Р Е Ш Е Н И Е № 185
гр. Сливен, 27.09.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Николинка
Йорданова като разгледа докладваното съдията Бозукова административно дело
№ 252 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 13 ал.6 от Закона за
социалното подпомагане и чл.145 от АПК.
Образувано е по
жалба на Ц.Г.Д. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021
г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, потвърдена
с Решение № 20-РД06-0010/01.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” - Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021
г. на Ц.Д..
В жалбата се
твърди, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона, поради това счита, че същата е
незаконосъобразна. Твърди се, че оспорващата отговаря на изискванията на
чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП за получаване на месечна целева помощ. Заявлението
било подадено на 13.04.2021г., когато в РБългария е
била обявена извънредна епидемична обстановка, като било безспорно установено,
че Д. към този момент е била б. и е о. с. д. си. Счита за неправилен извода, че
получателят на помощта е следвало да е о. без р. след обявяването на
извънредното положение. Моли съда да постанови решение, с което отмени
оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващата не се явява и не изпраща представиштел.
В писмено становище от пълномощника адв. Д. П. - САК,
поддържа жалбата. Моли съда да отмени отказа.
Ответникът по
жалба – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, лично и чрез
представител по пълномощие – юриск. К. Т. счита
жалбата за допустима, но неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че
правилно е приложен материалния закон, тъй като оспорващата е о. без р. преди
обявяването на извънредното положение, а не в резултат на същото или обявената
извънредна епидемична обстановка.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
оспорване е Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021
г., издадена от директор на Дирекция
„Социално подпомагане” Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021
г. на Ц.Г.Д. за месец април 2021 г.
Производството по
издаване на оспорения административен акт е започнало на 13.04.2021г., когато оспорващата
Д. е подала в Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СН/1876 /л.24/ за отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021г..
Административния
орган е извършил проверка, при която е изготвен социален доклад от 29.04.2021 г. /л.26/, в който е посочено, че
заявителката е н., б., о. с. д. си – Д. Д. Т. на …. години, който е у. в п. к.
в СОУ „П. Я.“ гр.С. и е д. с у.. До 31.12.2019 г. същата му е била л. а.. Р. е в
Дирекция „Бюро по труда"- Сливен на 06.01.2020г. В доклада е посочено още,
че за периода 01.04.2021г. до 02.04.2021г. и от 12.04.2021г. до 23.04.2021г. са
преустановени учебните занятия и д. е преминало към дистанционна форма на
обучение от дома, поради въведените ограничения във връзка с обявеното
извънредно положение. Установен е д. на с. за месец април 2021г. от п. и д. по
ЗСПД в размер 450 лв.
Социалният
работник извършил анкетата предложил отказ от целево подпомагане, поради това,
че семейството не отговаря на изискванията на чл.16б от ППЗСП, тъй като Д. не е
о. без р. след обявяването на извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка.
Въз основа на
горното Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен приел на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, че семейството на
оспорващата не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по
чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата посочени в чл.
16б, ал. 1, т. 1 - 4 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ при
обявеното извънредно положение или обявената епидемична обстановка за семейства
с деца до 14 годишна възраст, тъй като Ц.Д. не е о. без р. след обявеното
извънредно положение или извънредната епидемична обстановка, поради което издал
оспорената заповед /л.17/. Същата е връчена на Д. на 11.05.2021г.
Оспорващата подала
жалба вх.№ 2003-94ц-00-1880/17.05.2021г. против Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Сливен до Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане Сливен, който с Решение № 20-РД06-0010/01.06.2021 г. я отхвърлил/л.22/.
Същото е получено от Д. на 07.06.2021г.
Жалбата срещу
заповедта, с която е отказано отпускане на целева помощ е подадена от Д. с вх.№
2003-94ц-00-2113/14.06.2021г.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно
обжалване. Подадена е в срока по чл.149 ал.3 от АПК. Оспорващата е страна в
административното производство за издаване на оспорения административен акт и
има непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като се засягат нейни
права и законни интереси.
По
основателността на жалбата:
Съдът извърши
служебна проверка съгласно чл.168 ал.1 от АПК, при която установи, че
подадената жалба е основателна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия с
разпоредбата на чл. 13,
ал. 2 от ЗСП и чл. 28,
ал. 1 от ППЗСП. Противно на твърденията в жалбата обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание.
Посочено е както правното основание, така и релевантното обстоятелство за
постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от
ППЗСП. Посочен е и адресата на заповедта.
В случая
фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е
приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка
за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от
ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената
заповед, но и в изготвения социален доклад от 29.04.2021 г., изготвен
съгласно Приложение
№ 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. С оглед на което
съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13,
ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен
акт. В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от
данните по преписката, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Въпреки изложеното
заповедта е незаконосъобразна, поради постановяването и в противоречие с
материалния закон.
По делото не е
налице спор по фактите от страните, а именно, че към момента на подаване на
заявлението за отпускане на помощ в страната е била обявена извънредна
епидемична обстановка, че жалбоподателката о.
с. д. си, което не е н. … години, у. е в п. к., който не е посещавал училище за
периода от 01.04.2021 г. до 02.04.2021 г. и от 12.04.2021г. до
23.04.2021г., поради преустановени учебни занятия и въведена дистанционна форма
на обучение от дома, във връзка с извънредната епидемична обстановка. По
делото няма и спор, че Д. е б. – т. й п. е п., считано от 01.01.2020 г., че същата е р. в б. по т. и не п. о..
Спорът по делото
се свежда до приложението на материалния закон и до това налице ли са условията
на чл. 16б,
ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на помощта
на лицето.
Съгласно нормата
на чл. 16б,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП, право на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа,
но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното
обезщетение е по-нисък от средномесечния доход
по ал. 4. Във визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания,
на които следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно:
да е обявена извънредна епидемична обстановка, лицето само да отглежда дете до
14-годишна възраст и да е останало без работа, но да няма право на обезщетение
за безработица. В случая, видно от данните по делото тези изисквания по
отношение на жалбоподателката са спазени. Нормата
на ППЗСП не предвижда, че оставането без работа трябва да е в някаква пряка или
непосредствена връзка с епидемичната обстановка. Достатъчно е лицето да е
останало без работа в периода на извънредната епидемична обстановка, като е без
значение причината за това, тоест двете следва да съществуват едновременно в
конкретния времеви порядък.
Изводи подобни на
направените от административния орган, не могат да се извлекат и от мотивите за
приемането на посочената правна норма с Постановление № 218 на
Министерския съвет от 17 август 2020 г. за допълнение на
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр.
77 от 2020 г.). Доколкото в публичното пространство не могат да се намери
конкретната обосновка за приемане на правната норма, изисквана съгласно чл.26
ал.3 от Закона за нормативните актове, както и липсва информация за
подготвяното изменение в Портала за обществени консултации на МС, то мотивите
следва да се извлекат от стенографския протокол от заседанието на МС 12 август
2020 година, където под т. 33 е разгледан проект на Постановление за изменение
на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. При
представянето на проекта министъра на труда и социалната политика е посочил, че
тази нова месечна целева помощ ще може да се използва от семействата при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, в
случай, че има необходимост да се затварят училища или отделни паралелки. Видно
от тези мотиви, никъде не е предвидено, че условието за попадане в хипотеза за
подпомагане, следва да е настъпило след обявяване на извънредното положение или
епидемичната обстановка.
Несъмнено целта на
приложимата разпоредба е да бъдат подпомогнати хора, които за издръжка на
семейството си разчитат на трудови доходи и които, бидейки безработни, поради
обявената епидемиологична обстановка и свързаните с това ограничения, са
поставени в ситуация, при която намирането на работа е значително затруднено в
сравнение с периода, когато не е обявена извънредна епидемиологична обстановка.
Настоящият съдебен
състав намира, че е без значение дали оставането без работа е от преди
обявяването на извънредната ситуация или не – затруднението да се намери работа
и да се набавят доходи е еднакво и в двата случая. Затова съдът приема, че
качеството "безработен" по време на обявено извънредно положение или
извънредна епидемиологична обстановка е достатъчно (при наличието и на
останалите предпоставки по чл. 16б от
ППЗСП) за възникване правото за получаване на социалната
помощ.
С оглед на
изложеното съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за
отпускането на месечна целева помощ на Ц.Д. по чл. 16б,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП, а постановения в заповедта
отказ е незаконосъобразен. В тази насока и предвид изложеното не се споделят
доводите на административния орган за правилно приложение на материалния закон.
Съдът намира, че оспорената заповед противоречи и
на целта на закона – отменително основание по чл.
146, т. 5 от АПК. Както ЗСП, така и ППЗСП, конкретно разпоредбата на чл. 16б от
ППЗСП имат за цел подпомагане, като в конкретния случай това подпомагане е във
връзка с обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, като същото е насочено към семейства с деца до 14-годишна възраст.
В случая жалбоподателката има д. на … години, с. м. е,
б. е, д. й е с у. и е било к. през относимия период.
Безспорно при тези данни жалбоподателката Д. е
следвало да получи поисканата от нея целева помощ, тъй като дори е в
по-затруднено положение от останалите семейства, посочени подробно в
изискванията на чл. 16б от ППЗСП. Същата е с. р. в нарушен нормален ритъм на
живота - грижи се за д. с у., което е
преминало към дистанционна форма на обучение, поради което в този период
е невъзможно за нея да започне р.. Това е целта на закона и тя не е да се
ограничи обхватът на лицата и семействата, които да получат помощта, а напротив
- да се разшири този обхват, за да се подпомогнат българските семейства.
При наличието на
установената материална незаконосъобразност на отказа и несъответствието му с
целта на ЗСП, не следва да бъдат обсъждани твърденията на жалбоподателката за упражнена дискриминация по признак
"лично положение".
Оспорената
заповед следва да бъде отменена поради противоречие с материалния закон. С
оглед обстоятелството, че естеството на случая не позволява решаването му по
същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган
за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021 г.,
съобразено мотивите в настоящото решение по прилагането на закона.
При този изход на
спора основателно се явява искането на пълномощника на жалбоподателката
за присъждане на разноски по делото, като същото е направено своевременно.
Ответникът следва да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лева -
адвокатско възнаграждение, като от представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че същото е договорено и изплатено, както и
държавна такса в размер на 10.00 лева или общ размер на разноските 310 лева.
Воден от горното и
на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021
г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, потвърдена
с Решение № 20-РД06-0010/01.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” - Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021
г. на Ц.Г.Д..
ВРЪЩА преписката
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен за ново произнасяне по
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021 г. на Ц.Д., при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК срок от 14 дни за издаване на нова
заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен.
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане” – Сливен да заплати на Ц.Г.Д., ЕГН ********** сумата от
310 (триста и десет) лева, направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13,
ал. 6, изр. 2 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: