Р Е Ш Е Н И Е
№ 860
гр.Пловдив, 02.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1572 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-000707
от 08.02.2019г. на К.О.Н. на длъжност ***** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, с което на М.И.А. *** ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания както следва: 1. Глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, 2. Глоба в размера на 200 и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3.
Глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва правилността на издаденото
НП и се прави искане за неговата отмяна.
Излагат се доводи относно липсата на увреждания /следи/ от ПТП, както и че
двамата водачи на МПС участници в инцидента са напуснали местопроизшествието
поради неразбирателство, без да се вика на място КАТ. Сочи се не наличие на
яснота за основанията и обстоятелствата определили заключението на контролните
органи за виновно поведение от страна на жалбоподателя А..
Жалбоподателят редовно и своевременно
призован, в съдебно се явява и лично участва в настоящето производство.
Поддържа жалбата си. Не ангажира доказателства. В пледоарията си излага доводи
за не извършителство на нарушенията посочени в издаденото НП.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на А..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз
основа на съставен на 24.01.2019г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № серия Г бланков номер 968107 против жалбоподателя от
свидетел С.Я. за това, че на 20.01.2019г. около 20,36 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско
шосе № 32 / бензиностанция „Газпром”/ управлява лек а-л Хонда ***** – чужда
собственост като: 1. При движение назад допуска
ПТП с лек а-л Хонда *****. 2. Не изпълнява задълженията си като участник
в ПТП ( напуска ПТП ) 3. Не носи КТ към СУМПС с което виновно е нарушил чл.40,
ал.2, чл.123, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му саморъчно е вписал че
го подписа, с възражение което ще представи по късно. Актът е подписан от
посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от
него на жалбоподателя, удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от
акта. В законоустановения три дневен
срок пред контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя
на писмени възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно
посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата а именно
на разпоредбата на чл.40, ал.2, чл.123, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушеният, както и
нарушените разпоредби на Закона за движение по пътищата. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на
14.02.2019г. Поради не съгласие с наложените административни наказания
издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят С.Я. потвърди авторството на съставения от него
АУАН. Свидетелят посочи, че му е било възложено да разследва ПТП с напуснали
участници, във връзка с постъпило във Второ РУ Пловдив заявление от лице,
посочено като очевидец в съставения АУАН. Свидетелят посочи че е разговарял с
двамата водачи, направил е оглед на автомобилите, както и е посетил мястото
посочено в акта като местопроизшествие, където е прегледал записите на
охранителните камери. Въз основа на установеното свидетелят посочи че е
съставил Протокол за ПТП, както и акта приложен по делото. Показанията
на този свидетел съдът кредитира като са обективно верни, преценявайки ги за
правдиво звучащи и логични в изложението, както и че не съдържат противоречия,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства по делото. Не се установиха
обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на неговите показания.
Горната фактическа обстановка се установи от
гласните доказателства - показанията на
свидетел Я., както и от събраните
писмени доказателства включително НП,
АУАН, протокол за ПТП, заявление от 21.01.2019г., обяснения от 23.01.2019г.,
докладна записка, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, .
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер
е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта,
за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския
районен съд достигна до следните правни
изводи:
С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е
представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи
удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с
правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП определят
материалната
компетентност на контролния орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП. В
проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на
НП. В проведеното против жалбоподателя АНП не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да ограничават или нарушават до
такава степен правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и по този
начин да е бил лишен адекватно да организира защитата си.
С издаденото
НП предмет на разглеждане по настоящето дело са вменени на жалбоподателя три отделни нарушения, за които са му наложени и
отделни наказания, поради което следва съдът служебно да провери законността на всяко от тях, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В т.1 от
НК е посочено за нарушена материалноправна разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.
В настоящето производство относно посоченото нарушение се установи от показанията
на свидетел Я., че двата автомобила посочени в НП са били в покой в района на
бензиностанция Газпром, находяща се в гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе № 32, след
което автомобила управляван от другия водач потегля напред и спира. Съгласно
показанията на свидетел Я. автомобила управляван от жалбоподателя го е
заобиколил и застанал отпред, след което потегля назад и го удря. Т.е в случая
се установява, че жалбоподателят е започнал маневра движение назад без да се
убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за другите
участници в движението – в случая за автомобила зад него. Автомобила управляван
от другия водач, участник в ПТП е бил в неподвижно положение и настъпилото ПТП
след това се дължи не на ненаблюдаване на пътя зад автомобила управляван от
жалбоподателя А., а на това че той е започнал маневрата без за се убеди че пътя
е свободен. Това влече несъставомерност
на деянието от обективна страна. Ако в този случай може да се търси укоримо
поведение у водача, то същото би могло да намери отражение в разпоредбата на
ал.1 на чл. 40 от ЗДвП. Това е така, тъй
като се установи, че по време на извършване на самата маневра на заден ход от
страна на жалбоподателя А., автомобила който ударил е бил в неподвижно
състояние и той е могъл да го възприеме ако е изпълнил задължението си като
водач да провери пътя зад него дали е свободен, преди да започне маневра
движение назад. Тогава независимо, че приложимата санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП е една и съща и в хипотезата на ал.1 на чл.40 и в другата на
ал.2 от същия член, АНО е следвало да приложи съответната материална норма а
именно ал.1 на чл.40 от ЗДвП, а не тази на ал.2 на чл. 40 от ЗДвП.
Предвид
изложеното наказателното постановление в тази част - по т.1 относно извършено
нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП следва бъде отменено, като незаконосъобразно.
По т.2 от наказателното постановление: В настоящето
производство безспорно и не оспорено от страните е установено, че следствие на
ПТП са настъпили само материални щети.
По отношение и на двамата водачи като участници в ПТП при което имаме
причинени имуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП
съществува задължение за оказване на съдействие за установяване на вредите от
произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
От приетите по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя А. е слязъл от автомобила, провел е разговор с
другия водач, както и че между двамата водачи е имало несъгласие относно
обстоятелствата свързани с него. Съдът намира като установено и
обстоятелството, че и двамата водачи са напуснали мястото без да уведомят
служителите на МВР, или РЦ 112 за регистриране на произшествието и ползване на
номера за регистрация на ПТП пред застрахователите за уреждане на имуществени
претенции. Факта че на другия ден единия от участниците в ПТП регистрирал
заявление за търсене на съдействие срещу водач участник в ПТП не санира
неговото противоправно поведение по неизпълнение на задълженията му лице
участвало в ПТП съгласно разпоредбите на чл.123 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.2 б.”а” и б.”б” от ЗДвП задължение на водачите на МПС
участници в ПТП да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи
и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи следва само когато има пострадали
хора. В настоящия случай съдът не констатира да има пострадали хора при
посоченото в НП произшествие. Или, за да възникне задължението за водача да
уведоми съответната служба на МВР следва да са налице посочените от
законодателя в тази разпоредба предпоставки и едва в случай на кумулативното им
наличие ако първия не стори това за него възникват последиците предвидени в
санкционната част на ЗДвП /чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП/. Обективните признаци на това
съставно нарушение са следните: сочения за нарушител да бъде водач на ППС;
същият да е участник в ПТП; при ПТП- то да има пострадал/и.
В настоящия казус по време на извършване
на маневрата на заден ход от страна на жалбоподателя на посочената дата и място
в АУАН и в НП несъмнено същият е имал качеството на водач на ППС, съгласно §6, т.25 от ДР на
ЗДвП. В т.30 на §6 от ДР на ЗДвП законодателят е дал легална дефиниция
на понятието „Пътнотранспортно произшествие”, а именно- „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”. В случая по делото е установено че имаме само
имуществени вреди, но не и пострадали хора. Когато при ПТП са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието.
Безспорно е, че жалбоподателя е причинил ПТП, разбрал е за същото тъй като
съгласно заявлението на другия участник в произшествието той е слязъл от
управлявания от него автомобил и е възприел причинените материални щети, но не
е останал на местопроизшествието, каквото задължение е имал като участник в
ПТП. Нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в”, пр.1 от ЗДвП вменява определено
задължение на водача, когато е налице несъгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП-то и то при причинени само имуществени вреди- да уведоми
съответната служба за контрол на МВР. В
случая в обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът не е спрял и е напуснал мястото и не е изпълнил
задължението си да остане на местопроизшествието и да уведоми съответната
служба за контрол на МВР, докато в посочената за нарушената правна норма е
предвидено наличието на разногласие, досежно обстоятелствата на ПТП. Налице е
несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и посочената за
нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение,
обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му част, въпреки обективното
наличие на нарушение, досежно задълженията като участник в ПТП.
Липсата на факти и несъответствията
между посочена като нарушена и приложена санкционна норма лишават и съда от
възможност да прецени има ли извършени нарушения, правилно ли са били
квалифицирани същите и правилно ли е била приложена санкционната норма, като е
недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се
установяват едва в съдебно заседание.
Предвид
изложеното наказателното постановление в тази част - по т.2 относно извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП следва бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Досежно посоченото
нарушение под т.3 от НП, съдът намира че не се установи по безспорен и несъмнен
начин, че на 20.01.2019г. жалбоподателят не е носил КТ към СУМПС. Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Непредставянето им от водача при
поискване от компетентни органи към момента на проверката е основание за
ангажиране на отговорността на първия, независимо, че водача има издадени
такива. Единственото и важно изискване в тези законови разпоредби е лицето
субект на тези задължения и отговорност е да е водач на МПС. От приетите по
делото доказателства се установява, че протокола за ПТП и АУАН са съставени на
24.01.2019г. Със съставянето на АУАН по отношение на жалбоподателя е предявено
обвинение за извършено административно нарушение на 20.01.2019г., като по отношение
на това обвинение липсват каквито и да е категорични доказателства че от страна
на контролните органи са били извършвани проверки и да са поисквани от тях
жалбоподателят да представя СУМПС и КТ към него. Такова поискване е било
направено на 24.01.2019г. което като дата не фигурира като обвинение в
съставения АУАН и в издаденото НП. Без да излага допълнителни мотиви в тази
насока, съдът намира, че НП в тази му част - т.3 относно извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Предвид
изложеното до тук, настоящия съдебен състав при ПРС намира, че атакуваното наказателно
постановление следва изцяло да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-000707 от 08.02.2019г. на К.О.Н.
на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на М.И.А.
*** ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
както следва: 1. Глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП,
2. Глоба в размера на 200 и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3. Глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр. Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.