Р Е Ш Е Н И Е
Номер 32 01. 04.
2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на тридесети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА И.
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 38 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Община
Търговище против Решение № 36/ 29.01.2021
г. постановено по АНД № 20203530200961 по описа за 2020
г. на ТРС, с което е било отменено Наказателно
постановление № 72/02.06.2020г. на Кмета на Община Търговище, с което на Р.Р.Р.
*** на основание чл.18, ал.2 от Наредба за поддържане и опазване на обществения
ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Търговище е
наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з.
взема становище чрез процесуалният представител като поддържа жалбата.
Претендира ю.к. възнаграждение.
Ответната страна взема
становище, като оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за основателност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление
№ 72/02.06.2020г. на Кмета на Община Търговище, с което на Р.Р.Р. *** на
основание чл.18, ал.2 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата и общественото имущество на територията на Община Търговище е
наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 30.03.2020г. около 17.30ч. в гр.Търговище
пл.Свобода специалисти по контрол на
чистотата към Община Търговище, забелязали ответника по касация да хвърля
отпадъци от семки на площад „Свобода“ - до шадравана. Предвид на това бил
съставен АУАН 0100034 от 30.03.2020г. Кмета
на Община Търговище издал НП № 76 с което за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 от
Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото
имущество на територията на Община Търговище, и на основание чл.18, ал.2 от
същата Наредба наложил „глоба“ в размер на 300лв.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че деянието
е доказано. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗАНН на
непълнолетните нарушители не може да се наложи наказание „глоба“, а
административното наказание „глоба“ се заменя с „обществено порицание“. Като е
наложил наказание „глоба“ на непълнолетен, наказващият орган е нарушил
материалният закон. Прието е, че съдът
не е наказващ орган и няма правомощия да
заменя един вид наказание с друг вид.
Тези изводи по приложението на
закона не могат да бъдат споделени.
Основателно е възражението за неправилно
приложен закон с аргумент от нормата на чл.15 ал.2 ЗАНН : „По отношение на
непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено
порицание.“. Цитираната разпоредба в контекста на установените факти се
разглежда ведно с чл.26 ал.2 ЗАНН : Административнонаказателно отговорни
са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си.
При предпоставки за прилагане нормата на
чл.15 ал.2 вр. с чл.26 ал.2 ЗАНН, касационната инстанция не отменя НП, а
го изменя, с налагане на извършителя предвиденото в закона наказание
"обществено порицание". В тази връзка са задължителните за
съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973г., т. 1, което предвижда,
че въпреки изричната разпоредба да чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, глобата следва да се
замени с обществено порицание само при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, когато се налага на непълнолетни. При безспорна установеност на вменените
нарушения, какъвто е настоящия случай, съдът може да измени санкционната
разпоредба - Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. №
7/2010г., постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо
принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и видно от
което ".... в наказателния процес
касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да
остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354,
ал. 2, т. 1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се
налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление; да приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от НК; да приложи
закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на
наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция“. Посоченото
следва да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби
по административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН,
че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за
касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната
съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 изр. 2 ЗАНН
към глава ХII на АПК касае само процесуалния ред, по който се развива
касационното производство пред административния съд, и то доколкото не
противоречи на НПК.
По изложените съображения съдът приема, че
решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на основание
чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на
правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени от
районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална страна
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от закона
реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Обжалваното
съдебно решение е постановено при нарушаване на материалния закон, поради което
същото следва да бъде отменено и доколкото делото е изяснен от фактическа страна,
да се постанови друго такова по съществото на спора, с което да се измени НП.
Оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
36/ 29.01.2021 г. постановено по АНД № 20203530200961
по описа за 2020 г. на ТРС , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 72/02.06.2020г. на Кмета на Община Търговище, с което на Р.Р.Р.
*** на основание чл.18, ал.2 от Наредба за поддържане и опазване на обществения
ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Търговище е
наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. като НАЛАГА административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
ОСЪЖДА Р.Р.Р.
***, да заплати на Община Търговище сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.