№ 2942
гр. Благоевград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно административно
наказателно дело № 20201200600476 по описа за 2020 година
Производството по делото e въззивно и образувано по протест на РП-
Благоевград против Решение №5187 от 29.06.2020г., постановено по нахд
№1994/2019 год. по описа на РС-Благоевград.
С протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Предлага се на съда да отмени решението, с което обвиняемият A. е
признат за невиновен и да постанови ново, с което да признае M. A. за
виновен по възведеното обвинение по чл.313, ал.1 от НК.
Обвиняемият M. A. не се явява и не се представлява в настоящото
производство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и цялостна
проверка на постановения съдебен акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 от
НПК, намира за установено следното:
С проверяваното решение обвиняемият M. A. е бил признат за невинен в
1
извършването на престъпление, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, за това, че
на 10.02.2017г. в гр.Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция”,
находяща се в гр.Благоевград, на ул.„Димитър Солунски‘‘ №83, пред Ц. И. Л.
- * е потвърдил неистина и затаил истина в писмена декларация, а именно
Декларация от 10.02.2017 г., приложена към Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, в която посочил, че
обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/
не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена съгласно чл.13,
ал.1, т.6 от Наредба № І -157 от 1 октомври 2002 г., за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина(издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15 октомври) и чл.151, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в РБългария, за което обстоятелство подписват декларация",
която се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“
ОД на МВР - Благоевград за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства - а именно потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване
е в РБългария, гр.********* и не е в друга държава - членка на Европейския
съюз и затаил истина, че е установил обичайното си пребиваване в РСеверна
Македония, *********, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение.
Въззивният протест е процесуално допустим, като разгледан по същество,
въззивният състав намира същият за неоснователен. Наведените основания в
него не водят до отмяна на решението по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 от
НПК.
От фактическа страна първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Обвиняемият A. притежава виза тип „*” за дългосрочно пребиваване с
право на пребиваване до 180 дни и със срок на валидност от 09.12.2016г. до
07.06.2017г., като същият имал статут на продължително пребиваващ
чужденец в РБългария. Предвид това, че A. е гражданин на държава, която не
е членка ЕС, всички влизания и излизания през ГКПП на РБългария били
регистрирани в информационните масиви на МВР.
За времето от 10.02.2016г. - 10.02.2017г. обвиняемият пребивавал обичайно
в РСеверна Македония и посещавал периодично РБългария, като в този
период от време е пребивавал на територията на РБългария общо девет дни.
На 10.02.2017г. обвиняемият, придружаван от свидетеля Н. С. посетил
2
сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Благоевград, находяща се
в гр.Благоевград, бул.„Св. Димитър Солунски” №83, за да подаде заявление
за издаване на СУМПС.
Свидетелката Ц. Л. - системен оператор в Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР, установила самоличността на обвиняемия A. чрез представен от него
документ за самоличност. Л. предоставила на A. за попълване бланка на
Заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на
чужденци в Република България и Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I-
157от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, като го
предупредила за отговорността при деклариране на неверни данни.
Свидетелят С. попълнил предоставения от Л. комплект от документи, след
което A. прочел документите и ги подписал.
A. представил на Л. Заявление за издаване на документ за самоличност и
пребиваване на чужденци в Република България, което същата обработила
деловодно и завела с вх. ********* от 10.02.2017 г. по описа на Сектор "ПП"
при ОД на МВР. Към заявлението обвиняемият подал и подписана от него
Декларация по чл.13, ал.1, т 6 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която
декларирал във връзка с чл.13, т.6 от Наредба № І-157 на МВР от 2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава-членка на Европейския съюз.
На 30.03.2017 г. от МВР-Благоевград на обвиняемия е издадено СУМПС
№*********., което му е предоставено на 16.05.2017 г.
Свидетелят С. К. заемал длъжността Началник група „Миграция” при
ОДМВР-Благоевград и в рамките на правомощията на ръководената от него
група, извършил проверка за извършено невярно деклариране при подаване
на заявления за издаване на СУМПС - относно спазване на принципа на
обичайно пребиваване на лица със статут на продължително пребиваващи
чужденци в страната. В хода на проверката, К. установил, че обичайното
пребиваване на A. не е в РБългария и не отговарял на изискванията на §6 от
ДР на ЗДвП за получаване на свидетелство за управление на МПС, поради
което подал в Районна прокуратура-Благоевград сигнал, съдържащ
направените констатации.
От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно -
почеркова експертиза се установява, че подписът в графа „подпис на
3
заявител” в оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност и
пребиваване на чужденци в Р България с вх.*********/10.02.2017г. и
подписът в графа „подпис” в оригинал на Декларация по чл.13, ал.1, т 6 от
Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, са изписани от M. A. с ЛНЧ **********.
Съгласно приложената по делото справка - съдимост, обвиняемият не е
осъждан.
При така установените по делото фактически обстоятелства, настоящият
състав на съда споделя изводите на районен съд за обективна
несъставомерност на деянието. Безспорно е, че обвиняемият се е явил на
10.02.2017г. в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Благоевград,
за да подаде Заявление за издаване на СУМПС. Свидетелката Л. е приела
подаденото от A. Заявление вх. *********/10.02.2017г. по описа на Сектор
"ПП" при ОД на МВР - Благоевград за издаване на СУМПС и декларация на
основание чл.13, ал.1, т 6 от Наредба № I-157/01.10.2002 на МВР.
Настоящият състав не споделя доводите за оневиняване предвид това, че
процесната декларация не е подадена по силата на закон, а въз основа на
наредба на министъра на вътрешните работи. Това обстоятелство, не
изключва престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, тъй като наредбата е
издадена по силата на изрична законова разпоредба по ЗДвП, делегираща
права на министъра на вътрешните работи. Предвид и това същата е
доказателство за отразените в нея обстоятелства.
Относно свидетелските показания на В. С., С., Л. и К., първостепенният съд
е отчел тяхната достоверност относно възпроизведените факти и
обстоятелства свързани с местопребиваване на обвиняемото лице и
подаденото от A. заявление за издаване на документ за самоличност пред
сектор „Пътна полиция“ - Благоевград. Същите обаче не могат да обосноват
инкриминиращи действия по възведеното на обвиняемия обвинение, което
съдът намира за обективно несъставомерно. Това е така защото: съгласно
чл.13,ал.1,т.6 от Наредба №I-157 на МВР от 2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, се изисква удостоверяване
на обстоятелството, че обичайното пребиваване на лицето не е в друга
държава - членка на Европейския съюз и че лицето не е притежател на
4
валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз -
обстоятелства за които, твърденията на обвиняемия в подадената декларация
от 10.02.2017г. пред сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР Благоевград, не
са от кръга на тези с невярно деклариране по чл.313, ал.1 от НК, предвид
предмета на обвинението, а и събрани доказателства за противното липсват.
Отделно деклариране на обстоятелства по чл.151, ал.5 от ЗДвП по делото,
също не са налични.
Ето защо обвиняемият M. A. не може да носи отговорност по чл.313, ал.1
НК, тъй като такова деяние е обективно несъставомерно и това е
основание за постановяване на оправдателна присъда по отношение на
обвиняемият.
Предвид изложеното, правните съображения на първата инстанция,
съдебният състав намира за правилни и законосъобразни, поради което и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да доведат до
отмяна на атакуваният съдебен акт.
Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5187 от 29.06.2020г. постановено по нахд
№1994/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6