№ 13236
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 86 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Д. СТОЕВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Д. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110169835 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.07.2023 г. София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 86 с-в, в публичното заседание на
двадесет и шести юли двехиляди двадесет и трета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТОЕВА
при секретаря Н. Бакалова-Янкова , като разгледа гр.д. № 69835 по
описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е за издръжка с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК.
1
Ищцата В. Х. Н., малолетна, чрез своята баба В. А. Н., твърди, че
родителите на детето В. не се грижат за него, всички грижи са поети от бабата
В.. Иска ответникът , като баща на детето, да заплаща 200 лева месечна
издръжка за него, начиная една година назад от завеждане на исковата молба,
а именно - от 07.12.2020 година, с лихви и разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска изцяло, както
и за периода за минало време. Твърди, че издръжка за детето вече е
определена, като с влязло в сила решение майката е осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 80 лева.
Съдът като прецени събраните по делото и относими доказателства,
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
Ответникът е баща на детето В. Х. Н.. Средномесечното трудово
възнаграждение на бабата на малолетната ищца, която се грижи за детето, и
при която детето е настанено като мярка по чл. 26 ЗЗДетето, е в размер на
1242 лева, тя получава и пенсия в размер на 523 лева месечно.
След преценка на относимите доказателства по делото съдът счита, че
предявеният иск е частично основателен. Ответникът дължи издръжка на
своето малолетно дете.
Съдът счита, че за цялостната издръжка на детето В. Х. Н., на 13
години, е необходима сума в размер на 310 лева месечно, от които определя
дял на бащата в размер на 200 лева, а останалата част от необходимите суми
следва да се поеме от бабата и дядото ведно с грижите по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът се
съобрази с възрастта и нуждите на детето, както и с доходите на двете страни,
като за доходите на ответника не се събраха доказателства, но с оглед
квалификацията му, видно от справка за трудови договори, съдът намира, че
той би могъл да реализира доход в рамките на минималната работна заплата
за страната. Така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на
исковата молба, а именно от 07.12.2021 година. Възраженията на ответника са
неоснователни, тъй като съгласно Постановление № 5 /16.11.1970 г. на
Пленум на ВС, "Третите лица, при които децата са оставени със съдебно
решение за възпитание и отглеждане, ако не е присъдена служебна издръжка,
имат право на иск против родителите за издръжка на децата в бъдеще като
2
представители на децата по силата на самото решение. Тези лица по силата на
решението на съда изпълняват задължението за грижа и подготвяне на децата
за общественополезна дейност по чл. 59 СК, поради което за случая могат
като техни представители, оправомощени от решението, да предявят иска на
децата за издръжка за бъдеще време, както и да ги представляват пред съда по
този иск. Този иск произтича от правното положение на третите лица
съгласно чл. 29, ал. 1 СК. За извършените преди това разходи по издръжката
на децата те имат право на иск по чл. 59 ЗЗД." Видно от приложения социален
доклад, майката на детето е починала през 2022 г., т.е. легитимиран по
искането за издръжка е ответникът. Искът за издръжка за минало време - за
периода от една година преди предявяване на иска е процесуално
недопустим, тъй като съгласно посоченото Постановление № 5 /16.11.1970 г.
на Пленум на ВС, за извършените разходи преди предявяване на иска за
издръжка за бъдеще време, третите лица, при които децата са оставени със
съдебно решение за възпитание и отглеждане имат право на иск по чл. 59
ЗЗД, т.е. за тях не съществува право на иск по чл. 149 СК, тъй като същите не
са процесуално легитимирани да предявят такъв иск.
Върху размера на издръжката ответникът дължи държавна такса в
размер на 288 лева по сметка на СРС. С оглед изхода на процеса ответникът
следва да заплати на ищцата разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
размер на 600 лева. Ответникът е представляван от особен представител,
съответно разноски не му се дължат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х. А. Н. , ЕГН ********** гр. Перник, ул. Вела Пеева, бл. 24,
кв. Църква, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря В. Х.
Н., ЕГН **********, чрез нейната баба В. А. Н., ЕГН **********, двете от
София, ж.к. Лев Толстой, бл. 54, вх. А, ап. 11, в размер на 200 лева, начиная
от 07.12.2021 година до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
3
просрочена вноска.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за издръжка за минало време за
периода от 07.12.2020 година до 07.12.2021 година с правно основание чл.
149 СК.
ОСЪЖДА Х. А. Н. да заплати държавна такса в размер на 288 лева по
сметка на СРС.
ОСЪЖДА Х. А. Н. да заплати на В. А. Н. разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на предварително изпълнение в частта за
издръжката.
То може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщението
до страните за постановяването му, а в частта, в която производството е
прекратено – в едноседмичен срок от съобщението пред СГС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4