Р Е Ш Е Н И Е
№……/…...04.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
Ц. ХЕКИМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 2086 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.
№52509/17.07.2019г. от „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д.
№18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с
която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,***
сумата от 3 278, 35 лв. /три хиляди двеста
седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща платена на
13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на
изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
както и в частта, с която е осъдена
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,***
сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от 07.10.2014г.
до 13.09.2017г., вследствие на едностранното увеличения на лихвения процент въз
основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд е формирал неправилен
извод за нищожност на т.12 от договора за кредит, мотивирайки се с признание на
банката, че не са индивидуално договорени, при липса на установяване на тяхната
неравноправност. Твърди се, че в настоящото производство съдът не е сезиран за
прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит, като и при предходно воденото
производство между страните кл.12 не е прогласена за нищожна. Излага се в
жалбата, че съдът е формирал неправилен извод за основателност на иска за
обезщетение на неимуществени вреди, основавайки се изцяло на свидетелските
показания на заинтересовани от изхода на делото лица.
Отправената към
съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове,
като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ц.Г.В. е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че поради
служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи е без значение
дали е налице конкретно сезиране за нищожност на договорни клаузи в настоящото
производство, както и че не са налице обстоятелства, от които да се предполага
твърдяната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Постъпила е и
въззивна жалба №54248/24.07.2019г. от Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д.
№18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с
която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София искове за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв. /шест
хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща платена
за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание
възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и
Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв. /четиристотин
деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода
от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на
исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че съдът е формирал неправилен извод за осъществено извънсъдебно прихващане
при липса на предпоставките по чл.103 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Твърди се, че прихващането на насрещни еднородни
задължения е извършено при наличие на всички законоустановени предпоставки,
като кредитополучателя е уведомен надлежно.
Постъпила е и
частна жалба №66850/16.09.2018г. срещу определение от 29.08.2019г., с което
съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските. Твърди се, че изводът на съда за ниска фактическа и
правна сложност на делото е необоснован с оглед на продължителността на
производството и извършените проц.действия.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени oт Ц.В. срещу БАНКА
ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна в условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и
чл. 82 ЗЗД, както следва:
1./ за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв., претендирана като
платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание
възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и
Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата
от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на
изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба 20.08.2018г. /вкл./ след допуснато изменение на исковете по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК;
2./ за заплащане на сумата от 3 278, 35 лв., претендирана като
платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата от
3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на
изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба 20.08.2018г. /вкл./;
3./ за заплащане на сумата от 7 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и
неудобства за времето от 07.10.2014г. до деня предхождащ на предявяване на
настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, вследствие на едностранното
увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението;
В исковата молба Ц.В. твърди, че на
27.02.2008г. е сключила с БАНКА ДСК ЕАД договор за жилищен и ипотечен кредит,
по силата на който банката е поела задължение да предостави сумата от 171 000
лв. срещу задължение на потребителя да върне заетата сума на равни месечни
анюитетни вноски, общо 276 с падеж – двадесет и девето число на месеца, всяка
включваща главница и възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент
/БЛП/ и надбавка. Между страните е уговорено, че през първите три
години кредитополучателят ще заплаща първоначална лихва от 5,59 %, включваща
БЛП за този вид кредит и надбавка в размер на 1,4 процентни пункта. След
изтичане на първите три години до края на срока на договора, лихвеният процент
по кредита се формира от БЛП, определен периодично от кредитора за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“. Към датата на
сключване на договора лихвеният процент по кредита е 8,29 %, формиран от БЛП от
4,19 % и стандартна надбавка от 4,10 процентни пункта.
Твърди се, че с влязло в законна сила
решение № 3866/01.06.2017г. по в.гр.д. № 3320/2017г. на СГС, е потвърдено
решение по гр.д. № 53903/2014г. на Районен съд – София, с което БАНКА ДСК ЕАД е
осъдена да заплати на Ц.В. сумата от 16 840,56 лв., представляваща платена
без основание възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен на
27.02.2008г. за времето от 27.02.2008г. до 07.10.2014г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от притеснения, стрес и неудобства за периода от първото увеличение на анюитетната
вноска през месец април 2008г. до датата на предявяване на исковата молба –
07.10.2014г.
По възражение на ищеца в производството по
гр.д. № 53903/2014г. на СРС, съдът приел за нищожни, на осн. чл. 143 ЗПК
следните разпоредби от договора: чл. 7, в частта относно правомощието на
кредитора да определя периодично БЛП; чл. 11, чл. 12 и чл. 14 и от Общите
условия: т.9.1, т.9.4, т. 25.3, б.“а“ и б.“ж“. Нищожността им била прогласена и
от Комисията за защита на потребителите.
Ищецът сочи, че въпреки влязлото в сила
решение, с което е установена със сила на пресъдено нещо нищожността на
посочените клаузи от договора и Общите условия, БАНКА ДСК ЕАД е продължила да
събира възнаградителна лихва от всяка месечна анюитетна вноска в размер на
1 531, 35 лв., определена при по-висок процент след едностранно увеличение
през 2011г. за времето от датата на подаване на исковата молба по гр.д. №
53903/2014г. на СРС - 07.10.2014г. до деня на предсрочното му погасяване -
08.02.2018г., вместо при
първоначално уговорения от 7,79 % по чл. 7 от договора или месечно сумата от
1 359, 22 лв. /8,29 % - % отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по Програма „ДСК Уют“, на които
кредитополучателят е отговарял през целия посочен период/.
По предявения в обективно съединение иск се
твърди, че на 13.06.2017г. банката е удържала от сметката на кредитополучателя
сумата от 3 278,35 лв. с основание „Такси/Данъци към
RAL-0000000015198221“. Ищецът твърди, че няма задължение за заплащане на такива
суми, поради което удържаната сума подлежи на връщане като дадена при начална
липса на основание.
По иска за заплащане на обезщетение за
неимущестеевни вреди се твърди, че в резултат на едностранното увеличение на
лихвения процент, запазен и след влизане в сила на съдебния акт, ищецът е
заплащал по-висок размер на месечните анюитетни вноски за периода от
07.10.2014г. до деня предхождащ предявяване на настоящата искова молба –
20.08.2018г. /вкл./, от което е претърпял стрес, неудобства и притеснения,
които вреди следва да бъдат овъзмездени чрез присъждане на обезщетение от
7 000 лв.
През посочения период от време ищецът е
заемал парични средства от близки и познати и отдавал закупеното с кредита
жилище под наем и фактически живеел при родители и приятели.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника БАНКА ДСК ЕАД, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Не се оспорва, че страните са били обвързани от договор за
жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г., който е погасен предсрочно на 08.02.2018г.,
както и че банката е осъдена да заплати на Ц.В. сумите, посочени в диспозитива
на двете съдебни решения.
След влизане в сила на решение по в.гр.д.
3320/2017г. на СГС – 28.08.2017г., банката е преизчислила дълга за периода от
28.02.2008г. до 13.09.2017г., със следния лихвен процент:
- 5,
59 % за времето през първите три години от сключването му;
- 7,79 % за периода от месец февруари 2011г.
до 07.10.2014г. при съобразяване с Условията на Програма „ДСК Уют“, на които
кредитополучателят е отговарял;
- 8,29 % за времето от 20.02.2017г. до
29.07.2017г., формиран от първоначалния лихвен процент от 7,79 % увеличен с 0,5
%, поради това, че кредитополучателят не е отговарял на Условията на Програма
„ДСК Уют“;
- 7,79 % за периода от 29.07.2017г. до
08.02.2018г. с отстъпка, тъй като клиентът е удовлетворил изискванията по
Програма „ДСК Уют“;
След влизане в сила на осъдителното решение
банката е превела по сметка на кредитополучателя на 14.09.2017г. дължимите
суми, наред с една изравнителна от 1 967,56 лв. В резултат на
преизчисляването на дълга и привеждането му към първоначалния погасителен план,
остатъкът по кредита е възлизал на 130 009, 63 лв. За извършените от
страна на банката действия, засягащи размера на дълга на кредитополучателя, Ц.В.
била уведомена с писмо от 30.11.2017г. Изложеното сочи, според ответника, че
банката е изчислила коректно размера на дълга, съобразно решението на по гр.д.
№ 53903/2014г. на СРС, поради което претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като неоснователен се оспорва и иска за
връщане на сумата от 3 278, 35 лв., представляваща такса за управление на
кредита за периода от 29.02.2018г. до 13.06.2017г. в размер на 0,25 % от
остатъка от главницата по кредита, която се събира в края на годината от авоара
по разплащателната сметка след погасяване на месечната вноска за лихва и
главница, на осн. т. 25.1.2 Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити. Твърди се, че посочената разпоредба не е нищожна, тъй като редакцията
на ЗПК в сила от 09.09.2007г. не въвежда забрана за събиране на такси за
управление. Такава е въведена едва с § 13 ПЗР на ЗПК.
Искът по чл. 82 ЗЗД се оспорва с твърдения,
че ищецът не е претърпял вреди, различни от тези, за които вече му е присъдено
обезщетение с влязлото в сила решение на СРС. Твърди се недоказаност на
твърденията, че се е налагало да живее при роднини и приятели, за да отдава под
наем закупения имот.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите, инициирали
настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани
страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Във въззивната жалба на „Банка ДСК” ЕАД се твърди неправилно формиран от съда извод за нищожност на
клаузата на чл.12 от договора, предвиждаща заплащане на такса управление. Сочи
се неправилност на извода за нищожност, доколкото се основава единствено на
приемането, че клаузата не е индивидуално договорена, без да е подложен на
преценка въпроса за нейната неравноправност. Твърди се също неправилност на
извода на съда за основателност на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като се сочи, че същите са недоказани, както и че по
силата на влязлото в сила решение банката е заплатила на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, произхождащи от същото основание.
Във
въззивната жалба на Ц.В. се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за
осъществено извънсъдебно прихващане със сумата 5563,60 лв. поради липса на
изискуема съобразно чл.103 от ЗЗД предпоставка, а именно ликвидност на
вземането на банката за главница.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства и не се
спори между страните относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за ипотечен кредит, въз основа на който на „БАНКА ДСК” ЕАД е
поела задължение да предостави на Ц.В. сумата от 171 000 лв., а
кредитополучателят да я върне на месечни анюитетни вноски за срок от 276
месеца. Представени са по делото и Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, представляващи неразделна част от сключения договор, които
кредитополучателят е декларирал, че е получил и приема с подписването му.
Вземането по договора за банков кредит е обезпечено с ипотека върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 12, ет. 3 в сграда разположена в УПИ XII –
1200 „а” в кв. 39 по плана на „Вилна зона”.
По въззивна жалба №54248/24.07.2019г. от Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК относно исковете по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 6 114,53 лв.
и обезщетение за забава в размер на 494, 25 лв. за периода от 03.11.2017г. до
20.08.2018г. /вкл./
Сумата от 6 114,53 лв. се претендира
като неоснователно заплатена част от месечните вноски през исковия период, като
се сочи, че въпреки влязлото в сила решение между страните, с което са приети
за нищожни договорните клаузи, по силата на които е предприето от банката
увеличение на лихвения процент, банката е начислявала възнаградителна лихва в
по-висок от дължимия размер, довело съответно до увеличение на месечните
вноски. Съгласно чл. 7 от процесния договор се предвижда, че кредитополучателят
ще заплаща първоначална лихва за период от 3 години, считано от датата на
усвояване на кредита, формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка в размер
на 1,4 процентни пункта, общо 5,59 %. За останалия срок на кредита
кредитополучателят ще заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют”, които са: 1./
откриване на разплащателна сметка; 2./ изпълнение на кое да е от условията
преди изтичане на третата година, едно от които е да заяви и да извършва реално
плащане на минимум две услуги с месечно плащане /л. 43/. Базовият лихвен
процент /БЛП/ се определя периодично от кредитора. Към датата на сключване на
договора БЛП е 4,19 %, стандартната надбавка е в размер на 4,10 процентни
пункта и е намалена с отстъпка от 0,00 процентни пункта или лихвеният процент е
8,29 %.
С влязло на 10.07.2017г. в законна сила
решение № 913/05.01.2017г. по гр.д. № 53903/2014г. на Районен съд – София,
потвърдено с решение № 3866/01.06.2017г. от Софийски градски съд по в.гр.д. №
3320/2017г., „БАНКА ДСК” ЕАД е осъдена да заплати на Ц.В. сумата от
16 840,56 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва
по договор за кредит от 27.02.2008г. за периода от 27.02.2008г. до
07.10.2014г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С решението съдът е приел за
нищожни клаузите от сключения договор за кредит и от Общите условия, въз основа
на които е извършвана промяна размера на възнаградителната лихва, на осн. чл.
143 – 144 ЗЗП.
Видно от заключението на вещото лице по СЧЕ,
назначена и приета в хода на първоинстанционното производство, след влизане в
сила на посоченото решение, банката е извършила преизчисляване на дълга,
съставяйки нов погасителен план при първоначално уговорената възнаградителна
лихва от 5,59 % през първите три години от усвояване на кредита, а след това с
7,79 % за периода от 29.03.2011г. до 29.01.2017г. /вкл./ и 8,29 % за времето от
28.02.2017г. до 29.06.2017г., а след тази дата до деня на погасяване на кредита
– 29.01.2018г. отново с лихвен процент от 7,79 %. Според заключението на вещото
лице след преизчисляването не е събрана възнаградителна лихва в по-голям от
първоначално договорения размер на възнаградителна лихва, като реално
събираната лихва за периода от м.11.2017г. до момента на предсрочното погасяване
е дори в по-нисък размер от първоначалния погасителен план.
От приложение №3 към заключението на вещото
лице се установява, че през периода от 29.10.2014г. до извършеното на
13.09.2017г. преизчисляване са били
събирани вноски в размер, по-голям от договорения по първоначалния погасителен
план. Извършеното на 13.09.2017г. преизчисляване е обхващало и предходния
период, като размерът на възн.лихва за исковия период е приведен в съответствие
с първоначалния погасителен план. Разликата между реално събираните вноски за
целия период и предвидените по първоначалния погасителен план е общо в размер
5873,56 лв., при прилагане на увеличен лихвен процент през месеците, през които
не са били налице условията по програма „ДСК Уют“. От поясненията на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че без това увеличение на лихвения
процент, при прилагане на предвидения в чл.7 преференциален лихвен процент от 7,79%,
разликата за исковия период е 6114,53 лв.
Образуваните при преизчисляването разлики
между подлежаща на връщане възнаградителна лихва и дължима за предходен период
главница поради различното съотношение на лихва и главница в размера на
вноската, видно от заключението на вещото лице са погасени чрез прихващане до
размера на по-малкото от тях, а остатъкът от 1 967,56 лв., включващ
договорна лихва, такса управление и недължимо платена санкционираща лихва по
банкова сметка ***.09.2017г. Не се спори относно дължимостта и размера на
вземането на банката за главница за предходните периоди. Според заключението на
вещото лице и Приложение № 6 към 13.09.2017г., в резултат на преизчисляването
банката е дължала на Ц.В. сумата от 24 304,25 лв., представляваща
възнаградителна лихва, изчислена при по-висок лихвен процент от уговорения за
времето от сключването на договора до 13.09.2017г. От поясненията на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че на 28.04.2017г. банката е превела по
сметка на Ц.В. сумата от 9 600, 41 лв., а на 13.06.2017г. и сумата от
7 240, 15 лв. или общо 16 840, 56 лв., съобразно решение по гр.д. №
53903/2014г. на РС – София. Останала е дължима сумата от 7 463, 69 лв., за
която банката е отправила към кредитополучателя изявление за прихващане срещу
насрещно дължимата сума от 5 563,60 лв., представляваща главница за
предходния период, разлика между действително платената през периода, предмет
на производството пред СРС, и дължимата при първоначално уговорения лихвен
процент по чл. 7 от договора, съгласно Приложение № 6 от заключението. Остатъкът
след прихващането в размер на 1 967, 56 лв., според заключението бил
преведен по сметка на Ц.В. на 14.09.2017г. с основание „възстановяване на
лихвен процент, съгласно решение”.
Спорен е въпросът дали прихващането е
произвело действие с оглед липсата на доказателства за получаване на
изявлението на банката за прихващане, инкорпорирано в писмо от 30.11.2017г. По правило материалното
изявление за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно
вземане. Основна предпоставка за осъществяване на прихващането е двете насрещни
задължения да са ликвидни и изискуеми. Прихващането не настъпва автоматично, то
винаги е резултат на едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници
/чл. 104, ал. 1 ЗЗД/, което следва да
достигне до насрещната страна. Същевременно прихващането е възможно, само
когато вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ е ликвидно – чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Ликвидно е вземане,
което е безспорно между страните или е установено със сила на пресъдено нещо. В
разглеждания случай въззивният съд приема, че вземането на банката за главница,
с което се твърди да е извършено прихващането, не отговаря на изискването за
ликвидност, тъй като нито е признато от ищеца, нито е установено със сила на
пресъдено нещо. С оглед на изложеното се налага извод за липса на предпоставките
на чл. 103 ЗЗД, поради което не е настъпил
правният ефект на материалноправното изявление на ответника за прихващане.
Надвнесената сума като част от анюитетните вноски за исковия период подлежи на
връщане на кредитополучателя в размера, както е установен от вещото лице във
втория посочен вариант, с оглед липсата на установени предпоставките по чл.7 от
договора за отпадане на преференциалния лихвен процент. От една страна вещото
лице е заявило, че през конкретния период са установени две плащания на
кредитополучателя чрез друга програма на банката – „ДСК Директ“, но изводът за
това се базира само на начислена от банката такса, а и от поясненията в съдебно
заседание се уточнява, че тази програма се инициира с молба на потребителя,
каквато не е представена. С оглед липсата на безспорни доказателства в подкрепа
на твърдението на банката, че е било налице неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията на програмата „ДСК Уют“ през периода от
м.01.2017г. до м.05.2017г., следва да се приеме, че приложим за целия период е
лихвен процент без завишаване с 0,5% според клаузата на чл.7 от договора.
Предявеният на това основание иск се явява основателен
за претендираната сума от 6114,53 лв., като в тази част следва
първоинстанционното решение да се отмени и искът да се уважи ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба. Акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава е основателна от датата на получаване на покана
за доброволно изпълнение 03.11.2017г. до завеждане на настоящата искова молба -
20.08.2018г. и следва да бъде уважена за размера, посочен от вещото лице –
494,25 лв.
По
въззивната жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД относно уважените искове по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 3 278, 35 лв. и
обезщетение за забава в размер на 240 лв. за периода от 03.11.2017г. до
20.08.2018г. /вкл./
Като правно основание за начисляване и
заплащане на сумата от 3 278, 35 лв. ответното дружество се позовава на т. 25.1.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити вр. с Тарифа за такси по
жилищни и ипотечни кредити в лева. Твърди се в отговора на ИМ, че към момента
на сключване на договора не е била въведена забрана за договаряне на такси във
връзка с управление на кредита, поради което сумата е удържана от банката
правомерно и няма основание за връщането й.
Задължението за заплащане на такси се основава на т.12
от договора, в която е предвидено кредитополучателят да заплаща такси съгласно
приложимата Тарифа на банката за съответния период. Това задължение е
конкретизирано в т.25.1.2 от ОУ, според която кредитополучателят дължи на
кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година на
падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по разплащателната
сметка на кредитополучателя при БАНКА ДСК ЕАД след погасяване на месечната
вноска за лихва и главница в размер на 0,25 % годишно върху остатъка от
кредита, съобразно Тарифа за такси по жилищни и ипотечни кредити в лева /л.
21/.
Относно факта на сключване на договора и
полагане на подпис от кредитополучателя на приложимите общи условия няма спор
между страните, а доколкото в общите условия е конкретизирано задължението за
заплащане именно на такса за управление на кредита, следва да се приеме, че
такова задължение е поето от кредитополучателя. Спорен е въпроса относно
действителността на договорната клауза. Въпреки приетата в решението по
гр.д.№53903/2014г. на СРС нищожност на цитираната договорна клауза, в случая не
е налице сила на присъдено нещо, която се формира
по предмета на решението, съвпадащ с предмета на иска и установяващ
съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно
материално право с белезите, които го индивидуализират /правопораждащи
юридически факти, съдържание, субекти и правно естество/. Произнасянето по
преюдициално правоотношение, когато няма предявен нарочен инцидентен
установителен иск, е част от спора, но не е част от предмета на иска.
Следователно, по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение
в отношенията между насрещните страни по иска.
Процесният договор е
сключен преди влизане в сила на ЗПК, с разпоредбата на чл.10а от който е
въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По силата на действащия към
момента на сключване на договора ЗПК не е била предвидена такава забрана,
поради което и не може да се приеме, че въпросната клауза противоречи на
закона. Не са въведени конкретни възражения за нейната неравноправност, като
съдът и в рамките на служебно осъществяваната преценка не констатира наличие на
някоя от предвидените в чл.143 от ЗЗП хипотези, доколкото конкретната такса е
предвидена общо в договора, конкретизирана в достатъчна степен в общите
условия, няма данни за едностранна промяна от кредитора и не е релевирано
оспорване относно размера й. Не е проведено доказване от страна на кредитора
относно индивидуалното й договаряне, но доколкото този факт е от значение само
кумулативно при констатирана неравноправност /чл.146, ал.1 от ЗЗП/, независимо
от липсата на доказване не се налага извод за нищожност на процесната клауза по
т.12 от договора. С оглед на изложеното следва да се приеме, че сумата в размер
на 3 278,
35 лв. е начислена и събрана на основание
действителна договорна клауза и се дължи от кредитополучателя. Предявеният иск
за връщане на сумата като недължимо платена се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7 000 лв.
С влязло в законна сила решение по гр.д. №
53903/2014г. на Районен съд – София, потвърдено с решение № 3866/01.06.2017г.
от Софийски градски съд по в.гр.д. № 3320/2017г., БАНКА „ДСК” ЕАД е осъдена да
заплати на Ц.В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
за претърпени притеснения, стрес и неудобства за периода от първото увеличение
на вноската през месец април 2008г. до датата на предявяване на исковата молба
– 07.10.2014г. Настоящата претенция касае периода от завеждане на исковата
молба по гр.дело №53903/2014г. на СРС до завеждане на настоящата искова молба –
21.08.2018г.
С влязлото в законна сила решение по гр.дело
№53903/2014г. на СРС е установено, че в периода от 07.10.2014г. до деня на
преизчисляване на дълга – 13.09.2017г., кредиторът е събирал възнаградителна
лихва в по-висок размер от първоначално уговореното в чл. 7 от сключения
договор, както и че в резултат на това неизпълнение на договора ищцата е
претърпяла вреди. По отношение на правопораждащите факти, вкл. фактическия
състав за възникване на правото за обезщетение и причинно-следствената връзка,
е налице сила на присъдено нещо, която следва да бъде съобразена в настоящото
производство. На доказване подлежат претърпените вреди през процесния период. От ангажираните пред първоинстанционния съд
гласни доказателства се установява, че през исковия период Ц.В. е търпяла
неимуществени вреди в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент,
провокирало неудобства, страх и чувство на несигурност дали кредитополучателят
би бил в състояние да погасява ежемесечно по-високия размер на вноски. Установява
се от свидетелските показания, че ищцата е била принудена през този период да
живее при родителите си, за да дава под наем закупеното с кредита жилище с
оглед изплащане на увеличените вноски. Установява се също, че се е чувствала
депресирана, изпитвала постоянно чувство на несигурност, психически и
емоционален стрес, за което следва да й бъде присъдено обезщетение за периода
до датата, на която се установи, че банката е извършила преизчисляване на
кредита - 13.09.2017г. След тази дата до деня на окончателното погасяване на
кредита - 08.02.2018г., не се установява банката да е начислявала
възнаградителна лихва в размер по-голям от договорения, поради което не би
могло да се приеме, че ищецът е търпял вреди от едностранно увеличение на
лихвата. За посочения период настоящият състав приема за съответстващ на
вредите определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение от
3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, поради
което решението следва да бъде
потвърдено в тази част.
Съобразно изложените мотиви, съдът намира, че
решението следва да се отмени в частта по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като се потвърди в останалата обжалвана част.
По частна жалба №66850/16.09.2018г. срещу
определение от 29.08.2019г., с което съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Пред първоинстанционния съд ищецът Ц.В. е претендирала
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. Своевременно
е релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,
че делото се отличава с фактическа, но не и с правна сложност, както и
обстоятелството, че доказателствата са събрани в две съдебни заседание, поради
което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и съответно няма
основание за изменение на присъдения размер на адв. възнаграждение, който е
намален до размера от 1 500 лв., превишаващ минималния размер, изчислен
съобразно чл.7 от Наредба №1/2004г. с оглед интереса от общо 17 127, 13
лв.
С оглед на този изход от спора следва да бъдат
преразгледани и разноските, присъдени от първата инстанция. В полза на ищеца Ц.В. следва да се присъдят
разноски за уважената част от претенциите, изчислени въз основа на намаления
размер на адв.възнаграждение, в общ размер 1461,87 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на банката следва да се присъдят разноски в размер на 286 лв. за
отхвърлената част от претенциите, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
За настоящата инстанция дължимите разноски в полза на
жалбоподателя Ц.В. са в общ размер 511,80 лв., изчислени въз основа на намален
размер на адв.възнаграждение с оглед своевременно релевирано възражение за
прекомерност и предвид ограничените проц.действия, извършени пред настоящата
инстанция. В полза на жалбоподателя „Банка ДСК“ ЕАД дължимите разноски
съобразно отхвърлената част от претенциите са в размер на 76 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц.Г.В., ЕГН **********,***
срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София искове за заплащане на сумата
от 6 114, 53 лв. /шест хиляди сто и
четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при
начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за жилищен и
ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 494, 25 лв. /четиристотин
деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за
периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и в частта за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата 6 114,
53 лв. /шест хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./,
представляваща платени за периода от 07.10.2014г.
до 08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна лихва по
договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 494, 25 лв.
/четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 114,
53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата
- 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г.
/вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение
№2914/28.06.2019г. по гр.д. №18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която
е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,***
сумата от 3 278, 35 лв. /три хиляди двеста
седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща платена на
13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за
периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Ц.Г.В., ЕГН **********,*** срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София
искове за заплащане на сумата от 3 278, 35 лв.
/три
хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща
платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за
периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 1461,87 лв., представляваща сторени пред ВРС съдебно –
деловодни разноски, както и 511,80 лв. разноски пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Ц.Г.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 286 лв., представляваща сторени
пред ВРС съдебно – деловодни разноски, както и 76 лв. разноски пред настоящата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на страните, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: