Присъда по дело №266/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 3
Дата: 16 юли 2021 г.
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20203000600266
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева

Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600266 по описа за 2020 година
На основание чл.334, т.2 и т.6, вр. чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.338 от НПК
ОТМЕНЯ присъда № 33/16.05.2019 година, постановена по НОХД №
1462/2017 година от Окръжен съд гр.Варна в следните части:
- в частта в която подсъдимите Й.В. и Д.Д. са признати за невинни да са
извършили престъпление по чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З, пр. 1 и т.4, пр.2
вр. ал.1 от НК,
- в частта в която подс.Д. е признат за виновен за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК и
- в частта относно разноските, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. АТ. В., родена на 09.08.1984 г. в гр.
Варна, живуща в същия град, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна, с цел да принуди
Н. Й. Р. да се разпореди с вещи на обща стойност 11 123,40 лева го заплашила
с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с Д. К. Д. и
други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда
1
на Н.Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и
предно странична повърхност на шията, контузия на носа с фрактуриране на
хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба, обусловили чувство на
болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са
причинени значителни имуществени вреди в размер на 11 123,40 лева, поради
което и на основание чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З, пр. 1 и т.4, пр.2 вр. ал.1
и чл.55, ал.1, т.1 от НК й налага наказание "лишаване от свобода" за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което ОТЛАГА за срок от ТРИ
ГОДИНИ на основание чл.66,ал.1 от НК
На основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимата В. по
първоначалното й обвинение относно стойността на вещите, респ. на
имуществените вреди за разликата от 11 123,40 лева до 12 863,40 лева.
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. К. Д., роден на 04.02.1976 г. в гр. Варна,
живущ в същия град, български гражданин, с начално образование, осъждан,
ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди
Н. Й. Р. да се разпореди с вещи на обща стойност 11 123,40 лева го заплашил
с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с Й. АТ. В. и
други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда
на Н.Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и
предно странична повърхност на шията, контузия на носа с фрактуриране на
хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба, обусловили чувство на
болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са
причинени значителни имуществени вреди в размер на 11123,40 лева, поради
което и на основание чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З, пр.1 и т.4, пр.2 вр. ал.1
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание "лишаване от свобода" за срок
от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС и "Глоба", в размер на 5000 лв.
На основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия Д. по
първоначалното му обвинение относно стойността на вещите, респ. на
имуществените вреди за разликата от 11 123,40 лева до 12 863,40 лева.
На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подс.Д. е
бил задържан под стража, считано от 27.02.2020 г. до 26.08.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите Д.
К. Д. и Й. АТ. В. да заплати по 217,46 лв. - направени по делото разноски в
досъдебната фаза, в полза на МВР.
ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 -
дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 3, постановена на
16.07.2021 г. от Варненски апелативен съд по ВНОХД №
266/2021 г.

Въззивното производство се развива за трети път пред
ВАпС, след като с решение № 103, постановено на 17 август
2020 г. състав на първо наказателно отделение на ВКС е
отменил изцяло присъда № 5 от 27 февруари 2020 г.,
постановена по ВНОХД № 328/2019 г. от ВАпС и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на ВАпС от стадия
на съдебно заседание.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е
основателността на въззивния протест на прокурор при ВОП
срещу присъда № 33, постановена от ВОС на 16 май 2019 г.
по НОХД № 1462/2017 г. по описа на същия съд, с която
подс.Й. А. В. е била призната за невинна в това на 16.06.2013
г. в гр. Варна да е отвлякла Н. Й. Р. , като деянието да е
извършено от повече от две лица - с Д. К. Д. и други
неустановени лица и с користна цел, като на основание
чл.304 от НПК е била оправдана по възведеното й обвинение
в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр.
ал.1 от НК. С присъдата подс. В. е призната за невинна и в
това на 16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди Н. Й. Р. да
се разпореди с вещи - да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с
peг. №В 22 20 РР, на стойност 8500 лева, свидетелство за
регистрация на МПС, част втора за лек автомобил БМВ 530 Д
с peг. №В 22 20 РР, удостоверение за техническа изправност
на лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП
№1136/04.01.2013 г., контактен ключ за автомобила,
часовник марка Casio /Касио/, модел Edifice с метална
верижка на стойност 189 лева, синджир с кръст с
изображение на Исус Христос от бяло и жълто злато с тегло
56,40 грама, 14 карата на стойност 4004,40 лева и сумата от
170 лева, всичко на обща стойност 12863,40 лева да го е
заплашила с насилие, като деянието да е извършено от повече
от две лица, с Д. К. Д. и други неустановени лица,
1
придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Й.
Р. , изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата
буза и предно странична повърхност на шията в ляво,
контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане
и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и
страдание, придружено с отнемане на имущество, като с
деянието да са причинени значителни имуществени вреди в
размер на 12863,40 лева, като и на основание чл.304 от НПК е
била оправдана по възведеното й обвинение в извършване на
престъпление по чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З пр.1 и т.4,
пр.2 вр. ал.1 от НК.
С атакуваната присъда подс.Д. К. Д. е бил признат за
невинен в това на 16.06.2013 г. в гр. Варна да е отвлякъл Н. Й.
Р. , като деянието да е извършено от повече от две лица - с Й.
А. В. и други неустановени лица и с користна цел, като и на
основание чл.304 от НПК е бил оправдан по възведеното му
обвинение в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2
и т.7, вр. ал.1 от НК.
Подс.Д. е признат за невинен и в това на 16.06.2013 г. в
гр. Варна с цел да принуди Н. Й. Р. да се разпореди с вещи -
да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, на
стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС,
част втора за лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР,
удостоверение за техническа изправност на лек автомобил
БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП №1136/04.01.2013 г.,
контактен ключ за автомобила, часовник марка Casio /Касио/,
модел Edifice с метална верижка на стойност 189 лева,
синджир с кръст с изображение на Исус Христос от бяло и
жълто злато с тегло 56,40 грама, 14 карата на стойност 4004,
40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща стойност 12
863,40 лева да го е заплашил с насилие, като деянието да е
извършено от повече от две лица, с Й.А. Р.а и други
неустановени лица, придружено с причиняване на лека
телесна повреда на Н. Й. Р. , изразяваща се в линейни
ожулвания в областта на лявата буза и предно странична
повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране
2
на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба
обусловили чувство на болка и страдание, придружено с
отнемане на имущество, като с деянието да са причинени
значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева,
като и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по
възведеното му обвинение в извършване на престъпление по
чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З, пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1 от
НК.
Подс.Д. е бил признат за виновен в това, че на 16.06.2013
г. в гр. Варна, причинил по хулигански причини лека телесна
повреда на Н. Й. Р. изразяваща се в линейни ожулвания в
областта на лявата буза и предно странична повърхност на
шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили
чувство на болка и страдание, като на основание чл.131, ал.1,
т.12, пр.1 от НК вр. чл.305, ал.5 от НПК, вр. чл.81, ал.3 от НК
не му било наложено наказание.
С присъдата съдът се е произнесъл по съдбата на
веществените доказателства по делото и е постановил на
основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски да останат за сметка на Държавата.
Недоволен от присъдата е останал прокурор при ВОП,
който я е атакувал пред настоящата инстанция. С въззивния
протест се навеждат оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди
се, че са налице достатъчно доказателства относно вината на
двамата подсъдими, а първоинстанционният съд е тълкувал
превратно гласните доказателства. Направено е искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова - осъдителна по
отношение на двамата подсъдими и налагане на наказание
лишаване от свобода, в размерите, поискани от прокурора в
хода на съдебните прения.
В съдебно заседание представителят на въззивната
прокуратура поддържа протеста. Моли за отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която двамата
3
подсъдими бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения и да им бъдат наложени наказания лишаване от
свобода в размерите , поискани пред първоинстанционния
съд, като бъде съобразен и изминалия значителен период от
време от извършване на престъплението.
В пледоарията си адв.М., защитник на подс.В. застъпва
становището, че по делото не е безспорно установено
подсъдимата да е извършила вменените й във вина
престъпления. Моли да бъде потвърдена присъдата .
В съдебните прения адв.В. изразява становище, че
присъдата е правилна и добре мотивирана, като моли същата
да бъде потвърдена.
В последната си дума подс.В. моли за потвърждаване на
присъдата. Заявява, че иска да си гледа детето в спокойствие.
В последната си дума подс.Д. заявява, че желае да се
прибере при семейството си.
Варненският апелативен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, като разгледа въззивния
протест и обсъди изложените от страните съображения и като
сам служебно провери правилността на присъдата, намери
следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, подаден е в
срок от съответния прокурор.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за
установена следната обстановка:
Свидетелят Н.Р. и подс.В. се познавали, като последната
предоставила в заем на свидетеля Р. парична сума, в размер
на 3500 лв, който към инкриминираната дата не бил върнат.
Подсъдимата В. провела многобройни разговори със
свид.Р. по телефона, в които искала той да й върне парите.
Той обаче не разполагал с нужните средства. При един от
разговорите В. му казала, че го е "поръчала и имала хора за
това", а той й казал да прави каквото прецени и престанал да
отговаря на обажданията й.
4
На 16 юни 2013 г. свид.Р. имал рожден ден. Той поканил
свои приятели - свидетелите Р.С. и А. Г. в заведение
"Балканска скара", намиращо се на крайбрежната алея в
гр.Варна. Там, тримата отишли заедно около 21.30 – 21.45
часа, като се настанили на маса в близост до оркестъра и
бара.
Около половин час след пристигането им, до свид.Р.
седнала подс.В., която му говорела енергично. Тя го попитала
дали ще й върне парите и като получила отрицателен отговор
му казала «знаеш ли какво ще стане сега…». Свидетелите С.
и Г. не чули за какво бил разговора между Р. и подсъдимата,
поради силната музика в заведението.
Малко по-късно до масата се приближил подс.Д., като
седнал на пейка в съседство, долепена откъм гърба на
пейката на която седял свид.Р.. След като седнал, той се
обърнал и ударил свид.Р. по тила с длан. След удара свид.Р.
се обърнал с лице към подс.Д., а последният му се разкрещял
„Ти мен знаеш ли ме, кой съм?".
Казаното от подс.Д. било възприето от свид. Г. въпреки
силната музика и докато наблюдавал случващото се,
подсъдимият го запитал „Ти какво гледаш бе, мангал?", при
което свидетелят престанал да гледа към Д..
Около масата дошли и няколко други мъже - около 7-8
на брой, които застанали така, че свидетелите не можели да
станат.
Подс.Д. казал на свид.Р. да става и да излезе от
заведението. Когато Р. станал, подсъдимият го ударил с
главата си по лицето. Р. тръгнал с подсъдимата, подсъдимия
и другите мъже.
Пред заведението подсъдимият обяснявал на свид.Р., че
дължи пари на В. и трябва да й ги върне. Подс.В. също казала
на Р. да търси пари, за да й ги върне. Подсъдимият попитал В.
колко трябва да й върне Р. 7000 ли, а тя отговорила, че не са
7000, а 10000 лева, като включила и дължима глоба за
забавено плащане.
5
Свидетелят Р. обяснил, че не разполага с такива средства
и поискал да му дадат време, за да събере сумата, но това
негово желание не било уважено. Подс.Д. казал на свид.Р. да
потърси пари на заем и че тази вечер трябва да се случи това.
Там пред заведението подсъдимият порязал с нож
/неустановен по делото/ няколко пъти Р. – причинил му
линейни ожулвания - три по лявата буза и едно по шията в
ляво.
Мотивиран от случващото се, свид.Р. се обадил на свой
приятел – свид.Н.Н., като възнамерявал да поиска пари от
него, но по телефона му казал, че иска да говорят. Разбрали
се да се видят пред сградата, в която Н. живеел.
Пред заведението «Балканска скара» излязъл свид.П. Г.,
собственикът му, който казал на подс.Д., че свид.Р. му е
приятел и ако е сбъркал, ще се поправи, като помолил Д. да
не предприема нищо по отношение на Р., което подсъдимият
обещал.
След това подс.Д., подс.В., свид.Р. и двама от мъжете се
качили в л.а. „БМВ" черен на цвят. Подсъдимият Д.
управлявал л.а., до него на предната дясна седалка седяла
подс.В., свид.Р. седял на задната седалка по средата, като от
двете му страни седели непознатите за него мъже, които
държали ножове насочени към Р..
При срещата със свид.Н., свид.Р. поискал на заем 10000
лева, но свид.Н. му отказал, като заявил, че не притежава
такава сума.
След като свид.Р. не успял да се снабди с исканата сума,
отново в л.а., подс.Д. казал на свид.Р. да сваля каквото има в
себе си и да го даде на подс.В.. Мотивиран от отправените
му заплахи, свид.Р. й предал златния си синджир с кръст с
Исус Христос, часовника си и сумата, която носел в себе си.
Попитали го къде е колата му и той посочил мястото. Когато
пристигнали до неговия автомобил подс.В. поискала
ключовете от колата и документите за нея. Р. й ги предал.
Двамата подсъдими излезли от автомобила, разговаряли в
6
страни от него, като свид.Р. чул само, че подс.Д. казал на В.,
че знае къде да закара колата. След това В. се качила в л.а. на
Р. и потеглила.
Подс.В. паркирала л.а, собственост на Р. в охраняем
паркинг, находящ се в двора на Археологическия музей
Варна. Обадила се по мобилния телефон на своя приятелка –
свид.А. Т. да отиде да я вземе. Свидетелката Т. отишла с
личния си автомобил и откарала подсъдимата до
крайбрежната алея, където пред заведение бил паркиран л.а.
на подсъдимата.
Подс.Д. с управлявания от него автомобил и двамата
неустановени мъже върнали свид.Р. пред заведението
„Балканска скара". Последният влязъл в заведението заедно с
подс.Д. и се отправил към масата, на която се намирали
свидетелите С. и Г.. Последните възприели нараняване на Р.
в областта на лицето със засъхнала кръв по бузата му.
Малко след това, тримата напуснали заведението, като
-ро
по-късно свид.Р. отишъл във ІІ РУ на МВР-Варна, където
подал писмена жалба за случилото се.
В резултат на проведените действия по разследване,
двама от извършителите на деянието били установени:
подс.Д. и подс.В..
По отношение на останалите неустановени лица,
материалите били отделени в отделно производство.
От дома на подс.В. били иззети златния синджир с кръст
с Исус Христос, часовник «Касио», сумата от 170 лева, ключ
за л.а. документите за нея.
Лекият автомобил БМВ 530 Д с peг. № В 2220 РР,
собственост на свид.Р. бил открит на паркинга, намиращ се в
двора на Историческия музей.
От изготвеното заключение по назначената в хода на
разследването СМЕ се установява, че на свид.Р. били
причинени следните наранявания: линейни ожулвания в
областта на лявата буза и предно-страничната повърхност на
7
шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа. Вещото
лице дава заключение, че линейните ожулвания по лицето и
шията са в резултат на тангенциално действие /триене/ с или
върху предмет с остър връх, включително нож. Останалите
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет и биха могли да бъдат получени от удар с ръка.
Посочените увреждания са причинили на пострадалия
чувство на болка и страдание.
Според заключението на вещото лице по назначената
повторна автооценителна експертиза, стойността на л.а БМВ
530 Д с peг. № В 2220 РР възлиза на 6 760 лв.
От заключението на оценителната експертиза на вещите,
отнети от свид.Р. е видно, че стойността на часовник Касио,
синджира от бяло и жълто злато с кръст с Исус Христос
възлиза на 4193, 40 лева и с отнетата сума от 170 лева,
общата оценка възлиза на 4363,40 лева.
По делото е назначена и изготвена комплексна
видеотехническа експертиза на автомобили преминали през
камери за видеонаблюдение.
Изложената по-горе фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания в
хода на досъдебното и съдебното производство и приобщен
по реда на чл.283 от НПК доказателствен материал, както и
частично от обясненията на подсъдимите, показанията на
разпитаните свидетели, справки от мобилни оператори,
писмени документи, заключенията на посочените по-горе
експертизи, протоколи за претърсване и изземване, справки
за съдимост и др.
Така описаната фактическа обстановка се различава от
възприетата в проверяваната присъда, тъй като въззивната
инстанция установи неправилна оценъчна дейност на
първоинстанционния съд, довела до незаконосъобразни
изводи по фактите и правото.
Относно свидетелските показания:
8
Основно внимание, естествено следва да се обърне на
показанията на свид.Н.Р.. Настоящият състав на съда не
споделя извода на първоинстанционния съд, че показанията
на Р. са противоречиви и неубедителни, и че не могат да
бъдат надлежна основа за фактически изводи, защото
противоречали на обясненията на подсъдимите и на
останалите свидетели очевидци.
Показанията на свид.Р. се характеризират с вътрешна
устойчивост и последователност в разказа му относно
възприетите и пресъздадени правнозначими за
инкриминираното поведение факти. Р. описва в детайли
обстоятелствата, сочещи на упражнено спрямо него
психологическо и физическо въздействие, за да се разпореди
със собствени вещи. Той ясно и недвусмислено споделя, че
възприетите от него заплахи са за упражняване на насилие.
Свидетелят категорично и неизменно сочи, че авторите на
тези вербални заплахи са двамата подсъдими. Свидетелят е
бил заплашван и с ножове от двама неустановени мъже, част
от групата мъже дошла до масата в заведението и които по-
късно са седели от двете му страни на задната седалка в
управлявания от подс.Д. л.а. Нещо повече заплахите са били
и реализирани – подс.Д. причинил на свид.Р. телесни
увреждания, носещи характера на лека телесна повреда.
Целта на заплахите, а и на упражненото насилие е била
да „мотивира“ Р. да се разпореди със свои вещи, което се е и
случило - в един по-късен момент той е предал златен накит,
часовник, парични средства и ключовете на личния си л.а.
Прави впечатление, че споделеното от свид.Р. при
многобройните му разпити /на досъдебното производство,
пред двата първоинстанционни съдебни състава, разглеждали
делото и два пъти от въззивните съдебни състави,
разглеждащи въззивното производство/ остава непроменено.
Свидетелят дава последователни и убедителни показания.
Така например непроменени остават показанията му
относно обстоятелствата, че взел заем от подс.В., че тя
9
многократно е искала от него връщането на заетата сума, че
го е заплашила, че „го е поръчала“, че той спрял да отговаря
на обажданията й, че В. дошла в заведението „Балканска
скара“ и отново поискала връщане на заетата сума; че го
„предупредила“, че ще се случи нещо; че дошъл подс.Д.; че
го ударил; че му казал да излезе извън заведението; че го
порязал/одраскал с нож по лицето; че двамата подсъдими му
искали повече отколкото дължи; че му било разпоредено още
същата вечер да намери пари; че се обадил на свид.Н., за да
се види с него и да му иска пари на заем; че се качили в
колата, която управлявал подс.Д.; че двама непознати мъже
седнали от двете му страни на задната седалка на автомобила,
като държали ножове насочени към него; че пред дома на
свид.Н. му поискал 10000 лева, но последният му отказал; че
подсъдимия му разпоредил да даде на В. всичко което има в
себе си - парите, накити и часовник, което той сторил; че го
попитали къде е колата му; че им показал къде я е паркирал;
че подс.В. му поискала и ключовете на л.а., получила го и се
качила в него и го откарала; че той и мъжете от л.а. се
върнали до „Балканска скара“, от където малко по-късно
заедно с приятелите си си тръгнал.
Съпоставянето на така установеното чрез разпита на
свид.Р. с останалите доказателства по делото обосновава
логичност и житейска истинност на споделеното от него,
което предпоставя кредитирането на показанията му в тази
им част.
Установеното от свид.Р. относно обстоятелствата около
срещата му на 16.06.2013 г. с двамата подсъдими, част от
събитията след това, включени в предмета на доказване,
кореспондира на споделеното от свидетелите С. и Г. и от
протоколите за разпознаване на лица.
Фактът на излизането на подсъдимите и свид.Р. от
заведението се потвърждава и от показанията на свидетелите
П. Г., Емил Йорданов и Р. С..
Установеното от Р. по отношение нараняванията му се
10
подкрепя показанията на свид.С. и свид.А. Г., както и от
заключението по СМЕ.
Споделеното от свид.Р. по отношение взетите му вещи се
подкрепя от протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум към него и протокол за оглед на
местопроизшествие /л.30, т.1 от ДП/.
Тези показания на свид.Р. не само, че не са изолирани от
останалите доказателствени източници, но и в различни свои
части се подкрепят от показанията на свидетелите П. Г., Н.Н.,
П. И. и А. Т., които възпроизвеждат отделни фрагменти от
хронологията на събитията.
Настоящият състав на съда констатира, че друга част от
показанията на свид.Р., съпоставени с останалия
доказателствен материал не намират подкрепа. Така
например изолирани са останали твърденията му, че вътре в
заведението е бил заплашван с ножове от придружаващите
подс.Д. лица, че е бил хванат за ръцете и изведен насила от
заведението и че е бил нараняван с нож от подс.Д. вътре в
л.а., докато последният е управлявал МПС. Ето защо, в тази
им част, съставът на ВАпС не кредитира показанията на
свид.Р..
Показанията на свидетелите Р.С. и А. Г. са били
неправилно интерпретирани от първоинстанционния съд.
Тези показания са еднопосочни по отношение
последователността на идването на двамата подсъдими до
тяхната маса в заведението и тяхното поведение. Първо се е
приближила подс.В., която е седнала до Р. и е започнала да
му говори енергично. Непосредствено след нея, зад
пострадалия седнал и подсъдимият, който започнал да му
крещи:"Ти мен знаеш ли ме кой съм", съпроводен с удар по
тила. През това време, масата била обградена от
неустановени в хода на разследването лица. И двамата
свидетели описват тяхното поведение като заплашително.
Подс.Д. казал на свид.Р. да става и да тръгва с тях. След това
свид.Р. тръгнал с подсъдимите и непознатите лица, като
11
излезли от заведението.
Свид.Г. е наблюдавал и качването на пострадалия в
лекия автомобил:"Видях че провеждат разговор извън
заведението на алеята и след това се качиха в лек автомобил,
който не видях номер и марка" /л.2, т.2 от ДП/.
Настоящият състав на въззивната инстанция кредитира с
доверие част от показанията на свид.Н.Н., а друга част
оценява като непоследователни и недостоверни.
В едни от тях той споделя, че Р. отишъл с такси, в което
имало едно момиче. Разговаряли пред входа, където било
осветено, а таксито се намирало в коридор, който бил много
тъмен. В други свидетелят сочи, че таксито било на 10-12
метра от тях, до гаражите в тунела, където е по-тъмно. В
показанията си пред настоящата инстанция свид.Н. твърди,
че Р. му е поискал над 6000 лв., към 8000 лв., както и че е
дошъл с такси, като в таксито светела лампа и се намирало в
хале, като муцуната му била почти навън, както и че било
много светло, тъй като имало огромна лампа, която
осветявала. Твърди също, че Р. бил спокоен и нямал
наранявания по лицето.
Нелогично е свид.Н. да не е видял нараняванията на
свид.Р.. Същите са установени по несъмнен начин по делото,
като са му причинени преди посещението му при свид.Н..
Обстоятелството, че свидетелят не ги е видял, с оглед
неговите твърдения че пред входа е било осветено, сочат за
недостоверност на неговите показания в тази им част.
Отделно от това, непоследователността в твърденията му
относно мястото, на което се е намирало таксито, както и
относно осветеността на това място също водят състава на
въззивния съд до извод за недостоверност на показанията на
Н. в тези им части.
Съдът кредитира показанията на този свидетел относно
факта на срещата му със свид.Р., кога и къде се е състояла,
както и какъв е бил повода и резултата от нея, тъй като в тези
части показанията му са подкрепени от показанията на Р..
12
По отношение показанията на свид.П. Г.:
Същият отрича да е излизал пред заведението, в опит да
подпомогне разрешаването на спора и да предотврати
насилствени действия над Р.. Тези негови показания се
опровергават, както от показанията на свидетелите Р. и Е.Й.
По отношение показанията на Р. С., съдът намира, че
същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като С. е един от
мъжете, според свид.Р., които са придружили подс.Д. до
неговата маса и пред заведението, а според С. подс.Д. се
приближил до масата на Р., където са разговаряли около 5
минути, след което се върнал на своята маса.
Следва да бъдат кредитирани с доверие като
непредубедени и последователни показанията на свидетелите
М.У. и И.И. относно предоставянето за ползване от подс.Д.
на л.а. БМВ.
Показанията на свид.Р.В. са изключително
непоследователни - тя ги променя според версията на
подс.Д.. Прави впечатление, че те следват и обслужват
линията на защита на подс.Д., което е разбираемо предвид
връзката помежду им /живели са на семейни начала и имат
общо малолетно дете/. Показанията на тази свидетелка
безспорно са предубедени и пристрастни, а и се оборват от
показанията на свидетелите Р., С. и Г., и водят състава на
въззивния съд до извод за тяхната недостоверност.
Показанията на Г.Г. съдът не кредитира с доверие, тъй
като при разпита си месец след деянието свидетелят твърди,
че въобще няма спомен къде е бил процесната вечер, че не
познава нито подс.Д. нито свид.Р., а около осем години по-
късно, пред настоящия съд споделя с подробности какво е
възприел тогава. Това непостоянство освен, че буди
недоверие, разкрива и желание да бъде обслужена версията
на подсъдимия.
Първоинстанционният съд не е обсъдил доказателства по
отношение на проведените между подсъдимите и свид.Р.
разговори в процесната нощ, с аргументи, че поради техния
13
производен характер, могат да послужат само за
систематизиране на информацията, но не и като
доказателство, което да подмени първичните доказателства.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика
производните доказателства могат да бъдат използвани като
средство за разкрИ.е на първични доказателства, могат да
служат за проверка на последните, или ги заместват при
недостъпност или погИ.е на източника на преки първични
доказателства /Решение № 3-08/31.05.2010 г. по н.д. №
255/2010 г., първо н.о. на ВКС/.
В конкретния случай, приложените по
делото разпечатки от мобилни оператори служат за проверка
на първични доказателства-показанията на свид.Р. и
обясненията на двамата подсъдими. От тях се установява
следното:
Свид.Р. ползвал тел.номер ********** /т.3, л.129 ДП/. На
16.06.2013 г. от 21.53 ч. до 22.37 ч. е засечен от клетка "sea
station-port varna", където се намирал и ресторант "Балканска
скара". В 23.09 ч. е засечен от клетка на ул."Младежка" бл.31
/кв.“Трошево“/; от 23.26 ч. до 23,45 ч. - в кв.“Младост“
чл.123. От 23,47 ч. - отново на ул. "Младежка" чл.31, от
където в 23,58 ч. Р. се е обадил на подс. В.. В 0.09 ч. –
ул.“Воронтов“37.
Подс.Д. ползвал тел.********** /т.3, л.5 от ДП/. От 22,08
ч. до 22.29 ч. на 16.06.2013 г. е засечен от клетка "sea station-
port varna"; в 22.50 ч – ул.“Др.Ан.Желязкова“ бл.2, в 22,55 ч. е
засечен от клетка на ул."Младежка", бл.31 /кв.Трошево/; в
22,58 ч. - бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; а в 23,33 ч. -
кв.“Младост“ бл.123. В 0,28 ч. на 17.06.2013 г. подс.Д. се
обадил на подс.В. докато се е намирал в ресторант
"Балканска скара".
Подс.В. ползвала телефонен номер ********** /т.3, л.7
ДП/. На 16.06.2013 г. в 22.08 ч. е засечен от клетка с адрес
бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; в 22.14 ч. кв.Възраждане“ бл.44,
от 22,29 ч. до 22.40 ч. - в "sea station-port varna"; от 22.41 до
14
22.46 ч. – м-ст“Св.Никола“ № 1594, в 23.20 ч. –
ул“Младежка“ бл.31 /кв.Трошево/, в 23.22 ч.-
бул.“Вл.Варненчик“ бл.54, в 23.25 ч.ул.“Струга“ № 45, от
23.29 ч. до 23,34 ч.- на ул.“Радко Димитриев" бл.13, в 23.58
ч. - "sea station-port varna", а в 0.25 ч. на 17.06.2016 г. –
кв.“Възраждане“ бл.44.
От изложеното е видно, че телефоните на тримата са
засечени от едни и същи клетки на мобилните оператори, т.е.
двамата подсъдими и свид.Р. се намирали на едно и също
място по едно и същото време в периода 22,30-23,30 ч. на
16.06.2013 г. Горното опровергава последната версия на
подс.Д., че той се возел, а свид.Р.В. управлява неговия л.а.
зад различни таксита и така и не успели да открият таксито, в
което се возели Р. и В..
На 17.06.2013 г. с протокол за доброволно предаване,
подс.В. е предала ползвания от нея мобилен
апарат "nokia 101". Видно от протокол за оглед на
веществени доказателства -мобилен телефон /на л.4, т.6 от
ДП/, на 17.06.2013 г., в 09,08 ч. и 10,29 ч. подсъдимата е
приела разговор с подс.Д. /**********/. На 17.06.2013 г. в
8,33 ч. подс.В. е позвънила на подс.Д..
Видно от разпечатките от мобилните оператори за
проведени телефонни разговори между двамата подсъдими
/т.3, л.5 и л.7 ДП/, на 16.06.2013 г. в 22,08 ч., в 22.29 ч. и в
0,28 ч., а на 17.06.2013 г. от 0,28 ч. до 9,10 часа между
двамата подсъдими са проведени 15 разговора.
Относно обясненията на двамата подсъдими:
Съдът не кредитира в цялост обясненията и на подс.В.,
дадени пред настоящата инстанция. В общи линии същите
представляват разказ за това как е вземала пари и копия от
лични карти на лица, които искали да се снабдят със
шофьорски книжки без да имат право на това. Давала същите
на свид.Р., който й обещал да я снабди с истински шофьорски
книжки. Подс.Д. й бил дал копие от личната си карта и
снимка, но не и пари, такива й обещал едва след като си
15
получи книжката. След като Р. не изпълнил своята част от
уговорката и хората започнали да си искат парите обратно, тя
им ги възстановила от своите средства, и започнала да търси
Р. и да иска да й върне парите. Д. от своя страна си искал
дадените копие от л.к. и снимка. Той й се обадил на
16.06.2013 г. и й казал, че нейният роднина е в „Балканска
скара“ да идва и да се разбира с него. Тя отишла, говорила с
Р., дошъл Д., зашлевил шамар на Р.. Дошли и други мъже,
казали на подсъдимия да не вдига панаири в заведението. Д.,
Р., мъжете и тя излезли пред заведението. Подсъдимият казал
на Р. – „Отивайте с това такси и ми връщайте документите“.
Казал и че имат един час да му върнат парите и отново
ударил шамар на Р.. Подсъдимата и Р. се качили в таксито и
отишли до негов приятел в кв.“Трошево“. Свидетелят и
неговия приятел говорили нещо пред входа на блока, после Р.
се върнал и казал, че приятелят му нямал пари, но
документите щели да станат готови скоро. Р. й казал, че
приятелят му го посъветвал да заложи нещата, които има –
синджир и кола. Р. й предложил да й даде колата и на
следващия ден да й направи пълномощно. Отишли с таксито
до колата му, той й дал ключовете, показал й къде са
документите, дал й златния си синджир и часовника си и й
обещал до няколко дни да й върне парите. Тя се съгласила и
откарала колата до паркинга на Археологическия музей
откъдето я взела нейна приятелка – свид.А. Т., като я отвела
до плажната алея, където бил паркиран нейния л.а., след това
се прибрала в дома си. Твърди, че Р. не й е давал пари. Тя
открила 150-200 лв в жабката и ги прибрала.
В по-голямата си част обясненията на подс.В. са
непоследователни и търпят промяна пред всеки състав на
съда, разглеждал делото, съобразно установяваното от
показанията на свидетелите и останалия доказателствен
материал.
Обясненията на подсъдимата относно доброволността
при предаване на вещите от страна на Р. се опровергават от
неговите показания, от показанията на свид.С. и Г. по
16
отношение на начина, по който е започнала срещата й с Р. и
заплахата отправена към него, както и от обстоятелството, че
е паркирала л.а. на Р. на охраняем паркинг, достъпа до който
е ограничен и за него би било изключително трудно, ако
въобще го намери да си взема л.а.
Обяснения на подс.Д. съдът не кредитира изцяло, а ги
прие за негова защитна позиция по обвинението, тъй като той
по същество свежда участието си в деянието единствено до
„респектиране“ на свид.Р. с цел да му върне копието от
личната му карта и снимка, които бил дал на подс.В., за да го
снабди с щофьорска книжка. Отрича да е „вадил нож и да го
е дупчил“. Тази негова версия въззивният съд намира за
опровергана от останалия доказателствен материал по делото
- показанията на коментираните по-горе свидетели и
заключението на СМЕ.
Тези обяснения на подс.Д., настоящият състав намира за
неправдоподобни. Този извод следва от обстоятелството, че е
житейски нелогично да преследва с такава упоритост
връщането на копие от личната си карта под страх, че може
да се злоупотреби с личните му данни, които доброволно е
предоставил...
Подс.Д. дава непоследователни обяснения, като пред
всеки състав на съда излага различна версия, нагаждана
съобразно установяваното от показанията на свидетелите и
останалия доказателствен материал.
Нормално е подсъдимите да отричат уличаващите ги
факти, с оглед позицията им по повдигнатите им обвинения.
Тази версия на подсъдимите съдът приема за защитна, тъй
като се опровергава от коментираните по-горе доказателства.
При обсъждане на обясненията на подсъдимите съдът
несъмнено следва да вземе предвид, че те са както важен
източник на доказателства, така и защитна теза,
упражняването на която не е обвързано със задължение за
разкрИ.е на обективната истина.
Предвид изложените съображения, и въззивният съд
17
счете, че тези твърдения на двамата подсъдими, съпоставени
с останалата част доказателства, показват
непоследователност и стоят логически неубедително, поради
което и не ги кредитира с доверие.
Съдът кредитира с доверие обясненията на двамата
подсъдими единствено относно факта на срещата им със
свид.Р., кога и къде се е състояла, както и относно това, че Д.
е ударил Р., тъй като в тези части обясненията им са
подкрепени от показанията на свидетелите Р., С., А. Г. и
заключението на СМЕ.
Настоящата инстанция приема, че подс.В. е потърсила
предварително съдействието на подс.Д. за осъществяването
на изнудването. До този извод стигна като съобрази, че
намесата на подсъдимия и неустановените мъже е
непосредствено след сядането на подс.Василева на масата на
Р.. Поведението спрямо седящия на масата Р., нанасянето на
удари от подс.Димитров и отправеното разпореждане да
става и тръгва, сочат на едно предварително формирано
решение. За такова свидетелства Радев, който сочи за
проведените телефонни разговори с подс.Василева преди
деянието, в които същата го е заплашвала, че го е "поръчала
и имала хора за това". Още със сядането си на масата на
пострадалия, подс.Василева му е заявила "Знаеш ли какво ще
стане сега?".
На следващо място показателно за предварителната
уговорка е и разговорът между двамата подсъдими до лекия
автомобил на Р., в който Д. казва на В. "Ти знаеш къде да
караш" визирайки мястото, където да закара лекия
автомобил.

По отношение обвинението срещу двамата подсъдими по
чл.213а от НК:
Изнудването е престъпление срещу собствеността.
Непосредственият обект на изнудването има комплексен
характер - засягат се отношения, които осигуряват
нормалното и свободно формиране на воля у личността,
както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване
на правото на собственост.
Престъплението изнудване застрашава /при
18
престъплението по чл.213а НК/ или уврежда /при това по
чл.214 НК/ нормалното упражняване на правото на
собственост или други имуществени права, но в същото
време винаги засяга и свободното формиране на волята на
пострадалия за разпореждане с имуществото му.
При изнудването, засягането на личността е начин или
способ за увреждане на собствеността. Характеристика на
престъплението изнудване от обективна страна е, че първият
предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на
което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият
предмет е имущество, с което физическото лице бива
мотивирано да се разпореди под въздействие на принудата.
Изпълнителното деяние - "принуди" - се осъществява
само чрез действие и винаги се изразява в престъпно
мотивиране на пострадалия да предприеме определено
поведение противно на волята си, като за целта деецът
използва физическа или психическа принуда.
Последователно, или едновременно с упражняване на
принудата, деецът довежда до знанието на изнудваното лице
исканото от дееца негово поведение.
Престъплението по чл.213а НК е на формално
извършване и изпълнението на заканата не е задължителен
елемент при осъществяване състава на престъплението. В
този смисъл е константната съдебна практика например
Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018
г., III н. о., Решение № 543 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. №
2485/2011 г., I н. о., НК и Решение № 13 от 19.07.2004 г. на
ВКС по н. д. № 631/2003 г., I н. о.

Събраните по делото доказателства обосновават
категоричен и еднозначен извод за това, че подсъдимите В. и
Д. са изнудвали свид.Р.. В този смисъл въззивният съдебен
състав преценява като неправилно заключението на
първостепенния съд, че липсват доказателства за
постановяване на осъдителна присъда за престъплението по
чл.213а от НК. Като съобрази посоченото, настоящия съдебен
състав отмени присъдата на първостепенния съд и вместо нея
призна двамата подсъдими за виновни, за това, че на
16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принудят Н. Й. Р. да се
разпореди с вещи на обща стойност 11 123,40 лева го
заплашили с насилие, като деянието е извършено от повече
от две лица - с други неустановени лица, придружено е с
причиняване на лека телесна повреда на Н.Р., изразяваща се в
линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно
странична повърхност на шията, контузия на носа с
фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток
по гърба, обусловили чувство на болка и страдание,
придружено с отнемане на имущество, като с деянието са
причинени значителни имуществени вреди в размер на
11123,40 лева – престъпление по чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2,
т.2, т.З, пр.1 и т.4, пр.2 вр. ал.1 от НК.
До неправилните изводи първоинстанционният съд е
19
стигнал след неправилна оценка на доказателствата по
делото, коментирана по-горе.
За да бъде реализиран състава на вмененото във вина на
двамата подсъдими престъпление, от обективна страна следва
да бъде осъществено изпълнителното деяние, изразяващо се в
заплашване - действие на застрашаване с бъдещо деяние,
което би се отразило неблагоприятно на пострадалия или
негови близки. Изпълнителното деяние в случая е
осъществено от подс.В. и подс.Д. с различни фактически
действия, които обаче са субективно свързани и са насочени
към реализацията на преследваната една обща за двамата цел
– да мотивират свид.Р. да им предаде сума пари, при
неуспеха на която е преминато към мотивирането му да
предаде собствени вещи. Началото било поставено от
подс.В., която в проведени телефонни разговори със свид.Р.
преди деянието, го заплашвала, че го е "поръчала и имала
хора за това". В инкриминираната вечер още със сядането си
на масата на Р., тя си искала парите, а той й казал, че не може
да й ги върне в момента, при което тя го заплашила, че сега
ще му се случи нещо. Тогава се намесил подс.Д., който
веднага след появата си ударил шамар зад врата на Р. и му се
разкрещял дали знае кой стои насреща му, а по-късно му
„ударил една глава“, и му разпоредил да излезе навън. Пред
заведението заплашителното поведение продължило, като
подс.Д. причинил на свид.Р. наранявания по лицето и шията.
Подсъдимият разпоредил на свидетеля да намери парите още
същата вечер, което било и причината за отИ.ето с л.а.,
управляван от Д. до дома на свид.Н.. В този лек автомобил
заплахите спрямо Р. продължили, като седящите от двете му
страни държали ножове, насочени към него. След като не се
сдобил с пари от свид.Н., на Р. било разпоредено от подс.Д.,
да предаде на В. златния си синджир с кръст, часовника си,
парите си и колата си. Р. свалил вещите, които били в него и
ги предал на подс.В., като посочил и къде се намира
собствения му л.а. Подсъдимата откарала автомобила, а Р.
бил върнат до заведението.
Заплашването е осъществено чрез едно от изброените в
нормата средства - заплашване с насилие. Заплашването е
осъществено както от двамата подсъдими, така и от двете
неустановени лица, седели на задната седалка на
управлявания от подсъдимия л.а. Реализираното по този
начин заплашване от всеки от подсъдимите и от
неустановените лица е преследвало желаното и от двамата
подсъдими поведение, което да предприеме свид.Р. - да
предостави парични средства, респ. лични вещи, противно на
волята си. Това определя и наличието на причинна връзка на
това последващо поведение на пострадалия, в резултат на
употребената принуда.
Затова въззивната инстанция намира, че от обективна
страна всеки един от подсъдимите е осъществил форма на
изпълнително деяние по смисъла на чл.213а, ал.1 от НК като
същевременно е съзнавал, че действа заедно с другия и с
неустановените лица в преследването на общата цел. В този
20
смисъл е решение № 37/31.05.2019 г. на І н.о. на ВКС и
Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г.,
III н. о., НК.
Възражението на защитата, че свид.Р. не е изпитвал
основателен страх, не може да разколебае горните изводите.
Дали свидетелят е приел сериозно заканите е без значение,
защото заканите са били обективирани недвусмислено и
целта на отправянето им е била разпореждането с парични
средства, а по-късно и с вещи от страна на пострадалия.
Цялостното съдържание на разговорите между
подсъдимите и свид.Р., сочи на това, че те са заплашили
свидетеля с насилие, като Д. дори е упражнил такова, като
това заплашване е непосредствено свързано с предприемане
на желаното от подсъдимите поведение от страна на
пострадалия - да заплати парична сума, а в по-късен момент и
да се разпореди със собствените си вещи. Следователно,
заплахите са обективирани в непосредствена връзка с
постигането на преследваната от подсъдимите цел -
пострадалия да извърши разпореждане с лични вещи.
Тъй като в случая принудата спрямо Р. не е приключила
само с факта на отправянето на заплахата с насилие, а подс.Д.
е пристъпил и към нейното реализиране, то деянието се явява
придружено с причиняване на лека телесна повреда на
свид.Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на
лявата буза и предно странична повърхност на шията,
контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане
и травматичен оток по гърба, обусловили чувство на болка и
страдание, то правилно е било квалифицирано като такова по
чл.213а, ал.2, т.2 от НК от прокурора, тъй като този състав се
явява квалифициран по отношение на основния състав на
чл.213а, ал.1 от НК.
Налице е и друго квалифициращо обстоятелство – по
чл.213а, ал.2, т.4, пр.2 от НК – деянието е извършено от
повече от две лица – двамата подсъдими и неустановените
лица. И двамата подсъдими и неустановени лица са
участвали в изпълнителното деяние на извършеното от тях
престъпление - осъществяването на принуда спрямо Р., като
действията им са били съгласувани, координирани и взаимно
допълващи се.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.213а,
ал.2, т.З, пр.1 от НК, тъй като деянието е придружено с
отнемане на имущество, собственост на Р..
Стойността на лекия автомобил БМВ възлиза на 6 760
лв., съгласно заключението на назначената повторна
автотехническа експертиза за оценка на лекия автомобил,
изслушано в съдебното заседание на 15.05.2018 г. по
първоинстанционното дело.
Стойността на часовник Касио, синджир от бяло и жълто
злато с кръст с Исус Христос е 4193, 40 лева, съгласно
заключението на съдебно оценителната експертиза и с
отнетата сума от 170 лева, общата оценка възлиза на 4363,40
21
лева.
Т.е. общата стойност на отнетите от Р. вещи е 11123,4
лева.
Друго квалифициращо обстоятелство, което е налично, е
това по ал.3, т.2 на чл.213а от НК, тъй като причинените
имуществени вреди са значителни по размер - 11123,40 лева.
Тази сума е в размер надвишаващ 14 минимални работни
заплати /през 2013 г. минималната работна заплата,
определена с ПМС № 250/11.10.2012 г. е била 310 лева/.
Следователно, вредите, причинени от подсъдимите по размер
съответстват на признака, характеризиращ от обективна
страна престъплението като такова, при което „са причинени
значителни имуществени вреди" съобразно Решение №
312/27.06.2008 г. на ВКС, те дори надвишават повече от два
пъти и половина тази стойност.
Въззивният състав намира за необходимо да посочи в
отговор на възраженията на защитата за престъпна
деятелност, развИ.а от свид.Р. – снабдяване с неистински
документи за правоуправление, че това не може да промени
изводите за обективна съставомерната на стореното от
двамата подсъдими. Няма спор, че свид.Р. е дължал на
подс.В. парична сума. За предмета на доказване в настоящото
дело е ирелевантно правното основание, породило този дълг.
От съществено значение е единствено обстоятелство, че
двамата подсъдими са предприели насилствени действия
спрямо личността и имущество на пострадалия, за да
постигнат удовлетворяване на претенциите си.
От субективна страна деянието по чл.213а от НК е
извършено от всеки един от подсъдимите при форма на
вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че
осъществяват принуда спрямо свид.Р., както и че последният
не желае да се разпорежда със собствените си вещи. Това
свое нежелание Р. е заявил изрично още в началото отказът е
бил възприет първо от подсъдимата, а по-късно и от
подсъдимия и неустановените лица. Подсъдимите са
предвиждали и целели чрез отправените вербални заплахи и
предприетите от подс.Д. физически действия по
реализирането им, че ще мотивират пострадалия да оттегли
отказа си и да се разпореди със средствата, респ.вещите,
което е и тяхната пряка цел. Т.е. у двамата подсъдими е била
налична и специалната цел, визирана в разпоредбата на
чл.213а НК.
Всеки от двамата подсъдими е имал съзнанието, че както
сам, така и другият деец и неустановените лица участват в
изпълнителното деяние, чиято престъпна цел заедно
преследват. Те са действали осъществявайки съставът на
престъплението като през цялото време са имали конкретен
общ умисъл като обединяващ момент помежду им. В този
смисъл е решение № 37/31.05.2019 г. на І н.о. на ВКС и
Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г.,
III н. о., НК.
Установеното по делото съгласуване на действията им,
22
обективно отразява техните субективни решения да извършат
престъплението.
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимите са
съзнавали обществено опасния характер на деянието, което
са извършили, предвиждали са настъпването на обществено
опасните последици, като са искали и целели настъпването на
тези последици, поради което при извършването на деянието
те са действали с пряк умисъл.

Въззивният съд оправда двамата подсъдими по
първоначалното им обвинение относно стойността на вещите,
респ. на имуществените вреди за разликата от 11 123,40 лева
до 12 863,40 лева, като съобрази заключението на повторната
автооценителна експертиза.

По отношение обвинението срещу двамата подсъдими по
чл.142 от НК:
Отвличането представлява принудителна промяна на
досегашното местоположение на пострадалия, с цел
противозаконното му лишаване от свобода. Формите на
упражнената принуда нямат съставомерно значение и
очертават ограничения, лишаващи пострадалия от
възможност по собствена воля и усмотрение да се придвижи
в пространството, като престъплението е довършено с
напускане на мястото, където той се е намирал" /Решение №
311 от 17.06.2011 г., по н.д. № 1598/2011 г. на трето н.о. на
ВКС/.
На първо място е необходимо дееца да ограничи
възможността на пострадалия да се придвижва свободно в
пространството. След това пострадалия трябва да бъде
преместен, или отведен на друго място принудително, против
неговата воля, като целта, която дееца преследва е
лишаването от свобода на пострадалия.

От анализа на всички годни доказателства, настоящият
състав на съда приема за установено от обективна страна, че
влизането в лекия автомобил на пострадалия Р. и неговото
придвижване из град Варна през инкриминираната нощ, е в
резултат на упражненото спрямо личността му психическо и
физическо насилие. Това обаче не е достатъчно да се приеме
от правна страна, че тази принуда осъществява
самостоятелно престъпление по смисъла на чл.142 от НК, при
това в идеална съвкупност с това по чл.213а от НК. Това е
така, защото преследваната от дейците цел е тази по чл.213а
от НК. Целта на двамата подсъдими в конкретния случай, е
била не да отвлекат свид.Р., а да го отведат до място, където
той да се сдобие с парични средства, с които да удовлетвори
претенциите им. Отвеждането чрез МПС, макар и да
представлява принудителна промяна на досегашното
местоположение на Р., не е извършено с цел
противозаконното му лишаване от свобода. Преследваната
23
цел от двамата подсъдими е била съвсем различна от
съставомерната по чл.142 НК, а именно да го принудят да им
даде парични средства, а на по-късен етап – собствени вещи,
т.е. то се явява елемент от упражнената принуда, изпълваща
състава на изнудването.
Ето защо въззивният съд потвърди присъдата на ВОС, в
частта й относно оправдаване на двамата подсъдими по
обвинението по чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр. ал.1 от НК.

По наказанията:
За извършеното от подсъдимите престъпление по
чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З пр.1 и т.4, пр.2 вр. ал.1 от
НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години и наказание "глоба" от
пет до десет хиляди лева.
Като смекчаващо отговорността на подс.В.
обстоятелство, съдът отчете чистото й съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността на подс. Д.
обстоятелство, съдът отчете обстоятелството, че същият е
осъждан, включително и по чл.213а от НК.
При определяне на наказанието на двамата подсъдими,
съдът цени като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство дългия период от време /осем години/,
изминал от извършване на инкриминираното деяние до
приключване на воденото наказателно производство пред
настоящата инстанция. Безспорно такава продължителност е
в нарушение на принципа по чл.22 от НПК и чл.6.1 от
КЗПЧОС и е накърнила правото на подсъдимите да получат
правосъдие в разумен срок.
С процесуалното си поведение подсъдимите не са
допринесли за продължителността на наказателното
производство, поради което ефективното средство за защита
на нарушените им права на съдебен процес в разумен срок е
смекчаване на тяхното положение, чрез приложение
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Ето защо съдът определи наказанията „лишаване от
свобода“ на двамата подсъдими под специалния минимум,
24
посочен в нормата на чл.213а, ал.3 НК.
За подс.Д. съдът индивидуализира наказанието в размер
на две години "лишаване от свобода", както и „глоба“ в
размер на пет хиляди лева, които наказания настоящият съд
прецени, че са съответни на обществената опасност на
извършеното престъпление и данните за личността му.
Първоначалният режим на изтърпяване на определеното
наказание „лишаване от свобода“ е общ, на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.1 от
НК зачете времето, през което подс.Д. е бил задържан под
стража, считано от 27.02.2020 г. до 26.08.2020 г.
За подс.В. съдът определи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, като прецени, че за
поправянето и превъзпитанието й не се налага ефективното
изтърпяване на това наказание, поради което и го отложи с
изпитателен срок от три години.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът прецени, че не
следва да налага наказанието глоба на подс.В. с оглед
обстоятелството, че същата е в отпуск по майчинство и
налагането на това наказание би я поставило в затруднено
финансово положение при отглеждане на детето й.
Тези наказания настоящият съд прецени като съответни
на обществената опасност на извършеното престъпление и
данните за личността на всеки от подсъдимите.
Съдът възложи на двамата подсъдими направените
деловодни разноски, свързани само с обвинението им по
чл.213а от НК в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното Варненският апелативен съд постанови
присъдата си.
25
Съобщи за изтекли лични данни