Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр. Б=, 10.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Б=, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г.
С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №
440/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на „СТЕЛЛА - АРУЖ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр. Б=, ул. „М. С.“ № 18, представлявано от управителя
Ж. М., чрез адв. Х.М. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-426-0051302/ 18.12.2020 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Б=, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-16/14.01.2021 г. на
директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата е заявено твърдение, че така постановената
заповед е незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и целта на закона. Посочено е, че в заповедта
липсват индивидуални мотиви, като изводът на стр. 4, че „неподаването на данни
към НАП за доставено/продадено количество гориво обосновава извод за укриване
на приходи” е необоснован и недоказан. Сочи се, че не е установено неотчитане
на продажби на гориво и не са извършени необходимите действия, за да се
установи налице ли е ощетяване на фиска. Оспорва се
съответствието с целта на закона, както и формалността на мотивите касаещи
срока, за който е приложена ПАМ. В заключение е поискано от съда да отмени
наложената ПАМ и да присъди разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява от законен и/или процесуален представител.
Депозира молба преди насроченото съдебно заседание, с която поддържа жалбата и
моли за присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Б=, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В
съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
изразява становище по жалбата.
Административен съд - Б=, осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
е представен екземпляр от съставения Протокол за извършена проверка (ПИП) серия
АА № 0051302/16.12.2020 год., видно от който на 16.12.2020 год. е
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС – „ТК 1040 ШЕЛ ЯМБОЛ”, находящ се
в гр.Ямбол, АМ Тракия 279 км., стопанисвана от „СТЕЛЛА -
АРУЖ“ ЕООД, ЕИК: *********. В хода на проверката е констатирано, че в
обекта има въведени в експлоатация и се използват 2 бр. ЕСФП модел „NEXUS 9”,
със свидетелство от БИМ и свързани към тях фискални устройства с фискална
памет, регистрирани в НАП. Предоставени са били документи за доставено гориво,
както и документи за произход за дата 23.10.2020 год. След направена проверка в
информационните масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка” и информационна система „Контрол на горивата” е
установено, че „СТЕЛЛА - АРУЖ“ ЕООД, в качеството си на данъчно
задължено лице – получател на доставки на течни горива, съгласно чл.118, ал.10
от ЗДДС, не е подала данни за документи за доставки на получени количества горива
по акцизни данъчни документи с УКН № 0000000005620270/23.10.2020 г. за бензин с
количество 4025 л., по акцизни данъчни документи с УКН №
0000000005620271/23.10.2020 г. за дизел с количество 3103 л., по акцизни
данъчни документи с УКН № 0000000005620269/23.10.2020 г. за дизел с количество
28519 л.
Въз основа
на така съставения ПИП, на 18.12.2020 год., административният орган – началник
отдел „Оперативни дейност“ – Б=, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени
признаците на административно нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, като предвид
извършеното нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, което се явява основание по
смисъла на чл.186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС за прилагане на ПАМ и на осн.
чл.186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК - 426-0051302/18.12.2020 година, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – „ТК 1040 ШЕЛ ЯМБОЛ”, находящ се в
гр.Ямбол, АМ Тракия 279 км., стопанисвана от „СТЕЛЛА -
АРУЖ“ ЕООД, ЕИК: ********* и е забранен достъпът до него за срок от 3 дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви относно продължителността на срока, а
именно: Неподаването на данни за доставката на горива, описани във
фактическите основания на заповедта и потвърждаващи се от изведения КЛЕН за
дата 23.10.2020 год. Дружеството е регистрирано по ДДС. Средно-дневния оборот е
на стойност 5991.67 лева. Декларираните финансови резултати от дейността на
дружеството по години са както следва: данъчна печалба за 2019 год. –
466 676.63 лева, за 2018 год. – 415 012.03 лева, за 2017 год. –
409 674.96 лева. Съпоставяйки средно-дневните обороти за този тип дейност
е заключено, че декларирания финансов резултат е нереално нисък. Посочено е, че
търговецът извършва тази дейност – търговия с горива от дълъг период от време и
следва да е наясно с нормативните изисквания за този вид дейност. Направен е
извод, че е създадена организация на работа, която позволява данните за
доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно към
сървърите на НАП. Отразено е, че неспазването на конкретното задължение от ЮЛ,
винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй
като не се отчитат реализирани количества гориво, от там не се отчитат приходи,
не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа,
а с това и до отклонение от данъчното облагане.
Заповедта е редовно връчена на упълномощено
лице на 23.12.2020 год. и е обжалвана в срок по административен ред пред горестоящия орган. С Решение №
ГДФК-16/14.01.2021 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на дружеството е
отхвърлена като неоснователна. Решението е редовно връчено на упълномощено лице
на 26.01.2021 год.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят
е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати
от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 26.01.2021 г., а жалбата е
подадена на 08.02.2021 г. По изложените съображения съдът счита жалбата
за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По въпроса
за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП /л.51/, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е
издадена от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за
извършена проверка, т. е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Същевременно
съдът счита, че заповедта е издадена без да се изяснят всички факти и
обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ – съществено
процесуално нарушение, което води до неправилно приложение на материалния закон
и до несъответствие на издадения административен акт с целта на закона.
Оспорената
с жалбата ПАМ е наложена с оглед констатирано нарушение от търговеца по чл.186, ал.1,
т.1, б. "г" ЗДДС вр. чл.118, ал.10 от ЗДДС, който отговаря на изискванията на
чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. задължава
всяко лице по ал.2 да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол.
Основният
спорен въпрос между страните е относно това, дали от страна на дружеството-жалбоподател
е налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП
относно доставени и получени количества горива.
С
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.
"г", във вр. с чл.118 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ
с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки.
Съгласно
чл.186, ал.1,
т.1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 в
Националната агенция за приходите.
В
нормата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, на която се е позовал административният
орган, е предвидено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател
по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. В изпълнение на предоставеното му от чл.118, ал.4
от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18).
Според
чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18, лицата по чл.118, ал.9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ
за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване
(ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива
по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер
(УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН)
на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател,
регистриран по Закона за
акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на
физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва
в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. От цитираните правила
става ясно, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки
на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект,
където е извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.
Съгласно
чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. В унисон с това правило е нормата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба №
Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 (на чл. 59а) – получател по доставка
на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект
с ЕСФП. А именно в чл. 59а, ал. 1, изр. ІІ и изр. ІІІ от Наредба № Н-18/2006 г.
е посочено, че освен всеки ЕДД и ЕДП и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, следва да съдържат задължително
уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД като въвеждането на УКН на еАДД
за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им.
В
настоящия случай е безспорно установено, че в процесния
търговски обект се използва ЕСФП - това е факт, посочен и в протокола за
извършена проверка cep. АА № 0051302/16.12.2020 г.,
съставен при проверката от инспектори по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП. По
делото не спори и че продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП. Това само по
себе си не освобождава дружеството да подава информацията по ал.10, но
представлява част от фактическия състав на изключението по ал.11, т.5. Затова в
изпълнение на задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК органът е следвало да
изясни дали посочените от него три доставки са били отчетени като получени чрез
ЕСФП. Ако бе изпълнил тези свои задължения органът би могъл да установи
отчитането на доставките, което да обоснове правен извод за приложимост на
изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС, съответно за липсата на
предпоставки за налагане на процесната принудителна
административна мярка.
Отчитайки
всичко изложено дотук, съдът намира, че в конкретния
случай, предвид факта, че не е ясно какво точно нарушение е извършено от
жалбоподателя, следва да се заключи, че извършването на нарушение, за което е
приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Всичко изложено
до тук сочи на неяснота относно констатираното административно нарушение, във
връзка с което се налага принудителната административна мярка. В тежест на
административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на
извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така
и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта срок.
Настоящият
съдебен състав не споделя и доводите на административния орган, изложени като
мотив във връзка с продължителността на срока. Относно част от тях - регистрацията по ДДС, средно-дневния оборот и
декларираните финансови резултати, съдът намира, че същите не съставляват
мотиви, повлияващи срока. Опровергава се и твърдението, че е създадена
организация на работа, която позволява данните за доставени/продадени
количества горива да не се предават дистанционно към сървърите на НАП, тъй като
такава е била създадена с въвеждане в експлоатация на ЕСФП, чрез която се
регистрират продажбите и нивомерните доставки.
С
оглед изложеното, налагането на мярката представлява и несъразмерно засягане на
нейния адресат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава при отчитане и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Дори да се приеме за вярно, че не са били
предадени данни до НАП, от този факт не следват единствено изводите, че това води
до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отчитат реализирани количества гориво, от там не се отчитат приходи, не се
отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а
с това и до отклонение от данъчното облагане. Тези формирани изводи от страна
на административния орган не почиват на достатъчно факти и обстоятелства.
Обратно, съдът счита, че приходната администрация разполага с възможност да
проследява реализираните количества гориво не само чрез дистанционна връзка, но
и с проверка на място в търговските обекти, където функционират фискалните
устройства и се съхраняват както книгите за дневни отчети, така и акцизните
данъчни документи за доставки. Именно при такава проверка в процесния
случай не са установени никакви други нарушения на данъчната дисциплина, освен
неподадени данни (в обекта е имало ФУ, от същото са издадени фискални бонове за
всяка извършена покупка на гориво, отпечатан е дневен отчет, констатирано е
пълно съответствие между касовата наличност и отчетените средства чрез ФУ), с
оглед на което изводът на органа, че неспазването на задължението за неподаване
на данни в НАП винаги води до отрицателни последици за фиска,
се явява необоснован. Такива последици в случая няма, няма
и поведение от страна на търговеца, насочено към неотчитане на оборот с цел
избягване на данъчно облагане, поради което мярката е и несъразмерна и засяга
търговеца като препятства дейността му в обекта за срок от 3 дни без да е
налице необходимост от административна принуда с цел защита на интересите на фиска или предотвратяване на негово противоправно
поведение.
По
изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, като
издадена при неправилно приложение на закона и в нарушение на чл.6 от АПК, което е основание за нейната отмяна.
С
оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски и същото следва да бъде уважено съобразно
представените доказателства за заплащане на държавна такса от 50,00 лв. и
адвокатски хонорар от 480 лева, общо в размер на 530 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл.172, ал. 2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 426-0051302/18.12.2020
година, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Б=, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-16/14.01.2021 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес: гр.София, бул. "Княз Дондуков" №
52, да заплати на „СТЕЛЛА - АРУЖ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Б=,
ул. „М. С.“ № 18, представлявано от управителя Ж. М. направените
по делото разноски в размер на 530 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: