Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......10.2016 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на
секретаря Д.Б.,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
829
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано
по искова молба, (ИМ) на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК *********, София, против „Бели брези“ ООД, ЕИК *********, ЕТ „Бели
брези – И.И.”***, представляван от И.Г.И., И.Г.И. и Й.Т.И., двамата с постоянен
адрес:***, за установяване спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на
ищеца сумата от 224 861,53 лева, представляващи както следва: просрочена
главница от 198535.90 лева; просрочена редовна лихва за периода от 05.02.2014г.
до 04.03.2014г. в размер на 600,46 лева; наказателна лихва за периода от
05.03.2014г. до 02.10.2014г. в размер на 25665,17 лева и вземане за разноски за
връчване на нотариална покана в размер на 60,00 лева, ведно със законна лихва
върху главницата считано от 06.10.2014 до изплащане на вземането, които
вземания са обективирани в Заповед № 6398 от 08.10.2014г. по ч.гр.д. №
12475/2014г. по описа на Варненски районен съд. Претендира се осъждане на
ответниците да заплатят сторените по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство.
С Определение № 4328/22.10.2015 г. по търговско дело №
1843/2015 г. на ВОС е потвърдено Определение № 11414/01.10.2015г. на Варненския
районен съд, ХХХІ-ви състав, постановено по ч.гр.д. № 12475/2014г. по описа на
ВРС, с което е обезсилена частично заповед № 6398 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 08.10.2014г. по отношение на
длъжника И.Г.И.. С протоколно
определение от 15.01.2016 г. по настоящото т. дело И.Г.И. е заличен от списъка
на лицата за призоваване като страна в настоящото производство се счита
едноличният търговец И.Г.И. с фирмено наименование „Бели
брези – И.И.”***, ЕИК *********.
Ищецът сочи в исковата молба следните
факти и обстоятелства:
На 07.07.2008 г. между банката и ответниците „Бели
брези“ ООД – кредитополучател и солидарните длъжници ЕТ „Бели брези – И.И.”, И.Г.И.
и Й.Т.И. е сключен договор за револвиращ б. кредит, по силата на който банката
отпуснала на кредитополучателя "Бели брези" ООД револвиращ кредит в
размер до 300000,00 лева с краен срок за погасяване на кредита 20.06.2011 г.,
като ЕТ "Бели брези - И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И. са се задължили
солидарно с "Бели брези" ООД за плащането в посочения срок на всички
дължими суми по кредита. Към договора са подписани анекси от № 1 до № 11.
Твърди се, че средствата по кредита са изцяло усвоени от кредитополучателя в
периода от 21.07.2008 г. до 24.11.2008 г. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от
договора за кредит за ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да
плаща на банката годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс (СБР) за
лева съгласно дефиниция в договора за кредит и анексите към него, увеличена с
2,75 пункта надбавка. Съгласно чл. 7 от Анекс № 6 от 23.07.2010 г., чл.7 от
Анекс № 8 от 31.01.2011 г. и чл. 8 от Анекс № 9 от 30.01.2012 г. е договорена годишна
лихва (редовна, възнаградителна) в размер на три-месечен Sofibor, увеличен с
три пункта надбавка. Съгласно чл. 3.6 от договора за кредит при забава в
плащането на дължими суми по предоставения кредит, кредитополучателят заплаща
на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на Стойност на
банковия ресурс за лева, увеличена с 16,00 пункта надбавка годишно, върху
усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно чл.8 от Анекс № 3 от
17.04.2009 г. към Договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по
предоставения кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката неустойка - наказателна
лихва за забава в размер на Стойност на банковия ресурс за лева, увеличена с
16,00 пункта надбавка годишно върху размера на просрочените вноски по
главницата, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски. Твърди се, че последно договореният между страните краен срок за
погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит и анексите към него е
05.03.2014 г. съгласно чл.З от Анекс № 11 от 12.02.2013 г. към Договора за
кредит. На тази дата съгласно чл.4. от Анекс № 11 от 12.02.2013 г. към Договора
за кредит Кредитополучателят/Солидарните длъжници са се задължили да погасят
главницата по кредита с една вноска в размер на 198535.90 лева. Твърди се, че
на датата на падежа 05.03.2014 г. кредитополучателят и Солидарните длъжници не
са платили задълженията си по договора за кредит и анексите към него. Твърди
се, че след настъпване на изискуемостта на кредита банката е поканила писмено
кредитополучателя и солидарните длъжници да платят задължения си по Договора за
кредит и анексите към него, за което е отправила писма до „Бели брези“ ООД, ЕТ
„Бели брези – И.И.” и И.Г.И., получени лично от И.Г.И. на 29.04.2014 г. лично, и нотариална покана
до Й.Т.И. с per. № 3718 от 2014г., том 1, № 195 по описа на нотариус Борис
Василев, връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Поради
настъпилата изискуемост на всички вземания по договора за кредит, кредиторът е
упражнил правото си по чл. 60 от ЗКИ като е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, съответно е снабден с издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните
длъжници по ч.гр.дело № 12475/2014 г. на ВРС въз основа на извлечение от
сметка. Тъй като последните са подали възражения срещу заповедта за изпълнение,
за кредитора съществува интерес от предявения специален установителен иск по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
С отговора на ИМ ответниците оспорват дължимостта и
изплащането на сумата 12475.00 лв. от овърдрафта на 01.10.2008 г., която сума е
с нареждане от 30.09.2008 г. за плащане от друг кредит - за инвестиционни цели.
Оспорва се дължимостта на всички платени лихви и на търсените сега лихви,
защото до 23.07.2010 г. те са формирани от базова съставка „Стойност на б.
ресурс", който според договореното понятие в основния договор /т.3.1/ и в
анексите № 3 /чл. 8/ и № 4 /чл.4/ зависи от разходите на банката за привличане
на ресурс и за основната й дейност, което означава, че лихвените плащания на
банката са били свързани и с нищожни лихвени нива на всички видове Юрибор,
Либор и Тибор лихви, която нищожност е установена от ЕК и санкционирана от нея
с решението й на 03.12.2013 г. за действието на б. картел в периода септември
2005 - май 2008 г., както и със заповедта на Ню Йоркския финансов регулаторен
орган от 23.04.2015 г., с която Дойче банк признава, че в периода 2005-2010 г.
е манипулира тези лихви на световния финансов пазар. Оспорва се дължимостта и
на всички редовни и наказателни лихви – платени и неплатени, защото тъй като
прилаганите лихвени проценти /колони 6 и 7 от справката по чл. 366 ГПК/ се
оспорват като недоговорени и като несъответстващи на определените по съответния
ред от банката-ищец за базата „Стойност на б. ресурс" и на обявените от
БНБ стойности за 3м Софибор като се дават конкретни примери за такива
несъответствия. Оспорва се начислената наказателна лихва в размер на 25665.17
лв. за период от седем месеца върху главницата 198535.90 лв., тъй като
същата не съвпада нито с лихвения
процент по чл. 3.6 от Договора, нито с лихвения процент по чл. 14 от Анекс № 8.
Оспорват се пропорционалните такси и лихвите като несъобразени с намаления
размер на главницата от 300 000 на 200 000 лв. съгласно анекс № 4 от
25.09.2009 г. Оспорва се по основание и размер и сумата, присъдена със
заповедта като разноски за производството. Релевира се възражение за погасяване
по давност на търсените суми, както и искане за прихващане, ако не бъде
допусната реорганизация на плащанията с усвояванията от недължимо платени
лихви.
С допълнителна искова молба ищецът сочи, че
представеното с исковата молба нареждане за усвояване от 30.09.2008 г. за
сумата от 12475,00 лв. е получено на 01.10.2008 г. по факс с коригиращ надпис
върху него, който не си личи от представеното с исковата молба копие.
Впоследствие в банката е представено от ответниците в оригинал друго,
коригирано нареждане за усвояване от 30.09.2008 г., за същата сума, за
извършване на същото плащане за покупка на телевизори, копие от което прилага
заедно със съпътстващите документи. Поддържа твърдението, че сумата в размер
12475,00 лева за покупка на телевизори е усвоена на 01.10.2008 г. по процесния
Договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г., а не по друг договор за
кредит с ответниците, както и че последните дължат връщането на тази сума,
представляваща част от изискуемата и неплатена главница по процесния договор за
кредит. Твърди, че размерът на всички начислени лихви и наказателни лихви по
процесния договор за кредит е правилно определен и счита за неоснователни
претенциите на ответниците, че са налице недължимо платени лихви. Възразява
срещу оспорването на дължимостта на всички редовни и наказателни лихви по
договора за кредит като необосновано. Във връзка с възражението относно
намаляването на първоначалния договорен
размер на револвиращия кредит, заявява че не претендира повече от дължимото, по
договора за кредит няма предвидени пропорционални такси, а лихвата се начислява
върху размера на усвоените и непогасени суми по кредита. Оспорва възражението
за дължимост и прекомерност на поисканото присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва възражението за давност като неоснователно предвид
многократното признаване (в писмена форма) на дължимостта на сумите, с което
съответно, многократно е прекъсвана и давността по силата на чл.116, б.
„а" от ЗЗД. Поддържа, че представеното извлечение за усвоените суми по
процесния договор за кредит напълно кореспондира с изложеното в исковата молба
и включва информация за две сметки, през които е извършено усвояването: с №
********** и с № **********.
С допълнителен отговор от тримата се възразява срещу
дължимостта на лихви и такси след датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК, оспорва се размера на лихвената надбавка за периода от 25.09.2009 г. до
23.07.2010 г., както и начисляване на наказателна лихва не върху просрочените
суми, а върху цялата непогасена главница. Във връзка с последното се релевира
възражение за недействителност на
текстовете за наказателна лихва.
По делото са приети
като доказателства, представените с исковата молба и отговорите заверени
преписи от документи, както следва: удостоверение изх. №
20150508132620/08.05.2015 г. от Агенция по вписванията – София, съобщение на
ВРС до „Райфайзенбанк (България)" ЕАД по частно гр. дело № 12475/2014 г.
по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, Разпореждане на Варненски районен съд от
11.05.2015 г. по частно гр. дело № 12475/2014 г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви
състав, Съобщение на ВРС по частно гр. дело № 12475/2014 г. по описа на ВРС,
ХХХІ-ви състав, Определение на Варненски районен съд № 5049 от 20.04.2015 г. по
частно гр. дело № 12475/2014 г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав; покана за доброволно
изпълнение до „Бели брези" ООД и разписка за получаването и́; покана
за доброволно изпълнение до ЕТ „Бели брези – И.И." и разписка за
получаването и́; покана за доброволно изпълнение до Й.Т.И. и разписка за
получаването и́; 4 броя възражения на ответниците-длъжници, приложени по
ч. гр. д.12475/2014 г. по описа на ВРС; молба за образуване на ИД № 1810/2014
г. по описа на ЧСИ Л.Т. с per. № 737 от р-ра на КЧСИ; изпълнителен лист и
Заповед № 6398 от 08.10.2014 г. по ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на
Варненски районен съд; известие за доставяне до ю.к. Я.М. от ВРС с пощенско
клеймо на 06.10.2012 г.; заявление за издаване на ЗНИ и ИЛ по ч. гр. д. № 12475
от 2014 г. по описа на ВРС ведно с обратна разписка; Извлечение изх. №
72470/03.10.2014 г. от счетоводните книги на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД; платежно нареждане за платена такса в заповедното
производство по ч. гр. д. № 12475 от 2014 г. по описа на ВРС в размер на
4497,23 лв.; нотариална покана peг. № 3718 от 2014 г., том 1, № 195 по описа на
нотариус № 124 на НК; договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г., Анекс №
1 от 30.07.2008 г., Анекс № 2 от 26.02.2009 г., Анекс № 3 от 17.04.2009 г.,
Анекс № 4 от 25.09.2009 г., Анекс № 5 от 22.03.2010 г., Анекс № 6 от 23.07.2010
г., Анекс № 7 от 30.09.2010 г., Анекс № 8 от 31.01.2011 г., Анекс № 9 от
30.01.2012 г., Анекс № 10 от 16.01.2013 г. и Анекс № 11 от 12.02.2013 г.,
сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, „Бели брези"ООД, ЕТ
"Бели брези - И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И.; писмо изх.№ 31932/23.04.2014
г., адресирано до Кредитополучателя "Бели брези"; писмо изх.№
31933/23.04.2014 г., адресирано до ЕТ „Бели брези - И.И."; писмо изх. №
31935/23.04.2014 г. до И.Г.И.; уведомление до Й.Т.И. от 04.09.2014 г.; молби („нареждания")
за усвояване от 22.07.2008 г., 30.07.2008 г., 01.08.2008 г., 07.08.2008 г.,
08.08.2008 г. – 2 бр., 11.08.2008 г. – 2 бр., 18.08.2008 г., 20.08.2008 г.,
26.08.2008 г., 01.09.2008 г. - 2 бр., 02.09.2008 г., 03.09.2008 г., 04.09.2008
г., 08.09.2008 г., 10.09.2008 г., 16.08.2008 г., 18.09.2008 г. – 2 бр.,
23.09.2008 г. – 2 бр., 24.09.2008 г. – 2 бр., 29.09.2008 г. – 2 бр., 30.09.2008
г., 07.10.2008 г., 08.10.2008 г. – 2 бр., 09.10.2008 г. - 2 бр., 14.10.2008 г.
– 2 бр., 07.11.2008 г., 21.11.2008 г.; справка по чл. 366 от ГПК за движението
на паричните суми по Договора за кредит и анексите към него; извлечение от
сметки № № BG83RZBB91551064232817 и BG64RZBB91551000000050 в частта на
усвояванията по Договора за кредит и анексите към него, извлечение от сайта на
БНБ за 3 м. за индексите Софибид и Софибор за датите 23.07.2010 г. и 05.01.2011
г.; Определение № 5616/18.05.2015 г. по описа на ВАС, Т.О. по адм. дело №
3002/2015 г.; документи на ЕК с превод за установения и санкциониран картел;
заповед по споразумение по Закон за банковите операции на Ню Йорк, §§ 44 и 44А
с превод; нареждане от 30.09.2008 г. за усвояване, изпратено по факса на
01.01.2008 г.; нареждане от 30.09.2008 г. (коригирано) за усвояване, ведно с
приложен към него касов бон №
*********/29.09.2008 г. и платежно нареждане от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД
за сумата от 12475 лв.; справка по чл. 366 от ГПК (в четливо копие); заверени
преписи от удостоверение изх. № 20150508132620/08.05.2015 г., изд. от Агенция
по вписванията – София; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор за периода
23.07.2010 г. – 23.10.2010 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор за
периода 23.10.2010 г. – 23.01.2011 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.01.2011 г. – 23.04.2011 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.04.2011 г. – 23.07.2011 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.07.2011 г. – 23.10.2011 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.10.2011 г. – 23.01.2012 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.01.2012 г. – 23.04.2012 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.04.2012 г. – 23.07.2012 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.07.2012 г. – 23.10.2012 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.10.2012 г. – 23.01.2013 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.01.2013 г. – 23.04.2013 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.04.2013 г. – 23.07.2013 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.07.2013 г. – 23.10.2013 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.10.2013 г. – 23.01.2014 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.01.2014 г. – 23.04.2014 г.; справка от БНБ за индекси Софибид и Софибор
за периода 23.04.2014 г. – 29.07.2014 г.; справка от БНБ за индекси за индекси Софибид
и Софибор за периода 23.10.2014 г. – 29.10.2014 г.
Допусната е съдебно-счетоводна
експертиза със задачи да изчисли размера на задължението на ответниците към
момента на издаване на извлечението по чл. 417, т.2 от ГПК, в това число: общ
размер на вземанията и поотделно всяко едно вземане по основание и размер –
усвоена и непогасена главница, редовна договорна лихва, наказателна лихва за
забава, разноски по изпълнението и съдебни разноски; да изясни методиката на
банката за определяне на показателя „Стойност на б. ресурс" и неговите
стойности за периода на договора, по конкретния кредит до смяна на базата на
лихвата с 3м Софибор и дали банката е събрала в повече лихви по прилаганите от
нея стойности на СБР; да посочи стойностите на Зм Софибор прилагани от банката
към конкретния кредит и дали съответстват на публикуваните на сайта на БНБ;
събрала ли е банката повече лихви в резултат от неприлагане и неспазване на
вярната стойност на Зм Софибор; какви наказателни лихви са платени по кредита;
съответстват ли начислените наказателни лихви на договорените лихвени проценти;
в случай, че банката в отклонение от договорените размери на лихвите е събрала
и/или начислила недължими лихви (договорни и/или наказателни), какви биха били
задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ако се приложат договорените лихвени проценти. Заключението е приобщено
към доказателствата по делото и е оспорено от ответниците, поради което съдът е
допуснал тройна съдебно-икономическа експертиза със същите задачи. Последното е прието като доказателство и
не е оспорено от страните.
Съдът, като прецени по вътрешно убеждение събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложената по делото заповед № 6398 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.10.2014 г. по ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на ВРС, г.о.,
същата е издадена по подадено от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, заявление, като е
разпоредено длъжниците „Бели брези" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул."Драгоман" № 35, ЕТ „Бели брези-И.И."
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "31-ви
полк" № 92, И.Г.И. ЕГН ********** *** и Й.Т.И. ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно на "Райфайзенбанк" ЕАД, ЕИК831558413, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Гогол“
№ 18-20 сумата от 198 535.90 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда – 06.10.2014 г. до окончателното погасяване
на задължението, 600.46 лв. просрочена редовна лихва за времето от 5.02.2014 г.
до 4.03.2014 г., 25 665.17 лв. начислена наказателна лихва за времето от
5.03.2014 г. до 2.10.2014 г., 60 лв. разноски по чл.5.2 във вр. с чл.8.1 от
договора за връчване на нот. покана и 8 400.15 лв. разноски по делото като е
посочено, че вземането произтича от договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008
г.
С определение
№ 5049/20.04.2015 г., получено на 24.04.2015 г., и с разпореждане № 19700/11.05.2015
г. по ч.гр.д. № 12475/2014 г. на Варненски
районен съд, е указано на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, че срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения от
длъжниците и, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок. Заповедният
съд правилно е приел, че срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК е спазен. Видно от
приложените по ч.гр.д. № 12475/2014 г. на ВРС покани за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20147370401810, същите са връчени на 23.02.2015
г., а възраженията по чл. 414 от ГПК са подадени на 06.03.2015 г. Следвайки дадените
му указания, заявителят е предявил на 25.05.2015 г. в законоустановения срок иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, който е предмет на настоящото производство.
От
представените и приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 07.07.2008
г. между ищеца в качеството му на кредитор, от една страна, и, от друга страна,
„Бели брези" ООД, в качеството му на кредитополучател и ЕТ „Бели брези - И.И.“,
И.Г.И. и Й.Т.И., в качеството им на солидарни длъжници, е сключен договор за
револвиращ б. кредит, по силата на който „Райфайзенбанк (България)” ЕАД се е задължило
да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 300000,00 (триста хиляди
лева) с краен срок за погасяване на кредита 20.06.2011 г. Договорът за кредит е
изменен и допълнен с подписани от страните Анекс № 1 от 30.07.2008г., Анекс № 2
от 26.02.2009г., Анекс № 3 от 17.04.2009г., Анекс № 4 от 25.09.2009г., Анекс №
5 от 22.03.2010г., Анекс № 6 от 23.07.2010г., Анекс № 7 от 30.09.2010г., Анекс
№ 8 от 31.01.2011г., Анекс № 9 от 30.01.2012г., Анекс № 10 от 16.01.2013г. и
Анекс №11 от 12.02.2013г. Първоначално в договора е уговорено заплащането на годишна
лихва в размер на Стойност на банковия ресурс за лева (която се определя от
кредитора), увеличена с 2,75 пункта надбавка. Впоследствие, съгласно чл. 7 от
Анекс № 6 от 23.07.2010 г., чл. 7 от Анекс № 8 от 31.01.2011 г. и чл. 8 от
Анекс № 9 от 30.01.2012 г. е уговорена годишна лихва в размер на тримесечен
Sofibor, увеличен с три пункта надбавка. Съгласно чл. 3.6. от договора за
кредит при забава в плащането на дължими суми по предоставения кредит, кредитополучателят
заплаща неустойка – наказателна лихва за забава в размер на Стойност на
банковия ресурс за лева, увеличена с 16,00 пункта надбавка годишно, върху
усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно чл. 8 от Анекс № 3 от
17.04.2009 г. при забава в плащането на дължими суми по предоставения кредит, кредитополучателят
заплаща неустойка – наказателна лихва за забава в размер на Стойност на
банковия ресурс за лева, увеличена с 16,00 пункта надбавка годишно върху
размера на просрочените вноски по главницата, за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски.
Видно
от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
кредиторът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, е претендирал парично вземане в
размери както следва: 198535.90 лева – главница, 600,46 лева – просрочена редовна лихва,
начислена за периода от 05.02.2014 г. до 04.03.2014 г. включително, 25665,17 лева – наказателна лихва (неустойка)
за периода от 05.03.2014 г. до 02.10.2014 г. включително, 60,00 лева – разноски за връчване на
нотариална покана, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението.
Като
основание на дълга са посочени договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г.,
изменен и допълнен с Анекси от № 1 до № 11, подробно описани по номера и дати. Като
документ по чл. 417 от ГПК е представено извлечение от счетоводни книги изх.№
72470/03.10.2014г., удостоверяващо размера на задълженията на кредитополучателя
и солидарните длъжници към 02.10.2014 г. на посочените договорни основания и с
дата на настъпила изискуемост – 05.03.2014 г., която дата представлява уговорен
между страните падеж на задълженията по договора съгласно Анекс № 11 от 12.02.2013 г.
Представената
по делото нотариална покана до солидарния длъжник Й.Т.И., peг. № 3718 от 2014
г., том 1, № 195 по описа на нотариус Борис Василев с № 124 на НК, да погаси
кредита, окончателният падеж на който е
настъпил съгласно уговореното между страните с Анекс № 11, не е връчена на адресата.
В удостоверителното изявление на нотариуса не е посочена дата на връчване на
нотариалната покана. В направена бележка върху поканата от 23.09.2014 г.
нотариусът е удостоверил връчване по
реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Посочено е, че адресът е
посетен на 04.05.2014 г., че адресатът не е намерен и, че не се е явил в срока
по чл. 47, ал. 2 от ГПК да получи поканата. Не е посочено къде точно е залепено
уведомлението (врата на жилище, входна врата на блок и пр.) и дали е пуснат
екземпляр в пощенската кутия на адресата. Връчването е нередовно и следва да се
счита неизвършено, тъй като от удостоверителното изявление на нотариуса не се
установява спазване на реда за фингирано връчване уреден в чл. 47 от ГПК.
От приетите
по делото заключения по допуснатите единична и тройна СИЕ, последната неоспорена от страните, приети
от съда като обективни, безпристрастни и компетентни, се установява, че кредитът
по договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г. е усвоен изцяло на траншове
в периода 22.07.2008 г. – 22.11.2008 г. в общ размер 300000,00 лева чрез
заверяване на разплащателната сметка на дружеството – кредитополучател.
Оспорената с отговора на исковата молба сума в размер на 12475,00 лева е
усвоена на 30.09.2008 г. като сумата е
преведена по сметка на „Технополис България“ АД за плащане на задължение на
кредитополучателя за доставка на телевизори, съобразно нареждането за усвояване
(л. 138, 220-223).
Със
сключения на 12.02.2013 г. Анекс № 11 страните са се споразумели начислената до
датата на подписване на анекса наказателна лихва за просрочие в размер на
874.38 лева да бъде опростена, просрочената главница в размер на 198535,90 лева да се
счита за редовна и са уговорили отсрочване на издължаването на същата
еднократно с падеж на 05.03.2014 г. От заключението на тройната СИЕ се
установява още, че към датата на падежа на кредита – 05.03.2014 г. – е било
налице задължение за главница в размер на 198535,90 лева, и за редовна лихва в
размер на 600.46 лева. Към дата 03.10.2014 г. – датата на издаване на
извлечението от сметката на длъжниците, послужило като основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, освен задължения за главница и редовна лихва
в посочените по-горе размери, е натрупано и задължение за наказателна лихва
(неустойка) начислена за периода от датата на падежа на кредита – 05.03.2014 г.
до датата на издаване на извлечението в общ размер 25665,17 лева. Начинът на
изчисляване на наказателната лихва е посочен в табл. 3-3 от заключението на тройната
експертиза (л. 575). В извлечението е включено и задължение за възстановяване
на разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60.00 лева. От
представеното по делото копие от нотариална покана се установява събрана такса
за връчване в размер на 24,00 лева (л. 107). По делото не са ангажирани
доказателства за разликата до пълния претендиран размер от 60,00 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на издадена заповед
за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и възникването
на спорното вземане, неговия размер и изискуемостта му към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на посоченото в заявлението
основание, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установи факта на сключен между ищеца и
кредитополучателя „Бели брези" ООД договор за револвиращ б. кредит, по
силата на който в периода 22.07.2008 г. – 22.11.2008 г. банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 300000.00 лева с краен срок за погасяване
20.06.2011 г. Съгласно уговореното между банката от една страна и
кредитополучателя и солидарните длъжници от друга страна, за ответниците е възникнало
задължение да върнат получения кредит при условията на договорна солидарност.
Безспорно
е установено от събраните по делото доказателства, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.10.2014 г., задължението е съществувало в
размерите посочени в извлечението от сметката на длъжниците в частта за главница, лихви и неустойка, както следва:
198535.90 лева – главница, 600,46 лева –
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.02.2014 г. до 04.03.2014 г.
включително, 25665,17 лева – наказателна
лихва (неустойка) за периода от 05.03.2014 г. до 02.10.2014 г. включително.
Вземането за разноски за връчване на нотариална покана е установено по
основание, но не е доказано в претендирания размер от 60,00 лева. Представени са доказателства за
извършени разноски в размер на 24.00 лева.
Падежът
на задължението за главница е настъпил на 05.03.2014 г. съобразно подписания от
страните Анекс № 11. Съгласно т. 7.2 от Анекс № 8 лихвата е дължима на 5-то
число от месеца, следователно падежът на начислената за периода от 05.02.2014 г.
до 04.03.2014 г. договорна лихва също е настъпил на 05.03.2014 г. За
неустойката (наказателна лихва), начислена върху изискуемата главница, не е уговорен срок за изпълнение, поради
което същата, съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, се дължи веднага.
Ищецът не претендира лихви за забава върху неустойката, поради което
получаването на покана за плащането и́ е без значение. Сумата в размер на
60.00 лева за отправяне на нотариална покана до ответницата Й.И. представлява
разноски за събиране на вземането, които съобразно правилото на чл. 309а, ал. 1
от ТЗ са изискуеми и без покана. По силата на т. 8.1 от договора за кредит
солидарните длъжници са се задължили да отговарят за всички задължения на
кредитополучателя до окончателното им погасяване при същите условия, при които
отговаря последния съобразно договора и последващите анекси към него.
Възражението
на ответницата Й.И., че отговорността и́ не може да бъде ангажирана, тъй
като не е била надлежно поканена съгласно уговорката по т. 8.4 от договора, е
неоснователно. Тълкуването на посочената клауза съобразно правилото на чл. 20
от ЗЗД води до извода, че писменото поискване до солидарните длъжници не
дерогира правните последици от настъпването на уговорените срокове за
издължаване на кредита, начислените лихви и неустойки. Клаузата на т. 8.4 от
договора урежда задължение на всеки един солидарен длъжник при писмено
поискване от страна на банката да плати целия дълг без да има право на възражение
относно поредност при насочване на претенциите на кредитора към
кредитополучателя и отделните солидарни длъжници. По същество, уговорката
повтаря правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и не освобождава солидарния длъжник
от задължението му да плати на уговорения падеж. Следователно ненадлежното
връчване на нотариалната покана е без значение за ангажиране на отговорността
на ответницата Й.И., тъй като падежът на задължението е настъпил едновременно
за всички солидарни длъжници съобразно изрично уговорения между тях и кредитора
с Анекс № 11 от 12.02.2013 г. падеж на задълженията – 05.03.2014 г.
По останалите
възражения на ответниците:
Възражението
за недължимост на част от главницата в размер на 12475,00 лева, тъй като тази
сума не била усвоена по процесния револвиращ кредит, а била предоставена по
друг – инвестиционен кредит, е неоснователно. Съобразно даденото нареждане за усвояване (л. 138, 220-223) сумата е
послужила за плащане на задължение на кредитополучателя за доставка на
телевизори, следователно се касае за оборотни средства, а не за инвестиция. От
заключенията на вещите лица по двете експертизи също безспорно се установява,
че сумата е усвоена като част от предоставения револвиращ кредит. По делото
няма данни, от които може да се направи обоснован извод, за недължимост на
посочената сума на претендираното основание.
Възражението
за недължимост на всички лихви, начислени до 23.07.2010 г. поради твърдени
нищожни лихвени нива на всички видове Юрибор, Либор и Тибор е без значение, тъй
като е извън предмета на спора. Предмет на установяване в настоящото
производство е само договорна лихва в размер на 600.46 лева, начислена в
периода от 05.02.2014 г. до 04.03.2014 г. Процесната лихва е формирана като
сбор от тримесечен Sofibor, увеличен с три пункта надбавка, съгласно чл. 7 от
Анекс № 6 от 23.07.2010 г., чл. 7 от Анекс № 8 от 31.01.2011 г. и чл. 8 от
Анекс № 9 от 30.01.2012 г. Следователно, при изчисляване на размера на
търсената лихва не участват компонентите Юрибор, Либор и Тибор.
Оспорването на дължимостта на платените до
датата на издаване на извлечението от сметка лихви също няма отношение към
предмета на спора. С подписаните Анекс № 6 от 23.07.2010 г., Анекс № 8 от
31.01.2011 г., Анекс № 9 от 30.01.2012 г., Анекс № 10 от 16.01.2013 г. и Анекс
№ 11 от 12.02.2013 г., кредитополучателите
са признали изрично размера на задълженията по договора за револвиращ кредит
към датата на подписване на съответния анекс, в т.ч. начислените договорни и
наказателни лихви. Евентуално неправилно начислени и събрани лихви биха могли
да бъдат предмет на отделен иск от страна на длъжниците. В настоящото
производство същите не бяха конкретизирани по основание и размер като предмет
на въведено с отговора на исковата молба възражение за прихващане, поради което
последното, съгласно протоколно определение на съда от 15.01.2016 г. (л. 370),
не е прието за разглеждане, съответно претенциите за надвзети суми са извън
предмета на делото. Що се отнася до периода след 05.03.2014 г., от приетото по делото
заключение на тройната СИЕ се установява, че банката не е прилагала Стойност на
банковия ресурс, различен от определения по съответния ред. Това обстоятелство
се изясни и при разпита на вещите лица в о.с.з. на 30.09.2016 г., при който процесуалният
представител на ответниците изрично заяви, че е допуснала грешка в твърдението
си за неправилно приложена СБР (л. 584). От отговорите на въпроси 3 и 8 от заключението
на вещите лица по изслушаната тройна СИЕ се установи също, че наказателната
лихва в размер на 25665,17 лева е правилно изчислена от банката и се отнася за
посочения в извлечението период.
Възраженията
за погасяване по давност на търсените суми също са неоснователни. Съобразно чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 110 от ЗЗД вземанията се погасяват с обща петгодишна
давност, а съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД вземанията, съответно, за
неустойки и лихви се погасяват с тригодишна давност. В случая вземанията за
главница и договорна лихва са станали изискуеми на 05.03.2014 г., а най-старото
вземане за неустойка, която се начислява ежедневно и се дължи веднага, е
изискуемо също от 05.03.2014 г. Следователно към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.10.2014 г., за нито едно от претендираните
вземания не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Предмет
на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ
– извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Тъй като по делото се установи, че фактите, относими към
настъпване на изискуемостта на вземането, са се осъществили преди подаване на
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, то съдът приема, че всяко
едно от вземанията по заповедта е изискуемо в заявения размер и е възникнало на
предявеното основание, с изключение на това за разноски, което е доказано само до
размер 24,00 лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният срещу „Бели брези“ ООД, ЕИК *********, ЕТ „Бели брези – И.И.”***,
и Й.Т.И., иск се явява доказан по основание, поради което и следва да бъде уважен
в установените размери.
Отговорност за разноски.
В
издадената срещу ответниците в полза на ищеца Заповед № 8205 от 16.12.2014 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
частно гр. д. № 15993/2014 г. по описа на Варненски районен съд, са включени разноски за заповедно производство
в размер на сумата 8400,15 лева, от които 4497,23 лв. – платена държавна такса
и 3902,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед резултата от исковото
производство и на основание чл. 78, ал. 1 ищецът има право да репарира от
ответника направените разноски за заповедно производство съразмерно на
уважената част от иска, поради което се определят общо 8398,90 лева разноски в заповедното
производство. След компенсация с дължимите на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, на ищеца ще
се присъди сумата 8398,78 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид направеното искане от процесуалния
представител на ищеца с представяне на списък по чл. 80 ГПК, ответниците следва
да бъде осъдени да заплатят и част от направените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски (заплатена държавна такса 4497,23 лева, възнаграждение за съдебно-счетоводна
експертиза 250,00 лева и юрисконсултско възнаграждение 7275,85 лева) общо в
размер на 12005,08 лева. Съразмерно на уважената част от иска в тежест на
ответниците следва да се присъди общо сумата 12003,16 лева съдебно-деловодни разноски,
в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. След компенсация с дължимите на
ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на ищеца ще се присъди сумата 12002,21 лева.
Възражението
за недължимост на юрисконсултското възнаграждение е необосновано и в
противоречие с изрично уреденото в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс право на страната, която е била защитавана от юрисконсулт. Възражението
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение също е неоснователно, тъй
като същото е равно на минималното адвокатско възнаграждение, определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск с
правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответниците „Бели брези“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Враца, община Бяла Слатина, с. Габаре 3265, ул. „Георги Димитров“ № 25, ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра 7500, ул. „31-ви полк“ № 92, и Й.Т.И., ЕГН **********,***, дължат
солидарно на ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, следните суми: 198 535.90 лева главница, 600.46 лева
просрочена редовна лихва за времето от 05.02.2014 г. до 04.03.2014 г., 25 665.17 лева начислена наказателна
лихва за времето от 05.03.2014 г. до 02.10.2014 г., 24,00 лева разноски по събиране на вземането, на основание Договор за
револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 6398
от 08.10.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на Варненски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, иск за приемане за
установено, че ответниците „Бели брези“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Враца, община Бяла Слатина, с. Габаре 3265, ул. „Георги
Димитров“ № 25, ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. „31-ви полк“ № 92, и Й.Т.И., ЕГН **********,***, дължат на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД сумата 36.00 лева – разноски
по събиране на вземането, представляваща разликата над 24,00 лева до предявения
размер от 60.00 лева, на основание Договор за револвиращ б. кредит от 07.07.2008 г., за която сума е издадена Заповед № 6398 от
08.10.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА „Бели брези“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Враца, община Бяла Слатина, с. Габаре 3265, ул. „Георги
Димитров“ № 25, ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. „31-ви полк“ № 92, и Й.Т.И., ЕГН **********,***, да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, след извършена
компенсация общо 8398,78 лева разноски в заповедното производство по издаването на Заповед № 6398 от 08.10.2014 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
12475/2014 г. по описа на Варненски районен съд, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОСЪЖДА „Бели брези“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Враца, община Бяла Слатина, с. Габаре 3265, ул. „Георги
Димитров“ № 25, ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Силистра 7500, ул. „31-ви полк“ № 92, и Й.Т.И., ЕГН **********,***, да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, след извършена
компенсация общо 12002,21 лева, представляващи направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: