Р Е
Ш Е Н
И Е
№…........./02.08.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
т. д. №
464
по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „И. ” ЕООД, с която срещу „И.А.Т.“ ЕООД са предявени
кумулативно съединени искове, както
следва: с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за сумата от
40 000,00 лева – неизплатена цена за доставени стоки съгласно фактури
№ 1297/18.10.2017г и №1342/18.06.2018г, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1813,85 лв. – обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 30.03.2018г до 01.09.2018г, ведно със
законната лихва считано от 11.09.2018г.
до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се разноски за
производството и разноски за обезпечителното производство.
В срока за отговор, ответникът оспорва исковете като
твърди, че главницата е погасена изцяло. Обезщетението за забава следва да се
претендира от датата на сключване на тристранното споразумение. Отделно от това
в споразумителния протокол няма уговорен падеж за изпълнение на задължението.
Отделно от това стоките са предавани на части, през април, май и юни 2018г,
поради което и съгласно чл. 303а, ал. 4 ТЗ цената е следвало да бъде платена в
срок до 12.07.2018г. Разноските за обезпечителното производство се оспорват
като прекомерни.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По
иска за главницата.
В тежест на ищеца е да докаже
пораждането на твърдяното договорно отношение и доставката на стоките, размера
на задълженията.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че е погасил
вземането за главницата и лихвите, че вземането за главницата е уговорено, като
такова без падеж на изпълнение.
По делото не е спорно, а и въз
основа на представените към исковата молба писмени доказателства (фактури №
1261/16.05.2017г, 1289/05.10.20117, 1297/18.10.2017г, 1342/18.06.2018г, пътни
прехвърлителни разписки издадени в периода 27.10.2017г- 14.06.2018г) се установява,
че между страните съществуват трайни търговски отношения, съгласно които ищецът
е поел задължение да доставя на ответника слънчоглед от различни сортове срещу
насрещното задължение за заплащане на неговата цена. Извършването на доставката
на 300т. слънчоглед реколта 2017 собствено на ищеца производство съгласно
фактура №1297/18.10.2017г и слънчоглед сорт Red River в количество 0,560 т. съгласно
фактура №1342/18.06.2018г не
е спорно обстоятелство по делото, като последното се установява и от събраните
доказателства (приемо-предавателен протокол от 15.03.2018г и пътните
прехвърлителни разписки на лист 12-20 от делото пред ОС-гр. Русе).
Следователно по делото се доказва,
че ответникът е заявил доставка на 300т слънчоглед за цена от 900,00 лева за
1,00т или общо 270 000,00 лева, за което е съставена фактура №
1297/18.10.2017г, а на 18.06.2018г е заявил доставката на още 0,560 тона при
цена 900,00 лева за тон или общо за сумата от 504,00 лева, за което е съставена
фактура №1342/18.06.2018г.
По делото не е спорно, че към
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция вземането по
фактура №1297/18.10.2017 и по фактура № 1342/18.06.2018 е погасено изцяло чрез
плащане от ответника. За последното свидетелстват и представените към отговора
платежни нареждания от 21.11.2018г и 02.11.2018г (виж лист 44-45 от делото пред
ОС-гр. Русе).
С оглед изложеното исковете за
главницата се явяват неоснователни, тъй като вземанията са погасени в хода на
процеса, ето защо те следва да бъдат отхвърлени.
По
иска за мораторната лихва.
Спорно между страните е кога настъпва
падежа на задължението да се плати цената на уговорената доставка на слънчоглед:
на дата на фактурата за доставката; след подписване на тристранното споразумение
или следва доставката на цялото количество слънчоглед.
Видно от представените фактури и
платежни нареждания се установява, че ответникът плаща на 06.10.2017г авансово 50 000.00
лева (лист 22 от делото пред ОС-гр. Русе) от задължението по фактура
№1297/18.10.2017г, на 20.10.2017г (видно от приложеното платежното нареждане на
лист 24 от делото пред ОС-гр. Русе) са преведени още 99 900,00 лева, а в
резултат на сключеното тристранно споразумение от 20.12.2017г (на лист 27 от
делото пред ОС-гр. Русе) са погасени още 17 500,00 лева. Срещу това
плащане в общ размер на 167 400,00 лева видно от пътните прехвърлителни
разписки (на лист 12 от делото пред ОС-гр. Русе) ищецът е извършил доставка на
едва 30,08т. слънчоглед от уговорени 300т., въпреки че разполага с цялото
количество слънчоглед, заявено за доставяне съгласно фактура №1297/18.10.2017г.
Изводът за това следва от пътните прехвърлителни разписки (видно от разписките на
лист 12-20 от делото пред ОС-гр. Русе е доставян се слънчоглед реколта 2017г),
както и от липсата на възражения от страна на ответника, да му е доставян
слънчоглед от друга реколта или друго производство. Ответникът не прави и
възражения за забава на доставката, въпреки че съгласно пътните прехвърлителни
разписки, доставката не е извършена на дата на съставяне на фактурата, нито на
дата на съставяне на приемо-предавателния протокол от 15.03.2018г, а в периода
от 27.10.2017г до 14.06.2018г. Всички тези обстоятелства налагат извода, че
уговорката между страните, при пораждане на отношенията, е била доставката
извършвана от ищеца да е предпоставена от предварителна заявка от страна на
ответника на конкретното количество и сорт слънчоглед, както и авансово плащане
на цената за него въз основа на издадената за доставката фактура. Последното
обяснява защо въпреки забавената доставка няма възражения от страна на
ответника. Това поведение се дължи не на липсата на уговорен падеж на
задължението, а защото самия ответник е бил вече в забава и не е могъл да иска
реално изпълнение от ищеца.
След като сумата по фактурата е
дължима авансово съдът приема, че падежа на задължението да се плати цената на
заявеното количество слънчоглед е дата на издаване на самата фактура от ищеца.
Но дори и да се приеме, че забавата настъпва в 14-дневен срок след издаване на
фактурата, съгласно чл. 303а, ал.3 ТЗ, ответника отново е в забава към
релевирания с исковата молба период (фактурата е издадена на 18.10.2017г, а 14
дневния срок изтича на 01.11.2017г). За периода на забавата от 30.03.2018г до
10.09.2018г. върху главницата от 39 496,00 лева съгласно фактура
№1297/18.10.2017г се натрупва законна лихва в размер на 1810,23 лева.
Ответникът не твърди и не доказва
способ за погасяване.
Следователно иска за лихвата е
доказан по основание до размера на сумата от 1810,23 лева, до който следва да
бъдат уважен. За разликата над този размер до пълния предявен такъв от 1813,85
лева – отхвърлен като неоснователен. За останалата част до сумата от 3594,73
лева (първоначален размер на претенцията съгласно исковата молба), исковете са
оттеглени с направено изменение на иска с молба от 04.02.2019г.
По
разноските.
С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва направата на разноски
за исковото производство в размер на 1751,79 лева – държавна такса и 1700,00
лева – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от
исковете следва да му се присъдят 3310,50
((41810,23/43594,73)х3451,79=3310,50).
Ищецът има право и на разноските за
обезпечителното производство (така т.5 на ТР№06/2012г на ОСГТК на ВКС). За
обезпечителното производство ищецът е направил разноски, както следва: 44,00
лева – държавна такса, 1315,00 лева адвокатско възнаграждение, 60,00 лева –
държавна такса за образуване на изп.д. №20189140400675 и сумата от 350,00 лева
– адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Платеното адвокатско възнаграждение
за обезпечителното производство се оспорва от страна на ответника с възражение
за прекомерност. Предвид едностранния характер на обезпечителното
производството възражението е допустимо да бъде направено за първи път в
исковото производство, още повече, че последният е съдът, който присъжда
разноските и за него. Възражението е основателно. С оглед фактическата и правна
сложност на обезпечителното производство (едностранно, в закрито съдебно
заседание, без събиране и обсъждане на доказателства и изготвяне на становища
по възраженията на другата страна) настоящия състав намира за неоправдано
уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в различен от минималния
размер по Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
в производства за обезпечаване на бъдещ иск адвокатското възнаграждение се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. Изчислено по посочения в разпоредбата начин адвокатското
възнаграждение за процесуалната защита и съдействие в обезпечителното
производство възлиза на сумата от 1183,92 лева
((((43594,73/2)-10000)х3%)+830=1183,92). При това положение направената от
ищеца разноска за процесуална защита и съдействие в обезпечителното
производство следва да се приеме за съответна на фактическата и правна сложност
на делото до сумата от 1183,92 лева. Или за обезпечителното производство
съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца сумата от
1570,87 лева ((41810,23/43594,73)х(1183,92+44+60+350)=1570,87).
Ответникът не доказва направата на
разноски, с оглед на което и съдът не му присъжда такива.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „И.” ЕООД, ***,
предявени срещу „И.А.Т.“ ЕООД, ***, с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за сумата от 40 000,00
лева – неизплатена цена за доставени стоки съгласно фактури № 1297/18.10.2017г
и №1342/18.06.2018г, ведно със законната лихва считано от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА „И.А.Т.“ ЕООД, ***, да заплати на „И.” ЕООД, ***, както следва: на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 1810,23 лв. – обезщетение за забава плащането на главницата по
фактура №1297/18.10.2017г за периода от 30.03.2018г до 01.09.2018г, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3310,50 лева - разноски за
исковото производство и сумата от
1570,87 лева – разноски за обезпечителното производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1810,23 лева до пълния предявен размер
от 1813,85 лева.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: