Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 28.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Роза Ризова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 07645 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В.А.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. К.П., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********,
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов, иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1881,29 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1088,76 лв. – законна лихва за забава за
периода от 30.11.2003 г. – 21.05.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.06.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата 159,10 лв. –
разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 18.10.2010 г. по
гр.д.№ 3873/2010 г. на РС – Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че по посочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 791/2010 г. на ЧСИ С.Б., прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК на 23.02.2013 г. с изтичане на двугодишен срок от последното
валидно изпълнително действие спрямо длъжника, извършено на 23.02.2011 г.
Счита, че тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания и вземания за
лихви, са погасени на 23.02.2014 г. с изтичане на тригодишна давност съгласно
чл. 111, б „в” ЗЗД. Моли да се приеме за установено, че не дължи сумите по
издадения изпълнителен лист, както и за осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. Р.Д.,
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че за принудително събиране на вземането първоначално е образувано
изп.д.№ 791/2010 г. на ЧСИ Е.Д. с район на действие ПОС, което впоследствие е
преобразувано под ип.д.№ 1780/2019 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие ПОС.
Излага доводи, че давността по отношение на вземанията, предмет на предявения
иск, е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, с която е
направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и възбрана
върху притежавани недвижими имоти, а след това е прекъсвана многократно с
предприемане на валидни изпълнителни действия по принудителното изълнение –
налагане на запори, по които ежемесечно са превеждани суми. Счита, че
погасителната давност за вземанията, предмет на настоящото производство, е
5-годишна, тъй като с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
оспорването на факти, относими към изискуемостта на вземането, се преклудира и
започва да тече нова давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на сторените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложения заверен препис на изп.д. № 791/2010 г. по
описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че е образувано по молба вх. № 14816/02.12.2010 г. на
„Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителния лист от 18.10.2010 г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3873/2010 г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено
искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, респ. възбрана върху притежавани от
длъжника недвижими имоти. В тази връзка съдебният изпълнител е извършил
справка за наличие на задължения към НАП, справка за действащи трудови договори
от НОИ, справка за регистрирани МПС и е изпратил запорно съобщение до
работодателя на длъжника „Мини открит въгледобив“ ЕАД и покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
От приложения заверен препис на изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б.
се установява, че е образувано по молба
вх. № 26803/18.10.2019 г. на
„Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителния лист от 18.10.2010 г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3873/2010 г. на РС-Перник, с която е направено искане да
бъдат предприети изпълнителни способи – след извършване на съответните справки и
при установяване на секвестируеми доходи или налични банкови сметки – да бъде
наложен запор върху същите. В тази връзка съдебният изпълнител е извършил
справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника, справка за задължения
към НАП и справка за действащи трудови договори от НОИ, и е изпратил запорно
съобщение до работодателя на длъжника „Мини открит въгледобив“ ЕАД, до
„Общинска банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и съобщение за
доброволно изпълнение до длъжника.
От приложените по изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б. платежни
нареждания е видно, че са извършени следните плащания: на 14.11.2019 г. е
платена сумата 53,00 лв., на 09.12.20109 г. – сумата 98,03 лв., на 20.12.2019
г. – сумата 68,43 лв., на 18.12.2019 г. – сумата 100,00 лв., на 08.01.2020 г. –
сумата 100,10 лв., на 14.01.2020 г. – 100,00 лв., на 15.01.2020 г. – сумата 49,79
лв., на 14.022.020 г. – 100,00 лв., на 17.02.2020 г. – 239,00 лв., на 17.03.2020
г. – 100,00 лв., на 08.04.2020 г. – 149,77 лв., на 16.04.2020 г. – 100,00 лв.,
на 14.05.2020 г. – 100,00 лв., на 18.05.2020 г. – 75,29 лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело.
Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение №
513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза
в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане
срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на
факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр.
Перник и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началаният
момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок, е 18.10.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и в решение №
51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен
акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма
няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно
това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да
намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Според
последното погасителната давност за процесните вземания е прекъснала с
образуване на изп.д. № 791/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д., а след това е спряла
да тече докато е траяла висящността му. Видно от представения по делото препис
на изпълнителното дело, че последното изпълнително действие е изпращането на
запорно съобщение до работодателя на длъжника – „Мини открит въгледобов“ ЕАД на
15.02.2011 г. В рамките на две години, считано от 15.02.2011 г., не са извършени
изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на на 15.02.2013 г. изп.д. № 791/2010 г. по
описа на ЧСИ Е.Д. е прекратено по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тъй като производството по
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 15.02.2013 г., съгласно постановките на приложимото към онзи момент ППВС
№ 3/1980 г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погаяване на
съдебно признати вземания.
Доколкото давностният срок не е изтекъл към момента на
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да бъдат
съобразени неговите постановки, според които новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие -
15.02.2011 г. Следователно превиденият в закона петгодишен давностен срок е
изтекъл на 15.02.2016 г., преди образуване на изп.д. № 1780/2019 г. по описа на
ЧСИ С.Б. по молба вх. № 26803/18.10.2019
г. на „Топлофикация - Перник” АД.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски. Същият е сторил разноски в размер
на 50,00 лв. за държавна такса и 600,00 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна услуга. Предвид
изричното възражение на ответника и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатско
възнаграждения размер, който с оглед цената на иска е 449,04 лв.
С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 499,04 лв., представляваща разноски за производството
за държана такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, следните вземания: сумата 1881,29 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009
г., сумата 1088,76 лв. – законна
лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. – 21.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.06.2010 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 159,10 лв. – разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист от 18.10.2010 г. по гр.д.№
3873/2010 г. на РС – Перник и образувано изп.д. № 791/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д.
и изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност след издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
499,04 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и четири стотинки/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.