипотеката се поемат от кредитополучателя. Съгласно справката към исковата молба /л.9,
гръб/, Банката претендира 714,30лв. нотариални такси за подновяване на ипотека,
дължима на 30.03.2018г. и 66лв. за връчване на нотариална покана, дължима на
13.02.2019г. Таксата за подновяване на ипотека е изрично уговорена в договора в
тежест на ответницата и се дължи от нея. Разходите по връчване на нотариална
покана не са изрично уговорени в договора, но биха могли да се присъдят в полза
на Банката като разходи по принудителното събиране на дълга. От приложената по
делото нотариална покана е видно, че освен за предсрочната изискуемост, със
същата нотариална покана ищецът е уведомил ответницата и за извършените две
цесии на задълженията й по договора за кредит. Няма основание в тежест на
ответницата да се присъждат разходите, които Банката е направила по прехвърлените
вземания. Разходите по връчване на нотариалната покана в размер на 66лв. /по
ф-ра на л.157 от делото/, следва да с поемат поравно от страните по договора.
Или ответницата дължи 33лв. Претенцията
за нотариални такси следва да се уважи общо за сумата 747,30лв., а за остатъка,
до предявения размер от 780,30лв. , да
се отхвърли.
Давност върху вземането на Банката за
присъдените такси и разноски не е изтекла.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък за
7001,21лв. държавна такса и 5035,60лв. адвокатско възнаграждение, или общо 12036,81лв. /л.91/.
Ответницата не е претендирала разноски,
не е представила списък, не е заявила становище по претендираните разноски от
ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски, съобразно уважената част от исковете
или 11645,61лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.С., родена в Кралство Нидерландия, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, р-н
Оборище, ул.**********да заплати на „Ю.Б.“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Витоша, ул.*********път“ ***, на основание чл.79 ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата 121 969,44лв., ведно със
законната лихва от 25.07.2019г. до окончателното изплащане, представляваща частична главница по договор за кредит за
покупка на имот № HL33481/01.04.2008г.,
включваща просрочени вноски за главница за периода 10.08.2014г.- 10.07.2019г. и
предсрочно изискуеми вноски за главница, и която сума по курс швейцарски
франк-български лев към 1.04.2008г. е равна на 98 139,26 швейцарски
франка, сумата 1033,54лв., представляваща просрочени такси по договора за
периода 21.04.2017г . - 23.04.2018г. и сумата 747,30лв. представляваща нотариални
разноски, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 11645,61лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за просрочени такси и за нотариални разноски за
разликата до първоначално предявените размери.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: