Решение по дело №3707/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 850 от 22.06.2021 г. по АНД № 3707/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 462/2019 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ към
ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 316 вр. с
чл. 308, ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия Г. Р. Т., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Срещу обвиняемия Т. е повдигнато обвинение за това, че на 03.12.2018 г.
в гр. Пловдив, в Териториално поделение на Национален осигурителен
институт пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, при условията на
посредствено извършителство – чрез П.А.Й. с ЕГН: ***, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ, а именно Удостоверение образец
УП 3 с № ***., издаден от ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на
името на Г. Р. Т., за отпускане на лична пенсия, като от него за самото
съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение срещу обвиняемия Т., се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма
от Общата част на НК, а от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което са приложими правилата на чл. 78а от НК и
съдът разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което
намира за доказано от обективна и от субективна страна. Взема становище
приетата за установена в постановлението на РП-Пловдив фактическа
обстановка да се установява по несъмнен начин от събраните доказателствени
материали. Пледира да са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Предлага на съда наказанието да бъде
индивидуализирано в минимален размер, като бъдат отчетени за смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемия, направеното
самопризнание и разкаянието за стореното.
Обвиняемият Г. Р. Т. се явява лично в съдебно заседание. Възползва се
от правото си да даде обяснения по делото, в които заявява, че разбира какво
обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява. Посочва още,
че има постоянна работа. В хода на съдебните прения заявява, че съжаляваме
за извършеното. С последната си дума моли да му бъде наложено такова по
вид наказание, което да не му попречи да продължи да работи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
1

Обвиняемият Г. Р. Т. е роден на *** в гр. С., обл. С., б.,б.г., живущ в гр.
Х., обл. П., бул. „***“ № **, със средно образование, женен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият Т. от 2017 г. работел като ***. През 2018 г. той решил да се
пенсионира, но не му достигал трудов стаж за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж. От неустановено по делото лице обвиняемият Т. разбрал,
че може да се снабди с документ – Удостоверение образец УП-3, издаден от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД, с който да докаже наличието на
трудов стаж.
На неустановена дата и от неустановено лице обвиняемият Г. Р. Т. се
снабдил с Удостоверение образец УП-3 с № ***., издаден от ръководителя на
„Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т.. Обвиняемият Т. никога не
бил работил в дружеството „Устрем – Тополовград“ АД. Подписите,
положени за „изготвил“, „гл. счетоводител“ и за „ръководител“ в
Удостоверение образец УП-3 с изх. № ***. не били изпълнени от свидетелите
Н. Д. К., Н.С.И., нито от обвиняемия Г. Р. Т..
Свидетелката П.А.Й. работила като *** и била наела помещение, което
използвала като офис, на ул. „***“ № ** в гр. П.. Дейността на свид. Й. се
изразявала в подготовка на документи за пенсиониране и внасянето им в
Националния осигурителен институт.
През месец декември 2018 г. обвиняемият Г. Р. Т. посетил офиса на свид.
Й. и двамата се договорили свид. Й. да подаде подготвените от обв. Т.
документи в ТП на НОИ. Тъй като бил *** и отсъствал често от страната,
обвиняемият Т. упълномощил свид. Й. да представи заявлението му за
пенсиониране заедно с приложените към него документи в ТП на НОИ. На
03.12.2018 г. било съставено изрично нотариално заверено пълномощно.
Обвиняемият Т. предоставил на свид. Й. всички документи, които бил събрал,
сред които било и Удостоверение образец УП-3 с № ***., издадено от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т..
На 03.12.2018 г. в гр. Пловдив в Териториално поделение на Национален
осигурителен институт, пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, свид.
П.А.Й. подала като пълномощник на обвиняемия Г. Р. Т. заявление с вх. №
*** за отпускане на пенсия на обвиняемия за осигурителен стаж и възраст,
към което приложила и окомплектованите документи за осигурителен стаж,
включително и Удостоверението образец УП-3 с № ***., издадено от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т.. В
приложеното Удостоверение образец УП-3 с № ***., издадено от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т. било
посочено, че обвиняемият Т. бил работил като „***“ за времето от *** до ***,
или 3 година 4 месеца и 9 дни.
Заявлението с вх. № *** за отпускане на пенсия било подписано от
обвиняемия Т. за „заявител за пенсия“, а за „подател на заявлението“ било
подписано от свид. П.А.Й.. Заявлението ведно с приложените документи било
прието от свидетелката С.Д.Х. – ***, представлявано от Р.Д., ***. След
2

приема на документите било проведено административно производство по
зачитане на трудовия стаж и преценка правото на пенсия на обв. Т.. В хода на
административното производство поради нуждата от изясняване на трудовия
стаж, отразен в Удостоверение образец УП-3 с № ***., издаден от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т., била
извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
Проверката приключила с издаден констативен протокол, в който било
отразено, че данните в Удостоверение образец УП-3 с № ***., издадено от
ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т., не
отговарят на разплащателните ведомости на осигурителя, че обвиняемият Т.
не бил полагал труд към „Устрем – Тополовград“ АД, не бил издаден
документ с № 95-00-26 от 08.05.2003 г., както и че подписите в посоченото
Удостоверение не били поставени от Н.К. – *** към 2003 г. на „Устрем –
Тополовград“ АД.
С разпореждане № **********/*** на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО на
обвиняемия Г. Р. Т. било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж, а част от представените от него чрез свид. П.А.Й.
документи му били върнати. В мотивите към разпореждането №
**********/*** за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на обв. Т. било посочено, че не се зачитал осигурителен стаж по обр.
УП-3 № ***. от осигурител „Устрем – Тополовград“ АД за периода *** – ***,
тъй като същото не било издадено от техен служител и обвиняемият Т. не бил
работил там.
За случая от страна на ТП на НОИ гр. Пловдив била уведомена Районна
прокуратура – Пловдив, която след извършено разследване внесла делото с
предложение за освобождаване на обв. Т. от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните и проверени: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите П.А. Й. (лист 99 от досъдебното производство); Н. Д. К. (лист
103-104 от досъдебното производство); Н.С.И. (лист 106-107 от досъдебното
производство); М.Г.Т.-К. (лист 113 от досъдебното производство) и С.Д.Х.
(лист 114 от досъдебното производство), от обясненията на обв. Г. Р. Т.,
писмени доказателства – справка за съдимост на обвиняемия Г. Р. Т. (лист 9
от делото); разпореждане № ********** за отпускане на пенсия (лист 36 от
досъдебното производство); констативен протокол с вх. № 153/28.03.2019 г.
по описа на ТП Хасково при Национален осигурителен институт, ведно с
приложения към него (лист 39-42 от досъдебното производство); пълномощно
от Г. Р. Т. с упълномощен П.А. Й. (лист 46 от досъдебното производство);
заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № *** по описа на ТП на
НОИ – Пловдив (лист 78-79 от досъдебното производство); удостоверение
образец УП-3 с изх. № 95-00-26 от 08.05.2003 г. (лист 85 от досъдебното
3

производство); характеристична справка (лист 146 от досъдебното
производство), както и от заключението на съдебно-почеркова експертиза №
759 от 17.11.2020 г. (лист 120-123 от досъдебното производство).
От заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № *** по описа
на ТП на НОИ – Пловдив се установява, че заявител е обвиняемият Г. Р. Т., а
заявлението е подадено от свид. П.А. Й. на дата 03.12.2018 г., като приложено
с него на същата дата са подадени и описаните документи в част II „Опис на
документите“ от заявлението, сред които и Удостоверение УП-3 № ***.,
издадено от „Устрем - Тополовград“ АД.
Съдът дава вяра на заключението по изготвената съдебно-почеркова
експертиза № 759 от 17.11.2020 г. От него се установява, че подписът,
положен в графата „заявител“ в процесното заявление с вх. № *** по описа на
ТП на НОИ – Пловдив, е изпълнен от обвиняемия Г. Р. Т., а подписът,
положен в графата „подател“ в същото заявление, е изпълнен от свид. П.А.
Й.. Установява се още и че подписите, положени в графите „изготвил“, „гл.
счетоводител“ и ръководител“ в инкриминирания документ Удостоверение
образец УП-3 с изх. № ***., не са изпълнени от свидетелите Н. Д. К. и Н.С.И.,
нито от обвиняемия Г. Р. Т.. Съдът цени експертното заключение като
подробно, обосновано и добросъвестно дадено от вещо лице, което разполага
с необходимите специални познания в съответната област на науката.
Отговорено е в пълнота на поставените задачи. За изготвяне на заключението
експертът е използвал надлежно събран сравнителен материал, както и
оригинала на инкриминирания документ. Посочен е методът на изследване,
както и мотивите, по които вещото лице е достигнало до направените изводи.
По тези съображения експертното заключение се ползва с доверие от съда.
От справка за съдимост за обвиняемия Т. се установява, че той не е
осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV от глава осма от Общата част на НК.
В събраните и проверени по делото доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора и неоспорена от
обвиняемия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Обвиняемият Г. Р. Т. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 03.12.2018 г. в гр. Пловдив, в Териториално
поделение на Национален осигурителен институт пред Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство – чрез
П.А. Й. с ЕГН: ***, обвиняемият Т. съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ, а именно Удостоверение образец УП 3 с № ***.,
4

издадено от ръководителя на „Устрем – Тополовград“ АД на името на Г. Р. Т.,
за отпускане на лична пенсия, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
показанията на свид. С.Д.Х. и от писменото доказателство заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № *** Установява се, че свид. Х. при
изпълнение на длъжността си *** на 03.12.2018 г. е приела заявлението с вх.
№ ***, заедно с инкриминирания документ удостоверение обр. УП-3 с изх. №
***., подаден заедно със заявлението. Авторството на деянието се установява
от показанията на свид. П.А. Й., както и от писменото доказателство
пълномощно от обв. Т. в полза на свид. Й. /на лист 46 от ДП/ и от
заключението на съдебно-почерковата експертиза, които служат за проверка и
доказват достоверността на показанията на Й.. Така доказа се, че процесното
заявление заедно с инкриминирания документ са подадени именно от свид.
Й., която е изпълнила и подписа в графата „подател на заявлението“.
Подписът в графата „подпис на заявителя на пенсия“ обаче е изпълнен от обв.
Т. и в този смисъл именно той представлява заявител, докато свид. Й. е
преносител, който в изпълнение на възложените й правомощия с процесното
пълномощно е изпълнил волята на обвиняемия и е подал представените от
него документи пред ТП на НОИ – Пловдив. Фактът, че обвиняемият
съзнателно е възложил на свид. Й. извършването на това действие се
установява и от съдържанието на пълномощното. Това обстоятелство не е и
спорно по делото. В тази връзка съдът намира, че правилно е прието
престъплението да е извършено от обективна страна при условията на
посредствено извършителство, а именно чрез свидетелката П.А. Й., за която
не е налице нито съзнание за неистинността на инкриминирания документ,
нито воля за осъществяване на действия с тази вещ в качеството й на
неистински официален документ. Налице е усложнена престъпна дейност
откъм субекта на извършване на престъплението.
По несъмнен начин се доказва по делото и че използваният документ
Удостоверение образец УП-3 с № ***., приложен на лист 85 от досъдебното
производство, е неистински. Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински документ
е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Следователно при преценката за истинност на документа е без значение дали
той е с вярно или с невярно съдържание, а единствено дали авторът, посочен
в документа, е действително съставилото го лице. Неистинността на
документа се свързва единствено с неговия автор, поради което той ще е
неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е
действителният. С полагането на подпис за „изготвил“, за „гл. счетоводител“
и за „ръководител“ от неустановено по делото лице, което обаче е различно
от действителния ръководител, от действителния главен счетоводител на
дружеството, както и от лицето, което е изготвяло този вид документи при
осигурителя „Устрем - Тополовград“ АД, а именно свид. Н.С.И., то по този
5

начин на инкриминирания документ Удостоверение образец УП-3 с № ***. е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лица,
различни от неговия фактически автор. От заключението на съдебно-
почерковата експертиза, на което съдът изцяло даде вяра, по делото се доказа,
че автор на процесното Удостоверение обр. УП-3 с № ***. не е нито свид. Н.
Д. К., който се е подписвал в графата „ръководител“ в издаваните
удостоверения образец УП-3 от осигурителя „Устрем - Тополовград“ АД,
нито автор на документа е свид. И., за която се посочи, че се е подписвала в
графата „изготвил“ на издаваните истински документи от дружеството,
докато графата „гл. счетоводител“ е оставала празна. Следователно
документът Удостоверение образец УП-3 с № ***. е неистински от правна
страна.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие
и представлява подаването на инкриминирания документ пред ТП на НОИ гр.
Пловдив. По този начин документът е бил използван пред трето лице и то
съобразно предназначението му – за установяване на определени факти с
правно значение. С това престъплението е било довършено от обективна
страна, тъй като за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
някакъв престъпен резултат след осъществяване на изпълнителното му
деяние.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл, като към момента на
извършването му обвиняемият Т. е съзнавал, че ползваният от него документ
е неистински. За да съзнава това обстоятелство, достатъчно е той да е
формирал съзнание, че документът не е издаден от лицата, които са посочени
като негови автори. В случая като е представил документ, за който е знаел, че
не му е издаден от осигурителя „Устрем - Тополовград“ АД, съдът приема, че
обвиняемият е съзнавал, че използва неистински документ. Съзнавал е също
така, че като е предал инкриминирания документ на свид. Й., наред с
останалите документи, описани в част II на процесното заявление за
отпускане на пенсия с вх. № ***, той е щял да бъде използван за
удостоверяване на осигурителен стаж пред длъжностното лице по пенсионно
осигуряване.
По тези съображения съдът приема, че по делото се доказа по
категоричен начин, че обвиняемият Г. Р. Т. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи
особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от Г.
Р. Т. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три
години, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, а от деянието
6

няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките
по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези
съображение съдът приема, че обвиняемият Г. Р. Т. трябва да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се
определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на обвиняемия, признанието на вината и оказаното
съдействие на разследването, както и демонстрираното разкаяние за
стореното. По делото не се установяват отегчаващи обстоятелства. При тези
факти съдът намира, че наказанието следва да бъде наложено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде индивидуализирано в
минималния предвиден размер. Налагането на административното наказание
и в най-ниския размер в случая би се явило достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на обвиняемия, поради което определянето на по-тежко
наказание би представлявало завишена и неоправдана принуда спрямо него.
По тези съображения съдът освободи обвиняемия Г. Р. Т. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на
1 000 лева.
По отношение на приложените по делото в оригинал Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № ***, находящо се на лист 78 и 79
от досъдебното производство, както и Удостоверение образец УП-3 с № ***.,
находящо се на лист 85 от досъдебното производство, същите следва да бъдат
върнати на Териториално поделение – Пловдив на Националния осигурителен
институт, след влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с решението си
обвиняемия Г. Р. Т. да заплати направените по делото в досъдебната фаза
разноски в размер на 118 (сто и осемнадесет) лева по сметка на ОД на МВР –
Пловдив и в полза на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	850
Дата:	22 юни 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20215330203707
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 юни 2021 г.

Решение по дело №3707/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите