Р Е Ш Е Н И Е
№1955/9.11.2023г.
гр.
Пловдив, 09 ноември, 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение,
25-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 2691 по
описа за 2022г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Г.Т.,
ЕГН: *************, чрез адв. А., със съдебен адрес:***, офис 3, против ревизионен
акт № Р-16001621007113-091-001 от 29.06.2022г., издаден от В.А.– началник
сектор, възложил ревизията, и К. Н. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 432
от 19.09.2022г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно допълнително установени дължими суми
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер
на 1 635лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 022,44лв., за 2016г.
в размер на 6 920лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 402,39лв.,
за 2018г. в размер на 10 205лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 277,20лв.
и за 2020г. в размер на 7 215лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 851,84лв.
Жалбоподателката оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Прави се възражение против допълнително
определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и
прилежащите лихви, като не се излагат конкретни доводи. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски, включително за експертизи и адвокатски
хонорар, но не е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на
дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юр. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е предхождана от три проверки за
установяване на факти и обстоятелства на собственото на жалбоподателката
дружество „ИМОТИ ММ“ ЕООД, документирани съответно с протоколи №№ П-16001616227390-073-001
от 10.08.2017г., ПФ-16001619061772-073-001 от 22.05.2019г. и
ПФ-16001621109185-073-001 от 15.11.2021г. Събраните при проверките
доказателства са приобщени надлежно към доказателствения материал по
ревизионното производство.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001621007113-020-001 от 14.12.2021г., издадена от В.А.- началник сектор на
основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2020г. и ЗОВ за самоосигуряващи се лица за същия период. Определен е
краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР – 14.12.2021г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001621007113-020-002
от 10.03.2022г. е определен нов краен срок на ревизионното производство – до
13.05.2022г.
Ревизията
е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал.
3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-789
от 13.05.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Ревизионният акт е
издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на
ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представена
по делото заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив.
Съставен е ревизионен доклад № Р-16001621007113-092-001 от 27.05.2022г., в
срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД не е подадено
възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е
издаден и процесният РА № Р-16001621007113-091-001 от 29.06.2022г. Всички
издадени ЗВР, както и РД и РА са подписани от издателите им с валидни КЕП, съгласно
представени сертификати на л. 8 – 10 гръб.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентни административни
органи.
От фактическа страна, съобразно отразеното в
РД, РА и в решение № 432 от 19.09.2022г. съдът установи, че предмет на
обжалване данъчни задължения по за данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за периода от 2015г. до 2020г., в следствие на следните направени
констатации:
Жалбоподателката е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през
ревизирания период. През нито една от годините, включени в обхвата на
ревизирания период, не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. През ревизирания
период жалбоподателката е едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „ИМОТИ ММ“ ЕООД.
През ревизирания период Т. не е омъжена, но
има едно дете, ненавършило пълнолетие. Т. съжителства на съпружески начала с
лицето М.И.К., който е баща на детето.
През ревизирания период са установени
извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти, както следва:
-с нотариален акт от 25.06.2015г. е закупено
право на строеж и идеални части от недвижими имоти за апартаменти №№ 48 и 57,
находящи се в гр. П., бул. „***“ № 107, вх. В, общо за сумата в размер на
2 400лв.;
-с нотариален акт от 05.06.2016г. е придобит
чрез дарение недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П., бул. „***“ № 107,
вх. Е, ап. 59, с данъчна оценка на стойност 32 047,27лв.;
-с нотариален акт от 17.12.2019г. е закупено
право на строеж и идеални части от недвижим имот за апартамент № 6, находящи се
в гр. П., ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, както и паркомясто № 5, находящо се на
същия административен адрес за сумата в размер на 21 905лв.,;
През 2019г. Т. е получила наследствен дял от
недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „***“ № 5, който впоследствие е продала
на майка си А. Т. за сумата в размер на 6 000лв. Т. е собственик и на
недвижими имоти, придобити преди ревизирания период, чрез покупко – продажба,
както следва:
-недвижим имот апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „***“ № 51, ет. 4, ап. Д, придобит през 2003г.;
-недвижим имот апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „***“ № 30, ет. 7, ап. 28, придобит през 2004г.;
-недвижим имот офис, находящ се в гр. П., ул.
„***“ № 2, ет. 4, придобит през 2009г.;
-недвижим имот земя, находящ се в гр. П, ЖК „***“,
придобит през 2010г. и
-недвижим имот апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „***“ № 8, ет. 3, ап. 8, придобит през 2014г.
В хода
на ревизията жалбоподателката не е декларирала налични парични средства в брой
към началото и края на ревизирания период. При извършена проверка в ИС на НАП е
констатирано, че Т. е получила доход с установен източник под формата на
социални помощи (детски) в общ годишен размер, както следва: за 2015г. –
420лв.; за 2016г. – 333лв.; за 2017г. – 444лв. и за периода от 01.01.2018г. до
31.03.2018г. в размер на 117лв., които са превеждани по банкова сметка ***.
През ревизирания период няма сключени договор за управление и/или контрол с
дружеството „Имоти ММ“ ЕООД, няма получени суми по извънтрудови правоотношения
и не са декларирали получени заемни средства. Същевременно, през ревизирания
период са извършвани разходи за придобиване на недвижимо имущество, за ДНИ и
ТБО за притежаваните недвижими имоти и са внасяни парични средства в брой по
банкови сметки.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на РЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 (неподадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ) и т. 7 от ДОПК (декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК за
определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия
кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено
уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на
направените разходи над декларираните и получени от Т. доходи за 2015г. със
сумата в размер на 16 376,39лв. (таблица на л. 67 гръб – 68); за 2016г.
със сумата в размер на 69 209,05лв. (таблица на л. 68 – 68 гръб), за
2017г. със сумата в размер на 33 198,70лв. (таблица на л. 68 гръб – 69),
за 2018г. със сумата в размер на 102 055,31лв. (таблица на л. 69) и за 2020г.
със сумата в размер на 72 151,64лв. (таблица на л. 69 гръб – 70).
Несъответствието за 2015г. се дължи на разходи за издръжка, за придобиване на
недвижимо имущество и заплащане на данъци, такси и други публични задължения;
за 2016г. – на вноски по банкови сметки, разходи за придобиване на недвижимо
имущество, разходи за издръжка и разходи за данъци, такси и други публични
задължения; за 2017г. – на разходи за издръжка, разходи за данъци, такси и
други публични задължения и разходи за придобиване на недвижимо имущество; за 2018г.
– на разходи за издръжка и разходи за данъци, такси и други публични задължения
и за 2020г. – на разходи за издръжка, разходи за данъци, такси и други публични
задължения и разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество.
По-конкретно,
е установено, че през годините са направени следните разходи за придобиване на
недвижимо имущество: за 2015г. в размер на 3 199,14лв.; за 2016г. в размер
на 10 992,02лв.; за 2019г. в размер на 21 905лв. и за 2020г. в размер
на 21 905лв. След анализ на движението на парични средства по банкови
сметки (л. 46 – 52 гръб) е констатирано, че са направените следните вноски на
парични средства в брой от жалбоподателката: за 2016г. в размер на
79 733,03лв.; за 2017г. в размер на 19 014,88лв.; за 2018г. в размер
на 112 709,83лв.; за 2019г. в размер на 12 430,75лв. и за 2020г. в
размер на 57 255,02лв. Вследствие на направените вноски по банковите
сметки е констатирано нарастване на паричните средства в тях за 2016г. от
399,60лв. на 104 808,98лв., за 2018г. от 45 684,44лв. на
141 975лв. и за 2020г. от 25 277,70лв. на 54 549,90лв. и
намаление на паричните средства в тях за 2017г. от 104 808,98лв. на 45 684,44лв.
и за 2019г. от 141 975лв. на 25 277,70лв.
Извършена
е насрещна проверка на лицето М. К., с когото М.Т. съжителства на съпружески
начала в едно домакинство. Съгласно депозираните писмени обяснения (л. 142) К.
е предоставял парични средства на М.Т. в брой и по банков път, като от банковите
извлечения могат да установят датите на вноските на парични средства по
банковите сметки. По-конкретно, са предоставени парични средства по години,
както следва: за 2016г. в размер на 35 627,25 евро; за 2017г. в размер на
9 575,12 евро; през 2018г. в размер на 11 996,01 евро и за 2020г. в
размер на 5 105,95 евро. Част от предоставените парични средства в размер
на 45 258,84 евро са върнати по банков път през 2017г.; друга част в
размер на 11 892 евро са върнати „чрез плащане на апартамент на мое име“
през 2019г., а сума в размер на 5 153,49 евро не са върнати „към датата на
насрещната проверка“ (27.04.2022г.). При анализа на движението на парични
средства по банковите сметки е установено, че К. е внесъл от своя банкова
сметка *** М.Т. сумата в размер на 14 855,32 евро на 26.12.2016г.,
съответно е направил вноски в брой по банкова сметка *** М.Т. в общ размер на
4 752,97 евро през 2017г. и в общ размер на 5 092,18 евро през 2018г.
При
анализ на предоставените парични средства от М.К. по банков път, в приходната
част на паричния поток на М.Т. са намерили отражение като постъпления в брой,
перо „Получени парични заеми“ следните суми: за 2016г. в размер на 58 572,59лв.;
за 2017г. в размер на 9 296лв. и през 2018г. в размер на 9 959,44лв.
Причината за невключването на останалите декларирани парични средства в
приходната част на паричния поток е недоказване на произхода им – спестявания
от родителите му, които са починали, съответно през 2002г. (бащата) и през
2011г. (майката) и данни за изтеглянето им в брой и превалутирането им (твърди
се спестяванията на родителите да са в щатски долари). Същевременно, считано от
2007г. К. се намира в трудово правоотношение със собственото на М.Т. „Имоти ММ“
ЕООД и трудовото му възнаграждение е в размер, близък до минималния, което не
предполага натрупването на спестявания в значителни размери.
При
включване в разходната част на паричния поток на разходи за издръжка, за
заплатени данъци и такси, за придобиване на имущество и други разходи (таблици
на л. 67 гръб – 70) органите по приходите са установили превишение на разходите
над доходите с установен източник в следните размери: за 2015г. в размер на
16 355,99лв.; за 2016г. в размер на 69 209,05лв.; за 2017г. в размер
на 33 198,70лв.; за 2018г. в размерна 102 055,31лв. и за 2020г. в
размер на 72 151,64лв. Посочените превишения са приети за облагаем доход с
неустановен произход, съответно за данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и са изчислени данъчни задължения,
както следва: за 2015г. в размер на 1 635,60лв., ведно с прилежащите
лихви; за 2016г. в размер на 6 920,60лв., ведно с прилежащите лихви; за
2017г. в размер на 3 319,87лв., ведно с прилежащите лихви; за 2018г. в
размер на 10 205,53лв., ведно с прилежащите лихви и за 2020г. в размер на
7 215,16лв., ведно с прилежащите лихви (л. 23 гръб – 24).
При
ревизията не са установени основания за определяне на окончателен годишен
осигурителен доход в размер по-голям от посочения от РЛ. Дължимите ЗОВ са
декларирани с декларации обр. 1 и обр. 6 и са внесени изцяло.
В съдебното заседание на 19.09.2023г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице М.М., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника. След анализ на представени по делото писмени
доказателства вещото лице е извършило преизчисление на паричния поток за
периода 2015г. – 2020г., съобразно поставените от жалбоподателката задачи. При
анализ на движението на парични средства по банковите сметки на
жалбоподателката е установено, че Т. е внасяла и теглила парични средства в
брой по/от банковите си сметки; прехвърляла е парични суми по банков път от
една банкова сметка *** на недвижими имоти. Аналогично, по банкови сметки на
жалбоподателката е внасял в брой и по банков път парични суми и М. К., лицето,
с което Т. съжителства на съпружески начала. Налице е и връщане на парични суми
по банков път от банкова сметка *** Т. към банкова сметка ***.
При извършения анализ на движението на парични
средства по банкова сметка ***, открита в „Първа
инвестиционна банка“, вещото лице е констатирало допуснати неточности от
ревизиращия екип, които се свеждат до следното: на стр. 45 от РД (л. 61) е
посочено, че през 2016г. сметката е с кредитен оборот от 51 645,51 евро,
формиран от внесени парични средства на каса от М.Т. в размер на 21 697,82
евро и по банков път в размер на 15 092,37 евро и получени по банков път
парични средства в размер на 14 855,32 евро от М. К.; на стр. 47 от РД (л.
62) е посочено, че през 2020г. сметката е с кредитен оборот от 5 106,89
евро, формиран от внесени парични средства на каса от М.Т.. В действителност,
паричните средства са внесени на каса не от М.Т., а от М. К., съгласно банково
извлечение на л. 645. При така допуснатите неточности, в приходната част на
паричния поток за 2016г. (л. 68), в перо „Получени парични заеми“ е включена
сумата в размер на 58 572,69лв., която представлява сбор от сумите,
внесени по банков път в посочената по-горе банкова сметка *** М.Т. –
15 092,37 евро (левова равностойност 29 518,11лв.) и от М. К. –
14 855,32 евро (левова равностойност 29 054,48лв.). Поради
неправилната констатация на стр. 56 от РД (л. 66 гръб), че цялата парична сума
в размер на 58 572,59лв. представлява вноска по банковата сметка на Т.,
направена от М. К., именно тази сума е намерила отражение в приходната част на
паричния поток. На следващо място, в приходната част на паричния поток за
2020г. не е намерила отражение сумата в размер на 5 105,95 евро, представляваща
вноска на каса по банкова сметка *** Т., направена от М. К., поради погрешната
констатация, че вноската на каса е извършена от М.Т.. При направените
преизчисления на паричния поток във вариант 1 (л. 774 гръб – 775 гръб) вещото
лице е включило в приходната част на паричния поток внесените в брой и по
банков път парични суми от М. К. по банкови сметки на М.Т., съответно в размер
на 29 054,48лв. през 2016г.; в размер на 9 296лв. през 2017г.; в
размер на 9 959,44лв. през 2018г. и в размер на 9 986,37лв. през
2020г.
При направените преизчисления на паричния
поток във вариант 2 (л. 776 гръб – л. 777), в приходната му част вещото лице е
включило декларираните като предоставени парични суми в брой и по банков път на
М.Т. от М. К., така както са посочени от него в депозираното писмено обяснение
– за 2016г. в размер на 35 627,25 евро (левова равностойност
69 680,84лв.); за 2017г. в размер на 9 575,12 евро (левова
равностойност 18 727,31лв.); за 2018г. в размер на 11 996,01 евро
(левова равностойност в размер на 23 462,16лв.) и за 2020г. в размер на
5 105,95 евро (левова равностойност 9 986,37лв.).
Във вариантите на изчисление на паричния
поток, в разходната му част във вариант 1 (л. 774 гръб – 775 гръб) вещото лице
е намалило паричния разход за домакинство, като е приело, че следва да намери
отражение паричен разход за лице по данни на НСИ. Във вариант 2 (л. 776 гръб –
777), съобразно поставената задача, паричният разход за издръжка на домакинство
изцяло е изключен от разходната част на паричния поток.
При извършените преизчисления на паричния
поток във варианти 1 и 2 се констатира отново превишение на разходите на
доходите с установен произход, но в по-малки размери спрямо тези по РД (таблица
първа на л. 778 гръб). Изчислени са и данъчни основи по реда на чл. 122 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ и с включване на необлагаеми доходи, съответно
дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (таблица последна на л. 778 гръб).
Изчислени са и дължими лихви за данъчните задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
(таблица на л. 779).
В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е направило уточнение, че на ред 10 и 11 от
заключението, във всички варианти, е включила като постъпление, т.е. парични
средства в брой на паричните суми по 2 банкови сметки. Причината за това е, че
движението на парични средства по тези сметки не е предмет на изследване в
ревизионното производство и не може да се каже дали са с титуляр М.Т.. Тъй като
е посочено основание „наредител М.Т.“ е прието, че тези средства са постъпили в
брой. Същевременно, сумите не са намерили отражение в разходната част на
паричния поток, поради обстоятелството, че липсва информация за това каква е
сметката, от която идват паричните суми и какво е било движението по нея и дали
е в обхвата на ревизирания период.
По отношение посочените в разходната част на
паричния поток разходи за лице по НСИ вещото лице е посочило, че е избрало
именно паричен разход за едно лице, тъй като при ревизията е изготвен
индивидуален паричен поток на М.Т.. Наред с това, има разлика в показателите
между общ разход на домакинството и паричен разход на домакинството, като в
общия разход на домакинството се включват и други разходи под формата на заеми
и влогове, които са предмет на отделен анализ на ревизиращия екип. По този
аргумент, по-логично би било в разходната част да бъде включен паричен разход
на лице или домакинство, който се доближава най-пълно до реалния разход.
При извършените изчисления на дължимия данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в общата данъчна основа се включват доходите от
всички източници на ФЛ, които подлежат на деклариране в декларацията по чл. 50
от ЗДДФЛ. При ревизията са установени доходи с неустановен източник и вещото
лице е приспаднало от тях внесените ЗОВ на жалбоподателката, тъй като са
внесени от нея като самоосигуряващо се лице.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
В жалбата не се съдържат конкретни възражения
по отношение незаконосъобразността на РА, но по начина на поставяне на задачите
на вещото лице по ССЕ може да се приеме, че същите са в две посоки:
необосновано невключване в приходната част на паричния поток на всички парични
суми, декларирани като предоставени на М.Т. от М. К., с когото тя съжителства
на съпружески начала и включване в разходната част на паричния поток на
по-високи разходи за издръжка по НСИ.
По отношение паричните средства, предоставени
в брой и по банков път на М.Т. от М. К., следва да бъдат изложени следните
аргументи: в хода на ревизията са подложени на анализ декларираните от К. факти
относно притежаването на значителни парични средства и произхода им –
предоставени са му в брой от покойните му родители и негови спестявания и
съхраняването им в сейф в жилището му. По отношение размера на спестяванията не
са представени документи (извлечения от банкови сметки за внасянето и
изтеглянето им), предвид на което е направен извод, че при получаваното от него
трудово възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата, не
могат да се натрупат спестявания в значителни размери. По отношение на
произхода на средствата, твърдени като получени от наследство от покойните му
родители, отново не се представят доказателства за конкретни размери, съответно
за изтеглянето им от банкови сметки, включително на получаваната от майка му
пенсия в щатски долари и последващото им превалутиране в евро. Такива доказателства
не се представят и в хода на съдебното обжалване, като единствено е поставена
задача на вещото лице да извърши преизчисление на паричния поток на М.Т., като
включи в приходната му част всички декларирани като предоставени й парични
средства от М. К..
Независимо, че не са представени доказателства
за К. за конкретни размери на притежаваните и съхранявани от него парични
средства и каква част от тях са предоставени в заем на М.Т. в брой и каква част
по банков път, е извършен анализ на движението на парични средства по нейните
банкови сметки и са установени извършени по тях прехвърляния на парични
средства от банкова сметка *** брой. Именно тези парични средства са приети за
предоставени в заем на М.Т., предвид факта на връщането им в последствие по
банков път или чрез плащане за покупката на апартамент на К.. В тази връзка,
правилен е подходът на ревизиращия екип за включване в приходната част на
паричния поток, перо „Получени парични заеми“ на паричните средства,
предоставени от М. К. на М.Т., като настоящият съдебен състав констатира, че
действително са допуснати посочените в заключението на вещото лице М. грешки –
по-голям размер на паричната сума, включена в приходната част на паричния поток
за 2016г. – 58 572,59лв. вместо 29 054,48лв. (левова равностойност на
14 855,32 евро) и невключена в приходната част на паричния поток за 2020г.
на сумата в размер на 9 986,37лв. (левова равностойност на 5 105,95
евро), представляващи вноска на каса, направена не от М.Т., а от М. К. (банково
извлечение на л. 645). По отношение на първата сума, заключението на вещото
лице не следва да бъде кредитирано, тъй като в него е посочен по-малък размер
на постъпленията спрямо паричния поток, изготвен от ревизиращия екип, което е
по-неблагоприятно за РЛ. Втората посочена от вещото лице сума ще намери
отражение в приходната част на паричния поток за 2020г. и ще бъде извършено
преизчисление на същия в настоящото съдебно решение.
По изложените аргументи, заключението на
вещото лице не следва да бъде кредитирано по отношение изготвения паричен поток
във вариант 2, с включване в него на всички декларирани от М. К. суми като
предоставени на М.Т..
Заключението на вещото лице не следва да бъде
кредитирано и във вариантите му, в които е извършено преизчисление на паричния
поток, с включване в разходната му част на паричен разход на едно лице по данни
на НСИ или изцяло изключване от разходната част на паричния поток на паричен
разход на домакинство по данни на НСИ или паричен разход на лице по данни на
НСИ. Причината за използване на статистически данни от ревизиращия екип е
непредставянето на каквито и да било данни от РЛ за конкретен месечен/годишен
разход на домакинство за ревизирания период. В настоящия случай, не е спорно,
че М.Т. съжителства в едно домакинство с М. К. и ненавършило пълнолетие дете,
като К. се намира в трудови правоотношения със собственото на Т. дружество
„Имоти ММ“ ЕООД и получава трудово възнаграждение, но доколкото същият не е
съпруг, то и придобитото през годините имущество не е в режим на СИО. От тук,
нито приходите,нито разходите следва да се разделят на две,а и без неговото
съжителство, разходът по НСИ по отношение на ревизираната следва да е като за
едно домакинство предвид непълнолетното дете в това домакинство. През
ревизирания период К. извършва регулярни вноски на парични средства по банкови
сметки на Т., част от които са му възстановени по банков път. При липса на
каквито и да било възражения по отношение факта, че жалбоподателката
съжителства в домакинство с още две лица (едното от които малолетно)
необоснован е подходът на вещото лице за включване в разходната част на паричния
поток на паричен разход за издръжка на едно лице по данни на НСИ, с единствения
довод, че не е изготвян паричен поток на лицето М. К., което е член на
домакинството.
Заключението на вещото лице не следва да бъде
кредитирано и в частта му, в която прехвърлените парични средства от две
банкови сметки на Т. в „Първа инвестиционна банка“ в трета сметка, отрита в
същата банка, са приети за постъпления на парични средства в брой. Според
вещото лице, третирането им като парични средства в брой се налага поради
факта, че не са представени доказателства за движението на паричните средства
по тях и техния произход. В случая, се касае за трансфер на парични средства по
банков път, което ще даде отражение единствено в началното и крайно салдо на паричните
средства по банковата сметка, по която постъпват, съответно в началното и
крайно салдо на парични средства по банкови сметки към 01.01.2016г. и към
31.12.2016г. За да се приемат парични средства за налични в брой при ФЛ следва
същите да бъдат изтеглени от съответната банкова сметка ***, заплащани в брой
или след изтеглянето им да бъдат внесени по друга банкова сметка. ***нкова
сметка в друга е намерил отражение в паричния поток, перо „Налични парични
средства по банкови сметки“ в началото и края на периода за 2016г. и е
необосновано повторното им включване от вещото лице в приходната част на
паричния поток.
Предвид
некредитирането на заключението на вещото лице, в частта му на извършените
преизчисления на паричния поток за 2020г., настоящият съдебен състав ще извърши
собствени изчисления на входящите и изходящи парични средства. При приемане на
начално салдо на парични средства към началото на периода в размер на 0лв.,предвид
липсата на възражения в тази част, а и липсата на доказателства за нещо
различно, при непроменен размер на наличните парични средства по банкови сметки
в началото и края на периода и на разходите за издръжка по данни на НСИ и при
включване в приходната част на паричния поток на предоставени парични средства
от М. К. в брой, чрез вноска по банкова сметка, ***,37лв. се изчислява
превишение на разходите над доходите със сумата в размер на 62 165,27лв.
Върху данъчната основа в размер на 62 165,27лв. е дължим данък в размер на
6 216лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 733,89лв., изчислени
посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор.
Заключението
на вещото лице не следва да бъде кредитирано и в частта му на изчисленията на
дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви. При извършената
рекапитулация на паричния поток е установено превишение на разходите над
доходите с установен източник, което е прието за данъчна основа за облагане по
чл. 122 от ДОПК. В РА е посочено изрично, че не се установяват основания за
определяне на окончателен годишен осигурителен доход в по-голям размер,
съответно дължими на тази база вноски за годишно изравняване. Дължимите
осигурителни вноски са декларирани с декларации обр. 1 и обр. 6 по КСО и са
внесени изцяло, т.е. не следва да бъдат приспадани повторно от дохода с
неустановен произход, изчислен по чл. 122 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно
решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено
по тълк. дело № 8 от 2020г., което е изцяло съобразено от ревизиращия екип.
По
изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично
основателна, съответно обжалваният РА следва да бъде изменен, в частта на
допълнително определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2020г., ведно с прилежащите лихви. По отношение допълнително определения данък
върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.,
ведно с прилежащите лихви жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените
от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Жалбоподателят е посочил, че
претендира присъждане на направени разноски по делото, включително за съдебни
експертизи и адвокатско възнаграждение, но не е представил списък с разноските.
Съдът констатира, че са направени разноски по делото за държавна такса в размер
на 10лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 500лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 780. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде
присъдена сумата в размер на 42,73лв. (четиридесет и два лева и седемдесет и
три стотинки).
На основание разпоредбата на чл. 161
от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 3 700,12лв. (три хиляди и седемстотин лева и дванадесет
стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001621007113-091-001 от 29.06.2022г., издаден от органи по приходите
в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение
№ 432 от 19.09.2022г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив, с който по отношение на М.Г.Т.,
ЕГН: ************* са установени допълнително дължими суми за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г., КАТО НАМАЛЯВА данъчното
задължение от 7 215лв. на 6 216лв. и прилежащите лихви от 851,84лв.
на 733,89лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително установени дължими суми за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 1 635лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 022,44лв., за 2016г. в размер на 6
920лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 402,39лв., за 2018г. в
размер на 10 205лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 277,20лв. и
за 2020г. в размер на 6 216лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 733,89лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на М.Г.Т., ЕГН: ************* сумата от 42,73лв.
(четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки) разноски.
ОСЪЖДА М.Г.Т.,
ЕГН: ************* да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 3 700,12лв.
(три хиляди и седемстотин лева и дванадесет стотинки) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: