№ 10503
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110108903 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от Й. Ч. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ******, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът Й. Ч. М. не дължи на
ответника „Софийска вода“ АД сумата от 1300,99 лв., представляваща начислена сума
по ***** по партида с кл. ****, открита за имот, находящ се в гр. София, ****.
Ищецът Й. Ч. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че ответникът претендира от него заплащане на сумата 1300,99 лв.,
представляваща начислена сума по ***** по партида с кл. ****, открита за имот,
находящ се в гр. София, ****. Счита, че не дължи прендираната сума, тъй като няма
качеството потребител, поради което не е в договорни отношения с ответника,
услугата не е доставена, тъй като имотът не е водоснабден, не отговаря на българските
държавни стандарти и нормативни изисквания, не са спазени изискванията на закона за
отчитане и не са потребени услуги на претендираната стойност, както и поради това, че
вземането е погасено с изтичането на кратката погасителна давност. При тези
твърдения иска съдът да установи недължимост на посочената сума. В срока за
отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава, че по посочената в
исковата молба ***** е начислено задължение в размер на 1170,97 лв. главница, а
разликата от 130,02 лв. до пълния размер на иска – 1300,99 лв. представлява
коригирана от ответника мораторна лихва. Във връзка с направеното признание моли
за възлагане на разноските за водене на делото върху ищеца, тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Същевременно излага
съображения, че не е предприемал действия за събиране на вземането, предмет на
производство, което също изключва повод за завеждане на настоящото дело.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава, че
по посочената в исковата молба ***** е начислено задължение в размер на 1170,97 лв.
главница, а разликата от 130,02 лв. до пълния размер на иска – 1300,99 лв.
представлява коригирана от ответника мораторна лихва. Във връзка с направеното
признание моли за възлагане на разноските за водене на делото върху ищеца, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Същевременно
1
излага съображения, че не е предприемал действия за събиране на вземането, предмет
на производство, което също изключва повод за завеждане на настоящото дело.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че от служители в деловодството на
ответното дружество е разбрал, че процесната сума се претендира, като е оспорил
дължимостта на същата пред ответника, но последният му заявил, че ако не се
издължи, ще бъде събрана по съдебен ред.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните съображения:
С доклада си по делото, обективиран в Определение № 15194/09.04.2024 г.,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
името на ищеца Й. Ч. М. е открита партида за водоснабдяване на имот, находящ се в
гр. София, ****, с кл. ****, по която ответникът е начислил по ***** задължение в
размер на 1170,97 лв. главница и 130,02 лв. лихви, или общо сумата от 1300,99 лв.
Следователно, следва да се приеме, че между страните е съществувало облигационно
отношение за доставка на ВиК услуги, предвид откритата партида на името на ищеца
за процесния имот, по която е начислена процесната сума. В тази връзка намира
съответно приложение и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, в която се приема следното: „Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“ Цитираното тълкувателно решение може да се приложи и по
отношение на ВиК услугите, какъвто е настоящият случай.
2
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства
за наличието на облигационна връзка между страните по повод доставка на питейна
вода до процесния имот, както и, че действително е доставено претендираното от
ответника количество вода. Същевременно съдът намира, че процесните вземания са
погасени по давност, поради изтичането на кратката 3-годишна давност, доколкото
същите са обективирани във фактура № 75893023, издадена на 28.09.2017 г., като няма
доказателства до настоящия момент давността да е била спирана или прекъсвана. В
тази връзка намира приложение Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., в
което е прието следното: „Понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви“…“ Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност“.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен.
По разноските:
За определяне на отговорността за разноските в настоящата хипотеза съдът
намира, че приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и същевременно е
признал същия, от което следва, че разноските се възлагат в тежест на ищеца.
Неоснователни са аргументите на ищеца, че ответникът не признава иска, тъй като в
отговора на исковата молба е направено изрично изявление в такъв смисъл, като е
направено единствено уточнение за вида на вземанията, които са включени в сумата от
1300,99 лв. Същевременно, съгласно представеното пълномощно към отговора на
исковата молба, процесуалният представител на ответника е упълномощен да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на отказ от иск. По
делото не е постановено решение при признание на иска единствено поради факта, че
ищецът се противопоставя на такова решение. Следователно, направените по делото
разноски следва да останат в тежест на ищеца, а доколкото ответникът не претендира
такива, то не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Й. Ч. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ******, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, срещу
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 159, ет. 2 и 3, че Й. Ч. М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата
1300,99 лв., представляваща начислена сума по ***** по партида с кл. ****, открита за
имот, находящ се в гр. София, ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3