РЕШЕНИЕ
гр.
Враца,26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публично съдебно
заседание на 14 май Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Тодорова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N 2719 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е положителен установителен иск от Д.В.Г. *** против Г.М.Г. и НАП ТД
Велико Търново, офис Враца. В исковата молба се твърди, че ищцата и първия
ответник са били в граждански брак и са придобили в режим на СИО недвижими
имот, находящ се в гр.Криводол, ул.”Г. Димитров”№33, представляващ имот №293,
парцел ХVІ от кв.111 по плана на гр.Криводол, с площ 739 кв.м. по скица и 736
кв.м. по нотариален акт, заедно с ½ ид.ч. от построената в имота
триетажна жилищна сграда. Поддържа се, че имота е съсобствен с друго лице И.Г.,
който притежава 1/2 ид.част от същия. Твърди се, че спрямо ответника Г.Г. има
образувано изп.дело № **********-2013/05.02.2013г. на НАП ТД В.Търново и по
същото е насочено изпълнение върху имота за ½ ид.ч. от същия,
собственост на ответника Г.Г.. Развива доводи, че бракът й с него е прекратен
на 17.12.2001г., а имотът е придобит на 10.12.2001г., поради което тя притежава
дял от съсобствеността в размер на 1/4 ид.ч., колкото и е и делът на бившия й
съпруг ответник. Моли за постановяване на решение, с което бъде признато по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/4 ид.част от процесния
имот и ответникът физическо лице на 1/4 ид.ч.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.269 от ДОПК и е
процесуално допустим.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът Г.Г. представя писмен отговор, с
който не оспорва иска и обстоятелствата, на които се позовава ищцата. Твърди,
че е бил в граждански брак с ищцата, прекратен с развод, с влязло в сила на
17.12.2001г. решение по гр.дело № 851/2000г. на СРС. Не оспорва, че процесният
имот е придобит на 10.12.2001г. в съсобственост с И.Г. и придобитата от него
1/2 ид.част е в режим на СИО с ищцата. Развива доводи, че към настоящия момент
не е собственик на имота, тъй като с одобрена от съда спогодба по гр.дело №
503/2020г. на ВРС е признато, че И.Г. е придобил собствеността на ½
ид.част на основание давностно владение за периода 23.09.2002г. до
23.09.2012г., от който момент е собственик на имота. Счита, че нито той като
ответник, нито ищцата са собственици на идеални части от имота и не притежават
активна материална легитимация. Желае да бъде привлечен в делото като трето
лице негов помагач собственика на целия имот И.Г., което искане е допустимо и
основателно, с оглед наведените доводи и извършената от съда служебна справка
по гр.дело № 503/2020г. на ВРС.
Представен е писмен отговор и от ответника НАП ТД Велико Търново, офис
Враца, с който оспорва иска. Поддържа становище за негова неоснователност, като
твърди, че бракоразводното решение между ищцата и ответника физическо лице е
влязло в законна сила на датата на постановяването му 15.06.2001г., предвид
характера на производството – по взаимно съгласие. С оглед на това счита, че
припадащата се ½ ид.част от имота принадлежи на ответника Г.Г., не
представлява СИО, тъй като сделката по придобиването му се е състояла след
датата на развода – на 10.12.2001г. и ищцата не притежава права върху процесния
имот.
По делото са
събрани писмени доказателства. След преценката им поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко – продажба от 10.12.2001г., обективиран в Нотариален акт
№ 49,
том VI, нот. д. № 548/2001 г. на нотариус Р. Стефанова при РС – гр.
Враца, ответникът Г.М.Г. и третото лице помагач И.М.Г. са придобили в собственост
недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.Криводол, обл.Враца,
ул.“Г.Димитров“ №33, представляващ имот № 293, парцел ХVI, кв. № 111, а по
нот.акт квартал 93 по кадастрален и регулационен план на гр.Криводол, с площ
793 кв.м. по скица, а по нот.акт 736 кв.м., заедно с построената в имота
ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи на имота по скица: улица, имот № 294 на
Стефан нешов, имот № 295 на Цветан Василев, имот № 296 на насл. на
Христо Г. Дамянов, имот № 292 на И.М.Г..
С
решение от 15.06.2001г., постановено по бр.дело № 851/2000г. на СРС е
прекратен с развод брака, сключен на 25.03.1990г. с акт № 8 на ОбНС
гр.Криводол, обл.Враца между ответника Г.М.Г. и ищцата Д.В.Г. и е одобрено
постигнатото между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК. Видно от
мотивите на бракоразводното решение същото е постановено в производство по
чл.99, ал.3 вр. ал.1 от СК. На решението има щемпел на съда за влизането му в
законна сила на 17.12.2001г.
Страните
не спорят, че срещу ответника Г.Г. е образувано изпълнително дело **********-2013/05.02.2013г. на НАП ТД В.Търново и по
същото е насочено изпълнение върху имота за ½ ид.ч. от същия,
собственост на ответника Г.Г.. Ищцата твърди, че като бивша съпруга на длъжника
по изпълнението притежава права от ¼ ид.част от имота, позовавайки се на
обстятелството, че бракоразводното решение, с което е прекратен брака им, е
влязло в законна сила след придобиване на имота в режим на СИО.
Представен е протокол от с.з.,
проведено на 10.09.2020г. по гр.дело № 503/2020г. на РС Враца, по което с
протоколно определение е одобрена спогодба между страните по това дело Г.М.Г. и
И.М.Г., с която ответникът Г.Г. признава, че ищецът И.Г. е придобил на
23.09.2012г. по давност собствеността върху ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в
гр.Криводол, обл.Враца, ул.“Г.Димитров“ №33, представляващ имот № 293,
парцел ХVI, кв. № 111, а по
нот.акт квартал 93 по кадастрален и регулационен план на гр.Криводол, с площ
793 кв.м. по скица, а по нот.акт 736 кв.м., заедно с ½ ид.част от
построената в имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи на имота по скица:
улица, имот № 294 на Стефан нешов, имот № 295 на Цветан Василев, имот
№ 296 на насл. на Христо Г. Дамянов, имот № 292 на И.М.Г..
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.269
от ДОПК предвижда правна възможност на всяко трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, да предяви иск, за да установи правото си, който иск се предявява срещу длъжника и взискателя. Това право е аналогично на правото по чл.440 от ГПК, като и в двата текста
изискването на законадателя е лицето, което търси защита срещу принудителното
изпълнение да има права върху вещта, предмет на изпълнението.
В настоящия случай
ищцата претендира установяване на свои права върху процесния имот, с твърдение
за придобиването им по време на брака й с ответника Г.Г. в режим на СИО.
Искането й е неоснователно, по следните съображения:
Както се посочи
бракоразводното решение между ищцата и ответника Г.Г. е постановено в производство
по чл.99, ал.3 вр. ал.1 от СК – по взаимно съгласие, и е приключило с одобрено
от съда споразумение, сключено от съпрузите. Решението е постановено на
15.06.2001г. и предвид характера на производството, в което се е развило и
приключило, същото не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.259в ГПК /отм./. Недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението е придобит от
длъжника Г.Г. и И.Г. на 10.12.2001г., което означава, че принадлежащата на
ответника Г.Г. и длъжник по изпълнението ½ ид.част от този имот не е СИО
с ищцата, тъй като продажбената сделка се е състояла след датата на влизане в
сила на решението по развода.
Следва да се посочи, че колизията
между отбелязването от съдебен служител върху бракоразводното решение на
различна дата на влизането му в сила от тази, която повелява закона, следва да
се реши в полза на закона, тъй като дерогиране на законова разпоредба се
извършва само чрез нова разпоредба в нормативен акт със същата сила.
На следващо място,
видно от представената спогодба по гр.дело № 503/2020г. на ВРС процесната
идеална част от недвижимия имот е призната за придобита по давност от третото
лица помагач И.Г.. В действителност в това производство не е взела участие като
страна настоящата ищца, поради което постановеното по него решение /одобрената
спогодба има значение на влязло в сила решение/ не разпростира СПН спрямо нея и
не я обвързва, но представлява легитимен титул за собственост, докато
съществува в правния мир.
С оглед изложеното
искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на
спора в полза на ответника НАП ТД Велико Търново, офис Враца следва да се
присъди на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата 300 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.В.Г., ЕГН ********** ***
против Г.М.Г., ЕГН ********** *** и НАП ТД Велико Търново, офис Враца, положителен
установителен иск за признаване, че е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в
гр.Криводол, обл.Враца, ул.“Г.Димитров“ №33, представляващ имот № 293,
парцел ХVI, кв. № 111, а по
нот.акт квартал 93 по кадастрален и регулационен план на гр.Криводол, с площ
793 кв.м. по скица, а по нот.акт 736 кв.м., заедно с 1/4 ид.част от построената
в имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи на имота по скица: улица, имот №
294 на Стефан Нешов, имот № 295 на Цветан Василев, имот № 296 на
насл. на Христо Г. Дамянов, имот № 292 на И.М.Г., а ответника Г.М.Г. на 1/4 ид.част от процесния имот.
Решението е постановено при
участието на И.М.Г., като трето лице помагач
на ответника Г.М.Г..
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН ********** *** да заплати на НАП ТД Велико Търново, офис
Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….