Решение по дело №385/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Враца 11.08.2020г

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание на 27.07.2020г /двадесет и седми юли две хиляди и двадесета/ година в състав:                  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

           При секретаря Ц.ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело№385 по описа за 2020г. На ВРС, въз основа на закона и доказателства.

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 от 17.02.2020г. на Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, с което на „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И. за извършено нарушение по чл.231, ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ на основание  чл.335 във вр. с чл.336 от ЗЕС е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500/петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

          

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански Административен Съд.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

           МОТИВИ:

           „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И.е обжалвал НП №6 от 17.02.2020г. на Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.231, ал.1 във вр. чл.335 във вр. с чл.336 от ЗЕС. В жалбата и в с.з. чрез процесуален представител адвокат М.С.преупълномощена от адвокат Х.П., се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му като в приложената писмена защита подробно са развити доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

           Ответникът по делото Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/ чрез писмено становище от процесуален представител юрисконсулт Йорданка Свиленова изразява мнение, че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.

           Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.

           Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Дружеството - жалбоподател „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца, е предприятие предоставящо обществени електронни съобщителни услуги чрез мобилна мрежа.

На 13.06.2019г. в гр.Враца между „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца и Б.Т.С.от гр.Враца бил сключен Договор № 4833 от същата дата за предоставяне на електронно съобщителна услуга - Достъп до кабелна телевизия.

           На 25.10.2019 г. по повод жалба на  ТЕРАПРО с вх. №12-01-1730 подадена във КРС на 05.07.2019г., служители на КРС – Б.П.В. на длъжност старши инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС, В.И.М. инспектор и И.Ц.М. началник отдел, извършили проверка на дружество „Римекс“ ООД – гр.Враца, при която поискали от представител на дружеството намиращ се в офиса на дружеството по време на инициираната проверка да предостави един от договорите сключени от дружеството през последните месеци преди проверката. Намиращият се по това време в офиса Г.Д. съдружник във проверяваната фирма предоставил на проверяващите един случайно избран от сключените договори между фирмата и нейните абонати,  като това бил - Договор № 4833 от 13.06.2019г. сключен с абоната Б.Т.С.. Констатациите от проверката били обобщени в изготвения КП № Вр - БВ - 015 / 25.10.2019 г. в общо 10 пункта. Допълнително с КП № Вр - 021/ 22.11.2019 г. бил изискан и предоставен от проверяваното дружество оригинала на Договор № 4833 от 13.06.2019 г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“.

           Така въз основа на направената проверка и предоставения договор проверяващите установили, че на 13.06.2019 г. в гр. Враца „Римекс“ ООД, с ЕИК ********* е сключило с г-н Б.Т.С.- Договор № 4833/13.06.2019г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“. Било установено също и че към сключения на 13.06.2019 г. Договор № 4833/13.06.2019 г. не е приложен списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет.

           С оглед констатацията, че дружеството жалбоподател не е приложило към сключения на 13.06.2019 г. Договор № 4833/13.06.2019 г. списък с наименованията на телевизионните програми включени в ценовия пакет, „Римекс” ООД, то и проверяващите приели, че същото е сключило посоченият договор в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.231, ал.1 от Закона за електронните съобщения.

           Последното било възприето, като нарушение на разпоредба на ЗЕС.За това и актосъставителя Б.П.В. в присъствието на свидетелите  - В.И.М. и И.Ц.М., и в отсъствието на управителя на дружеството нарушител съставил АУАН №ВР – 169 от 16.12.2019г., който бил подписан от актосъставителя и свидетелите. В последствие макар и в рамките на същият ден акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на дружеството нарушител на същата дата - 16.12.2019г.,  като в графата за възражения последният собственоръчно е записал „ще представя възражения в законо съобразен срок“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от страна на дружеството - жалбоподател  са постъпили възражения.

Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление  №6 от 17.02.2020г. на Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.335 във вр. с чл.336 от ЗЕС за извършено нарушение на чл.231, ал.1 от ЗЕС, на жалбоподателя е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за констатираното нарушение.

           Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетелите Б.П.В.,  В.И.М., И.Ц.М. и  Г.Д..

           Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.

           На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции.

           На второ място – съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН: „Акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ В разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност „когато нарушителят е известен, но неможе да се намери  или след покана  не се яви за съставяне на акта, актът  се съставя в негово отсъствие.“В конкретният случай, Акта не само е съставен в отсъствие на представител на дружеството нарушител, но и поделото изобщо липсват доказателства че не е бил намерен или след покана не се е явил тоест по спазване на предвидената в ал.2 на чл.40 от ЗАНН процедура. Нормативно установените изисквания с чл.40 от ЗАНН гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство, в т. ч. правото да се запознае със съдържанието на АУАН, да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта съгласно чл.42 т.8 от ЗАНН, да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН и т. н. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се защити още в хода на самата административнонаказателна процедура това е така защото административния процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е допуснато това нарушение.

 

           На трето място съдът се довери на показанията на свидетелите Б.П.В., В.И.М. и И.Ц.М., който в хронологична последователност изясняват обстоятелствата около извършената проверка, във връзка с постъпила жалба и установеното при проверката - че при сключването на Договор № 4833/13.06.2019г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“ не бил представен /приложен/ актуален списък на наименованията на телевизионните програми включени в ценовия пакет, за което и е съставен АУАН против дружеството жалбоподател, което се потвърждава изцяло и от показанията на свид.Г.Д. съдружник във фирмата, според показанията на който:“Списъка с телевизионните програми е променлив за това се обяснява на клиента в съответният пакет, кой програми са включени, но него предоставяме писмено.Списъка  го има разпечатан заедно с ОУ на касата на дружеството“ на които показания, съдът също така се довери. Поради това и съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, която е обективна и безвиновна.

           На четвърто място настоящият съдебен състав счита, че Административно наказващият орган правилно е посочил нарушената правна норма  - чл.231 ал.1 от ЗЕС, съгласно която „При доставка на телевизионни програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет.“, но е наложил недопустимо наказание, това е така защото, като санкционна правна норма АНО е посочил чл.335  във връзка с чл.336 от ЗЕС.

           Текста на чл.336 от ЗЕС изрично и лимитативно посочва, че:  „За нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 6, чл. 325, чл. 326а, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл.331, ал. 1 - 5, чл. 332, 334а, 335, 338, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.“

От друга страна текста на чл.335 не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а единствено посочва размер на санкция за нарушения, за които санкциите не са изрично посочени в закона  - като визираната  разпоредба  на чл.335 от ЗЕС, сочи: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.“

От горното следва, че законодателят не е включил деянието по чл.231 ал.1 от ЗЕС в обхвата на санкционната норма на чл.336 от ЗЕС и позоваването на нея от страна на наказващият орган е неправилно, от което следва, че юридически лица и еднолични търговци не са субекти на отговорност за такова нарушение.

Санкционирайки деянието по чл.231 ал.1 от ЗЕС на основание чл.335 във връзка с чл.336 от ЗЕС наказващият орган е извършил нарушение на материалния закон, тъй като е наложил недопустимо наказание и е ангажирал отговорността на юридическо лице по един неправомерен начин.  Посоченото нарушение наред с посочените по горе други процесуални нарушения при съставяне на АУАН  водят до неговата и на издаденото въз основа на него НП незаконосъобразност. И тъй като съдът не разполага с възможност да коригира постановлението на наказващия орган, както от процесуална, така и от материалноправна страна, то и наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           За това и съдът ОТМЕНИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 от 17.02.2020г. на Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/-гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

           При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: