№ 22
гр. Сливен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело
№ 20222200200172 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод на
получено искане за признаване и изпълнение на решение № 23.3013635.1 от
12.04.2021г., влязло в сила на 22.05.2021 г., постановено от Polizeiprasidium
Rheinpfalz - несъдебен орган от Федерална Република Г., с което на
българския гражданин П. В. Р. роден на*********г. е наложена финансова
санкция в размер на 140,00 евро и разходи в размер на 28,50 евро за това, че
на 09.03.2021 г. в 05:55 ч. в район Gundersheim, федерална магистрала 61 при
331.1 км, посока на движение юг, в качеството си на шофьор на товарен
камион с регистрация K-MW 1920, превишил допустимата максимална
скорост извън населени места с 6 км/ч. - административно нарушение
съгласно § 18 ал. 5, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); § 24
StVG (Закон за движението по пътищата); 11.1.1 BKat (Каталог за глобите)
и административно нарушение съгласно§ 23 ал. 1а, § 49 StVO; § 24 StVG;
246.1 ВKat.
Към решението е приложено и удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
1
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по
реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, както и с копие от решението на съдебния орган и с превод на
български език.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на
Федерална република Г. за налагане на финансова санкция, поради което
настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението и
същото да бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява. Представлява се от
служебен защитник, назначен на основание. чл. 32, вр. с чл. 16 ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС. Същият заявява, че не са налице основания за признаване
на решението, поради факта, че констатираното нарушение - превишение на
скоростта на движение с 6 км./ч не представлява нарушение по българския
ЗДвП, според който се наказва превишаване на скоростта с 10 км./ч.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
С решение № 23.3013635.1 от 12.04.2021г., влязло в сила на 22.05.2021
г. посоченият несъдебен орган е наложил санкция на българския гражданин
П. В. Р. роден на*********г., за това, че на 09.03.2021г. по федерална
магистрала 61 при 331.1 км на територията на Федерална република Г. е
управлявал моторно превозно средство с превишена скорост.
На засегнатото лице е наложена е финансова санкция в общ размер на
168,50 евро, от които за посочена правна квалификация на деянието – § 18 ал.
5, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за
движението по пътищата); 11.1.1 BKat (Каталог за глобите) и нарушение
съгласно § 23 ал. 1а, § 49 StVO; § 24 StVG; 246.1 ВKat сумата от 140,00 евро
и разноски по съдебното и административно производство 28,50 евро.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение
за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на
2
задължение за плащане на парични суми за извършено деяние,
представляващо нарушение на установените в изпращащата държава правила
за движение по пътищата. За посоченото деяние не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансова санкции, доколкото се касае за санкционирано
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. В този
смисъл е неоснователно възражението на защитата на засегнатото лице.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа
необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на
приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и
то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание –
парична сума, представлява финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и
т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
3
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно. В удостоверението изрично е
посочено, че производството е било писмено. Лицето е било уведомено за
правото си да обжалва решението.
В удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на
органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение срещу същото лице, както и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган на Федерална Република Г. -
Polizeiprasidium Rheinpfalz – Zentral за налагане на финансова санкция в общ
168, 50 евро, от които задължение за плащане на сумата 140,00 евро и 28,50
евро – разходи по съдебното и административното производство за
административно нарушение по § 18 ал. 5, § 49 StVO (Наредба за движението
по пътищата); § 24 StVG (Закон за движението по пътищата); 11.1.1 BKat
(Каталог за глобите) и по § 23 ал. 1а, § 49 StVO; § 24 StVG; 246.1 ВKat по
отношение на българския гражданин
Равностойността на наложената финансова санкция в размер 168,50
евро възлиза в левова равностойност общо на 329, 56 /триста двадесет и девет
лева 0.56 стотинки,.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган
на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението
4
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Ръководен от изложеното на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 23.3013635.1 от 12.04.2021г., влязло в сила на
22.05.2021 г., постановено от несъдебен орган на Федерална Република Г. -
Polizeiprasidium Rheinpfalz - Zentrale, с което на българския гражданин П. В.
Р. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Антон Иванов“ № 8, ет.1, ап.6 е
наложена ФИНАНСОВА САНКЦИЯ в общ 168, 50 евро, от които
задължение за плащане на сумата 140,00 евро за нарушение съгласно § 18 ал.
5, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за
движението по пътищата); 11.1.1 BKat (Каталог за глобите) и нарушение
съгласно § 23 ал. 1а, § 49 StVO; § 24 StVG; 246.1 ВKat и 28,50 евро – разходи
по съдебното и административното производство, в левова равностойност
общо 329, 56 лв. /триста двадесет и девет лева 0.56 стотинки/.
ИЗПРАЩА Решение № 23.3013635.1 от 12.04.2021г., влязло в сила на
22.05.2021 г., постановено от несъдебен орган на Федерална Република Г. -
Polizeiprasidium Rheinpfalz - Zentrale, ведно с препис от настоящото решение
на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след влизането на
последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен
съд - гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като
копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6