Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова,
като разгледа гр.д. № 5286 по
описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът
Фондация „Център за култура и спорт“ e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. М.
Д. за сумата от 650,00 лева, представляваща невъзстановен депозит по договор от
01.04.2018 г. за наем на недвижим имот, находящ се в
гр. София, *******ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 25,00 лева
внесена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено
от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във
вр.с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 01.04.2018 г. между лицето К.А.А., в
качеството му на наемател, и ответника А. М. Д., в качеството му на наемодател,
бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ
се в гр. София, ******, с площ от 57 кв.м. Договорът за наем бил прекратен на
07.05.2018 г., като бил съставен протокол от същата дата, с който имотът бил
върнат на наемодателя в същия вид и състояние. Поддържа се, че при сключването
на договора наемателят предоставил на наемодателя депозит, уговорен в
разпоредбата на чл. 2 от договора, като ответникът не върнал на наемателя
сумата по депозита след прекратяването на договора. Сочи се, че понастоящем
остатъчната сума от депозита, която не е възстановена възлиза в размер на
650,00 лв. Твърди се освен това, че с договор за цесия от 10.05.2018 г.
наемателят К.А.прехвърлил процесното вземане по
договора за наем на ищеца - Фондация „Център за култура и спорт“, като на
21.05.2018 г. ответникът бил уведомен за настъпилата цесия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не се
явява материално легитимиран да получи изпълнение на задължението, тъй като
ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния ред. Сочи, че не е
получил изпратено до него уведомление от 21.05.2018 г., в което била указана
сметка на трето лице, по която да бъде преведена остатъчната сума от депозита,
след извършено приспадане на такси и консумативи. Ищецът представил
доказателство, че е изпратено такова уведомление, но не и доказателство, че то
реално е достигнало адресата. Освен това приема, че това уведомление не е
уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На следващо място
твърди, че не е настъпило уговореното в чл. 2 от процесния договор условие за
връщането на депозита, заплатен от наемателя при сключването на договора за
наем. Според договорната разпоредба, при напускане без предизвестие от 30 дни,
депозитът не следва да бъде върнат на наемателя. Сочи, че той не е
предизвестяван от наемателя за прекратяването на договора по никакъв начин.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
юрисконсулт. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
приет договор за наем на недвижим имот от 01.04.2018 г., сключен между
ответника А.М.Д., в качеството му на наемодател, и К.А.А.,
в качеството му на наемател, от който се установява, че наемодателят
предоставил на наемателя недвижим имот, находящ се в
гр. София, *********Договорът бил сключен за срок от 1 година с уговорен
месечен наем в размер на сумата от 740,00 лв.
От приетия
по делото приемо-предавателен протокол от 01.04.2018
г. се установява, че недвижимият имот, предмет на договора за наем, бил предаде
от наемодателя на наемателя. На 07.05.2018 г. върху приемо-предавателния
протокол е извършено отбелязване от А.Д., съгласно което договорът за наем е
прекратен, като апартаментът е приет обратно в първоначалния му вид с всички
налични уреди и мебели.
Приет по делото е и договор за цесия от 10.05.2018
г., сключен между наемателя К.А.А., в качеството му
на цедент, и ищеца Фондация „Център за култура и
спорт“, в качеството му на цесионер. По силата на сключения договор цедентът прехвърля на цесионера
вземането, което има спрямо ответника А.М.Д., възникнало на основание чл. 2,
ал. 3 от процесния договор за наем на недвижим имот.
Представено
по делото е и уведомление от цедента Красимир
Ангелов, адресирано до ответника А.Д., с което го уведомява, че с оглед
прекратяването на процесния договор за наем, внесеният от него депозит в размер
на 750,00 лв., след приспадане на дължимите се такси и консумативи, следва да
бъде преведен на трето лице – Фондация „Център за култура и спорт“, като е
посочена конкретна банкова сметка. ***а уведомлението да е реално връчено на
адресата преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
От прието по
делото писмо, изготвено от „Български пощи“ ЕАД с техен изх. №
11-01-343-1/21.06.2019 г. се установява, че уведомлението да ответника А.Д.
действително не му е реално връчено, тъй като пратката не е потърсена от
адресата, поради което е върната обратно на подателя.
При така възприетото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно:
1/ че между
лицето К.А.А., в качеството му на наемател, и
ответника А. М. Д., в качеството му на наемодател, е съществувало облигационно
отношение, по силата на което наемателят е престирал
на наемодателя процесната сума;
2/ че
договорът между страните е прекратен;
3/ че са
изпълнени уговорените в договора условия за връщане на платената като депозит
сума в претендирания размер;
4/ че ответникът
е уведомен за извършената цесия на процесното вземане
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил спрямо
ищеца задължението за предаване на процесната сума или че е налице основание за
нейното задържане.
С
Определение № 463/21.02.2019 г., в което е обективиран изготвеният проект на
доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните първия и втория елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно обстоятелствата: 1/ че на 01.04.2018 г. между лицето
К.А.А., в качеството му на наемател, и ответника А. М.
Д., в качеството му на наемодател, бил сключен договор за наем на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ******, с площ от 57
кв.м., по силата на който наемателят е престирал на
наемодателя процесната сума; 2/ че договорът за наем бил прекратен на
07.05.2018 г., като бил съставен протокол от същата дата, с който имотът бил
върнат на наемодателя в същия вид и състояние. Проектът на доклад на делото е
приет за окончателен доклад в проведеното открито съдебно заседание на
12.06.2019 г., без възражения от страните. Отделените като безспорни
обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, а именно:
договор за наем на недвижим имот от 01.04.2018 г. и отбелязване от 07.05.2018
г., извършено върху приемо-предавателен протокол от
01.04.2018 г.
Съдът
намира, че направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за извършената цесия е неоснователно. В проведеното открито съдебно заседание
на 12.06.2019 г. цесионерът - кредитор /Фондация „Център
за култура и спорт“/ е представил и самото уведомление, изходящо от цедента до длъжника, като процесуалният представител на
ответника е заявила, че разполага с това доказателство. Независимо, че в
него не е конкретизиран договорът за цесия, то по недвусмислен начин се
установява, че твърдянато вземане следва да бъде
заплатено на ищцовата фондация. Следва да се посочи,
че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера, респективно –
представено в хода на съдебното производство и достигнало до длъжника по време
на същото, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение
№ 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл.
290 и сл. ГПК. Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с
ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето
на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /предходния кредитор/. Целта на това разрешение е
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице,
което не е носител на вземането. Предвид горното възраженията на ответника за
ненадлежно уведомяване са неоснователни, още повече че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза /в този
смисъл Определение №987/18.07.2011г. по
гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
С оглед
изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение
на ответника, което обосновава извод за доказаност и
на четвъртия елемент от фактическия състав на спорното материално право, а
именно – наличие на активната и пасивната материална легитимация по предявения
иск.
Съгласно чл.
2, ал. 3 от договора за наем, при подписването му, наемателят заплаща на
наемодателя един наем и депозит в размер на един наем, за получаването на които
суми договорът служи като разписка. В същата договорна разпоредба са посочени и
условията, при които наемодателят следва да върне депозита след прекратяването
на договора, а именно: ако наемателят е изряден платец, няма задължения към
наемодателя и е дал едномесечно предизвестие. Изрично е уговорено между
страните, че при напускане без предизвестие от 30 дни, депозитът няма да бъде
върнат /чл. 2, ал. 3, изр. последно от договора за наем/. Отделно от това, в
Раздел V от договора, касаещ
прекратяването на същия, е уговорено, че договорът за
наем може да бъде прекратен
и с едномесечно предизвестие,
отправено до насрещната страна /чл. 5, ал. 2 от договора/. Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства да са изпълнени
уговорените в договора условия за връщане на платената като депозит сума в
претендирания размер. Въпреки това, ищецът, който носи тежестта на доказване за
този факт, не е представил доказателства, че наемателят К.А.е отправил
предизвестие от най-малко 30 дни преди напускането на имота до наемодателя А.Д..
Вместо това представителят на Фондация „Център за култура и спорт“ е направил
искане в откритото съдебно заседание от 12.06.2019 г. съдът да обяви
нищожността на чл. 2 от договора за наем, в частта му, предвиждаща възможност
за наемодателя да задържи предадения му депозит, в случай че наемателят не го
предизвести за прекратяването на договора. Ищецът счита, че разпоредбата
противоречи на добрите нрави и морала. По направеното възражение съдът намира
следното:
Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на
справедливостта правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, своето правосъзнание и
обстоятелствата в конкретния случай. Съобразявайки се с посочените принципни
критерии, сочещи дали е налице противоречие с добрите нрави, както и с
обстоятелствата в конкретния случай, съдът намира, че разпоредбата на чл. 2 от
договора, в сочената й като недействителна част, не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Законодателят, в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗЗД, е предвидил задължение за страната, отказваща се от договора за наем, когато
същият не е сключен за определен срок, да го стори, след като предизвести
другата един месец по-рано. В случая, въпреки че договорът за наем е сключен за
срок от 1 година, страните са предвидили възможност и за по-ранното му
прекратяване, но отново – с отправянето на едномесечно предизвестие до другата
страна. Предвиждането на такова задължение за страната, отказваща се от
договора – както в закона, така и в договора между страните, не е самоцелно. То
следва да гарантира правата на всяка една от страните. Така при прекратяване на
договора по инициатива на наемодателя, на наемателя следва да се осигури срок
от поне един месец, за да обезпечи жилищната си нужда. Респективно – при
прекратяване на договора от страна на наемателя, на наемодателя следва да се
осигури срок от поне един месец, за да осигури наемането на имота си от друг
наемател. Законът не предвижда санкция при неизпълнението на задължението за
отправяне на предизвестие, но няма пречка такава да бъде уговорена в договора
за наем между страните, както е в настоящия случай. Наемателят не доказа да е
изпълнил задължението си да отправи предизвестие до наемодателя за
прекратяването на договора, поради което не е реализирана, предвидената в
договора предпоставка за връщането на заплатения от него депозит. Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква за ответника. В настоящото производство ответникът е представил
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
което следва да му бъде присъдено. Неоснователно е направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
Същият е в минимално предвидения размер съгласно чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив. В заповедното производство на ответникът
е представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв., което следва да му бъде присъдено. Така направените разноски отново
са в минималния предвиден размер съгласно разпоредбата на 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС и след извършената редукция на сумата, предмет на заповедното
производство, съобразно правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредбата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Фондация „Център за култура и спорт”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** против А.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***78, установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 650,00 лева,
представляваща невъзстановен депозит по договор от 01.04.2018 г. за наем на
недвижим имот, находящ се в гр. София, *******за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1999/11.07.2018
г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, IX състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Фондация „Център за култура и спорт”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****** ДА
ЗАПЛАТИ на А.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***78 сумата от 300,00
лева /триста лева / - разноски в производството по гр. дело № 5286/2018 по
описа на РС Враца, както и сумата от 300,00
лева /триста лева/ - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, IX състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: