Р Е Ш Е Н И Е
№:184 08.02.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Илияна Георгиева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 2022 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационни жалби на И.Н.Р., ЕГН-**********, с адрес: *** и на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието
(МП) София, подадена чрез юрисконсулт Тодор Чанев, против решение № 680/17.06.2020г.,
постановено по адм.дело № 2177/2019г. на Административен съд - гр.Бургас, с
което е осъдена ГДИН да заплати на И.Р. обезщетение в размер на 60 лева за
претърпени неимуществени вреди в следствие противоправно бездействие на
длъжностни лица на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални
санитарно-битови и хигиенни условия в наказателна килия № 221 и неизпълнение на
медицински задължения на медицинския специалист при Затвора Бургас в периода от
24.07.2019г. до 07.08.2018г. и от 09.08.2019г. до 23.08.2019г., или общо за 28
дни, през който ищецът е изтърпявал дисциплинарни наказания „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия“, като искът е отхвърлен над
присъдения размер до претендираните 10`000 лева.
Касаторът И.Р. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен и
твърди, че в оспореното решение не се съдържат мотиви по повод неговите
твърдения. Иска присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер, както
и да му бъдат присъдени лихви и разноски. Пред съда се явява лично и поддържа
жалбата си.
Касаторът – ГДИН, обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за
нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по
чл.209, т.3 от АПК. Излагат се възражения срещу фактическите и правни изводи на
съда. Твърди се, че ищецът не е доказал реално
претърпени вреди от посочените от него условия в затвора, а престоят му в
наказателната килия е твърде кратък. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск изцяло.
Посочено е още, че неправилно съдът не е присъдил в полза на ГДИН
юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност
на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни
страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими,
а разгледани по същество и неоснователни.
Първоначално производството пред Административен съд - Бургас е образувано
по предявен иск от И.Р. против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 3000 лева, за претърпени от него
неимуществени вреди в периода през който е изтърпявал дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ от 24.07.2019г. до 07.08.2018г. и от
09.08.2019г. до 23.08.2019г., или общо за 28 дни, причинени от
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация на Затвора Бургас.
В първото съдебно заседание на 03.12.2019г., т.е. в допустимия срок, Р. е
направил изменение на иска, както по основание, така и по размер. Поискал е
обезщетение в размер на 206`193 лева за период от 18 години, през който
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Бургас, за посочени
различни от първоначалните нарушения за затворническата администрация. Изменил
е и размера на първоначално предявения иск от 3000 на 10`000 лева. В това
съдебно заседание първостепенният съд не се произнесъл по направеното изменение,
с оглед забраната на чл.214 от ГПК за изменение на иска едновременно по
основание и размер. Впоследствие с протоколно определение от 02.06.2020г. е
сторил това, като е приел само изменението размера на иска от 3000 на 10`000
лева, като е отхвърли искането за изменение и на основанието му.
Това определение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което правилно
първата инстанция е приела, че е била сезирана само с иска за обезщетение в общ размер на 10`000 лева за претърпени неимуществени вреди, относно
лошите битови условия в наказателната килия – 5 000 лева и относно неизпълнение
на медицински задължения – 5 000 лева, в периода от 24.07.2019г. до
07.08.2018г. и от 09.08.2019г. до 23.08.2019г. или общо за 28 дни, през които ищецът
е изтърпявал дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия за срок от
14 дни“.
След постановяване на първоинстанционното решение, по искане на ищеца е
постановено допълнително решение № 917/22.07.2020г., с което на основание
чл.176 от АПК единствено е отхвърлено искането му за допълване на първоначалния
съдебен акт. Това допълнително решение не е валидно оспорено от страните,
поради което не е предмет на настоящото съдебно производство, а освен това с него не е променено нито атакуваното сега съдебно решение, нито предмета
на делото.
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Р. изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора Бургас, считано от 03.12.2001г. За периодите от 24.07.2019г. до
07.08.2019г. и от 24.07.2019г. до 07.08.2019г. са му били наложени дисциплинарни
наказания „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ по заповеди
на началника на затвора. Санкциите са били изтърпявани в наказателна килия №
221, разположена в зоната за повишена сигурност. Същата била оборудвана със
санитарен възел и мивка, осигуряваща постоянен достъп до течаща вода и в нея
били осигурени легло на всеки настанен и шкаф за лични вещи. Хигиената се
поддържала от лишените от свобода, настанени в помещението, като ежемесечно се
предоставяли препарати за почистване и сапун.
В приложена писмена справка на началника на Затвора Бургас е посочено, че в
отговор на заявление на ищеца рег.№ 2485/08.08.2019г., устно му било обяснено
за неговото задължение лично да поддържа чистотата и хигиената в помещенията,
както и обстоятелството, че за нуждите на Затвора Бургас бил сключен договор с
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за изработване на маси с неподвижни
столчета и шкафове за лични вещи, чието изработване и монтиране предстои в
наказателната килия.
Посочено е още, че за периода на двете негови релевантни пребивавания в
нея, Р. се е срещал с медицинско лице на 27.07.2019г. при настаняването му,
което е записано под амбулаторен номер 2482 в дневника за прием. Среща с
медицинско лице е осъществена и на 09.08.2019г. по повод поредното му
настаняване в наказателната килия, което също е вписано в дневника под
амбулаторен номер 2674. На 14.08.2019г. по повод оплакване от дископатия е
осъществена поредна среща с медицинско лице, която е вписана в дневника под
амбулаторен номер 2720, като при това са му предоставени и лекарствени
препарати.
С оспореното съдебно решение ГДИН е осъдена да заплати на И.Р. обезщетение
в размер на 60 лева за неимуществени вреди в следствие поставянето му в
неблагоприятни битови условия и липса на съответни медицински грижи при
изтърпяване на дисциплинарните наказания за двата периода в наказателната килия
или общо за 28 дни, като искът е отхвърлен за горницата над 60 лева до
претендираните 10`000 лева.
Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието през
процесния период, защото помещението в което бил настанен през периода –
наказателна килия № 221, не отговаряло на санитарните и битовите условия. То,
както и тоалетната към него, били влажни с мухлясъл таван и капеща вода от
него, като в помещението освен метално легло тип „вишка“ (без дюшек) липсвали
мебели – маса, стол, шкаф за лични вещи и др. Следователно не отговаряло на
изискванията на чл.96, ал.2 от ППЗИНЗС. В писмената справка от началника на
затвора индиректно се признава липсата на мебели, заради заявеното, че предстои
бъдещата им изработка от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. В справката липсват и твърдения, които да оборят заявеното от ищеца лошо
санитарно състояние на килията – наличието на влага, мухъл, капеща от тавана
вода, лоши миризми и др.
По отношение на медицинското обслужване първоинстанционният съд е отчел
приложението на чл.144, ал.1 от ЗИНЗС, според който лишените от свобода,
изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки
работен ден, а медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят
налага друго. Изложил е, че съгласно приложената
медицинска справка липсват както твърдения, така и потвърждаващи ги доказателства
за изпълнение на това нормативно задължение. Заявено е, че за посочения
28-дневен период ищецът само три пъти е посещавал медицинската служба – два
пъти при постъпване в наказателната килия и един път при негово оплакване, като
липсват твърдения, че същият е бил посещаван в тази килия ежедневно, каквото е
нормативното изискване.
Тези условия се дължат според съда, на незаконосъобразните бездействия на
длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията
на чл.3 от ЗИНЗС, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Съдът е
приел, че в конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства,
може да се направи извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в наказателната
килия на Затвора Бургас, надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на
неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се
обезщетят.
На основание чл.52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е преценил характера на деянието, извършено от
служителите на ГДИН, естеството и степента на претърпените вредни последици от
ищеца и продължителността на исковия период. Така в полза на Р. е присъдена
сума в размер на 60 лева, а искът до останалия претендиран размер от 10`000
лева е отхвърлен.
Посочено е, че както в първоначалната искова молба, така и в прието от съда
изменение на иска, а и в хода по същество, ищецът не е поискал да получи лихва
върху претендиратата сума, поради което такава не е присъдена.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Тази разпоредба
е законова гаранция за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража, както и за осигуряването на
съответните медицински грижи. Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. Обезщетението се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват елементите незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. Специфичното в случая е, че съгласно чл.284,
ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, като доказването на противното се
извършва от ответната страна – ГДИН. За квалифицирането на едно бездействие
като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на
фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие.
Поставянето на лишения от свобода в неблагоприятни условия по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание в степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на лишаването от свобода и в частност на наказанието по
чл.101, т.7 от ЗИНЗС. Успешно проведеното по делото доказване на презумптив-ната
предпоставка по чл.284, ал.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за лишения от свобода са
настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да
пребивава в унижаващи достойнството му условия в помещение без съответните
битови условия и без дължимата нормативно-установена медицинска грижа. ГДИН е
следвало да обори законоуостановената презупцията за настъпването на
неимуществени вреди, като ангажира доказателства, че са осигурени съответните
условия за изтърпяване на наложените дисциплинарни наказания, но това не е
сторено. Наред с това представените справки от началника на затвора и медицинската справка на практика се потвърждава заявената от ищеца липса на
нормални условия с твърдението, че се изработват маси, столове и шкафове, с
които ще бъдат оборудвани помещенията и липсата на изискуемите ежедневни
посещения от медицински специалист в наказателната килия.
Причинената на Р. вреда от неимуществен характер е доказана, не само защото
не е оборена презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, но и защото твърденията на ищеца
за причинените му страдания се потвърждават от събраните в хода на съдебното
производство доказателства. По изложените съображения касационният състав
намира за неоснователни възраженията ГДИН, че Р. не е конкретизирал
неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви
доказателства за реално претърпени и установени вреди и за причинно следствена
връзка между тях и твърдяното бездействие. Възражението, че лишеният от свобода
не би могъл да претърпи такива вреди предвид неголемия срок на наказанието също
е неоснователно, доколкото затворническата администрация е длъжна да гарантира
спазването на основните човешки права на лишените от свобода във всеки един
момент от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и да не налага на
наказаните на основание чл.101 от ЗИНЗС допълнителни ограничения, освен
законоустановените по аргумент от чл.96, ал.11 от ППЗИНЗС.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства по
безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица от администрацията на ГДИН относно привеждане на наказателната
килия съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКЗПЧОС.
В съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД и съобразно критерия за
справедливост, първоинстанционният съд е взел предвид конкретно установените по
делото обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал ищеца в
наказателната килия и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета
на причините неимуществени вреди и продължителността от време, през който са
претърпени. Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото
обезщетение е необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от Р.
неимуществени вреди, без да доведе до неговото обогатяване. В тази насока
възражението на последния за увеличаване се явява неоснователно.
Неоснователно е възражението на ГДИН в частта, с която е отхвърлена
предявената претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е водено по специалния по чл.285 от ЗИНЗС ред, като в
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение при частично отхвърляне на иска. Разноските по производството
(юрисконсултско възнаграждение не се включва в тях) се дължат единствено когато
искът се отхвърли изцяло. Разпоредбите на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС е специална и
дерогира правилото на чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Неоснователни са възраженията на Р. досежно неприсъждане на лихви, тъй като
той не е претендирал такива. Присъдените разноски в полза на ищеца са правилно
изчислени с оглед уважения размер на претенцията.
Предвид изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, като противно
на твърдяното от касатора Р., същото е надлежно мотивирано съобразно предмета
на правния спор, като настоящата инстанция препраща към тези мотиви на
основание чл.221, ал.2 от АПК. Допълнителни мотиви по повод останалите
възражения на този касатор, които не са свързани с предмета на правния спор, не
са необходими.
При този резултат на делото никоя от страните няма право на разноски за
настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
680/17.06.2020г., постановено по адм.дело № 2177/2019г. на Административен съд
- гр.Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.