№ 970
гр. Пловдив, 26.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Н.П. и с участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 527 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН
Образувано е по касационна жалба от "Риск - 88"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
"Александър Стамболийски" № 94, бл.115, ап.20, представлявано от
управителя М.Т., чрез адв. К.А., против Решение № 67/14.01.2023 г., постановено
по АНД № 4115 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.
Касационният жалбоподател счита оспореното решение за
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че
съдът не е преценил всички доказателства по делото и неправилно е разпределил
доказателствената тежест, като е приел, в нарушение на закона, че
дружеството-жалбоподател следва да докаже липсата на виновно поведение от
управителните органи. На следващо място се твърди, че изискванията на Директива
126/2006/ЕС са въведени в ЗДвП и ЗБЛД, но не и в подзаконови нормативни актове
или, ако са пренесени, не са пренесени правилно и в противоречие с целите на директивата.
В този смисъл се твърди, че СУМПС на Г.М.А. е било издадено на 19.04.2019 г. и
валидно до 19.04.2025 г. за съответните категории, като към датата на
извършване на справката /,установяване на нарушението/ същият е притежавал и
карта за квалификация на водач на МПС и карта на водата, от което следва
извода, е вмененото му деяние е
несъставомерно и не следва да се санкционира.Твърди се, че решението е
необосновано, опорочено от формирането на вътрешното убеждение на съда, като са
допуснати грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на опитните
правила. Иска се отмяна на оспореното решение и се претендират разноски пред
двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага
становище да се потвърди решението на ПРС, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пловдив, след проверка на оспореното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 67/14.01.2023 г., постановено по АНД № 4115/2022
г., Пловдив районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление № 36-0000366 от 21.06.2022 г., издадено от и. д. директор на РД "Автомобилна
администрация" – Пловдив, с което на "Риск - 88" ЕООД, за
нарушение на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
във връзка с чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на
министъра на транспорта и съобщенията, е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд приел от фактическа страна, че жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД извършва
международен превоз на товари по шосе срещу заплащане, за което притежава
лиценз на Общността за превоз на товари № 15437. На 06.02.2019 г. между
жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД, като работодател, и Г.М.А., ЕГН **********,
като работник, е сключен трудов договор, с който последният е назначен на
длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.
Приел е, че на 24.12.2021 г. в гр. Пловдив,
жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД възлага на Г.А. и последният извършва превоз на
товари в товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ****, вписан в списъка
към лиценз на Общността № 15437 на „Риск – 88“ ЕООД. При извършена комплексна
проверка на транспортната дейност на „Риск – 88“ ЕООД от инспектори на РД „АА“ –
Пловдив и след направена справка на 27.05.2022 г. в единната информационна
система на ИА „Автомобилна администрация“е установено, че към датата на
извършвания превоз на 24.12.2021 г. превоз на товари с МПС с рег. № ****,
водачът Г.А. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, тъй
като никога не е преминавал психологическо изследване.
Горното довело до съставяне на АУАН № 316399 против
жалбоподателя „Риск – 88“ ЕООД, което било сторено в присъствието на свидетел и
на управителя на дружеството, като последният получил препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и материалите по
административната преписка е издадено и оспореното наказателно постановление.
От правна страна въззивният съд приел за установена
горната фактическа обстановка, като посочил, че процесният акт е съставен във
връзка с констатациите при извършвана проверка на дейността на жалбоподателя
„Риск -88“ ЕООД; установена е датата на извършения превоз – 24.12.2021 г. и вида
на транспортното средство. При извършена справка в ИС на ИА „АА“ е установено,
че към датата на осъществения превоз, водачът не е притежава удостоверение за
психологическа годност, тъй като не е преминал психологическо изследване въз
основа на което да му бъде издадено такова удостоверение. Последното, според
съда, означава, че дружеството - превозвач допуска до управление на превозно
средство за международен превоз на товари свой водач, който не е преминал
преглед (психологическо изследване) и нямал издадено валидно Удостоверение за
психологическа годност.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на „Риск –
88“ ЕООД, тъй като АУАН и НП са издадени в предписаната от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване; и в двата акта,
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи; описанието на вмененото
нарушение, дата и място на извършването му, като съдът е изложил подробни
доводи в тази насока . Прието е, че както в акта, така и в НП са изложени
конкретни факти относно статута на наказаното дружество, извършващ международен
обществен превоз на товари, посочени са данни за издадения му лиценз, данни за
водача и датата на конкретния превоз, както и, че наказаното лице е могло да
разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Изложени са подробни мотиви и по отношение
липсата на информация относно водача на МПС в ИС на ИА „АА“ – София, както и за
липсата на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При касационната проверка настоящата инстанция намира,
че oспореното решение е постановено при вярна фактическа обстановка, но при
неправилно приложение на закона.
Според сочената за нарушена разпоредба на чл.96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП, който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, от своя страна,
предвижда задължение за лицата по чл. 2, ал. 1 от същия нормативен акт (всеки
едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността
и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно
лице) да допускат до управление на превозните средства за международни превози
на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. За да е
осъществен състава на това нарушение от обективна страна, следва посочените в
чл. 2, ал. 1 от Наредбата субекти, да са допуснали до управление на превозно
средство за международен транспорт водач, който не е психологически годен.
Съответно, за да се приеме, че е налице адекватно описание на нарушението, в
АУАН и НП следва да се съдържа посочване на всеки един от тези признаци.
От своя страна разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП
установява, че лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Такава наредба в случая
се явява Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания.
Следва също да се съобрази, че съгласно съображение 9
от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива
2006/126/ЕО), транспонирана в ЗДвП, съгласно §35, т.3 от ДР към Закон за
изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП, ДВ, бр.54 от 16.07.2010г.),
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.
Съгласно чл.1, ал.1, т.4 от Наредба №36/15.05.2006г.,
с наредбата се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът
за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари, а според чл.1, ал.1 от Наредба
№36/15.05.2006г., изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат
да се извършват и извън случаите по ал.1 при постъпване на работа или при други
случаи по искане на работодателя на водача.
Освен посоченото, нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/15.05.2006г.
предвижда удостоверението за психологическа годност да е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1,
ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
Въпреки че директивите са нормативни актове, които не
се прилагат пряко в националното законодателство, в Тълкувателно решение по
съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския съюз (СЕС) признава
възможността, лицата да се позоват на права, пряко произтичащи от Директива,
като в параграф 4 от резюмето на решението е постановено, че: “В случаите,
когато Страна - Членка не е изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.189
от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими за постигане на
резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно целта на
предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на начин за
поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден
от директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно
да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка
връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите
понесени от страната. Директива 126/2006/ЕО определя правната рамка, която
трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на
издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС, а като
рамков нормативен акт, от прочита на Директивата ясно се вижда, че тя делегира
извършването на физически и психологически прегледи на водачи на МПС, на страната
членка - издател на свидетелството за управление на МПС.
Нормата на чл.7, §2, буква “б“ от Директива
126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013г. предвижда свидетелства, издадени от
държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E да имат срок на административна
валидност 5 години, а според чл.7, §3, буква “б“, абзаци четвърти, шести и
седми от Директива 126/2006/ЕО, Държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за
управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да
прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната
безопасност. Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо
да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични
мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. Държавите-членки
могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства
за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна
територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота
на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове.
Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на
свидетелство за управление на превозно средство.
Предвид посочената регламентация в Директива
126/2006/ЕО, съдът намира, че от страна на европейския законодател е
установено, че прегледите за физическа и психологическа годност следва да се
правят само в два случая: 1) при издаване на свидетелство за управление на МПС
и 2) при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС, а
предвид цитираната разпоредба на чл.7, §2, буква “б“ от Директива 126/2006/ЕО,
транспонирана в българското законодателство, съгласно §2 от ПЗР на Закона за
българските лични документи (ЗБЛД), като разпоредбата на чл.51, ал.4 от ЗБЛД
установява, че срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години.
Ето защо, съдът приема, че правната регламентация,
съдържаща се в разпоредбите на Директива 126/2006/ЕО, предвижда, че след като
водач на МПС има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да
управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това
свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет
години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и
психологическа годност в този срок.
В подкрепа на този извод е и посоченото в последното
изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, че “Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството“.
В този смисъл предвиденият в чл.8, ал.2 от Наредба
№36/15.05.2006г. тригодишен срок на валидност на удостоверението за
психологическа годност, което удостоверение се издава при положително
заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със
срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство
– в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който
срок е пет години. Поради това настоящият състав намира, че предвидената в
Наредба №36/15.05.2006г. тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа
годност в страната не съвпада със срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС, респективно със срока за подновяване на свидетелството за
управление, поради което не следва да се прилага, тъй като противоречи на
регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО.
Срокът за валидност на свидетелство за управление на
МПС от категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т (каквото притежава Г.М.А.,
съгласно представените пред районния съд доказателства, в това число
свидетелство за управление на МПС за сочените в него категории, придобити през
1992 г., съответно през 2014 г. с дата на валидност от 19.04.2019 г. до
19.04.2024 г.) е пет години. Поради това
следва да се приеме, че водачът притежава валидно свидетелство за управление на
МПС, което съгласно разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО относно
свидетелствата за управление на МПС удостоверява, че лицето притежава
психологическа годност. В същото време обаче с АУАН, НП и представена нарочна
справка се твърди, че такова удостоверение водачът никога не е имал и никога не
е преминавал психологическо изследване, което не кореспондира нито с
изискванията на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), нито с предхождащите я подзаконови актове (в това число и отменената разпоредба
на чл.9 от Наредба № № 31 от 1999
г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства (ДВ, бр. 69 от 1999 г., отменен с § 3
от ПЗР на Наредба № 36 от 15.05.2006 г.), нито с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002 г., изискваща при първоначалното
издаване на свидетелство за управление на МПС, освен останалите документи, лицето
да представи копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на
свидетелство за управление на МПС от категории С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна
мотриса).
В случая от представените по делото доказателства
остава неизяснен релевантният за правилното разрешаване на спора въпрос – към
датата на осъществяване на нарушението (международния превоз - 24.12.2021г.) водачът Атанасов имал ли е
издадено във връзка с издадено му през годините свидетелство за правоуправление
на МПС удостоверение за психологическа годност. Следва да се съобразят при
събирането на това доказателство нормите на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредба № I
– 157/ 01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина на МВР, указващи случаите, в които се
изисква последващо представянето на документа по чл.13,ал.1, т.4 от сочената
наредба.
Забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически
установявания не допуска изясняване на тези обстоятелства едва пред
касационната инстанция. Потвърждавайки обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, поради което същият следва да
бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване
указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.
Следва при новото разглеждане на делото да бъдат
събрани и доказателства за компетентността на органа, издал процесното
наказателно постановление, в качеството си на изпълняващ длъжността орган.
При новото разглеждане на делото на основание чл. 226,
ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на
делото пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 67/14.01.2023 г., постановено по АНД
№ 4115 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Пловдив при спазване указанията на касационната инстанция по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.