Присъда по дело №690/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 20
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200690
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Свиленград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниАтина Костова Лозанова

заседатели:Наталия Димитрова Сюлеменчева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Десислава Илиянова Садова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20215620200690 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият ИЛ. К. ХР. с ЕГН **********, роден на
*********г. в гр.Свиленград, живущ в гр.*************, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 01.02.2021г. в гр.Свиленград, в дома си на *************, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгласно
Приложение № 1 от Списък № 1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1
от ЗКНВП), а именно: коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 48,23 грама,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 16,0 % (тегловни процента) на стойност 289,38 лева –
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК
1
поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
1/една/ година и „ГЛОБА” в размер на 2000/две хиляди/лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият ИЛ. К. ХР. с ЕГН **********, роден на
*********г. в гр.Свиленград, живущ в гр.*************, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 01.02.2021г. в гр.Свиленград по бул.“България“ в посока ул.“Георги
Райчев“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Форд“ модел „Ескорт“ с регистрационен номер Х9263ВР, след употреба на
наркотично вещество, съдържащо наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол /THC/ - марихуана /канабис/, съгласно Приложение №
1 от Списък I на чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/, установено по
надлежния ред чрез Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза с изх.№ И-2478/30.03.2021г. от Специализирана токсикологична
лаборатория към Военномедицинска академия гр.София - чл. 343б, ал.3 от
НК.
поради което и на основание чл. 343б, ал.3 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година и „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр.чл. 343б, ал. 3, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
на подсъдимия ИЛ. К. ХР. с ЕГН ********** със снета по делото
самоличност, и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 1/една/година и 6 (шест)
месеца.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното на подсъдимия
ИЛ. К. ХР. с ЕГН ********** със снета по делото самоличност наказание
2
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО”, времето, през което за същото деяние подсъдимият ИЛ. К. ХР.
с ЕГН ********** е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 01.02.2021г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. ИЛ. К. ХР. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от тях
наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 1/една/ година.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година за срок
от 3 (три) години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23,ал.2 от НК към така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок
от 1/една/година и 6 (шест) месеца .
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23,ал.3 от НК към така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА „ в размер на
2000/две хиляди/лева .
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК от присъединеното на
основание чл.23,ал.2 от НК на подсъдимия ИЛ. К. ХР. с ЕГН ********** със
снета по делото самоличност наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО”, времето, през което за
същото деяние подсъдимият ИЛ. К. ХР. с ЕГН ********** е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
01.02.2021г.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
предмета на престъплението - неизразходвано количество марихуана след
анализ 47,93 грама, изпратени за съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“-
София и средството на престъплението – 1 бр. ел.везна с фабрично изписан
надпис върху нея Aosai Pocket Scale с черен кожен калъф и 2 бр.
стъклени буркани със заключващ механизъм - на съхранение в РУ-
Свиленград като ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на Присъдата
веществените доказателства - ДА СЕ УНИЩОЖАТ-/чрез изгаряне/по
надлежния за това ред.
3
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство – Тест-касета от извършена проба с техническо средство
“„Drager Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARLJ – 0022, ДА ОСТАНЕ
приложено по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. ИЛ. К. ХР. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 369,80 лева,
от които 79,80 лева за изготвено заключение по назначена физико-химическа
експертиза с №Х-126/11.02.2021 г.; 97,50 лева за изготвено заключение по
назначена съдебно-медицинска и фармакологична експертиза — д-р Диана
Янкова Я. ; 97,50 лева за изготвено заключение по назначена съдебно-
медицинска и фармакологична експертиза — доц. д-р Васил Насков А. и
95,00 лева за химическа експертиза с №1511/2021г, както и по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд –
Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 690/2021 г. на РС- Свиленград
от 16.12.2021 г.

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград
е повдигнала обвинение против подсъдимият ИЛ. К. ХР. с ЕГН **********,
роден на *********г. в гр.***********, живущ в гр.***********, ул.“***
********“ № **, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, за това, че: На 01.02.2021г. в гр.Свиленград,
в дома си на ул.“*** ********“ № **, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение № 1 от Списък №
1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП), а именно: коноп
/канабис, марихуана/ с нетно тегло 48,23 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол 16,0 % (тегловни
процента) на стойност 289,38 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК и за това,че : На 01.02.2021г. в гр.Свиленград по бул.“България“ в посока
ул.“Георги Райчев“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Форд“ модел „Ескорт“ с регистрационен номер Х9263ВР, след
употреба на наркотично вещество, съдържащо наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол /THC/ - марихуана /канабис/, съгласно
Приложение № 1 от Списък I на чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1
от ЗКНВП/, установено по надлежния ред чрез Съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх.№ И-
2478/30.03.2021г. от Специализирана токсикологична лаборатория към
Военномедицинска академия гр.София - чл. 343б, ал.3 от НК.
В проведеното разпоредително заседание ,след изслушване на
присъствалите по делото страни,съдът се е произнесъл по въпросите
предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и е насрочил делото за разглеждане по
общият ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата
обстановка, изложена в Обвинителния акт и пледира за признаване на
подсъдимия за виновен по така повдигнатите от прокуратурата
обвинения,като излага подробни мотиви в тази насока. По същество моли
съда да наложи наказания на подсъдимия при предпоставките на чл.54 от НК,
подробно аргументирайки се,а що се отнася до размера,моли съда да наложи
на подсъдимия наказание ЛС в размер на 1година и 6месеца и глоба в размер
на 3000лева за престъплението по чл.354а,ал.3,т.1 от НК,а за престъплението
по чл.343б,ал.3-ЛС в размер на 1година и глоба в размер на 1000лева,като за
двете престъпления се пледира отлагане на изтърпяването им за срок от 4
години. Моли също така спрямо подсъдимия да се наложи кумилативно
предвиденото наказание ЛПУПМС за срок от две години,като се приспадне
времето през което подсъдимия е бил лишено от това право по
1
адм.ред.,считано от 01.02.2021г.Счита че са налице предпоставките на чл.23
от НК за определяне на общо наказание ,а именно ЛС в размер на по
тежкото,което да се отложи за срок от 4години,като се присъедни
наказанието глоба в размер на 3000лева. Взема становище по разноските и
веществените доказателства по делото.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Таня Коларова пледира за
оправдаване на подзащитният й,като излага подробни съображения в тази
насока.В резюме що се отнася до престъплението по чл.343б,ал.3 от НК
намира,че същият не бил повлиян от наркотичното вещество , като в тази
връзка цитира Решение на ВКС от 2015г.Отделно от това намира,че
обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин,тъй като
подсъдимия бил оспорил резултата от теста на техническото средство,а що се
отнася до анализа на кръвната проба,намира,че имало множество нарушения
на Наредбата,което опорочавало резултата,като излага съображения в тази
насока. Що се отнася до престъплението по чл.354а,ал.3 от НК,счита същото
отново за недоказано, доколкото имало нарушения относно съставянето на
протокола по извършването на оглед на местопроизществието,а отделно от
това се навеждат доводи ,че откритите наркотични вещества не били на
подсъдимия.По изложените доводи моли съда да оправдае подзащитният й.
Подсъдимият ИЛ. К. ХР. , разбира обвинението,не се признава за
виновен,като твърди,че оспорил резултата от техническото средство, поради
което и дал кръвна проба ,тъй като смятал,че не бил употребил наркотично
вещество,а за открития наркотик у дома му,твърди че имало периоди в които
бил в чужбина ,а къщата била стара и всеки можело да подхвърли процесния
с цел да му навреди. Оспорва,че „обиска” бил извършен с негово съгласие. По
същество се придържа се към становището на защитника си. В правото си на
последна дума, същият моли съда да го оправдае.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ИЛ. К. ХР. бил родом от гр.*********** и живеел в
наследствената си къща в гр.***********, ул.“*** ********“ № **, където
сам обитавал двуетажна жилищна сграда с прилежащи към нея постройки,
намиращи се в дворно пространство,тъй като сестра му св.М. К. Н. ,която
също живеела в ***********,но на друг адрес,а брат му –св. Г. К. Хр. живеел
в гр.Любимец,като последният почти не посещавал родният си дом от
2000година ,а сестрата посещавала дома им, до смърта на родителите им.
Подс. ИЛ. К. ХР. придобил от неустановено по делото лице и по
неустановен начин високорисково наркотично вещество – канабис (коноп,
марихуана), след което употребил част от него на неустановена дата и
въпреки че употребил процесното наркотично вещество на 01.02.2021г.,
около 14,00-14,30ч. подс. ИЛ. К. ХР. излязъл заедно със св.Ат. Н. Т. и св.Д.К.
Стаматов, управлявайки лек автомобил „Форд Ескорт“ рег.№Х9263ВР ,тъй
2
като хидрофора в дома му се повредил и поискал от св.Ат. Н. Т. да го
поправи,а със свидетеля Димитър Стаматов се уговорили да пият кафе и да се
видят ,въпреки че съзнавал, че е употребил наркотични вещества.
Подсъдимият управлявал лекият автомобил,като първо спрял на Нон стопа
„Спайдър” в гр.Свиленград,където свидетеля Димитър Стаматов взел кафе и
продължили,като подсъдимия тръгнал към Метанстанцията в гр.Свиленград
за да зареди гориво.
Междувременно на същата дата в РУ-Свиленград били постъпили
оперативни данни, че лицето ИЛ. К. ХР. осъществява дейност, свързана с
употребата, съхранението и разпространението на наркотични и упойващи
вещества от вида на марихуаната на територията на гр.Свиленград.
В тази връзка инсп. Евгени Дрънгов и свидетелите - инсп. Ив. Д. П.,
инсп. Р. Анг. К. и инсп. Г. Т. Б. около 14:30ч. установили лек автомобил марка
„Форд Ескорт“ с рег.№Х9263ВР, който се движел по бул.България” в
посока ул. „Георги Райчев“ в гр.Свиленград.
Забелязали, че същият този лек автомобил се управлява от лице от
мъжки пол, което познавали, като лице от криминалния контингент,
злоупотребяващо с алкохол и други упойващи вещества, а именно подс. ИЛ.
К. ХР.. Последвали движението му със служебен автомобил, движейки се в
непосредствена близост до него, като имали непрекъсната видимост над
автомобила.
Подс. ИЛ. К. ХР. се отправил към Метанстанцията в гр. Свиленград,
където спрели до колонката за зареждане на гориво.
Полицейските служители приближили със служебния автомобил и
спрели в непосредствена близост до лек автомобил Форд Ескорт“ рег.
№Х9263ВР, слезли установили самоличността на водача на автомобила, а
именно тази на подс. ИЛ. К. ХР., както и на неговите спътници – свидетелите
Д. Кр. Ст. и Ат. Н. Т..
Водачът на автомобила – подс. ИЛ. К. ХР. , бил поканен в сградата на
РУ Свиленград, за да бъде тестван за наличие на употреба на наркотични
вещества,като след като пристигнали в полицията в гр.Свиленград и
доколкото за неговите спътници нямало данни за злоупотреба със забранени
от закона вещества били освободени и те си тръгнали.
В сградата на РУ Свиленград била извършена проверка на МПС от св.Г.
Т. Б. за установяване на забранени от закона вещи,но такива не били
открити,за което действие бил съставен Протокол за проверка на лични вещи
на лица и превозни средства от 01.02.2021г. в 15,00часа
На место на същата датата в 15,20ч.в РУ Свиленград подс. ИЛ. К. ХР.
бил тестван от св.Г. Г. Г. за наличие на наркотични вещества в организма му,
със сертифицирано техническо средство /тест/ „Дръгтест Дрегер“ – “Dräger
Drug Test 5000“ с фабричен № ARLJ – 0022, чрез тест № 66 , който отчел
положителен резултат за наличие на наркотични вещества в организма на
3
подс. ИЛ. К. ХР., а именно „тетрахидроканабинол THC 25-канабис“.
След отчитане на положителен резултат за наличие на наркотични
вещества в организма,подсъдимия оспорил резултата,поради което му бил
съставен талон за медицинско изследване № 0051293(л.28) и подсъдимия бил
транспортиран от св.Г. Г. Г. и от св.Р. Анг. К. до здравно заведение – ЦСМП-
Хасково, - филиал Свиленград, където св.Анд. Р. Ат. –лекар ординатор в
спешеното отделение в присъствието на полицейските служители взел две
проби от кръв ,които вписал в протокола за медицинско изследване и вземане
на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози , с номера 5 и 6,както и урина,но пропуснал в протокола да ги
впише,но били номерирани от свидетеля с номера 7 и 8 .
На подс. ИЛ. К. ХР. за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП – за управлението на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества и алкохол бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер - сер. АА № 619640(л.21) от
св.Г. Г. Г. - мл.инспектор при Пътен контрол РУ Свиленград, като подс. ИЛ.
К. ХР. подписал акта без възражения.
С АУАН, било иззето и СУМПС на подсъдимия, както и
свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. рег. табели.
Впоследствие на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН административно
наказателното производство образувано въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер - сер. АА № 619640, било
прекратено ,тъй като било прието ,че има извършено от подсъдимия
престъпление.
На същия ден, 01.02.2021г., в жилищна сграда – къща на два етажа, с
приземен етаж и стопански постройки, разположени в оградено дворно място,
находяща се в гр.Свиленград, ул.“*** ********“ № **, обитавани от подс.
ИЛ. К. ХР., в негово присъствие и с негово съгласие е бил извършен оглед на
местопроизшествие ,за което действие бил съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие,ведно с фотоалбум към него/л.38-л.45/,както и Протокол
за извършена проверка в помещение със съгласие на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие/л.18/.
По време на това процесуално действие в тъмно синьо яке, окачено на
закачалката в коридора в десен ръкав на якето били намерени 2 бр. стъклени
буркани, различна големина, съдържащи суха зелена листна маса.
При тестване на сухата зелена листна маса и от двата буркана на място
с полеви наркотест реагирала положително на марихуана.
Намерените буркани съдържащи суха зелена листна маса и 1бр.
електронна везна, подс. ИЛ. К. ХР. предал с Протокол за доброволно
предаване от 01.02.2021г./л.73-л.74 от ДП/, в който като пояснение уточнил,
че не знае какво представляват вещите които предава, какво се съдържа в тях
и къде са били намерени.
4
Впоследствие на същите бил извършен оглед на ВД и бил изготвен
албум/л.75-л.80/.
Подс. ИЛ. К. ХР. бил задържан за 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР със Заповед с рег.№ 351зз-10/01.02.2021г. (л.32) на 01.02.2021г.
поради извършеното престъпление.
Според заключението на съдебната физико-химическата
експертиза(л.84-85), изготвена с протокол № Х-126/11.02.2021г. на БНТЛ при
ОД на МВР – гр.Стара Загора, представената за изследване суха зелена
растителна маса от представлява „коноп ”(марихуана, канабис), с активен
наркотичнодействащ компонент - „тетрахидроканабинол”- 16,0% (тегловни
процента) с нетно тегло 48,23 грама. Остатък канабис след анализ – 47,93
грама.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г за определяне на
цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството -
Приложение № 2 стойността на 1 грам „марихуана” е определана на 6 лева
т.е. стойността на предмета на деянието – 48,23 грама „коноп“ (марихуана,
канабис) е прието ,че възлиза на 289,38 лева.
От извършената химическа(токсикологична) експертиза по протокол с
рег.№ И/2478 от 30.03.2021г. л.95-97) се установява, че в пробите от урина и
кръв от подс. ИЛ. К. ХР.- отговарят на изискванията за токсилогично
изследване в ХТЛ-ВМА и в резултат на изследванията вещите лица д-р Д. Ян.
и проф.д-р В. Ат. са установили наличие на тетрахидроканабинол
(хидрокситетрахидроканабинол),както в предстовените кръвни,така и в
пробите на урина ,взета от подсъдимия.
От направената справка за съдимост в Районен съд гр. Свиленград се
установява, че подс. ИЛ. К. ХР. не е осъждан,но има наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лева по реда на чл.78а от
НК за извършено престъпление по чл.354а,ал.5 вр с ал.3,т.1 от НК, с Решение
№12/06.02.2017г. постановено по АНД №1003/2016г. по описа на РС
Свиленград,влязло в сила на 21.02.2017г.
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимия се
установява,че същият е криминално проявен и има криминални
регистрации.Събрани са данни,че същият злоупотребява с алкохол и други
упойващи вещества. Склонен е към извършване на противообществени
прояви и не се ползва с добро име сред съседите си.
От Декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия се установява,че същият не е семеен,също така не
работи и не получава доходи, притежава движимо и недвижимо имущество
на свое име,а именно къща с двор в гр.***********,ул.*** ******** № ** и
лек автомобил Форд .
По досъдебното производство е изискана и приложена като
доказателство справка от инспектор пътен контрол и справка за
5
нарушител/водач,видно от които подсъдимия е правоспособен водач,скато
спрямо същият има множество наложени адм.наказания с НП и фишове,както
и издадени ЗППАМ.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен по
предявените му обвинения като обяснява, че не му я ясно как са попаднали
наркотични вещества у дома му,като излага свои версии за наличието им в
дома му.
В съдебната фаза също не се признава за виновен по предявеното му
обвинение и дава обяснения по същото, излагайки своята фактологическа
версия, според която не е употребил наркотично вещество и в тази връзка
оспорил резултата от техническото средство, поради което и дал кръвна
проба ,тъй като смятал,че не бил употребил наркотично вещество,а за
открития наркотик у дома му,твърди че имало периоди в които бил в чужбина
,а къщата била стара и всеки можело да подхвърли процесния с цел да му
навреди. Оспорва,че „обиска” бил извършен с негово съгласие,като в
подкрупа на това му твърдение сочи,че в протокола „без” съгласие ,било
зачертано и било написано „със”,което реално не бил дал (както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение).
В съдебно заседание от страна на прокуратурата бяха представени и
приети като доказателства-писмо от РУ Свиленград с изх.№ 351000-
7174/06.12.2021г. и справка за пътуване на лице –български гражданин,като
видно от същите в РУ Свиленград не са постъпвали сигнали за незаконно
проникване в дом,находящ се в гр.***********,ул.*** ******** № **,а в
периода от 01.07.2.2020г. до 01.02.2021г. има регистрарани излизания и
влизания в страната общо 10 на брой,като в осем от случаите подсъдимия е
преминавал границата на страната през МП Капитан Андреево и се е
завръщал в Р.България през същият ГКПП непосредствено на същия ден или
на следващия,а на 14.07.2020г. е изезнал през ГКПП Калотина шосе и е
влезнал през същият ГКПП на 18.07.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Протокол за проверка на лични вещи на лица и
превозни средства; Протокол за извършено проверка в помещение със
съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие ; АУАН с
№619640/01.02.2021г.; писмено извлечение от извършена проба с техническо
средство –тест №66/01.02.2021г.; Протокол №*********-10000 за сервизна
проверка на техническото средство с което е бил тестван
подсъдимия;Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози;Протокол за мединско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
6
техни аналози;Талон за изследване №0051293/01.02.2021г.;Заповед за
задържане на лице от 01.02.2021г. ; Протокол за личен обиск на лице,
разписка за приети вещи и пари на задържано лице; фиш за спешна
медицинска помощ, декларация; Протокол за оглед на местопроизшествие от
01.02.2021г.,ведно с фотоалбум към него;приемо –предавателен протокол;
Протокол за доброволно предаване; Протокол за оглед на веществени
доказателства,ведно с фотоалбум към него; тест касета от пробата ;
характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справка за съдимост, ведно с Бюлетини; Справка от
пол.инспектор Д.Славов; Справка за нарушител/водач; справка относно
собствеността на лек автомобил Форд Екскорт с рег.№ Х9263ВР ; Протокол
за приемане,предаване на билогични проби за химико –токсилогичен анализ в
Химикотоксилогична лаборатория ; Протокол за извършена експертиза № Х-
126/11.02.2021г. на вещото лице Й. К. Й. ; Съдебна химикотоксилогична
/токсикохимична/експертиза с рег.№ И-2478/30.03.2021г. на вещите лица д-р
Д. Ян. и проф. Д-р В. Ат. ,писмо от РУ Свиленград с изх.№ 351000-
7174/06.12.2021г. и справка за пътуване на лице –български гражданин и
т.н.Така също, още и свидетелските показания от ДП и от съдебната фаза на
процеса, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели,
респ. Протокол от открито съдебно заседание, а именно – показанията на св.Г.
Т. Б., св.Р. Анг. К., св.Д.К. Стаматов,св.М. К. Н.,св.Г. К. Хр. и св.Ив. Д.
П.,дадени пред настоящият съдебен състав,както и прочетените и приобщени
на основание чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2 от НПК показания на св.Ат. Н. Т. и на
св.Анд. Р. Ат.,както и прочетените и приобщени на основание чл.281,ал.5 вр с
ал.1,т.5 от НПК показания на св.Г. Г. Г..
От показанията на свидетелите Г. Т. Б., Р. Анг. К., Ив. Д. П. дадени
пред настоящия съдебен състав и прочетените и приобщени по реда на
чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК показания на св.Г. Г. Г. по безспорен и
котегоричен начин се установява,че на посочената в обвинителния акт
дата,подсъдимия е управлявал собственото му МПС лек автомобил Форд в
гр.Свиленград и който след като е бил съпроводен до сградата на РУ
Свиленград и е бил тестван с техническо средство “Dräger Drug Test 5000“ с
фабричен № ARLJ – 0022, чрез тест № 66 , който отчел положителен резултат
за наличие на наркотични вещества в организма на подс. ИЛ. К. ХР. , а
именно „тетрахидроканабинол THC 25-канабис“ и който резултат е бил
оспорен,поради което подсъдимия е бил отведен до съответното медицинско
заведение и респективно е дал кръвна проба и урина .
От прочетените и приобщени показания на основание чл.281,ал.4, вр с
ал.1,т.2 от НПК показания на св.Анд. Р. Ат.,пък се установява,че именно
свидетеля е медицинското лице,което е взело кръвните проби и урината за
изследване от подсъдимия ,които е запечатало и и попълнило съответния
протокол .
От показанията на разпитания по делото свидетел Ат. Р. В. се
установява,че той е лицето,което е транспортирало пробите взети от
7
подсъдимия,като след предявяване на протокол с рег.№
**********/02.02.2021г. уточнява че „+урина” не е вписано от него,а най
вероятно от неговите колеги в гр.Хасково,тъй като от там пробите се пращали
в София, като останалата част от протокола било описан от него.
От показанията на свидетелите Ив. Д. П.,Р. Анг. К. и Г. Т. Б. се
установява,че след възприетото от тях,че подсъдимия управлява МПС след
употреба на наркотично вещество се пристъпило към обезпечаване на
неговото жилище и след пристигането на подсъдимия в дома му,той ги
пуснал в дома си да извършат оглед,при който открили процесното
наркотично вещество,което било скрито два бурката поставени в ръкава на
яке, окачено на закачалката в коридора и едва когато,полицейските
служители се насочил към въпросното яке ,подсъдимия се изнервил,а след
откриването им, започнал да твърди,че не знае на кого са и посочил ,че
можело да са на неговия баща,като с протокол за доброволно предаване ги
предал на полицаите.
Всеки един от тях сочи обстоятелства, които са от съществено
значение за установяване авторството на престъплението в лицето на
подсъдимия и начина на извършването му.
От друга страна разпитаните по делото свидетели М. К. Н. и Г. К.
Хр./сестра и брат на подсъдимия/ установяват по безспорен и категоричен
начин,че подсъдимия живее в наследствената им къща,находяща се в
гр.***********,ул.*** ******** № ** . Установява се от техните
показания,че същите не посещавали родната им къща,брата от 2000година,а
сестрата след смърта на родителите им,както и че къщата въпреки че била
стара се заключвала,но в двора можело да се влезне.
От разпита на свидетелите Д.К. Стаматов и от прочетените и
приобщени на основание чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2 от НПК показания на св.Ат.
Н. Т. се установява,че същите са пътували с управляваното от подсъдимия
МПС на процесната дата, когато полицаите са извършили проверка на
подсъдимия и на лекият му автомобил в РУ Свиленград,където били отведени
,след като са установили лекият автомобил на метанстанцията в
гр.Свиленград,като подсъдимия останал в районното управление ,а те си
тръгнали.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели и тези прочетени и приобщени по
горепосочения процесуален ред, предвид тяхната безпротиворечивост,
систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна
конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е
преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им
звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се
опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
8
доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели
да имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
подсъдимия, установявайки обективните елементи от състава на процесното
престъпление.
Противовес на изложената по-горе и приета за установена фактология са
обясненията на подсъдимия ИЛ. К. ХР. и показанията на свидетеля Пр. Ив.
Й.,дадени пред настоящият съдебен състав.
В обясненията си пред съда подсъдимият ИЛ. К. ХР. отрича да е
употребил наркотично вещество и впоследствие да е управлявал лекият си
автомобил на посочената дата ,като твърди,че имено заради тази си убеденост
оспорил резултата от техническото средство, поради което и дал кръвна
проба . За открития наркотик у дома му,твърди че имало периоди в които бил
в чужбина ,а къщата била стара и всеки можело да подхвърли процесния с цел
да му навреди. Оспорва,че „обиска” бил извършен с негово съгласие,като в
подкрепа на това му твърдение сочи,че в протокола „без” съгласие ,било
зачертано и било написано „със”,което реално не бил дал (както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение).В подкрепа на защитната теза на
подсъдимия са дадените в съдебно заседание показания на свидетеля Пр. Ив.
Й.,който твърди пред съда,че в дома на подсъдимия можело да се влезне
безпрепятствено,тъй като вратата му не била блендирана и нямало поставени
охранителни камери,а у подсъдимия често се събирали приятели,като
твърди,че подсъдимия не живеел постоянно в дома си,тъй като работел в
чужбина/през лятото и есента/ и се прибирал в България за известно време и
пак отивал в чужбина.
Показанията на св.П.Й. и обясненията на подсъдимия в частта в която
твърди,че че имало периоди в които бил в чужбина ,а къщата била стара и
всеки можело да подхвърли процесния с цел да му навреди не се кредитират
от съда с доверие,тъй като видно от приобщената по делото справка за
задгранични на лице –български гражданин,касателно пътуванията на
подсъдимия се установява,че в периода от 01.07.2.2020г. до 01.02.2021г. има
регистрарани излизания и влизания в страната общо 10 на брой,като в осем от
случаите подсъдимия е преминавал границата на страната през МП Капитан
Андреево и се е завръщал в Р.България през същият ГКПП непосредствено на
същия ден или на следващия,а на 14.07.2020г. е изезнал през ГКПП Калотина
шосе и е влезнал през същият ГКПП на 18.07.2021г.. От друга страна, видно
от писмо от РУ Свиленград с изх.№ 351000-7174/06.12.2021г. се
9
установява,че в РУ Свиленград не са постъпвали сигнали за незаконно
проникване в дом,находящ се в гр.***********,ул.*** ******** № **/дома
на подсъдимия/.Имено тези два документа опровергават показанията на
свидителя П.Й. и обясненията на подсъдимия в тази им част и разколебавата
доказателствена им тежест,поради което в тази им част ,като изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал не се кредитират от
съда. Още повече ,че видно от показанията на разпитаните по делото брат и
сестра на подсъдимия св.М. К. Н. и св.Г. К. Хр. се установява,че двамата не са
посещавали родния си дом,брат му от 2000година,а сестра му след смърта на
родителите им,поради което не може да се обследва теория за собственост на
процесното наркотично вещество за посочените двама свидетели,а що се
отнася до теорията на подсъдимия,че същото е поставено от лице,което е
незаконно проникнало в имота му,то първо данни за такова проникване не са
събрани по делото/видно от писмо с рег.№351000-7174/06.12.2021г. на РУ
Свиленград/, а друга страна нелогично звучи ,лице или лица да проникнат в
друг имот и да укриват наркотични вещества.Дори е да се приеме,че същите
са подхвърлени в имота на подсъдимия, такива данни не са събрани по
делото,още повече че се установи,че в рамките на една година същият почти
не е отсъствал от дома си,тъй като както се посочи по горе същият въпреки,че
е пътувал в чужбина,не е отсъствал от страна за повече от няколко дни и то в
средата на лятото на 2020г. и ако хипотетично се приеме,че са подхвърлени
от поличейски служители /каквито доводи се навеждат индиректно/,то
нелогично звучи ,защо след като подсъдимия се е прибрал в България на
18.07.2020г.,в частност в дома си, не са били извършени процесуално
следствени действия за откриване на същите в дома му през месец юли на
2020г.
Дори и да се приеме,че има допуснати процесуални нарушения
относно съставянето на Протокол за извършена проверка в помещение със
съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие,тъй като
съюзът „без” е бил зачертан и с химикал е написано „със”,като подсъдимия
едва в съдебно заседание твърди,че това действие било извършено без
неговото съгласие ,въпреки че това негово твърдение е в противоречие на
свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители
присътвали -Ив. Д. П.,Г. Т. Б. и Р. Анг. К.,то такива доводи не са били
вписани в документа от страна на подсъдимия.
Но както се посочи,дори и оспорения от подсъдимия протокол да се
изключи от доказателствения материал по делото,то по делото е изготвен
Протокол за оглед на местопроизшествие ,ведно с фотоалбум към него,като
след откриване на наркотичното вещество и ел.везна,подсъдимия е предал
откритите вещи с протокол за доброволно предаване.
Действително целта на огледа е непосредствено да се изследват и да се
запазят следи от престъплението и други данни необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото.За това процесуално действие не се изисква
разрешение или одобрение от съдия.Доколкото при това процесуално
10
действие се откриват и изземват предмети, следи и прочие, според мястото на
което са открити, се обсъжда и необходимостта от приложението на чл.161 от
НПК.
Когато обаче вещите са иззети от двор или помещение и са открити
вещи предмет на престъпление то тогава се нарушава и засяга личната сфера
на определени лица и техните права.Именно и поради това законодателят е
въвел изискването на чл.161 от НПК.Предварителното разрешение от съда за
извършване на претърсване на помещение е установено като гаранция за
гражданите, че пренебрегването на неприкосновеността на жилището им е
след съответна преценка на компетентния за това орган (съда) за
необходимостта от извършване на това следствено действие. Дори и при
дадено разрешение, ако то е извършено в нарушение на изискванията на
чл.162-163 от НПК, последицата е невъзможност да се ползва като годно
доказателствено средство протоколът за извършването му. Липсата на
предварително разрешение се “санира” от законодателя с последващо
одобрение от съда в рамките на 24 часа на протокола за това следствено
действие, като съдът проверява както неотложността за извършването му без
разрешение, така и дали в протокола са отразени всички формални
изисквания за правилното му провеждане. Всичко това обаче не означава, че
открити и иззети при претърсване на помещение вещи, предмет на
престъпление или носещи следи от извършено престъпление, не могат да
бъдат приобщени към доказателствения материал с други, допустими от НПК
доказателствени средства. Липсата на одобрение на съответния протокол не
променя характеристиката на тези следствени действия като “претърсване и
изземване” на вещи от помещения . Обратно, ако при одобрен от съда
протокол за претърсване и изземване се установи с допустими
доказателствени средства (каквито са и разпитите на поемните лица)
нарушение при провеждане на това следствено действие, то тогава
решаващият орган не следва да зачете резултатите от него.
По делото обаче липсва изземване на процесните вещи,а както се
посочи по горе ,същите са предадени от подсъдимия доброволно,за което е
бил съставен Протокол за доброволно предаване
Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на протокола за
доброволно предаване, както не предвижда и изискване за предварителното
разрешаване или последващо одобряване на това действие по съдебен ред. И
това е така, защото доброволното предаване (за разлика от действията,
ограничаващи права на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен
обиск, задържане и изземване на кореспонденция и т. н.) е въпрос на
упражнена лично и доброволно от лицето воля, при липса на елемент на
принуда, винаги ограничаваща правата и свободите. Това обаче съвсем не
означава да се отрече принадлежността на доброволното предаване към
действията по разследването, когато то е осъществено в рамките на
наказателното производство.
11
Съгласно приетото в Решение №390/02.12.2015г. по к.д.№1120/2015г.
на ВКС - когато чрез доброволно предаване се приобщават по делото
веществени доказателства, какъвто е настоящият случай, то задължително са
приложими и изискванията на чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от НПК – за тяхното
оглеждане, подробно описване и по възможност фотографиране, както и
прилагане по делото (когато това е възможно) и при взети мерки за
предотвратяване на тяхното повреждане или изменяване.Важно е да се
отбележи, че приобщените по този начин веществени доказателства
представляват самостоятелен носител на информация, различен от
протоколите за доброволно предаване като вид писмени доказателствени
средства. Тези протоколи не възпроизвеждат доказателства, а само
легитимират от процесуална гледна точка определен материален факт като
веществено доказателство и така установяват неговата връзка с
обстоятелствата по делото. Поначало, веществените доказателства могат да
бъдат приобщени и чрез протоколи за оглед, за претърсване или изземване, а
също и чрез фотоснимки, диапозитиви, планове и пр., т. е. чрез различни
доказателствени способи. Доброволното предаване е само едно от действията
по разследването, чрез което се попълва доказателствената съвкупност в
рамките на наказателното производство (в този смисъл вж. и р. № 358/2009
година на ВКС, І НО, р. № 204/2010 година на ВКС, І НО, р. № 262/2013
година на ВКС, ІІ НО и др.).
Вярно е също, че НПК не предвижда ред за съставяне на протокол за
доброволно предаване, което предопределя приложимост на общите правила
по чл.127-131 НПК. Когато посредством протокол за доброволно предаване
се събират предмети от кръга на тези по чл.109 НПК – веществени
доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл.110 ал.1 и 2 НПК – да
бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност
фотографирани, като се приложат към делото и вземат мерки те да не се
повредят или изменят. В изпълнение на посочените процесуални изисквания
на 05.02.2021 г. е извършен оглед на събраните, посредством цитирания
протокол за доброволно предаване, вещи, в присъствието на един
експерт/вещо лице/ и две поемни лица ( протокол л.75-77 и албум, л.78-80 от
досъдебното производство). В последно посочения протокол са намерили
израз констатации от извършения оглед не само за състоянието на вещите, а
преди това и за начина, по който те са били предоставени в чувал, запечатан и
подписан от експерт ,поемни лица и разследващ полицай, което се установява
от съдържанието на протоколите и другите писмени и гласни доказателства,
посочени по-горе. Действията на експерта са в рамките на възложените им от
разследващия орган задачи и на техните правомощия, включващи и
боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени
им по съответния процесуален ред от разследващите органи. Техните
констатации и изводи не са оспорени от страните и са приети от настоящата
съдебна инстанция.
Що се отнася до обясненията на подсъдимият ИЛ. К. ХР. с които отрича
12
да е употребил наркотично вещество и впоследствие да е управлявал лекият
си автомобил на посочената дата ,като твърди,че имено заради тази си
убеденост оспорил резултата от техническото средство, поради което и дал
кръвна проба,като в тази връзка се оспорва и се твърди опорочаване на
процедурата по вземане на биологичните проби ,а от там и от резултата по
назначената съдебно токсилогична експертиза ,като защитника на
подсъдимия адв.Коларова намира,че същият не бил повлиян от наркотичното
вещество , като в тази връзка цитира Решение на ВКС от 2015г.,като по
последния довод,съдът намира,че следва да изложи доводите си по долу в
мотивите на съда.
Що се отнася до твърденията на защитата за опорочаване на процедурата
по вземане на биологичните проби от подсъдимия,съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС, не всяко нарушение на правило на
Наредбата води до елиминиране на резултатите от проведената проверка за
такава употреба, а само ако нарушението е дотолкова драстично, че
злепоставя достоверността на изследването с техническото средство или
медицинското и/или лабораторно изследване на пробите/така и Решение
№6/06.02.2018 по дело №1098/2017 на ВКС, НК, I н.о./.
Относно процедурата за вземане на пробата съдът счита, че не са
допуснати нарушения, които да са ограничили правата на проверяваното
лице. Релевантно за гарантиране правото на защита на водача е спазването на
Наредба № 1/2017 г. Всяко неизпълнение на процедурата по тази наредба
следва да се преценява за съществено или не с оглед степента на засягане
правата на обвиняемия. Последица от опорочаване на резултата от пробата
биха могли да имат съществени нарушения, вследствие на които се създава
съмнение в годността на пробата, вероятност от манипулиране на
съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда и други подобни
(Решение № 376 от 27.11.2013г. по нак. дело № 1373/2013г. по описа на ВКС,
ІІ н.о.), каквито нарушения съдът не констатира,тъй като дори и да се
изключи взетата от подсъдимия проба от урина,т.к. в протокола е била
дописана,доколкото е пропусната да се впише,то безспорно при изследване
на предоставената от подсъдимия кръвна проба е открито наличие на
процесното наркотично вещество,видно от заключението на токсилогичната
експертиза,като от същата става ясно номерата на взетити проби,броят им,
какви са били/урина и кръв/ и от кого са били взети. Действително при
вземане на биологичния материал св.Анд. Р. Ат. ,не е попълнил в цялост
протокола,но същият в разпита му е посочил,че това му било първото
вземане на кръв и урина,бил притеснен много и пропуснал да впише в
протокола взетата урина и да обозначи кръвните проби със серийните им
номера, като подробно е обяснил липсващите реквизити,които съвпадат с
получените от двете вещи лица, на които им е било възложено да извършат
анализ на кръвта и урината на подсъдимия за наличието на наркотично
вещество.Поради горното,съдът намира ,че възражението на подсъдимия в
тази насока и твърдението му ,че не бил употребил наркотични вещества и
13
след което е управлявал МПС за неоснователно и недостоверно,като определя
същото като защитна теза.
Както се посочи по горе, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия досежно изнесения факт за това, че не е употребил наркотично
вещество и че откритите у дома му наркотични вещества не са негови.
Изхождайки от двояката им правна природа, да са едновременно и
доказателствено средство и средство за защита, те според настоящия Съдебен
състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед
избягване на наказателната отговорност. И това е така защото пряко се
компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите източници на
доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези обяснения са
в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото.
Съдът възприема изцяло и заключението по физико химичната
експертиза, извършена в ДП, считайки я за обективно, и компетентно дадена,
като въз основа на последната се установяват,че представената за изследване
суха зелена растителна маса от представлява „коноп ”(марихуана, канабис), с
активен наркотичнодействащ компонент - „тетрахидроканабинол”- 16,0%
(тегловни процента) с нетно тегло 48,23 грама. Заключението обективира
необходимите данни и фактически констатации на вещото лице, поради което
се явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лица
-Й., поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно
експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните
си изводи.
А относно стойността на наркотичното вещество – инкриминираната
„тетрахидроканабинол”- 16,0% (тегловни процента) с нетно тегло 48,23
грама, доколкото е нормативно определена - установена в ПМС № 23 от
29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000 година, за определянето й не
са необходими специални знания.
Същите доводи на съда са съотносими и по приетата по делото
химикотоксилочична експертиза и доколкото липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна ,изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата правилност, поради това Съдът намира
същото за обосновано, аргументирано и правилно заключението на вещите
лица и ползва същото при формирането на фактическите и правните си
изводи.
По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда
14
(както вече бе посочено по горе във връзка сс оспорените от страна на
защитата) техни недостатъци от външна, формална страна на документите,
поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не
се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав направи следните правни изводи:
По обвинението по чл.343б,ал.3 от НК
Във връзка с направеното възражение от страна на защитата за липсата
на повлияване на подсъдимия от наркотичното вещество ,а от там за липса на
съставомерност ,визирайки единично решение на ВКС от 2015година,съдът
намира следното.
Действително се откри посоченото Решение на ВКС,но същото е едно
единствено и остава изолирано от останалите съдебни решения на ВКС по
посочената разпоредба. В трайната си практика ВКС приема,че за да възникне
наказателна отговорност по чл. 343 б, ал. 3 НК, е достатъчно деецът да е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Законът не се интересува от това: дали към
момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от
наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За
разлика от хипотезата на чл. 343 б, ал. 1 НК, която визира случаите на
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с
определена концентрация в кръвта на водача, установена по надлежния ред,
в чл. 343 б, ал. 3 НК е възведена забраната да се управлява превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо дали
водачът обективно е бил повлиян от тяхната употреба. Различието при
очертаването на посочените норми произтича от това, че поначало употребата
на алкохол не е забранена от закона, откъдето и забраната за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол е забранена само в
предвидените от закона случаи. Друго е положението при употребата на
наркотични вещества или техни аналози, която поначало е забранена от
15
закона. Следователно, законовата забрана да се управлява моторно превозно
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, имплицитно се
включва в забраната, очертана от чл. 343 б, ал. 3 НК, да се управлява моторно
превозно средство след употреба на такива вещества. Когато бъде установено,
че водачът на превозното средство е бил повлиян от употребените
наркотични вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна
тежест, което се взема предвид при индивидуализацията на наказателната
отговорност. Когато водачът е осъществил състава на чл. 343 б, ал. 3
НК, макар и да не е бил повлиян от употребата на забранените вещества,
съставомерността на деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на
повлияване на водача, респективно, степента на повлияване, не са
съставомерни елементи, а единствено биха имали значение при преценката на
степента на обществена опасност на извършеното деяние. Това е така, защото,
за разлика от случаите на употреба на алкохолни напитки, при които законът
се интересува от наличието на повлияване на алкохола върху организма на
водача, както и от степента на повлияване, определена в промили, при
употребата на наркотични вещества и техни аналози, законът не се
интересува от тези въпроси, а въвежда двустепенна забрана: както да се
употребяват такива вещества, така и да се управлява моторно превозно
средство след тяхната употреба.Ето защо ВКС проиема,че когато водачът е
предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е употребил
наркотични вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги е
употребил, той действа с пряк умисъл по чл. 343 б, ал. 3 НК, а деянието е
съставомерно по посочената правна квалификация.
Приема се още от ВКС,че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е
такова на формално извършване. Поначало вярно е, че съдържание на
остатъци от наркотични вещества се запазва и може да бъде установено в
организма много по-продължително време след употребата им, за разлика от
алкохола например, но това е въпрос на законодателно решение, а не на
правоприлагане (в този смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година,
постановено по ВАНД № 105/2014 година по описа на Окръжен съд -
Хасково, докладчик Съдията Стратимир Димитров.).
Както вече бе посочено от съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Както се посочи по горе в мотивите на съда безспорно установено по
делото е че към момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия,
16
а не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители Г. Т. Б., Р. Анг. К., Ив. Д.
П. дадени пред настоящия съдебен състав и прочетените и приобщени по реда
на чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК показания на св.Г. Г. Г. по безспорен и
котегоричен начин се установява,че на посочената в обвинителния акт
дата,подсъдимия е управлявал собственото му МПС лек автомобил Форд в
гр.Свиленград и който след като е бил съпроводен до сградата на РУ
Свиленград и е бил тестван с техническо средство “Dräger Drug Test 5000“ с
фабричен № ARLJ – 0022, чрез тест № 66 , който отчел положителен резултат
за наличие на наркотични вещества в организма на подс. ИЛ. К. ХР., а именно
„тетрахидроканабинол THC 25-канабис“ и който резултат е бил
оспорен,поради което подсъдимия е бил отведен до съответното медицинско
заведение и респективно е дал кръвна проба и урина ,която е била взета от
св.Анд. Р. Ат., по изложените по горе доводи в мотивите на съда,както и от
извършения в съдебната фаза следствен експеримент .
Съгласно чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС
е забранено „да управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества”, последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП /бр.
19 от 2015 г. към настоящият момент отм./като „всяко вещество, природно
или синтетично, включено в списък І и списък ІІ на Единната конвенция по
упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”.
Несъмнено е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от ДР
на ЗКНВП, в сила от 10.11.2011 г. - наркотично вещество означава всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1,
2 и 3 от ЗКНВП. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ЗКНВП, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и
други вредни въздействия върху човешкия организъм”.
Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от
общоопасните престъпления не са на просто (формално) извършване, като
техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на
гражданите, намиращи се на територията на РБ. При настъпване (умишлено
или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са предвидени
съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС
след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава
опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 или над
0,5 промила (чл.343б, ал.1 и 2 от НК), като законодателят е имал предвид
научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол
в посочената концентрация и не е необходимо доказване на конкретното им
проявление в поведението на дееца заради допуснати или не нарушения на
правилата за движение с причиняване или не на съставомерен престъпен
17
резултат (ППлВС № 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”).
Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи вещества, а
с оглед многообразието им и последиците от техния прием или „гладът” за
прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно да доведе до
непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните условия, като
общоопасен резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. За разлика от
алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е
утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние”
при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още
такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката /така и Решение
№6/06.02.2018 по дело №1098/2017 на ВКС, НК, I н.о. и други посочени по
горе в мотиви на съда/.
Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4 от
ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им правомощие е
била приета НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г).,
действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на
подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият, след употреба на наркотично вещество е
привел в движение и е управлявал МПС – лек автомобил (горепосочения). По
делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по
управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и
несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Г. Т. Б., Р.
Анг. К., Ив. Д. П., които Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се
изложиха правни съображения в настоящите Мотиви, обосноваващи
преценката за тяхната обективност и достоверност. Последните именно
еднозначно установяват фактите за осъществено управление на превозното
средство – лек автомобил от подсъдимия и пътуването му със свидетелите Ат.
Н. Т. и Д. Кр. Ст..
Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия е доказана по
категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона средства –
взетите от него биологични проби.
Спазен е редът и начинът за това, предвидени в специалния подзаконов
нормативен акт - НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г).
В чл.1, ал.3 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол или
наркотични вещества или техни аналози се установява със съответни
18
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, а според ал.5 тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи. По този начин законодателят е
въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на
нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на
наркотични вещества, респ. техни аналози. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на
показанията на техническото средство по искане на водача употребата се
установява чрез с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи
както чрез използване на техническо средство, така и чрез лабораторно
изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване
показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 1/2017 г. е
предвидила използването на технически средства и/или химико-токсилогично
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ
на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване,
меродавно е показанието на техническото средство - чл. 6,ал.9 от Наредбата.
В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото
средство е налице,поради което същият е бил съпроводен от двама от
полицейските служители св.Г. и св.К. за вземане на биологичен материал от
св.А.,работещ като лекар-ординатор в спешна помощ в гр.Свиленград,който
след като е установил самоличността на подсъдимия е взел две кръвни проби
и две проби от урина от подсъдимия и е попълнил протокола.
Употребата на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, в процесния
случай е установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози – със съдебно химикотоксилочинта експертиза за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№И-
2478/30.03.2021г. на Специализирана химико-токсикологична лаборатория
към ВМА-София. Съобразно изложените по-горе доводи за кредитиране на
извършеното химико-токсикологично изследване, същото е осъществено при
спазване, императивните изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
Тетрахидроканабинолът ,съдържащ се в марихуана/канабис и т.н. е поставен
под контрол в Списък 1 на чл.3 ал.1 на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”,поради което същото представлява наркотично средство, няма
легална употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно Единната
конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от РБ, както и
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
19
прекурсорите”(ЗКНВП).
В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на
наркотично вещество. Употребата на тетрахидроканабинолът е недопустима
при управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК .
Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения
текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци
на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до
извода, че изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на
наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните
функции на възприятията, но въпреки това е управлявал МПС.
Както се посочи по горе в закона няма изискване да бъде изследвано
влиянието на наркотичното вещество върху конкретния извършител, при
конкретните условия, и до каква степен това се е отразило на способността му
да шофира. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, наказателната
отговорност носи този, който управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Няма условие какъв период преди управлението следва да е
употребен наркотика. Не се сочи и минимален праг на концентрацията, както
е при управлението след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на
наркотични вещества да е установена по съответния надлежен ред – този по
Наредба № 1 от 20017г. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК има
специфичен обект – транспортните отношения в Република България, който
се нуждае от особена защита. Субективната преценка на дееца, дали все още
се намира под въздействието на наркотика, или според него това въздействие
е преминало, е без значение за наказателното производство. Всъщност
управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества е
наказуемо именно по тази причина, тъй като деецът има ограничена
възможност за реакция и нереална преценка, както за заобикалящата го
действителност, така и за собствените си възприятия. Това го поставя в
невъзможност за управлява МПС по безопасен начин.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е
предаден на Съд.
Подсъдимият ИЛ. К. ХР. с ЕГН **********, роден на *********г. в
гр.Свиленград, живущ в гр.***********, ул.“*** ********“ № **, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
20
неосъждан
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от НК,
предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение, както и ограничението предвидено в
ал.1,б.Б доколкото е налице спрямо подсъдимият свобождаване от
наказателна отговорност по реда на този раздел впредвид справката му за
съдимост.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от
друга, степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършването му. При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство – здравословното състояние на подсъдимия
/недобро такова,впредвид събраните данни по делото,че същият е с високо
кръвно/ и тежкото социално положение на същият,тъй като същият е
безработен и не получава трудови или други доходи.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му множество
административни наказания за нарушения на ЗДвП, които не са изиграли
своята превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната
упоритост изразяваща се в системно проявяваното грубо незачитане на
правилата за движение, евентуалните тежки последици, които биха могли да
бъдат причинени от подсъдимия при шофирането под въздействието на
наркотични вещества, характеристичните данни описващи го като
криминално проявена личност със склонност към извършване на
противообществени деяния,както и липсата на каквато и да е критичност у
него, поради което настоящият състав счете,че така констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да
обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение,
съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо смегчаващите.Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – не висока, както и тази на
дееца – висока, предвид обремененото му съдебно минало/същият веднъж
вече е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание по реда на чл.78а от НК/, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от
21
1 до 3 години и съобразно чл.54 от НК съдът му определи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година, което наказание прие, че
следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът прие, че са налице основанията чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е до
три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години.
Последният е равен на минимално предвидения в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на
изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба
в размер на 500лева,т.к. прие, че минималният размер на глобата е
справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия/същият е
безработен и не пролучава доходи/,както и с характера на извършеното от
него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 343г, вр.чл. 343б, ал. 3, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
Съдът наложи на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”. При определяне срока на кумулативното наказание Съдът взе предвид
типичната висока степен на обществена опасност на деянието,липсата на
критичност у подсъдимия,както и ,че същият въпреки ,че е употребил
процесното наркотично вещество е управлявал собственото си МПС,като в
него е возил още две лица,с което обективно е застрашил не само неговото
здраве и живот,но и тези на двамата свидетели. Тези обстоятелства бяха
поставени на преоценка от настоящата инстанция и убедиха Съда, че
наказанието Лишаване от правоуправление за близък до минималния срок, е
22
съразмерно на извършеното деяние, поради което бе определено в размер на 1
година и 6месеца.
По делото се констатира,че подсъдимият при съставяне на АУАН- СУ
на МПС е било иззето ,поради което и на основание чл. 59, ал.4 от НК,съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС, считано от 01.02.2021г.
Така определеното кумулативно наказание ще изиграе своята репресираща и
възпираща роля и ще го мотивира към бъдещо правомерно поведение.
Относно престъплението по чл.354а,ал.3,т.1 от НК
НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение №
676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице
държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у
дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно
деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи
контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с
него.”. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с
неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен начин е доказано, че на на 01.02.2021г. в
гр.Свиленград, в дома си на ул.“*** ********“ № **, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгласно
Приложение № 1 от Списък № 1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1
от ЗКНВП), а именно: коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 48,23 грама,
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 16,0 % (тегловни процента) на стойност 289,38 лева, с
което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС,
НК, III н.о., в съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93,
т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в
този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
23
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о.,
Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.). Съгласно пък Решение №201 от
8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Капка Костова- Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и
комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от
НК. От значение са конкретният механизъм на осъществяване на деянието,
вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено,
количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено
значение, но не единствено, при извършване на дължимата преценка за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
В същото касационната инстанция е приела,че макар законът да не прави
разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество,
предмет на престъплението и да не третира по различен начин т. нар. "мека
дрога", видът на наркотичното вещество няма как да не бъде отчетен. От
друга страна ако данните по делото сочат на предназначението му за лична на
подсъдимия употреба, изведена не само от обективните данни по делото, а
също и от обясненията на самия подсъдим , то това несъмнено сочи на по-
ниска степен на засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите, което безспорно е
налице в настоящия случай.
При това положение и с оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
приема,че деянието, предмет на обвинението, не покрива изискванията на
легалното определение за маловажен случай, дадено от разпоредбата на чл.93
т.9 НК. Вярно е, че количествата високорискови наркотични вещества и
тяхната стойност не са прекалено високи, но не са ниски,съобразно
горепосочените в съдебната практика критерии. На първо място, касае се за
един вид високорисково наркотично вещество. На второ място, количеството,
не е и пренебрежимо ниско взето в неговата съвкупност, за да попадне в
хипотезата на чл.93 т.9. Последиците от употребата на това количество
наркотични вещества биха били достатъчно сериозни за здравето на
употребилия ги, за да бъдат пренебрегнати. Към изложеното следва да се
добави още и значителния процент на съдържанието на активния компонент
във веществото – коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 48,23 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 16,0 % (тегловни процента). Не на последно място
следва да се цени и факта, че подсъдимият вече веднъж е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на дм.наказание по реда на чл.78а от
24
НК ,за извършено от него престъление по чл.354а,ал.5 вр с ал.3,т.1 от НК
Също така от събраните данни по делото се установява,че същият има
сколоност да употребява алкохол и други упойващи вещества,контактува с
криминално проявени лица и е склонен към противообществени прояви ,като
не се ползва с добро име сред съседите си разкрива сравнително по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с лице, което никога не е
извършвало подобно деяние,поради което следва да се приеме,че не
омаловажава последиците на извършеното до степен да се квалифицира като
маловажен случай.
Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, Съдът прие, че той е извършил деянието си виновно - под
формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК,
тъй като е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е
искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държал наркотичните вещества в дома си и то на
място,които биха затруднили откриването им при един първоначален оглед/на
пръв поглед/ на дома му,а именно в буркани скрити в ръкава на яке.
При това положение и с оглед гореизложеното ,съдът приема,че от
обективна страна подс. ИЛ. К. ХР. - На 01.02.2021г. в гр.Свиленград, в дома
си на ул.“*** ********“ № **, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение № 1 от Списък №
1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата, като наркотични и чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП), а именно: коноп
/канабис, марихуана/ с нетно тегло 48,23 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент - тетрахидроканабинол 16,0 % (тегловни
процента) на стойност 289,38 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от
Наказателния кодекс.
От субективна страна подс. ИЛ. К. ХР. ,както се посочи по горе е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопанасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието-
висока, а от друга, степента на обществена опасност на дееца-също висока.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство –
25
здравословното състояние на подсъдимия /недобро такова,впредвид
събраните данни по делото,че същият е с високо кръвно/ и тежкото социално
положение на същият,тъй като същият е безработен и не получава трудови
или други доходи.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – склоността на подсъдимия
да държи наркотични вещества,впредвид предходното му освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на адм.наказание глоба по реда на чл.78а
от НК за извършено престъпление по чл.354а,ал.5 вр са л.3,т.1 от НК,
характеристичните данни описващи го като криминално проявена личност
със склонност към извършване на противообществени деяния,както и
липсата на каквато и да е критичност у него, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от
НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение,
съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо смегчаващите.Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – висока, както и тази на
дееца – висока, предвид обремененото му съдебно минало/същият веднъж
вече е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание по реда на чл.78а от НК/, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от
1 до 6 години и съобразно чл.54 от НК съдът му определи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година, което наказание прие, че
следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът прие, че са налице основанията чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е до
три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
26
наказание Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години.
Последният е равен на минимално предвидения в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на
изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба
в размер на 2000лева,т.к. прие, че минималният размер на глобата е
справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия/същият е
безработен и не пролучава доходи/,както и с характера на извършеното от
него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението е незачитане на законовия
ред от страна на подсъдимия.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия.
Вземайки предвид разпоредбата на чл.23,ал.1 от НК,съгласно която- Ако
с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е
извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях, то съдът на основание
чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия ИЛ. К. ХР. ,със снета по делото
самоличност, едно общо наказание, явяващо се най-тежкото измежду
наложените, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1една година.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така
наложеното общо наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за
срок от три години,т.к подсъдимият към инкириминираната дата не е
осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът
прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Съгласно чл.23,ал.2 от НК- наложените наказания обществено
порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват
към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от
еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок,поради което
27
и на посоченото основание/чл.23,ал.2 от НК,съдът присъедини към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО” за срок от 1/една/година и 6 (шест) месеца .
По делото ,както се посочи по горе се констатира,че подсъдимият при
съставяне на АУАН- СУ на МПС е било иззето ,поради което и на основание
чл. 59, ал.4 от НК,съдът приспадна от присъединеното на основание
чл.23,ал.2 от НК на подсъдимия ИЛ. К. ХР. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО”, времето,
през което за същото деяние ,подсъдимият е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 01.02.2021г.
Съгласно ал.3 на чл.23 от НК -Когато наказанията са различни по вид
и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло
или отчасти към най-тежкото наказание,поради което съдът присъедини към
така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието
„ГЛОБА „ в размер на 2000/две хиляди/лева .
Относно веществените доказателства по делото
Съдът отне в полза на Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК
веществените доказателства- предмета на престъплението - неизразходвано
количество марихуана след анализ 47,93 грама, изпратени за съхранение в
ЦМУ отдел „МРР-НОП“-София и средството на престъплението – 1 бр.
ел.везна с фабрично изписан надпис върху нея Aosai Pocket Scale с черен
кожен калъф и 2 бр. стъклени буркани със заключващ механизъм - на
съхранение в РУ-Свиленград като постанови след влизане в сила на
Присъдата веществените доказателства – да се унищожат -/чрез изгаряне/по
надлежния за това ред.
Съдът постанови, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство –Тест-касета от извършена проба с техническо средство
“„Drager Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARLJ – 0022, ДА ОСТАНЕ
приложено по делото.
Относно разноските по делото
Впредвид признаването на вината на подсъдимия по повдигнатото му
обвинения и съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия ИЛ. К.
ХР., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по
сметка на ОД на МВР - Хасково, направените в досъдебното производство
разноски в размер на 369,80 лева, от които 79,80 лева за изготвено
заключение по назначена физико-химическа експертиза с №Х-126/11.02.2021
г.; 97,50 лева за изготвено заключение по назначена съдебно-медицинска и
фармакологична експертиза — д-р Диана Янкова Я. ; 97,50 лева за изготвено
заключение по назначена съдебно-медицинска и фармакологична експертиза
— доц. д-р Васил Насков А. и 95,00 лева за химическа експертиза с
№1511/2021г, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
28
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата.

Районен Съдия:...........................




29
Съобщи за изтекли лични данни