Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 63 19.02.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на …4 февруари…………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1660….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от И.М.И. ***
против решение № 1027 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 209/2019 г. на
Старозагорския районен съд, в частта, с
която предявените искове по чл.215 КТ и чл.262 КТ са отхвърлени.
Въззивникът счита, че
обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответникът е осигурил на работниците пълен пансион в натура. Неправилно били
приети и стойностите на часовите ставки за положен извънреден труд за м. август
и септември 2016 г. Счита, че претенцията му безспорно била доказана от всички
събрани по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата
експертиза. Излага съображения по същество в подкрепа на становището си и иска
от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
в пълен размер предявените от него искове общо за сумата от 8 769,68 лв.
Въззиваемият „Монтажи елгруп“
ООД оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си
и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния
съд са били предявени искове по чл. 215 и чл.262 КТ.
Ищецът (сега въззивник) И.М.И. е твърдял в
исковата си молба, че за времето от 08.07.2016 г. до 28.09.2016 г. на основание
трудов договор с „Монтажи елгруп” ООД бил командирован на работа в Холандия.
Твърдял е, че възложител на „Монтажи елгруп” ООД бил „EMB Elektromontagebau” Федерална Република Германия. Трудовият договор бил
прекратен със заповед № 8/28.09.2016 г. Твърдял е, че ответникът му дължи суми
за командировъчни и за извънреден труд. С писмо
от 21.10.2016 г. „Монтажи елгруп” ООД отказвали да изплатят исканите от него
суми. Командировката му в Холандия била общо 83 календарни дни. „Монтажи
елгруп” ООД му заплатили дневни пари общо 1 581,29 лв., а му се
дължало 4 774,67 лв. според Наредбата
за командировките в чужбина, приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. Твърдял е, че
по разпореждане на управителя на „Монтажи елгруп” ООД считано от 01.08.2016 г.
до 26.09.2016 г. ежеседмично изготвял и изпращал по електронна поща таблица за
отчитане присъствието и неприсъствието на работници. Твърдял е, че практически
всеки работен ден работили при удължено с два часа работно време, т.е.
работният им ден бил 10-часов. Освен това всяка събота полагали по шест часа
извънреден труд. Твърдял е, че работодателят до края на периода на
командировката не бил го компенсирал по никакъв начин. Искал е съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатени в пълен размер командировъчни (дневни)
пари за периода от 08.07.2016 г. до 28.09.2016 г. в общ размер на 3 193,38
лв. и неизплатено трудово възнаграждение за работа при удължено работно време и
общ размер на 6 307,73 лв. разпределено, както следва: за периода от 08.07
до 31.07.2016г. – 466,50 лв., за периода от 01.08 до 31.08.2016г. –
2 503,30 лв., за периода от 01.09 до 12.09.2016г. – 2 088,90 лв. и за
периода от 15.09 до 26.09.2016г. – 1 249,03 лв.
Ответникът
(сега въззиваем) е признал, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 10/08.07.2016 г., с уговорено
месечно основно трудово възнаграждение в размер на 520,00 лв., на 8-часов
работен ден, при пет дневна работна седмица, прекратено на основание чл.71, във
връзка с чл.68, ал.1 КТ със заповед № 8 от 29.09.2016 г. Признал е, че ищецът е
бил командирован на работа в Холандия със заповед № 39/08.07.2016 г., считано от
10.07.2016 г. оспорил е искът по чл. 215 КТ за суми за командировка, като е
твърдял, че дължимите суми на ищеца са изплатени. Твърдял е, че при
командироването на ищеца бил осигурен пансион. Твърдял е, че ищецът бил
командирован на работа в Холандия в резултат на сключен договор между „Монтажи
елгруп” ООД гр.Стара Загора и Обединение „Балкан Голд – Монтажи“ ДЗЗД гр.София
и че съгласно този договор на командированите лица се осигурявал пансион от
възложителя Обединение „Балкан Голд-Монтажи“ ДЗЗД гр.София. Оспорил е иска по
чл.262, ал.1, т.4 КТ за положен извънреден труд.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът И.М.И. е работил в ответното дружество по
трудов договор от 08.07.2016 г. до
28.09.2016 г. на длъжността „техник
електрически системи“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520
лв. Със заповед № 39 от 08.07.2016 г. той е бил командирован на обект “EMB GmBH – Dornan
Middenmeer Niedelande - Eeshaven”,
считано от 10.07.2016 г. Приел е за установено, че ищецът е командирован на
работа в Холандия въз основа на договор за изпълнение на СМР № 2810/04.07.2016
г., сключен между „Монтажи елгруп” ООД гр.Стара Загора и Обединение „Балкан
Голд – Монтажи ДЗЗД гр.София. Приел е за установено от показанията на
свидетелите, че е бил осигурен пълен пансион на работниците - нощувки в квартира и храна три пъти дневно.
От
правна страна е приел, че редът за командироването в чужбина е определен в
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ
бр.50/2004г.). Приел е, че пълният размер на дневните пари при командировки се
изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се
намаляват с 25 на сто от размерите, определени в приложение №2 на наредбата. За
командировка в Холандия за процесния период сумата е 26,25 евро на ден или
51,34 лв.. Съгласно чл.20 ал.1 от НСКСЧ, когато приемащата страна осигурява
пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се
дневни пари. За командировка в Холандия за процесния период сумата е 10,50 евро
на ден или 20,54 лв. На ищеца по време на командировката му били заплатени по
банкова сметка ***,29 лв. и при осигурен
пълен пансион в натура дължимите суми за командировъчни – дневни за периода от
10.07.2016 г. до 28.09.2016 г. суми са в размер на 850,50 евро с левова
равностойност 1 663,43 лв. След прихващане на изплатените от ответника на
ищеца средства за командировка в общ размер на 1 581,29 лв., дължимата
сума за командировъчни – дневни била в размер на 82,14 лв.
По иска за присъждане на суми за положен
извънреден труд първоинстанционният съд е приел, че след като работодателят е
командировал свой работник за изпълнение на трудови задължения и в почивните
дни от седмицата и работата е изпълнена, ще е налице полагане на извънреден
труд, подлежащ на заплащане, както е предвидено в КТ. Приел е, че е достатъчно
да се установи периода на командировката, което става с командировъчна заповед
и изпълнението в срока на командироването. При командировките в чужбина и
безспорност на факта, че трудовите задължения са изпълнени, достатъчно е да се
докажат датите на излизане и влизане в страната на работника. Във всички случаи
на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните
празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по - малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор.
Приел е, че работникът е
положил извънреден труд 120 ч. за м.юли
2016 г.; 18 часа за август и м.септември 2016 г. 34 часа, както и в празнични
дни – 20 часа. За м.юли 2016г. се дължало обезщетение в размер на 839,88 лв.
брутна сума, за м.август 2016 г. се дължи обезщетение в размер на 1 861,20 лв.
брутна сума, за м.септември 2016 г. - 1 051,82 лв. или общо 3 752,90 лв.
Въззивният
съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди
защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба
предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за основателна.
По делото не е спорно, че страните са
били в трудовоправно отношение по силата на трудов договор от 08.07.2016 г., в който е уговорено пълно работно
време от 8 часа и трудово възнаграждение в размер на 520 лв. Уговорен е срок за
изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ от 6 месеца, както и че договорът е за извършване на определена работа в
обекти в ЕС.
По делото не е спорно и това, че със заповед № 39 от 08.07.2016 г. ищецът е командирован, считано от 10.07.2016 г. в Нидерландия във връзка с изграждането на обект “EMB GmBH – Dornan Middenmeer Niedelande - Eeshaven”.
Трудовият договор е прекратен
от 28.09.2016 г. Командировката също е продължила до тази дата – този въпрос е
безспорен пред въззивната инстанция.
Съгласно
чл. чл. 215 КТ при командироване, работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС. Тези
условия са посочени в Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина (ДВ бр.50/2004 г.), а размерите – в приложение № 2 към нея. Конкретно
за Нидерландия дневните са в размер на 35 евро, като пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30
последователни календарни дни, а за дните над тях дневните пари се намаляват с
25% - чл.22 от наредбата.
Съгласно чл.20, когато приемащата страна
осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 % от
размера на полагащите се дневни пари. При частично поемане на някои разходи
дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал.
3, т. 1. Посочената наредба не съдържа легално определение за понятието „пълен
пансион“, но изхождайки от общоприетото значение на думата, следва да се
приеме, че това е осигурена квартира с храна, и тъй като става дума за пълен
пансион, трябва да е осигурено триразово хранене на ден. В случая, от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
командированите работници, в т.ч. и ищецът, е била осигурена квартира, заедно с
транспорта. По отношение на храната свидетелите твърдят, че в квартирата е
имало хладилници, които са били заредени и всеки си е приготвял храна. Който е
искал, си е купувал отделно. На обед работниците са се хранили в столова
(кантини) и всеки си плащал храната. Свидетелите не могат да посочат кой е купувал
продуктите, с които хладилниците са били заредени.
С
оглед на тези показания, като се вземе предвид, че свидетелите са работници на
ответното дружество, поради което съдът отчита тяхната заинтересованост в полза
на ответника, съдът намира, че по делото не е доказано пълно и пряко твърдяното
от ответника обстоятелство, че на ищеца, както и на другите командировани
работници, е осигурен пълен пансион по смисъла на посочената по-горе
разпоредба. Съгласно чл.172 ГПК показанията на лица, които са заинтересовани в
полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото. Други данни по делото обаче няма. От друга страна
показанията на разпитаните свидетели в тази връзка са и непоследователни и
непълни. Изводът, че работодателят не е осигурил пълен пансион не може да бъде
разколебан от представения по делото договор № 2810 за изпълнение на СМР от
04.07.2016 г., сключен между Обединение „Балкан Голд-Монтажи“ ДЗЗД като
възложител и „Монтажи елгруп“ ООД като изпълнител. Вярно е, че по силата на
чл.42 от този договор възложителят се е задължил да осигурява ежедневно храна
на работниците на изпълнителя. Но от съдържанието на този договор не се
установява, че той се отнася или е свързан по някакъв начин с обекта, на който
ищецът е бил командирован. Съгласно чл.1 от договора изпълнителят приема да
извършва СМР на обекти на възложителя, намиращи се на територията на ЕС, като
за всеки обект се подписва анекс с адрес и съответната държава. По делото не е
представен такъв анекс, от който да се установява, че обектът, на който ищецът
е бил командирован, е на възложителя по договора.
Не
на последно място следва да се има предвид, че съгласно чл.5, ал.1, т.6 от
наредбата, заповедта за командироването трябва да съдържа финансовите условия
на командировката - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други
такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане, което в случая
не е сторено от работодателя. Нарушаването на нормативно установените
изисквания за командироване от работодателя има за последица само липсата на
задължение за работника да изпълни разпореждането, но при изпълнението му
възниква задължение за работодателя да плати командировъчни пари, чието
предназначение е да компенсират неудобствата, които работникът търпи при
изпълнение на задачата извън мястото на работа и местоживеенето си. Във
всички случаи, в командировъчните пари е включена сума и за храна на
командированото лице, които следва да бъдат присъдени в пълния размер,
определен в чл. 22 от наредбата, тъй като ответникът не доказа пряко и пълно,
че на ищеца е бил осигурен пълен пансион в натура.
Както
бе посочено по-горе дневните пари за командировка в Нидерландия за процесния
период са в размер на 35 евро на ден или 68,45 лв. Пълният размер на дневните
пари се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните
пари се намаляват с 25% - в случая 26,25 евро на ден или 51,34 лв. На ищеца по
време на командировката му за заплатени по банкова сметка ***,29 лв. Според
заключението на вещото лице от назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-икономическа експертиза, дължимите на ищеца суми за дневни за периода
от 10.07.2016 г. до 08.08.2016 г.
(първите 30 дни) са в размер на 1 050 евро или 2 053,62 лв. За
периода от 09.08.2016 г. до 28.09.2016
г. (следващите 51 дни до края на командировката) сумата от 1 338,75 евро
или 2 618,37 лв. Общо 4 671,99 лв., от които следва да се приспаднат
платените 1 581,29 лв. или общо дължимата от ответника сума за дневни пари е в
размер на 3 090,70 лв.
Първоинстанционният
съд е присъдил само 82,14 лв., тъй като е приел, че на ищеца е бил осигурен
пълен пансион. С оглед на изложените съображения постановеното решение по този
иск следва да бъде отменено в частта, с който той е отхвърлен за сумата над
82,14 лв., като на ищеца се присъдят още 3 008,56 лв.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 262 КТ.
Пред въззивната инстанция не е спорен
въпросът за това дали ищецът е полагал извънреден труд и труд в празнични дни.
Видно от съдържанието на отговора на въззивната жалба, въззиваемият счита за
правилно приетото от първоинстанционния съд, че след като работодателят е
командировал свой работник и работата е изпълнена, ще е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на заплащане, както е предвидено в КТ. Приел е за
правилно и това, че при командировките в чужбина и безспорност на факта, че
трудовите задължения са изпълнени, е достатъчно да се докажат дните на излизане
и влизане в страната на работника. Във всички случаи на работа – при нормиран
или при ненормиран работен ден, през официалните празници, положеният труд се
заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение, определено в трудовия договор. При това положение за въззивния
съд остава само спорен въпросът за размера на това обезщетение, тъй като
въззивникът претендира, че районният съд неправилно е определил размера му за
месеците август и септември 2016 г. Счита, че първият вариант на изчисление на
дължимото възнаграждение, използван в допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза, е релевантният за определяне на размера на
обезщетението. Това възражение, изложено във въззивната жалба, е неоснователно,
защото то почива на изчисления, направени въз основа на суми, начислени като
възнаграждение в приложените към делото фишове. Видно е, че тези фишове
съдържат освен трудовото възнаграждение и друго плащане, именувано премия.
Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. Тъй като в случая страните не
са уговорили в какъв размер ще се плаща извънредния труд по чл. 261, ал. 1 от КТ, то приложима е ал. 2 на чл. 262 КТ, съгласно която увеличеният размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор. Тъй като възнаграждението по
трудовия договор в случая е в размер на 520 лв., т.е. в пъти по-малко от
посоченото във фишовете за работната заплата на ищеца, при безспорност на броя
часове извънреден труд, сумата, която се дължи е многократно по-малка от
присъдената от районния съд. Затова и с оглед на разпоредбата на чл.271, ал.1 ГПК решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде
отменено и в частта за разноските за
държавна такса и за платеното от въззивника възнаграждение за един адвокат,
като на основание чл.78, ал.1 ГПК се присъдят още 62,65 лв. за възнаграждение
за един адвокат за първата инстанция. На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да плати още 120,34 лв. за
дължимата държавна такса. На страните следва да се присъдят и направените за
въззивната инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с
уважената част на жалбата, както следва – на въззивника – сумата от 300 лв., а
на въззиваемият – 900 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1027 от 10.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 209/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта, с която
предявеният от И.М.И. *** иск по чл.215 КТ е отхвърлен над сумата от 82,14 лв.
до размера на сумата от 3 090,70 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
Индустриална зона „Голеш“, представлявано от Р.Й.С., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на И.М.И., ЕГН **********,***, още 3 008,56 лв. (три хиляди и осем лева и
56 ст.), представляваща обезщетение при командировка за периода от 10.07.2016
г. до 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от подаване
на иска в съда - 02.07.2018г., до окончателното им изплащане, както и още сумата
от 62,65 лв. за възнаграждение за един адвокат за първата инстанция, както и ДА
ЗАПЛАТИ на държавата в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Стара Загора още 120,34 лв. за
дължимата държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1027 от 10.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 209/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора в
останалата част.
ОСЪЖДА МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, Индустриална зона „Голеш“, представлявано
от Р.Й.С., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********,***, сумата от
300 лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
И.М.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на МОНТАЖИ ЕЛГРУП” ООД София, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, Индустриална зона „Голеш“, представлявано
от Р.Й.С., ЕИК *********, сумата от 900 лв., представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване в частта относно предявения иск по чл. 262 КТ, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: