Р Е
Ш Е Н
И Е
№
251
гр.
Русе, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 35 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът
П.И.П., чрез процесуалния си представител адв. В.Н. ***, твърди, че на
03.10.2017 г. в гр. Русе настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на
л. а. „М.“ с ДК
№ СО ** ** ВК, управляван от М. Г. М., и л. а. „М.“ с ДК
№ А ****МР, управляван от ищеца, вследствие на което
последният е пострадал. Заради телесните увреждания, които получил при
катастрофата, бил настанен за лечение и такова било проведено в УМБАЛ „КАНЕВ“
АД Русе. При лечението му била поставена диагноза: Политравма.
Контузио капитис. Контузио церебри. Фрактура крании импресива регио париеталис. Контузио торацис ет пулмонум. На 26.10.2017г. П. бил
прегледан от съдебен лекар в същото здравно заведение, при което били
установени травматични увреждания, посочени в съдебномедицинско удостоверение.
Твърди се, че вследствие на пътнотранспортното произшествие ищецът е и с
влошено психично състояние, което наложило посещения при психолог след
катастрофата, считано от 06.11.2017 г. В края на 2019 г., повече от две години
след последната проведена терапия при психолог, твърди, че са констатирани
ограничения и нарушения от органичен тип в качеството на вниманието,
краткосрочната вербална, логическа и визуална памет. Сочи, че са налице минимум
три симптома, които отговорят на множество от критериите за посткомоционен
синдром, посттравматичен органичен мозъчен синдром, възникнал след тежката
черепно-мозъчна травма, вследствие на катастрофата. Понастоящем психичното му
състояние не се подобрявало, а напротив – влошавало се. Сочи, че
медико-биологичният характер на получените травматични увреждания обусловил
наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота, отслабване на
слуха на дясното ухо и представляват по смисъла на закона средни телесни
повреди. Твърди още, че лечебният възстановителен период продължава и
понастоящем, като не е налице обективна възможност да се възстанови в
състоянието си преди пътнотранспортното произшествие. Излага обстоятелства, че
след катастрофата животът му се е преобърнал във физически и емоционален
аспект. Заради получените телесни увреждания търпял болки и страдания и
занапред ще изпитва негативни последици от тях. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие било образувано досъдебно производство № 2122/2017 г. на ОД на МВР
– Русе. След приключване на разследването, делото било внесено в РРС и по образуваното НОХД № 1480/2019 г. по
описа на РРС било одобрено споразумение, с което водачът на процесното МПС с ДК № СО ****ВК М.Г. М. се
признава за виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие и
причинените при него средни телесни повреди на ищеца П.И.П., съответно е
санкциониран с предвиденото от закона наказание.
В
исковата молба се сочи, че тъй като водачът на лекия автомобил М.Г. М. попада в
кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с валидна полица към датата на ПТП, издадена
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД и тъй като в тримесечния срок по Кодекса на застраховането
последното не е отговорило положително, като не е изплатило претендираното
обезщетение, за него възниква правен интерес да предяви настоящия иск пред
Окръжен съд – Русе, като формулира претенция за сумата от 300 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 03.10.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на събитието, до окончателното заплащане. Претендират се и
деловодните разноски за настоящото производство, включително адвокатско
възнаграждение, което да се определи при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
В
отговора на исковата молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД се взема становище за допустимост
на исковата претенция, с оглед изпълнените абсолютни процесуални предпоставки
по чл. 380 от КЗ, като се твърди, че искът е неоснователен, алтернативно –
частично основателен. Оспорва се същият по основание и размер. Излагат се
обстоятелства относно процедурата за сезиране на застрахователното дружество, с
оглед наличие на предпоставки по чл. 380 от КЗ и се сочи, че по вина на ищеца и
ненабавяне на необходимите изискани доказателствата – посочване на банкова
сметка, ***етение от 7 000 лв., претенцията му не е
уважена от застрахователното дружество. По този начин ищецът е поставил
последното във фактическа невъзможност да изплати обезщетението. Не се оспорва,
че са настъпили твърдените в исковата молба факти, а именно възникнал пътен
инцидент на 03.10.2017 г., влязло в сила споразумение по НОХД на Русенския
районен съд, с което водачът е признат за виновен за настъпило ПТП, проведено
болнично лечение за период от 12 дни, консултации през 2017 г. и през 2019 г. с
психолог. Оспорват се като неподкрепени с доказателства описаните в исковата
молба физически и психически увреждания, претърпени и търпени понастоящем от
ищеца, както и че същите са в причинно-следствена връзка с инцидента от
03.10.2017 г. Оспорва се размерът на претенцията за неимуществените вреди, като
противоречащ на принципа в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се претенцията за присъждане
на лихвите за неимуществените вреди, с оглед твърдяната в исковата молба дата,
като са изложени подробни правни съображения относно това.
В
обобщение, в отговора се възразява срещу наличие на причинна връзка между
процесното ПТП и описаните вреди, за които се претендира обезщетение, срещу
вида, обема и интензитета на описаните страдания, че последните са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.10.2017 г. ПТП. Възразява се още
срещу основанието и размера на иска. Твърди се, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца за вида, обема и степента на лечението на вредите, което се
извежда от нарушението на задължението му по чл. 94 от ЗЗ, а именно прекъсване
по негово желание на провежданото стационарно лечение. Оспорва се моментът, от
който се дължи лихвата за забава, като се счита, че същата следва да се
претендира от момента на предявяване на исковата молба. Претендират се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с влязло в сила Определение № 224 от 18.07.2019 г. по НОХД 1480/2019 г. на
Русенския районен съд, е одобрено постигнатото споразумение между РРП, обв. М.Г. М. и защитникът му, за престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 1, пр. 4 и пр. 7, б. „а“, пр. 2 във вр. с
ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, с което обв. М. е признат за виновен в това, че
на 03.10.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС – л. а. „М.“ модел С 320 ЦДИ
с рег. № СО ****ВК, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице – на две лица: П.И.
*** и Д.К.Н.от гр. Русе.
Установено
е още
и няма спор, че за
управлявания от виновния водач М.Г. М. лек автомобил „М.“ с рег. № СО ****ВК, към момента на произшествието е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, обективирана в застрахователна полица № 02117000917170 със срок
на действие от 23.03.2017 г. до 22.03.2018 г. (л. 38).
В
резултат на произшествието ищецът изгубил съзнание и бил откаран по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД Русе в тежко общо състояние, където при извършените
изследвания е диагностициран с политравма;
контузио капитис; контузио церебри; фрактура крании импресива регио париеталис; контузио торацис ет пулмонум. Видно от епикризата
(л. 28-29), ищецът е изписан след 13 дни болничен режим по желание на близките.
На 26.10.2017 г. е прегледан от лекар-специалист в отделение „Съдебна медицина“,
при което са установени редица травматични увреждания – импресивно
счупване на дясна теменна кост, контузия на мозък, колекция от кръв в меките
тъкани върхово-теменно в дясно, счупване на две ребра в ляво, двустранни контузионни огнища в белите дробове, пневмоторакс
– колапс на белодробния паренхим в ляво, двустранна
пневмония, разкъсно-контузна рана в дясна теменна
област, охлузвания в тилна област, на гърба, на лява мишница, лява китка и лява
предкитка, охлузвания на дясна китка и дясна предкитка, на дясно коляно, дясна подбедрица,
десен глезен и дясно ходило, охлузвания на ляво коляно и ляв глезен.
От
представените с исковата молба доказателства се установява, че на 12.12.2017г. и на 23.12.2019г. на ищеца са извършени
психологични изследвания, резултатът от които показва нарушения от органичен
тип в качествата на вниманието, краткосрочната вербална, логическа и визуална
памет, които се отразяват в ефективността на мисленето, мозъчни дисфункции, дезорганизираност, снижена стресова
устойчивост, лека депресия и умерена тревожност, погрешни логически разсъждения
при вземане на решения. Сънят е кратък, което затруднява работоспособността
през деня. Налице е посткомоционен синдром в резултат
на тежката черепно-мозъчна травма в следствие на катастрофата.
На
основание чл. 380 от КЗ, ищецът е отправил на 02.10.2019 г. претенция за
обезщетение на неимуществени вреди до ответното застрахователно дружество (л.
39), което в срока по чл. 496 от КЗ е определило застрахователно обезщетение в
размер на 7 000 лв., като за изплащането му е следвало ищецът да представи
актуална банкова сметка, ***. По делото няма данни, а и не се твърди от
страните да е последвало плащане на посочената сума.
Лечебният
и възстановителен период на ищеца продължавал и към настоящия момент. Случилото
се на 03.10.2017 г. преобърнало живота му, както във физически, така и в
емоционален аспект. Получил телесни увреждания, търпял болки и страдания за
един продължителен период. В подкрепа на тези твърдения по делото са разпитани
свидетелите А.К. и Р.М., които изнасят данни за състоянието на ищеца след
катастрофата, за интензитета на болките и притесненията му вследствие
причинените телесни увреждания от процесното ПТП. Св. К. отишла в болницата
веднага след като узнала за пътния инцидент – точно, когато докарали ищеца с
линейката. Свидетелката установява по безпротиворечив
начин тежкото състояние на пострадалия, който е бил неадекватен, така че първоначално
на място екипът на линейката го помислили за мъртъв. Около седмица състоянието
му продължило да е много тежко, бил в безсъзнание в интензивно отделение, след
което го прехвърлили в отделение „Неврохирургия“. По време на болничния престой
ищецът не можел да се обслужва сам, а помагали близките и приятелите му,
буйствал е, което налагало за всяка интервенция да му бъде поставяна упойка и
почти през цялото време бил вързан за леглото. Според свидетелката, не
разпознавал близките си, дори детето си, говорел несвързано, не знаел къде се
намира, нито какво се е случило с него. Близките му пожелали да бъде изписан,
за да потърсят друго лечение и консултации с лекари в София и Плевен, като
лечението му продължило в домашни условия. Около една година след катастрофата
състоянието на ищеца било доста тежко, имал постоянно главоболие, за което
приемал много медикаменти, имал виене на свят, бил разсеян и забравял.
Състоянието му било много различно от това преди ПТП, притеснявал се, че не
може да работи, нито да се грижи за семейството си и малкото си дете, докато
преди това бил деен и енергичен. Притеснявал се да шофира, а работата му била
свързана с това. От катастрофата не работел, бил в неплатен отпуск, не можел да
стои с много хора на едно място, изнервял се, имал проблеми и с паметта.
Св.
М. познава ищеца от около 10 години и работи във фирмата, на която той е
представител. Видял го за пръв път след катастрофата, когато бил преместен от
интензивното отделение в „Неврохирургия“. Не бил адекватен, не можело да се
разговаря с него, буйствал и заради това с други колеги давали дежурства при
него, жена му също била там през цялото време и всички се грижели за него, бил
вързан за леглото. Имал счупени ребра, главата му била шита и превързана,
споделял, че всичко го боли. След изписването от болницата свидетелят бил този,
който го карал на прегледи през два-три дена, а към настоящия момент ходел на
прегледи и консултации, когато му се виело свят и не се чувствал добре. Често
ходел при неврохирург за изследвания със скенер, ходел на консултации в София и
Плевен. Домашното му лечение продължило около година, но се тревожел, че няма
да може да се възстанови, тъй като постоянно го боли глава, оплаквал се от
световъртеж, забравял. В момента бил в неплатен отпуск, не му се занимавало с
нищо, бил отчаян, а преди бил деен, амбициозен, работел много.
Съдът
намира, че тези показания следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от
писмените доказателства по делото.
Горните
факти се установяват и от заключенията на приетите комплексна съдебномедицинска
експертиза и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза.
По първата, вещите лица д-р Н. и д-р Г. посочват, че при ПТП на 04.10.2017 г.
ищецът е получил политравма с контузия на главата и
гърдите. По медико-биологичен признак представялва
разстройство на здравето и временно ограничаване на движенията. При приемането
в болничното заведение е имал разкъсна рана слепоочно
в ляво и голям подкожен хематом в ляво теменно. Направеният скенер на цяло тяло
е установил счупване на черепа върхово по средна линия с леко хлътване на
костни фрагменти и диаметър около 4 см. Установени са фрактури на две ребра по
предна аксиларна линия и подлежащ малък пневмоторакс в 3-4-ти белодробен сегмент, както и множество
охлузвания – на гърба, на лява мишница, лява китка и лява предкитка,
на дясна китка и дясна предкитка, на дясно коляно,
дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило, на
ляво коляно и ляв глезен. Вещите лица потвърждават, че болният е лекуван
консервативно в Неврохирургия от 04.10.2017г.
до 16.10.2017г., когато е изписан по настояване на близките му, но това изписването
не е навредило на неговото лечение. В първите няколко дни след ПТП е бил в
тежко общо състояние и не е имал спомен за пролежания период. През този период
са му извършени многократни изследвания с КАТ, консулти с хирург и неврохирург,
като не са установени усложнения, които да налагат оперативно лечение и такова
не е извършвано. Не са открити фрактури на таза, прешлени и крайници, а охлузните рани са зараснали. При изписването ищецът е бил в
стабилизирано състояние и без отпадна неврологична симптоматика, а и в
последствие не са настъпили усложнения в здравословното му състояние. Към
момента на експертизата има оплаквания от световъртеж и бързо забравяне, което
според вещите лица е възможно да е във връзка с черепно-мозъчната травма при
ПТП. Пълното възстановяване е възможно, но е индивидуален процес и при всеки
болен продължава различно време. При прегледа от вещото лице - ортопед не са
установени остатъчни последици по опорно-двигателния апарат на ищеца и няма
такива оплаквания. Получените контузии на мозъка и счупване на черепните кости
при адекватно лечение се възстановяват за около една година, ако не настъпят
допълнителни усложнения. Според разяснението, дадено в съдебно заседание от в.
л. д-р Н., реалните оплаквания на болния са само световъртеж и бързо забравяне,
които вероятно са във връзка с мозъчната травма. Проведеното лечение е било
правилно и пострадалият не е получил нито засягане на говора и интелекта, нито
на крайниците, каквито е могло да получи, а има обратно развитие на мозъчната
контузия, остатъчни явления като паметови
разстройства и световъртеж. В рамките на година-две е възможно тези оплаквания
да изчезнат.
Според
заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза, към момента на експертната оценка са налице достатъчно клинични
основания да се приеме, че преди ПТП не се регистрират маркери за психично
разстройство от параноидния или афективния
кръг, поради липса на анамнестични и клинични данни
за такова. След ПТП също не са установени анамнестични
и клинични данни за психично разстройство. Вещите лица считат, че не е налице
психично разстройство, както в широкия смисъл, така и в тесния смисъл на
понятието. В съдебното заседание уточняват, че психичното разстройство е
неадекватно, абнормално поведение, което се изразява
в разстройство в поведението, мисленето, емоционално-волевата сфера на
личността. Поясняват още, че не са констатирали никакви клинични белези на
посттравматично разстройство към момента на експертната оценка, както и за
някакъв сериозен паметен дефицит в качествения смисъл на понятието. Експертите
не оспорват липсата на спомени у ищеца за момента на катастрофата, нещо повече
– считат, че това го е предпазило да не развие впоследствие някакво
разстройство.
Съдът
намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените и
изготвени комплексна съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза, като компетентни, пълни и
обективни, а вещите лица в с. з. са дали и отговори на поставените им въпроси.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска
отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. По силата на сключения договор, застрахователят се
задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. По
делото е безспорно, че по отношение на процесния лек автомобил „М.“
С 320 ЦДИ с рег. № СО ****ВК,
към датата на ПТП – 03.10.2017 г.,
е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Настъпването на деликт,
виновното и противоправно поведение на водача М.Г. М. и настъпилите в пряка причинна връзка от него телесни
увреждания на ищеца,
са установени и доказани в настоящия процес от събраните
писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица.
При
констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи
причинените на ищеца неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по своето
основание. Размерът, в който обезщетението за тези вреди подлежи на уважаване,
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При
тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания, настъпило ли е възстановяване и дали въобще
такова е възможно.
В
случая, от събраните и обсъдени доказателства се установи, че от процесното ПТП
на ищеца са причинени увреждания, тъй като се касае за политравма
с контузия на главата и гърдите, установени са множество счупвания на органите,
което по медико-биологичен признак представлява разстройство на здравето и
временно ограничаване на движенията. От ангажираните свидетелски показания и от
приетите заключения на комплексните експертизи може да се направи извод за
преживяванията на ищеца непосредствено след инцидента и в месеците на лечение,
за това колко силни и продължителни са били претърпените болки. Безспорно след
катастрофата е бил в безсъзнание и в тежко общо състояние и не е имал спомен за
пролежания период през първите дни в Интензивно отделение. При такива контузии
и счупвания е обичайно през възстановителния период пострадалият да изпитва
болки и като цяло случилото се на процесната дата да преобърне живота му, както
във физически, така и в емоционален аспект. Пълното възстановяване е възможно,
но е индивидуален процес и при всеки болен продължава различно време, а както
се установи от разпита на свидетелите лечебният и възстановителен период на
ищеца продължава и към настоящия момент. Получените при ПТП травми безспорно са
влошили качеството на живот на ищеца, тъй като около година след това
състоянието му било доста тежко, с постоянно главоболие, за което приемал
медикаменти, виене на свят, разсеяност, имал и проблеми с паметта – забравял. Наред
с това се притеснявал, че не може да работи, нито да се грижи за семейството си
и малкото си дете, а преди ПТП, според свидетелите, бил деен и енергичен човек.
Работата му била свързана с шофиране, но от катастрофата до сега не работел, а
бил в неплатен отпуск, поради притеснения да шофира. Всичко това го изнервяло, затова
не можел и да стои с много хора на едно място. Съдът отчита и това, че след
изписването от болничното заведение, не са настъпили усложнения в
здравословното му състояние, освен оплакванията от световъртеж и бързо
забравяне, което вещите лица отдават на черепно-мозъчната травма при ПТП. В
рамките на година-две се очаква тези оплаквания да изчезнат. Проведеното
лечение е било правилно и ищецът не е получил нито засягане на говора и
интелекта, нито на крайниците, каквито е могло да получи. Не са установени анамнестични и клинични данни и за психично разстройство,
поради което вещите лица считат, че такова не е налице.
При
това положение следва да се приеме, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се репарират със сумата от 60 000 лева, който размер, по
преценка на съда, съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение
по чл. 52 от ЗЗД, а над тази сума до пълния претендиран размер от 300 000 лева,
като неоснователен и недоказан, искът следва да се отхвърли.
Ответникът
е оспорил момента, от който се дължи лихвата за забава, като счита, че същата
следва да се претендира от момента на предявяване на исковата молба. На
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1, т. е. след изтичане на
тримесечен
срок от предявяване на претенцията пред застрахователя – заявлението за
заплащане на застрахователно обезщетение е депозирано от ищеца пред ответното
дружество на 02.10.2019 г. и срокът изтича на 02.01.2020 г.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
претърпените вреди от страна на ищеца, относно вида, обема и степента на
причинените вреди и тяхното лечение, което е мотивирано с нарушение на
задълженията му по чл. 94 от ЗЗ, а именно прекъсване по негово желание на
провежданото стационарно лечение. Вещите лица в заключението си по комплексната
съдебномедицинска експертиза и в разясненията, дадени в съдебно заседание
потвърждават, че болният е лекуван консервативно в неврохирургия от 04.10.2017
г. до 16.10.2017 г., когато е изписан по настояване на близките му, но
подчертават, че това не е навредило на лечението. При изписването му ищецът е
бил в стабилизирано състояние и без отпадна неврологична симптоматика, а и в
последствие не са настъпили усложнения в здравословното му състояние. Предвид
разпределението на доказателствената тежест, съдът намира това възражение за
недоказано.
Адв. Н. е осъществявал безплатна правна помощ, поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката възнаграждение в размер на 2
330 лв., определено в
минимален размер на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 7 296 лева, с ДДС - за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса върху уважената част на иска
в размер на 2 400 лева.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
П.И.П.,
ЕГН **********,***, съд. адрес:*** – адв. В.Н. ***, по
банкова сметка: ***
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД, сумата от 60 000 лева –
обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 03.10.2017г. от М.Г. М., чиято „Гражданска отговорност” е
застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за размера над 60 000 лева до претендираната сума от 300
000 лева.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
адв. В.Н. *** сумата от 2 330 лв. адвокатско възнаграждение върху присъдения
размер на обезщетението.
ОСЪЖДА
П.И.П. с ЕГН ********** ***, съд. адрес:*** – адв. В.Н.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 7 296 лева с ДДС.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РОС сумата от 2 400 лева държавна такса върху
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: