№ 125
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223000600152 по описа за 2022 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №10/15.02.2022г.
по нохд №424/2021г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Б. АТ.
М. е бил признат за виновен в това, че на 11/12.10.2018г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – два броя
мобилни телефони „Нокиа“, зарядно устройство „Нокиа“, ръчен часовник,
синджир от благородна стомана, кожен портфейл със сумата от 200лв. в него,
два броя тениски и парфюм, всичко на обща стойност 334.50 лева, от
владението на Б. АТ. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал.
1 т.4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание шест години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С
присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия като е
осъден да заплати на Б. АТ. Б. сумата от 1200лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и сумата от
226лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и
двете - със законната лихва считано от датата на деянието, като гражданския
иск за неимуществени вреди е бил отхвърлен за горницата над присъдената
1
сума. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимото лице, в негова
тежест са възложени сторените по делото разноски, както и държавната такса
върху уважените части от гражданските искове. Налице е произнасяне и по
веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.Ю.Й. в качеството му на защитник на подс.Б. АТ. М., в която се навеждат
доводи за необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения. Впоследствие е постъпило е допълнение към
въззивната жалба, в което се изтъква друго съществено процесуално
нарушение – незаконен състав на съда. Отправя се искане към въззивния съд
за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – отмяна на присъдата и
връщане делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитниците на
подсъдимия. Подс.Б.М. настоява да бъде оправдан.
Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за
правилна и законосъобразна, наложеното наказание за справедливо, поради
което и настоява тя да бъде потвърдена, а въззивната жалба на подсъдимия –
оставена без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец Б. редовно призован не желае
да се яви в съдебно заседание. Представлява се от назначен от първата
инстанция особен представител адв.С.С., който счита атакуваната присъда за
правилна и законосъобразна и желае нейното потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Св.Б. нямал семейство и израснал по домове за отглеждане на деца без
родителска грижа. След като напуснал дома социална работничка от гр.
Габрово помолила св.Антон А. от същия град да вземе Б. в своята бригада,
която се занимавала със строителна и ремонтна дейност за да работи при него
и по този начин да осигури прехраната си. Последният се съгласил и взел Б.
2
на работа. Според Б. св.А. го бил осиновил, поради което и го приемал за
свой баща, но на практика нямало никаква форма на осиновяване. Св. Б.
живеел в имота на св.А., но в отделна пристройка, като св. А. живеел в
същото време заедно със съпругата си[1]Разложка А.а. Предвид проявилите
се през годините проблеми свързани с психичното състояние на Б., спрямо
него били проведени няколко хоспитализации в психиатрични отделения в
медицински заведения в различни градове в страната. Била му поставено
диагноза „ Лека умствена изостаналост" и „Дисоциативно личностово
разстройство". Това негово състояние го правело предразположен понякога
към неправилни действия поради невъзможност за предвиждане на
евентуалните последици от поведението му. Ниското ниво на емоционална
интелигентност не му позволявало в достатъчна степен да разбира
намеренията, мотивите и желанията на другите хора. Липсата на достатъчни
социални умения, склонността му към внушаемост и манипулируемост
предполагали зависимостта му от околните при вземането на решения.
Въпреки че осигурявал прехраната си с работа в град Габрово, периодично св.
Б. напускал града за известно време. В село Радан Войвода, обл.Варна, св.Б.
имал леля, която била сестра на биологичната му майка. През месец октомври
2018г. Б. решил да я посети. След като получил от сина на св.А. трудовото си
възнаграждение в размер на около 300лева св.Б. потеглил за село Радан
Войвода. В ранните часове на 11/12.10.2018г. той пристигнал в гр. Варна и
отишъл на автогарата. Тъй като било много рано сутринта - около 04.00 часа,
а времето било хладно, св Б. влязъл в бензиностанция „ОМВ" до автогарата,
която била денонощно отворена. Там той си купил сандвич и кафе. По негова
молба, получил съгласието на персонала, да остане там до сутринта, когато
ще дойде автобуса му. Малко след това в бензиностанцията влязъл и друг
посетител, който се насочил към тоалетната. Това бил подс. Б. АТ. М.. След
като излязъл от санитарното помещение той се приближил до св. Б. и му
поискал цигара, каквато му била дадена. Подсъдимият започнал да разпитва
св. Б. за това откъде е и какъв е повода за идването му в гр. Варна. След
кратък разговор подс.М. поискал от Б. сумата от пет лева, като му казал, че
ще му ги върне. Б. му дал, като му казал че не желае да му бъдат връщани и
той ще отпътува, когато му дойде автобуса. Разбирайки, че Б. разполага с
пари, подсъдимият го поканил да отидат до дома му, който обяснил, че се
намира близо - в ромската махала, за да прекарат там оставащото до идването
3
на автобуса време, на което предложение Б. се съгласил. Двамата тръгнали
към дома на подсъдимия и навлезли в ромската махала на гр.Варна. В един
момент подсъдимият влязъл в една къща и след малко се върнал с нещо,
което св. Б. предположил, че е наркотик. След като подс. М. излязъл от
къщата, двамата продължили към дома му, находящ се на ул. „Крайезерна" №
9 в гр. Варна. Малко по късно двамата пристигнали там и влезли в къщата.
Подсъдимият и Б. влезли в стаята ползвана от подсъдимия, като Б. седнал на
един диван. Там подсъдимият употребил купения от него наркотик под
формата на бял прах, който изсмъркал, като преди това заключил вратата на
стаята с обяснението, че ще се „друса" и не иска родителите му да го видят.
Малко след това подсъдимият започнал да се държи грубо. Под претекст, че
пострадалият бил взел от портмонето му банкнота чужда валута –
пакистански лири, подс.М. казал на Б. да му даде своите ценни вещи, за да
разбере как се чувства човек от когото е отнето нещо. Б. се възпротивил и
отрекъл да е вземал парите. Тогава подсъдимият го заплашил с думите „много
такива като теб съм ги бил и ебал", след което го ударил с юмрук два пъти по
главата, при което Б. залитнал и се ударил в ръба на дивана. След това М.
нанесъл на Б. и един удар с юмрук в корема. Веднага след това подсъдимият
започнал насила да съблича Б., който силно изплашен, не оказал сериозна
съпротива. След като пребъркал джобовете му и не намерил ценни вещи, той
взел раницата му и изсипал съдържанието й. От там М. взел черен кожен
портфейл, в който имало 200 лева, две тениски с къс ръкав, два телефона
„Нокия" /единият без батерия/, зарядно устройство за „Нокия" , както и
имитация на парфюм „Версаче". От китката на ръката на Б. подсъдимият М.
свалил черен часовник с метален корпус, а от врата му ланец от метал, който
дръпнал и скъсал. След това подсъдимият изгонил Б. от дома си, като
последният бил гол, като му казал да си върви и хвърлил към него
съблечените му дрехи. След като излязъл Б. се облякъл и бързо се отправил
посока автогарата. Там от телефон се обадил на тел.112 за да съобщи за
случилото се и да поиска помощ. На място бил изпратен автопатрул на
полицията, който след изясняване на случая съпроводил пострадалия до
Първо РУП-Варна. На Б. била оказана и медицинска помощ от ЦСМП при
МБАЛ „Св Анна"-Варна. На следващия ден след станалото Б. отишъл в дома
на леля си и свако си – св.С. в с.Радан войвода. Там престоял няколко дни и
на близките си разказал за случилото се - че в гр.Варна са го били и са му
4
взели вещите и парите, които били около 200лева. Свидетелят С. видял и
скъсаното сако на Б.. След като приключил с гостуването на леля си Б. се
прибрал в гр.Габрово и на работодателя си св.А. също разказал за извършения
спрямо него грабеж в гр.Варна. След извършване на деянието подс.М. дал на
своята позната М.Д. единият от отнетите телефони марка „Нокия", който бил
без сим карта и батерия, заедно със зарядното му устройство. Впоследствие
отнетите вещи били предадени с протокол за доброволно предаване от Д.. В
хода на разследването подс.М. предал на органите на реда отнетия часовник и
синджир. Било извършено и разпознаване, на което Б. категорично разпознал
подс.М. като лицето, което го е ограбило.
Това са фактите по делото и те са установени от първостепенния съд по
един сравнително категоричен начин след анализ на събраните по делото
доказателствени средства : - гласни – показанията на свидетелите, частично и
обясненията на подсъдимия ; - писмени – протокол от извършено
разпознаване, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства /мобилен телефон и зарядно „Нокиа“, както и
ръчен часовник, както и дискове предадени от оператор 112/, медицинска
документация от МБАЛ„Св.Анна“-Варна; - изготвените заключения от
вещите лица по назначените в хода на производството експертизи – като вид
способ на доказване. Всички тези доказателствени средства, анализирани в
тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите, включени в
предмета на доказване като не оставят никакво съмнение и у настоящия съд
по отношение авторството на деянието.
При така изложената фактология във въззивната жалба, подадена от
защитата, се правят възражения както вече се спомена за допуснати
съществени процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт.
Доколкото твърдяното от защитата наличие на съществени процесуални
нарушения би предопределило по-нататъшния ход на делото, то въззивният
съд намира за уместно да се спре първом на тези именно твърдения. Според
защитата допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат отнесени в
няколко групи - пороци в процесуалната дейност на органите на ДП и съда по
събиране и проверка на доказателствата, неправилна оценка на свидетелските
показания и непълнота на мотивите, като накрая всичко се свежда до
твърдение за пълна липса на мотиви. Във второто допълнение към жалбата се
твърди и незаконен съдебен състав.
5
-твърди се на първо място, че фактическата обстановка по делото е
изградена на основата на доказателства и доказателствени средства, събрани
и изготвени при нарушаване на реда, предвиден в НПК. В тази връзка
единствено се сочи, че приемайки факта, че подсъдимият дал отнетия от
пострадалия телефон „Нокиа“ и зарядно към него на М.Д., съдът се е позовал
на показанията на св.Д. без да я разпита в съдебно заседание, съответно – без
да бъдат приобщени показанията й по реда на чл.281 НПК. Д. действително
не е разпитвана в съдебно заседание – по време на съдебното следствие
същата вече е страдала от тежко заболяване, била е парализирана и
неконтактна – по сведения на майка й, тъй че очевидно не е съществувала
никаква възможност за нейния разпит. Не е имало и възможност да бъдат
приобщени показанията й по реда на чл.281 НПК, тъй като не е разпитвана
пред съдия и защитата не е дала съгласие за това. Фактът, че подсъдимият М.
е дал на Д. въпросните телефон и зарядно се установява обаче и от други
доказателствени средства. Тези вещи са предадени от Д. с протокол за
доброволно предаване, подс.М. в обясненията се също заявява че предал
вещите на Д., този факт индиректно се потвърждава от полицейските
служители, извършвали първоначалните издирвателни мероприятия. Така че
нарушения тук настоящата инстанция не съзира.
-по отношение „незаконния съдебен състав“ – визират се съдебни
заседания от 10.08.2021г. и от 24.08.2021г. На 10.08.2021г. /второ по делото
съдебно заседание след проведеното вече разпоредително/ съдебният
заседател Любка Тодорова не се явила в съдебно заседание по здравословни
причини, за което на следващия ден представила и болничен лист. Естествено
съдът не дал ход на делото, а го отложил. На 16.08.2021г. по делото постъпила
молба от защитата на подс.М. по реда на чл.270 НПК за изменение на мярката
му за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Делото за
разглеждане на молбата на подсъдимия било насрочено за 24.08.2021г. Към
този момент съдебният състав, започнал разглеждането на делото, не бил
наличен /единият съдебен заседател поради заболяване, съдията-докладчик и
другият съдебен заседател – поради отпуск/. Поради това подадената молба
по чл.270 НПК била разгледана от друг съдебен състав. И в двата посочени
случая нарушение на принципа за неизменност на състава на съда не е
допуснато. В първия въобще не е даден ход на делото, а във втория –
6
единствено е разгледана молбата на подсъдимото лице за изменение на
мярката му за неотклонение. Доколкото в тези случаи съдът следва срочно да
се произнесе, то предвид отсъствието на титулярния съдебен състав не е
имало друга възможност, освен той да бъде заместен. Принципът за
неизменност на състава на съда е залегнал в разпоредбата на чл.258 ал.1 НПК,
и неговата цел „е обезпечаване на правилното формиране на вътрешното
съдийско убеждение, което би било постижимо, ако един и същ е съставът,
който събира доказателствата и постановява крайния акт по съществото на
делото“ /Р № 206 от 15.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 913/2018 г., III н. о., НК/.
Очевидно е, че и в двата посочени случая не са събирани никакви
доказателства, нито е постановяван краен съдебен акт – в първия делото е
отложено, а във втория е разгледана молба на лицето по чл.270 НПК.
-твърди се по-насетне в жалбата и липса на мотиви – според настоящия
съд и такава не е налице. Изискванията съм съдържанието на присъдата
/диспозитив и мотиви/ се съдържат в разпоредбите на чл.301 и 305 от НПК, и
не би могло в случая да се приеме, че съдът не ги е спазил. Липсва
задължение на съда и да обсъжда защитната теза – какво следва решаващият
съд да обсъди е посочено в разпоредбата на чл.301 НПК, а тази на чл.305 ал.3
НПК го задължава при противоречие на доказателствените материали да
изложи съображения кои от тях приема и кои не, а съответно – и защо.
Всъщност именно в тази насока е и основното възражение на защитата – че
при наличните противоречия съдът не е провел достатъчно обстоен анализ на
доказателствената маса, както и не изложил съображения защо приема само
последните показанията на свидетеля Б., но не и тези дадени преди това.
Анализ на доказателствата съдът е сторил, и съображенията му в тази насока
са изложени на стр.7 и сл. от мотивите. В неговите рамки съдът е посочил кои
факти са безспорно установени, изложил е аргументи за това, с които
настоящият съд напълно се солидаризира. И за този съд няма съмнение, че
пострадалият Б. е разполагал с вещите предмет на грабежа – два мобилни
телефона „Нокиа" модел 6303 - 2008 г., зарядно устройство „Нокиа", ръчен
часовник със стоманен корпус, синджир с дължина 54 см от благородна
стомана, черен кожен портфейл с в размер на 200 лева, два броя тениски,
имитация на парфюм „Версаче"-100 мл. Показанията му в тази насока
напълно се подкрепят от останалите по делото доказателствени средства. С
протокол за доброволно предаване подс.М. е предал ръчния часовник и
7
синджира, М.Д. предала единият от телефоните заедно със зарядното
устройство. Св.А. /при когото Б. работи и живее/ заявява, че Б. обичал да се
облича добре, да ползва парфюми, че имал такъв синджир както и пари.
Преди Б. да замине за Варна синът на св.А. му изплатил възнаграждение за
свършена работа – дал му около 300лв. Няма съмнение също така, че
подсъдимият и пострадалият са се срещнали на автогарата в ранните часове
на 12.10.2018г. , че пострадалият на два пъти давал пари на М., че после
отишли в дома на последния, където той употребил закупеното наркотично
вещество. Там подсъдимият му нанесъл няколко удара и го изхвърлил на
улицата без вещите, предмет на грабежа, които останали у М.. Веднага след
това Б. от телефон на Автогара-Варна сигнализирал на 112 за посегателството
срещу него. След което с автопатрул от Трето РУП-Варна бил отведен в
Първо РУП-Варна. Показанията на Б. в тази насока напълно се подкрепят от
приложените на електронен и хартиен носител в т.3 от д.п. проведени три
разговора с оператор на тел.112, показанията на свако му св.С., който го отвел
до с.Радан Войвода, и на когото Б. разказал за случилото се, който и видял
скъсаното му сако. Фактът, че му е бил нанесен побой се установява и от
писмени по делото доказателствени средства – изпратената от
МБАЛ„Св.Анна“-Варна медицинска документация/л.97 и сл. т.3 от д.п./ . От
нея е видно, че в 14.20 часа Б. е бил прегледан в Центъра за спешна помощ
към болницата /където е заведен от екип на МВР – вписано от дежурния
лекар/ и е установена контузия на главата, проведен е консулт с неврохирург,
след което освободен. От заключението на вещото лице по извършената СМЕ
и от допълненията направени от вещото лице Господинова в съдебно
заседание пред окръжния съд се установява че въз основа на писмените
доказателства може да се предполага, че в резултат на нанесените удари са се
получили зачервявания, кръвонасядания и или охлузвания на кожата на Б.,
които представляват по-повърхностни увреждания и обичайно обуславят
чувството на болка и страдание. Вещото лице излага, че при тези данни за
основен механизъм на травматично въздействие следва да се приеме удар или
удари с твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат юмруците по
главата. Съдебният медик е коментирал и посочената медицинска
документация като е разяснил, че установените наранявания получени от Б.
по главата са в резултат на нанесени удари с юмруци, като той не е губил
съзнание и към момента на прегледа се е оплаквал от главоболие. Наличен е
8
бил подкожен отток, като поставената диагноза е контузия на главата.
Че пък подсъдимият употребява наркотици /за което Б. няма как да знае,
ако той не е употребил пред него/ се потвърждава от заключението по
назначената СПЕ, според което М. страда от наркотична зависимост.
Показанията на Б. се подкрепят и частично от обясненията на подсъдимия М.,
както и от показанията на полицейските служители Ж.Ж. и С.П.. Всъщност
подсъдимият не отрича че е взел вещите на Б., спестявайки и нанесения му
побой той твърди че само го ритнал и че това е станало по повод действия на
Б., който му взел банкнота чужда валута /веднъж пакистански лири, веднъж
руски рубли/ на ниска стойност но със сантиментално значение, което
ядосало М.. Това е и единственото противоречие в доказателствените
материали, и за съда не става ясно защо му се отдава прекомерно значение от
защитата. Така или иначе този факт остава спорен, недоказан категорично – в
разпита си от 05.03.2021г./прочетен на осн.чл.279 ал.2 НПК/ М. заявил, че
рублите останали у Б., пред съда заявил, че си ги взел, по делото няма иззета
или предадена каквато и да било валута. Свидетелят Б. е разпитван
многократно – на досъдебното производство на 16.10.2018г., на 10.07.2019г. и
на 04.08.2020г., след което и пред съда. Показанията му от посочените
разпити от д.п. са били включени в доказателствения материал на основание
чл.281 НПК. Следва да се признае, че показанията на свидетеля са
противоречиви, но единствено по отношение на два факта – дали е взел
банкнота чужда валута от подс.М. или не, и какъв е размерът на отнетата от
Б. пък парична сума. В разпита си от 16.10.2018г. Б. е заявил, че е взел от
портфейла на М. въпросната банкнота чужда валута, същото заявяват и
свидетелите Ж. и П.. В последващите си разпити твърди, че никаква банкнота
не е вземал. Посочил е, че от него М. е взел 50 лева, в последните два разпита
твърди, че сумата е била 200лв. Съществуват и други дребни противоречия,
които нямат никаква връзка с предмета на доказване. Всички те според
настоящата инстанция се дължат на психичното състояние на пострадалия. То
е било предмет на изследване на две съдебнопсихиатрични експертизи, по
които вещите лица са установили следното : - от заключението на вещото
лице д-р К. по извършената СПЕ по отношение на св.Б. /т. 1 л.85 от ДП/, и от
допълненията направени от вещото лице в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд се установява, че Б. страда от ,,лека умствена
изостаналост,, и ,,дисоциално личностно разстройство,, като към момента на
9
извършване на деянието Б. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното , да запаметява и правилно да възпроизвежда събития и факти
имащи отношение към станалото. Вещото лице заключава, че психичното
състояние на Б. му дава възможност да участва активно и адекватно в
производството и да дава достоверни обяснения и показания по случая. В
съдебно заседание доуточнява, че Б. може да дава за процеса ,,чудесни,, и
,,годни,, за процеса свидетелски показания; - Видно от заключението на
извършената повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза /т.3 л.3 -39 от
ДП/ от вещите лица д-р Г., д-р Т. и д-р П. и от разпита им по време на
съдебното следствие се установява, че въпреки съществуващите дефицити на
освидетелствания Б. с категоричност може да се приеме, че той е в състояние
да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания,
като въпреки умствената му изостаналост у него не са налице психични
деструкции, които да му пречат да възпроизвежда обективно факти и събития
свързани с инкриминираното деяние. В съдебно заседание вещите лица
излагат още, че същият може да възприема , да запаметява и да дава
достоверни и годни свидетелски показния. Категорични са, че Б. не страда от
пароноидна шизофрения както и че същият разбира достатъчно за да има
свидетелска годност в процеса. Т.е. вещите лица са категорични, че
свидетелят Б. въпреки умствената си изостаналост е в състояние да
възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото, и то да ги
възпроизвежда добре. Същевременно в по-сложни ситуации е
предразположен към неправилни действия поради невъзможност за
предвиждане на евентуалните последици от поведението. Ниското ниво на
емоционална интелигентност не му позволява в достатъчна степен да разбере
мотивите, намеренията и желанията на другите. Липсата на достатъчни
социални умения, склонността към внушаемост и манипулируемост
предполагат зависимост от страна на другите при вземане на решения. Което
от своя страна лесно обяснява защо Б. е тръгнал с подсъдимия. От друга
страна умствения дефицит у пострадалия предполага задължително
внимателна съпоставка на показанията му с останалите по делото
доказателства. Именно след такава съпоставка съдът намери, че показанията
му са достоверни в значителна степен. По отношение на упражненото
насилие, на отнетите вещи, на размера на отнетата парична сума по делото
съществуват и други доказателства /посочени по-напред/, които дават
10
основание в тази насока да се даде вяра на показанията на Б.. Т.е. дори и след
анализ на доказателствата по делото единствено неизяснен остава фактът на
отнемане от страна на Б. на чуждовалутната банкнота от портфейла на М..
Дори и да се приеме, че е така /доколкото съмнението следва да се тълкува в
полза на подсъдимия / то този факт не оказва никакво влияние върху правната
квалификация на деянието. Очевидно М. е упражнил насилие над Б., също
толкова очевидно е отнел и вещите посочени в присъдата – налице е
извършено престъпление грабеж.
С оглед изложеното до момента въззивният съд не намира да е налице
липса на мотиви – изложените от съда съображения отговарят на поставените
от закона изисквания към присъдата, и в частност към нейните мотиви.
Отново с оглед изложеното по отношение правдивостта на показанията на
пострадалия, и тяхната преценка съвкупно с останалите по делото
доказателства, то настоящият съд не намира да е налице и необоснованост.
Приетите от съда фактически положения напълно се подкрепят от събраните
по делото доказателства, които преценени заедно и поотделно дават
категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване –
извършено е по отношение на Б.Б. престъпление грабеж, и негов автор е
именно подс.М..
При правилно установените фактически данни ответна на закона се
явява и тяхната правна интерпретация. С действията си подсъдимият М.
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението, визирано в текста на чл.199 ал.1 т. 4 НК – след използвано
над пострадалия насилие и заплашване са отнети негови вещи /как и какви
стана въпрос по-напред/. Налице е и квалифициращият признак опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ НК. Подсъдимият е осъждан общо 18
пъти, като последните му осъждания са както следва: - с присъда по НОХД №
2846/2010 г. по описа на PC гр. Варна, влязла в сила на 14.07.2010 г. подс. М.
бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал.
2 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от две години и два месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим; - с присъда по НОХД № 2039/2010 г. по описа на
PC Варна, влязла в сила на 11.10.2010 г., подс. М. бил осъден за извършено от
него престъпление по чл.198 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК , като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от четири години и
11
единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим; -
с определение на ВРС по ЧНД № 5597/10 г. от 08.11.10 г., наказанията по
двете присъди, както и тези по още осем, са групирани на основание чл. 25 ал.
1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК и на подс. М. било наложено най-тежкото от
така определените наказания, а именно четири години и единадесет месеца
„Лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Така определеното наказание е било изтърпяно на 11.03.2016г .,
съответно срокът по чл. 30 ал.1 от НК не е изтекъл. От субективна страна
деянието е извършено естествено при форма на вината пряк умисъл – с пряко
целене на общественоопасния резултат. Видно от заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице д-р Б. по
отношение на подс.Б.М. се установява, че към момента на извършване на
деянието същия не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата
- психоза, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Налице са данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества - Вредна употреба на канобиноиди и амфетамини. Зависимост към
хероин. Т.е. М. е вменяемо, наказателноотговорно лице.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът е приел сравнително младата му
възраст, лошото му материално положение, тежко семейно положение,
причините подтикнали го да извърши това престъпление, а именно нуждата
от финансови средства за закупуване на наркотик и физическото състоянието
в което е бил при извършването им. Като отегчаващи са отчетени
предходната съдимост на М. /извън обуславящата рецидива/, липсата на
критичност към извършеното от него, бруталните му действия спрямо св.Б.
изразяващи се в нанасяне на удари и демонстративното му изгонване на
улицата без дрехи. Приел също така, че предприетите от подсъдимия
действия се отличават с хладнокръвие, наглост и предприемане на физическа
агресия. При така изложеното съдът в крайна сметка приел наличие на баланс
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и наложил на подсъдимия
наказание „малко под средния предвиден за това престъпление размер“ –
шест години лишаване от свобода при строг режим. Индивидуализираното
наказание от шест години лишаване от свобода всъщност не е малко под
средния размер, а малко над минималния. Към част от приетите за
12
отегчаващи вината обстоятелства настоящият съд има резерви – действията на
подсъдимия не се характеризират с бруталност, нанесени са два-три удара с
юмруци и един ритник, обусловили лека телесна повреда, а физическата
агресия е част от състава на престъплението, и не следва да се отчита
повторно в тежест на дееца. Т.е. налице е превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което като краен резултат определеното наказание
малко над минимума се явява адекватно на обществената опасност на
деянието и дееца, а като такова и в състояние да изпълни поставените пред
него цели на закона – както в личен, така и в генерален план. Същевременно
не се налага и намаляне на това наказание – последното изтърпяно от
подсъдимия наказание е било в размер на четири години и единадесет месеца
и то не е довело до корекционен ефект. Затова и понастоящем М. следва да
бъде изолиран за по-дълъг период от време – първо да се предотврати
извършването на престъпления /към каквито очевидно има склонност вкл. и
след употреба на наркотични вещества/, и второ – за постигане на
превъзпитание /каквото още е възможно предвид възрастта на лицето/.
Правилна и законосъобразна е присъдата и в нейната гражданска част.
Престъплението грабеж като сложно съставно престъпление включва в себе
си две прояви/деяния – принуда и кражба. Поради това като последица от
него пострадалият търпи и неимуществени, и имуществени вреди. В този
смисъл логично съдът е уважил предявените от пострадалия искове. Те са
доказани по основание – установява се от доказателствата по делото, че Б.
вследствие на принудата/насилието над него е претърпял лека телесна
повреда, а след това са му отнети вещи на стойност 334.50лв., от които пари в
брой 200лв. останалото – посочените в диспозитива на присъдата вещи на
стойност 134.50лв. За търпените от него неимуществени /болки и страдания/
и имуществени вреди ищецът следва да бъде възмезден, поради което
правилно е бил осъден подсъдимият да заплати тази обезвреда. Съдът не си е
направил труда да посочи защо е уважил граждански иск за имуществени
вреди в размер на 226лв. Това очевидно е стойността на невъзстановените
вещи и пари – възстановените на пострадалия са в размер на 108.50лв.
Съобразена с житейския критерий за справедливост и с практиката на
съдилищата в тази насока е и обезвредата за неимуществени вреди.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
13
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №10/15.02.2022г. по нохд №424/2021г. на
Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14