Р Е Ш Е Н И Е №260134
Град Несебър, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 68 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “А.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Н.К., против Наказателно постановление № 487575-F498413 от 03.01.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, връзка с ал.1 от НАП, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при нарушение на материално правните норми, и е необосновано, а наложеното наказание е несправедливо. Като конкретна нарушена разпоредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическото описание на нарушението е неясно и некоректно. По неясен начин е посочена и датата на извършване на нарушението както в НП, така и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено. По този начин се нарушава правото му на защита. Счита, че НП е антидатирано, тъй като не допуска същото да бъде връчено година след издаването му, а оттам за нарушен посочва и чл.34, ал.3 от ЗАНН, досежно срока на издаването му, за който твърди, че не е спазен. Приложената санкционна разпоредба не съответства на посочената като нарушена такава. Не е посочено достатъчно ясно и мястото на извършване на нарушението предвид, че в същия район жалбоподателят има и друг обект за продажба на сладолед. Липсват доказателства вмененото на жалбоподателя нарушение да е извършено виновно. Свидетелите по акта не са свидетели по нарушението, с което е нарушен чл.40, ал.3 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на деянието. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител, който заявява, че поддържа жалбата.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, случаят не е маловажен, причината, посочена от законния представител за несъхраняване на документите в обекта, не могат да го оправдаят. Намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а техническата грешка, допусната при изписване на датата на нарушението, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като датата на нарушението е видна от протокола от извършената проверка. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2019г. за времето от 21:13 часа до 22:05 часа е била извършена проверка на търговски обекта – щанд за сладолед, находящ се на Централната алея до хотел “Кубан”стопанисван от “А.К.” ЕООД, в качеството му на наемател. Проверката е била извършена от Любомир Жорж Любомиров и С.П.К., двамата на длъжност “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, в присъствието на управителя на дружеството В.Н.К., а за резултатите от проверката е бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0397803/06.07.2019г., според съдържанието на който, преди легитимиране от органите по приходите е направена контролна покупка на 100 грама сладолед на стойност 1,79 лева, като плащането е станало с банкнота от 5 лева, платена от С.П.К. в 21:00 часа, върнато е ресто, но за платената сума не е издаден фискален бон. След легитимиране на органите по приходите е бил изведен дневен финансов “Х” отчет с общо налични в брой 31 лева, а според описа на паричните средства в касата, попълнен от В.Н.К., фактическата касова наличност е сума в размер на 337,46 лева. По този начин е установена разлика в размер на 306,40 лева. При проверката е представена Книгата за дневните финансови отчети, но не са представени изискваните Свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ, договор за наем. Наредено било на управителя за дружеството да се яви, или чрез упълномощено лице, на 08.07.2019г. в 11:00 часа в ТД на НАП – Бургас за представяне на писмени документи – договор за наем, Свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ (актуални), както и за съставяне и връчване на АУАН. Тези изискани от управителя документи са били представени лично от управителя на “А.К.” ЕООД при явяването му на 08.08.2019г. в сградата на ТД на НАП – Бургас.
На 08.07.2019г. е бил съставен АУАН № F498413 от С.П.К. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП за това, че на “06.0.2019” година, в 21:13 часа при извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 т ДП на ЗДДС – щанд за сладолед, находящ се в к.к. Слънчев бряг, централна алея до хотел “Кубан” и стопанисван от “А.К.” ЕООД с ЕИК ***, при която се установило, че дружеството не е изпълнило задълженията си да съхранява в обекта паспорт на монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел “DAISY” с ИН на ФУ № DY456382 и ИН на ФП № 36614418, с което е нарушил чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС; като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0397803/06.07.2019г. Освен от актосъставителя и законния представител на дружеството-жалбоподател, актът е подписан от двама свидетели по съставянето на акта.
Възражение срещу акта не е постъпило нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава изложените от него факти в акта относно констатациите при проверката, като уточнява, че са имали предварителна информация за стопанисващия обекта, както и че освен проверявания обект, от другата страна на алеята е имало и други щандове за сладолед, стопанисвани от “А.К.” ЕООД, но обектът, който им е бил възложен за проверка, са установили от табелата с работно време и фирмата на търговеца.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, също е приел, че е нарушен чл.42, ал.1, т.2 т Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 18.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 25.01.2021г.
При издаването на НП е допуснато нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е изпълнил задълженията си, изброени в тази разпоредба, вместо което САМО е било копирано съдържанието на акта, който извод съдът прави от обстоятелството, че и в НП като дата на нарушението е посочена „06.0.2019г.“, т.е. датата на нарушението не е конкретизирана при нередовност на акта съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., „Лицето по чл.3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на
случаите по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6“. В разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДДС
са уредени няколко състава на нарушения с различни изпълнителни деяния, а
именно: нарушаване на реда и начина на одобряване на типа, за регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация или отчитане, или сервизно обслужване
на фискалните устройства или неизпълнение на изискванията за дистанционна
връзка с НАП и предвидени съответни наказания на физически и юридически лица. В
обжалваното НП не е посочен конкретния релевиран състав, характеризиращ
изпълнителното деяние, представляващо един от изброените в чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изложените обстоятелства в акта и НП описват изпълнението на задължението
на лицето по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да съхранява в
търговския обект паспорта на ФУ. Тези факти обаче не съответстват на нито един
от предвидените в чл.185, ал.2 от ЗДДС състави. Редът за одобряване на типа, за
регистриране и въвеждане в експлоатация, за отчитане, за сервизно обслужване на
фискалните устройства е уреден отделно и изрично съответно в глава втора,
трета, пета и седма от цитираната по-горе наредба. Систематически разграничени
от тях за задълженията за съхраняване на документи, едно от които е това по
чл.42, ал.1, т.2 – уредени в глава шеста от наредбата. Мястото на тези
задължения, включително и приетото за неизпълнено в случая и съществената
разлика в естеството и съдържанието им при сравнение със задълженията по Глава
втора, трета, пета и седма от наредбата, формират извода, че нарушаването на
реда за съхраняване на документите по глава шеста, не е измежду предвидените в
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изричната регламентация на последната не
допуска разширително тълкуване и прилагането й за непредвидени в нея нарушения,
близки или граничещи по своите белези с уредените. Поради това съдът намира, че
деянието, отразено в НП, не представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН.
Наред с това счита, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Дори и да е приел, че доказателствата установяват, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което нарушение е на форма.но извършване, от събраните по делото доказателства би могъл да направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Видно от доказателствата по делото, на 08.07.2020г. преди съставянето на АУАН законният представител на дружеството е представил паспорта на фискалното устройство. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказание. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН се приема това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. от чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв и съдът намира, че институтът на чл.28 от ЗАНН е приложим по отношение на административно наказателните разпоредби по ЗДДС. Значимостта на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори приложението на чл.28 от ЗАНН. Законът не прави разграничение дали нарушението засяга обществени интереси с по-малка или по-голяма обществена важност, като задължава административно наказващият орган да извърши преценка за маловажност на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. С оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението – същото е за първи път, касае се за неголям търговски обект, с малък оборот, ФУ е функционирало, а търговецът е представил на датата на съставяне на АУАН процесния паспорт.
Ето защо настоящият състав намира, че макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, то не е довело или поне не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици, не е повторно и по характера си самото деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание в минималния размер е несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Като не го е квалифицирал като маловажен случай, същият е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С оглед констатираните съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, включително при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 487575-F498413 от 03.01.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС, на “А.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Н.К., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: