Решение по дело №650/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260190
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20191850100650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № … 

 гр. К., 12.10.2020 г.                                   

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

  

Районен съд - К., четвърти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                         

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 650, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д.А.С., ЕГН **********, чрез адв. С.Н., преупълномощена от А.Д.В.И.П.”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Т.У.” №6Б, ет.4, представлявано от Г.А.В., адвокат от САК, ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *********, гр.С., със седалище и адрес на управление - гр. С., ул.„Л. ” № 19,  представлявано от С.С.П. и П.Н.П., чрез адв.В.Т. от САК - иск за присъждане на претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 11.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата, по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователя – ответник.

В едномесечния срок за това е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, поради изложени съображения. Оспорва механизма и начина на осъществяване на ПТП, вината, причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди, техния интензитет и проявни форми. Счита, че в случая не се дължат лихви от момента на деликта, а от датата на депозиране на претенцията за обезщетение пред застрахователя – 23.10.2018 година. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на ищеца.

Страните претендират съдебни разноски, съгласно своевременно представени списъци по чл.80 от ГПК.

 

      К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ 286р-7593/10.10.2018 г.; Наказателно постановление№ 18-0286-000506/11.09.2018 г.; Писмо от МВР-К. с изх.№798/07.03.19 г.; Фиш за спешна медицинска помощ от 11.08.2018 г.; Епикриза от 11.08.2018 г. – 14.08.2018 г. от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ гр. С.; История на заболяването №29700; Лист за преглед на пациента; Образна диагностика №52261; Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност”; Молба вх.  № 763596/23.10.2018 г.; Молба с вх.№167190/15.03.2019 г.; застрахователна полица по „Гражданска отговорност” № BG/02/118001933742, със срок на валидност от 04.07.2018 г. до 03.07.2019 г., издадена за лек автомобил марка „Ф.“ модел „С.“ с рег. № СО 3072 АТ от ЗД „Б.И. ” АД; свидетелски показания на св.Еленка С. – баба на ищцата (л.53); заключения на СМЕ и АТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 11.08.2018 г., около 15.00 ч. в гр. К. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Ф.“ модел „С.“ с рег. № СО 3072 АТ – самокатастрофирал, при което е пострадала ищцата Д.А.С., като пътничка в автомобила. Процесното  ПТП е настъпило при следните обстоятелства - около 15.00 ч. в гр.К., на ул. „Ю.Г.“ срещу дом № 29, лек автомобил марка „Ф.“ модел „С.“ с рег. № СО 3072 АТ, собственост на В.Г.Т., ЕГН **********, и управляван от Д.В.Б., ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост в населено място, при ляв завой, загубил контрол над автомобила и самокатастрофирал в дясно на пътното платно, като се преобърнал по таван. Вследствие на пътнотранспортното произшествие е пострадала пътничката в автомобила – отв. Д.А.С..

От екип на Спешна медицинска помощ е била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД гр. С., където е приета в Детска коремна хирургия, с оплаквания от болки в гърдите и корема, като болките се засилвали при вдишване. При прегледа била в съзнание, контактна, с двустранно чисто везикуларно дишане, РСД, стабилна хемодинамично, корем – мек, на нивото на гръден кош, респираторно подвижен, слабо болезнен палпаторно, без данни за перитонеално дразнене. Извършени й били параклинични изследвания, ехография на коремни органи (11.08.2018 г.). Проведени били консултации с анестезиолог и педиатър. Било й проведено консервативно лечение с включване на венозен източник, главно солеви вливания, поради което състоянието й се подобрило и не се наложило оперативно лечение. Изписана била на 14.08.2018 г. с подобрение, като лечението й продължило в домашни условия и назначени контролни прегледи.

Относно лек автомобил марка „Ф.“ модел „С.“ с рег. № СО 3072 АТ – управляван от Д.В.. ***“ имало издадена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ под № BG/02/118001933742 със срок на валидност от 04.07.2018 г. до 03.07.2019 г.

С молба вх.  №763596/23.10.2018 г. ищцата предявила пред ЗД „Б.И.” АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка «Гражданска отговорност» за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Към момента ответникът ЗД „Б.И.” АД не е изплатило застрахователно обезщетение.

          Здравословното състояние на ищцата все още не е напълно възстановено и продължава да търпи болки и страдания, във връзка с претърпените травматични увреждания.     

Горното се потвърждава от разпита на св.С. (баба на ищцата), която установява продължителността и интензитета на болките и страданията на внучката й – болки в корема, носене на яка, силен уплах за период повече от месец.

Съгласно заключението на СМЕ, в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата ищца е получила описаните по-горе травматични увреждания, които може да са получени при така описаното ПТП, като контузията в гръдно-коремната област е била болезнена първата седмица и е отшумяла след около месец. Възможно е уврежданията да бъдат получени и при носене на предпазен колан в автомобила.

     Според АТЕ, предвид описаната фактическа обстановка в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, водачът е загубил  контрол над автомобила и самокатастрофирал вдясно от пътното платно като се преобърнал на таван, а вероятната скорост, с която се е движил водача Д.Б. е била по – висока от 115 км/ч. Причината за настъпване на ПТП се дължи изцяло на несъобразената скорост, с която водача навлязъл в завоя, както  поради малкия му опит като водач на МПС.

 

При така установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни съображения :

Предявени са искове, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ  и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Същите се явяват допустими, а разгледани по същество –  частично основателни.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

По делото страните не спорят относно наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 11.08.2018 година, по силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица.

От събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че в резултат на ПТП, причинено по вина на водача, ищцата – пасажер е преживяла увреждания, болезнени по своето естество както при причиняването им, така и във възстановителния период, продължил физически и психически около месец година, съпроводен с физически болки, неудобства от битово естество, стрес, страх и безпокойство.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла  травматични увреждания, интензивни болки и страдания, затруднение на движението, необходимост от чужда помощ за определен период от време.

От приетата, като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалата увреди е травматичен, които в съвкупност са й  причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в нормалната дейност на ищцата, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че следва да уважи частично предявената претенция за неимуществени вреди в размер на сумата от 7500,00 лева – за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата по главницата считано от датата на деликта – 11.08.2018 година, до окончателното й изплащане, като отхвърли претенцията за сумата до 15 000 лева, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодните разноски, в размер на 740,00 лева – за един адвокат (490 лв.) и експертизи (250 лв.), съобразно уважената част от исковите претенции, а на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 688,00 лева, съобразно отхвърлената част от исковите суми.

Страните следва да заплатят по сметка на КРС по 300 лева – за дължима държавна такса, съобразно изхода на спора и размера на уважената и отхвърлена част от претенцията.

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ          

 

                       Р        Е        Ш        И        :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), причинени вследствие ПТП на 11.08.2018 година, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 11.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата.

 ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за сумата над 7500 лева до 15 000 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.А.С., ЕГН ********** съдебно - деловодните разноски, в размер на 740,00 лева. 

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, Д.А.С., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* съдебно - деловодните разноски, в размер на 688,00 лева. 

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на КРС сумата от 300 лева – дължима държавна такса.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на КРС сумата от 300 лева – дължима държавна такса.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С., в двуседмичен  срок  от  получаване  на  съобщенията  от  страните.

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :