Решение по дело №2445/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1512
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 31 август 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110202445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№1512/24.7.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  първи юли                                                   Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2445  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на     А.Н.Н. – ЕГН **********  против Наказателно Постановление    18-0442-001239/ 19.11.2018г. на Началника на сектор към ІV РУ   при ОД-МВР-Варна,   с което  му е  наложено  административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.

           В жалбата  въз.Н. твърди, че в периода, в който е закупил автомобила, бил влязъл в сила нов закон,  според който в рамките на два месеца трябвало да го прехвърли в КАТ, но той не знаел за това.За това и моли наложеното му наказание да бъде отменено.

            В съдебно заседание , въз.Н.  редовно призован,  явява се лично и   поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество   отново моли за отмяна на постановлението като твърди, че не е знаел за новите разпоредби в закона, че е следвало да има някакъв гратисен период преди да започнат те да се прилагат, както и че наложените му наказания са завишени , а той винаги е спазвал закона.

              Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

             След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 17.04.2018г. въз.Н. закупил л.а. „ Ауди А3“ с рег. № С 46 48  НК.Договорът бил нотариално заверен, като информация за неговото сключване била изпратена по ел. път в СДВР  на 19.04.2018г., а на 20.04.2018г. било направено съответното отбелязване за това.Въз. Н. на основание чл.145 ал.1 от ЗДП имал задължение в  едномесечен срок да регистрира закупеното превозно средство в съответния сектор „Пътна полиция“, което той не изпълнил.Поради това, на 26.06.2018г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.

           Въпреки това, на 27.07.2018г. около 20,00ч. въз.Н. управлявал описания автомобил,  като се движел в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, по ул.“Кирил и Методий“.На този пътен участък той бил участник в ПТП с материални щети.На място пристигнали полицейски служители на ІV РУ-Варна, един от които св.Д.А..След оглед на автомобилите и разговор с водачите , било решено да се попълни двустранен констативен протокол.Св.А. не успял на място да провери автомобилите в системата на МВР.Той направил това когато се върнал пред сградата на ІV РУ и така станало ясно, че автомобилът, управляван от въз.Н. е с регистриран собственик Иво Бозуков и е дерегистриран на 26.06.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.За това св.А. отново отишъл при въз.Н., който към него момент заедно с автомобила се намирал в района на бензиностанцията в квартала.Там съставил против него   акт за установяване на нарушението, което било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

           Съставеният акт бил изпратен във ВРП , като с Постановление от 26.10.2018г. прокурор при ВРП постановил отказ да образува наказателно производство.В постановлението било посочено, че след като към датата на деянието Н. е управлявал автомобила с поставени на него регистрационни табели и липсват данни той да е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, то липсва субективният елемент на престъплението по чл.345 ал.2 от НК.

           Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП.За него на въз. Н. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

          В хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан св. Димитър А. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Действително, свидетелят не можа да си спомни първоначално за конкретния случай, което е обяснимо с оглед на изминалия период от време и интензитета на този вид нарушения.В последствие обаче свидетелят поясни, че произшествието , в което участник е бил въз.Н. е било леко, че поради лоша интернет връзка не е успял да направи проверка от служебния таблет и че в последствие е направил такава, от която е станало ясно, че автомобила е дерегистриран.Св.А. посочи още, че е съставил акта в последствие, когато въз.Н. се е намирал в района на бензиностанцията.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление №  18-0442-001239/ 19.11.2018г е издадено от компетентен орган - от Началника на  сектор при ІV РУП при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № - 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В  него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Н. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.   Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

           Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,  че въз.   Н. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.В случая, от представените със жалбата доказателства се установява, че автомобила е бил закупен от въз. Н. на 17.04.2018г. и той е бил длъжен в  едномесечен срок да го регистрира, което не е сторил.Поради това и на 26.06.2018г. регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена и е била направено съответното отбелязване в информационната система. С оглед на това към 27.07.2018г. превозното средство не е било регистрирано по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДП.Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено.  Съдът не споделя възраженията на  въз.Н., че не е извършил виновно нарушението. Същият, като водач и собственик на МПС е бил длъжен да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като в ЗДП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство.По никакъв начин не може да бъде възприето становището на въз.Н., че законовите разпоредби били нови и той не бил уведомен за тях.Тези норми са влезли в сила на 27.12.2017г. и от тогава до датата на закупуване на автомобила е изминал достатъчно дълъг период от време, в който въз.Н. като купувач на моторно превозно средство е имал възможност да научи какви са задълженията му като такъв.Поради това съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна и възраженията в тази насока са неоснователни.

           Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. 

              Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въз.Н.  е извършил не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна .Самият той не е с ниска обществена опасност, доколкото от приложената по преписката справка за нарушител се установява, че въз.Н. е системен нарушител на ЗДвП, за което са му били налагани и съответните наказания.  Поради това съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

            Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз.   Н. административно  наказание „Глоба” в размер на 200лв.   и „Лишаване от право да управлява МПС”  за срок от 6 месеца  , тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение.И двете наказания са определени в законоустановените минимални размери и срок , като за съда е налице законова забрана да ги намали. Тези наказания са   съответни на извършеното нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.

           Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно Постановление    18-0442-001239/ 19.11.2018г. на Началника на сектор към ІV РУ   при ОД-МВР-Варна,   с което  на А.Н.Н. е  наложено  административно наказание  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП. 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: