№ 30703
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110172088 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпили са три еднотипни молби с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК, с които ответниците по делото молят съда да допълни Решение № 7624
от 06.07.2022 г., постановено по делото, като осъди ищеца да заплати на
процесуалния им представител възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ в рамките на заповедното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
страна на ищеца.
Съдът намира следното: с Решение № 7624 от 06.07.2022 г., исковете на
ищеца са отхвърлени като неоснователни, приложен е чл. 78, ал. 3 ГПК и
ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците
сумата от общо 1180 лева – адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Молбата не е лишена от правен интерес, подадена е в
законоустановения срок, следователно е допустима.
По делото липсва произнасяне на претендираните в заповедното
производство разноски. Съгласно задължителната тълкувателна практика на
ВКС – Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК., т. 12 – е посочено, че компетентен да се произнесе за
дължимостта на разноските в заповедното производство е съдът, разгледал
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК. Разноските са заявени и сторени, поради което
искането е доказано по основание. По отношение на размера му съдът намира
следното:
Възнаграждението, което се дължи на ответника се определя на общо
основание от разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която следва да се тълкува
систематично с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК по въпроса кои разноски
въобще подлежат на възстановяване в зависимост от различните варианти за
край на производството. Законът е категоричен, че на обезщетяване подлежи
единствено възнаграждението за един адвокат.
По отношение размерът на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето,
която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
1
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на
адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между
довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато съдът прави
преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и
правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито
правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови
полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, което са извършили
длъжниците е подаването на възражение. При това положение, да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика
би нарушило основния за българското гражданско право принцип на
забраната за неоснователно обогатяване. Не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Този извод се основава на схващането,
че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на
адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от
23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че
определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и
установяването им като задължителни с национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези
минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември
2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13,
EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на
съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
2
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението
на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният
съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести
даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г.,
Elchinov, C-173/09, т. 29.
В заключение съдът намира, че действително в заповедното
производство се дължат разноски на процесуалния представител на
ответниците, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ – за нотариални
покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа
за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други
молби, която разпоредба следва да намери аналогично приложение и за
настоящия случай.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбите на длъжниците на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК са основателни за сумата до 50 лева за всеки от
тях или общо 150 лева и следва да се уважат. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 7624 от 06.07.2022 г., постановено по
гражданско дело № 72088 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд, в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
... да заплати на адвокат Е. М. Г. от САК със съдебен адрес гр. ... на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лева – предоставена
безплатна адвокатска правна помощ на ответниците Р. Р. С., ЕГН **********,
В. С. С., ЕГН ********** и Я. С. С., ЕГН ********** и тримата със служебен
адрес гр. ...
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ответниците Р. Р. С., ЕГН
**********, В. С. С., ЕГН ********** и Я. С. С., ЕГН ********** и тримата
със служебен адрес гр. ...за изменение на Решение № 7624 от 06.07.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 72088 от 2021 г. по описа на Софийски
районен съд, в частта за разноските за сумата над 50 лева до пълния
претендиран размер от общо 1180 лева за тримата ответници.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3