Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Враца 11.08.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично
заседание на 27.07.2020г /двадесет и седми юли две хиляди и двадесета/ година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
съдията НАХ дело№385 по описа за
2020г. На ВРС, въз основа на закона и доказателства.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 от
17.02.2020г. на Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/
гр.София, с което на „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на
управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И. за извършено нарушение по чл.231, ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ на основание чл.335 във вр. с чл.336 от ЗЕС
е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
500/петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред
Врачански Административен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на
управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И.е обжалвал НП №6 от 17.02.2020г. на
Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/
лева, за извършено нарушение по
чл.231, ал.1 във вр. чл.335 във вр. с
чл.336 от ЗЕС. В жалбата и в с.з. чрез процесуален представител адвокат М.С.преупълномощена
от адвокат Х.П., се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на НП и се иска отмяната му като в приложената писмена защита подробно са
развити доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът
по делото Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/ чрез писмено становище от процесуален
представител юрисконсулт Йорданка Свиленова изразява мнение, че жалбата е
неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Дружеството - жалбоподател „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
е
предприятие предоставящо обществени електронни съобщителни услуги чрез мобилна
мрежа.
На 13.06.2019г. в гр.Враца между „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца и Б.Т.С.от гр.Враца бил сключен Договор №
4833 от същата дата за предоставяне на електронно
съобщителна услуга - Достъп до кабелна телевизия.
На 25.10.2019 г. по повод жалба на ТЕРАПРО с вх. №12-01-1730 подадена във КРС на
05.07.2019г., служители на КРС – Б.П.В. на длъжност старши
инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на
съобщенията" на КРС, В.И.М. инспектор и И.Ц.М. началник отдел, извършили проверка на
дружество „Римекс“ ООД – гр.Враца, при
която поискали от представител на дружеството намиращ се в офиса на дружеството
по време на инициираната проверка да предостави един от договорите сключени от
дружеството през последните месеци преди проверката. Намиращият се по това време в офиса Г.Д. съдружник във
проверяваната фирма предоставил на проверяващите един случайно избран от
сключените договори между фирмата и нейните абонати, като това бил - Договор № 4833 от 13.06.2019г. сключен с абоната Б.Т.С.. Констатациите
от проверката били обобщени в изготвения КП № Вр - БВ - 015 / 25.10.2019 г. в
общо 10 пункта. Допълнително с КП № Вр - 021/ 22.11.2019 г. бил изискан и
предоставен от проверяваното дружество оригинала на Договор № 4833 от 13.06.2019 г. за предоставяне на услуга „Достъп
до кабелна телевизия“.
Така въз
основа на направената проверка и предоставения договор проверяващите установили,
че на 13.06.2019 г. в гр. Враца „Римекс“ ООД, с ЕИК ********* е сключило с г-н Б.Т.С.-
Договор № 4833/13.06.2019г. за
предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“. Било установено също и че
към сключения на 13.06.2019 г. Договор № 4833/13.06.2019 г. не е приложен списък с наименованията на телевизионните
програми, включени в ценовия пакет.
С оглед констатацията, че дружеството жалбоподател не е
приложило към сключения на 13.06.2019 г. Договор № 4833/13.06.2019 г. списък с
наименованията на телевизионните програми включени в ценовия пакет, „Римекс”
ООД, то и проверяващите приели, че същото е сключило посоченият
договор в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.231, ал.1 от Закона за
електронните съобщения.
Последното било възприето, като нарушение на разпоредба на
ЗЕС.За това и актосъставителя Б.П.В. в присъствието на свидетелите - В.И.М. и И.Ц.М., и в отсъствието на
управителя на дружеството нарушител съставил АУАН №ВР – 169 от
16.12.2019г., който бил подписан от актосъставителя и свидетелите.
В последствие макар и в рамките на същият ден акта е предявен и връчен срещу
подпис лично на управителя на дружеството нарушител на същата дата - 16.12.2019г., като в графата за възражения
последният собственоръчно е записал „ще
представя възражения в законо съобразен срок“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от страна на дружеството - жалбоподател са постъпили възражения.
Последвало издаването на
обжалваното Наказателно постановление №6 от 17.02.2020г. на Председателя
на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, в което дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.335 във
вр. с чл.336 от ЗЕС за
извършено нарушение на чл.231, ал.1 от ЗЕС, на
жалбоподателя е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за
констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото
свидетелите Б.П.В., В.И.М., И.Ц.М. и Г.Д..
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.
На първо
място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи и в рамките на техните правомощия и компетенции.
На второ
място – съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН: „Акта за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението.“ В разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е предвидена
възможност „когато нарушителят е
известен, но неможе да се намери или
след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя в негово
отсъствие.“В конкретният случай, Акта не само е съставен в отсъствие на
представител на дружеството нарушител, но и поделото изобщо липсват
доказателства че не е бил намерен или след покана не се е явил тоест по
спазване на предвидената в ал.2 на чл.40 от ЗАНН процедура. Нормативно установените изисквания с чл.40 от ЗАНН гарантират и
обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, в т. ч. правото да се запознае със
съдържанието на АУАН, да направи
възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които
обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта съгласно чл.42 т.8 от ЗАНН, да поиска събирането и/или да представи
доказателства и писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН
и т. н. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се
защити още в хода на самата административнонаказателна процедура това е така
защото административния процес е
строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми.
Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права винаги
е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е допуснато
това нарушение.
На трето
място съдът се довери на показанията на
свидетелите Б.П.В., В.И.М. и И.Ц.М., който в хронологична последователност
изясняват обстоятелствата около извършената проверка, във връзка с постъпила
жалба и установеното при проверката - че при сключването на Договор №
4833/13.06.2019г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“ не
бил представен /приложен/ актуален списък на наименованията на телевизионните
програми включени в ценовия пакет, за което и е съставен АУАН против
дружеството жалбоподател, което се потвърждава изцяло и от показанията на свид.Г.Д.
съдружник във фирмата, според показанията на който:“Списъка с телевизионните програми е променлив за това се обяснява на
клиента в съответният пакет, кой програми са включени, но него предоставяме
писмено.Списъка го има разпечатан заедно
с ОУ на касата на дружеството“ на които показания, съдът също така се
довери. Поради това и съдът намира, че
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, която е обективна и
безвиновна.
На четвърто
място настоящият съдебен състав счита, че
Административно наказващият орган правилно е посочил нарушената правна норма - чл.231 ал.1 от ЗЕС, съгласно която „При доставка на телевизионни
програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи
и/или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните
програми, включени в ценовия пакет.“,
но е наложил недопустимо наказание, това е така защото, като санкционна
правна норма АНО е посочил чл.335 във връзка с чл.336 от ЗЕС.
Текста на чл.336
от ЗЕС изрично и лимитативно посочва, че:
„За
нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 6, чл. 325, чл. 326а, чл. 327, ал. 1, чл. 328,
330, чл.331, ал. 1 - 5, чл. 332, 334а, 335, 338, 340 и 343, извършени от
юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в
размерите на предвидените глоби.“
От друга страна
текста на чл.335 не съдържа
конкретен състав на административно нарушение, а единствено посочва размер на
санкция за нарушения, за които санкциите не са изрично посочени в закона - като визираната разпоредба на чл.335 от ЗЕС, сочи: „За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага
глоба в размер от 500 до 5000 лв.“
От горното следва, че законодателят не е
включил деянието по чл.231 ал.1 от ЗЕС в обхвата на санкционната норма
на чл.336 от ЗЕС и позоваването
на нея от страна на наказващият орган е неправилно, от което следва, че
юридически лица и еднолични търговци не са субекти на отговорност за такова
нарушение.
Санкционирайки деянието по чл.231
ал.1 от ЗЕС на основание чл.335 във връзка с чл.336 от ЗЕС наказващият
орган е извършил нарушение на материалния закон, тъй като е наложил недопустимо
наказание и е ангажирал отговорността на юридическо лице по един неправомерен
начин. Посоченото нарушение наред с
посочените по горе други процесуални нарушения при съставяне на АУАН водят до неговата и на издаденото въз основа
на него НП незаконосъобразност. И тъй като съдът не разполага с възможност да
коригира постановлението на наказващия орган, както от процесуална, така и от
материалноправна страна, то и наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За това и
съдът ОТМЕНИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 от 17.02.2020г. на Председателя
на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/-гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
- съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: