Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 27.12.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-19 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 3243 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. С., с
която са предявени осъдителен иск с правна квалификацията на чл. 61, ал. 2 и 1
от ЗЗД срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк бизнес Център, за заплащане от
ответника на сумата от 328 733 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение
по повод водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено му за това от
ответника, предприета и в собствен интерес, както и в чужд интерес, изразяваща
се в извършени действия по реализация и заплащане на средства за проектиране, както
и изграждане и въвеждане в експлоатация на трасе, представляващо въздушна
електропроводна линия 20 KV „Яхиново“ от нов стълб №1 до ТП „Младост“ в
с.Яхиново общ.Дупница, до нов стълб № 42 в с.Крайници, с дължина на трасето 4
673м. , ведно със законната лихва върху вземането, считано от 30.11.2017 г.
/датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния
дълг.
В исковата молба се твърди, че във връзка с инвестиционно намерение на
ищеца да изгради вилно селище в имот № 32261 гр. Сапарева баня, още през 2008г.
възниква идеята да се изгради далекопровод 20 KV с
възлова станция 20/0.4 кV в района на гробищен парк Сапарева баня, като целта
на този проект е довеждане на достатъчна електрическа мощност в района на гр.
Сапарева баня, която да обслужва за бъдещо строителство в района на гр.
Сапарева баня, село Паничище и местност Езерата. Сочи се, че участници в този
мащабен проект са ищеца „Г.“ ЕООД, „Ф.П.“ АД, „Ю.С.“ ЕООД, „А.А.“ Община Сапарева баня и др.
Твърди се, че между участника в проекта „Ю.С.” ЕООД и ответника „Ч.Р.Б.”
АД е подписан Предварителен договор за присъединяване на обекти на потребители
към електроразпределителната мрежа (ПДПЕРМ) 698296/29.09.2008г., в който е
предвидено в раздел II, чл. 2, ал. 1, т. 7, че изграждането
на ел. проводните връзки на страна 20 «V от
В.Л. 20 kV „Яхиново” - (2 тройки АС
95 кв. мм.) са дадени за изпълнение на дружество „Г.” ЕООД. В следващата точка е посочено, че
изпълнението на точки от 1 до 6 ще може да се осъществи едва след изпълнението
на т. 7 и прехвърлянето на собствеността в полза на дружеството.
Посочено е, че между „Г.” ЕООД и ответника по делото, е подписан Договор
№ ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г. за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ като в раздел II, чл. 2 от
договора е уговорено да бъдат изградени и са изградени посочените в него
електрически съоръжения, а именно: кабелни линии Ср.Н. 20 kV 2 броя - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV „Яхиново “ до нов стълб № 1 /до ТП
„Младост “/с дължина на трасето 1 268м.
Поддържа, че от новия стълб № 1 до ТП
„Младост“ започва въздушно трасе 20 kV от В.Л. 20 kV „Яхиново” - (2 тройки АС 95 кв. мм.) до стълб № 42 в с.
Крайници. Този участък е с дължина 4 673 м. Твърди се, че това е етап I /първи/
на проекта на ВЕЛ /въздушна електропроводна линия/, която е предмет на
настоящия иск. Сочи се, че проектът има
общо три етапа, като II-ри етап е изграден от „Е.-СБ“ ЕООД и Ш-ти
етап който не е изграден.
Ищецът излага твърдения, че с
оглед осъществяване на проекта са предприети действия от него, свързани с
реализация, като са извадени
съответните разрешения за строеж и е заплатено проектирането и изграждането на
ВЕЛ с дължина 4 673м. между нов стълб № 1 в с. „Яхиново“ и нов стълб № 42 в с.
„Крайници“. Съществуващия ВЕЛ 20 KV между тези две села е бил построен преди
повече от 50 години и е бил предвиден за много по-малко потребление на ел.
енергия. Стълбовете на стария електропровод са една тройка проводници, като в
по-голямата си част са били негодни да изпълняват предназначението си. Старите
проводници са били стомано алуминиеви АС 3x50 кв.
милиметра, докато новите са вече двойни - АС 2 х /3x95/ кв. милиметра. Старото
трасе е било в такова състояние, че е създавало проблеми в нормалното ел.
захранване на селата Яхиново, Червен Брег, Крайници към община Дупница и
основно гр. Сепарева Баня. В тези населени места често е спирало електрическото
захранване поради претоварване, нарушаване качеството на ел. захранването, пад
на напрежение, загуба на ел. енергия и т.н.
В тази връзка сочи, че е сключил договор на 16.10.2008г. за извършване на
строителството с дружество „П.“ ЕООД, като страните по този договор са се
уговорили да се извърши ремонт и строеж на:
1.
Въздушна ел. проводна линия 20 KV „Яхиново“ от ГО „Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница, до бъдеща възлова
станция гр. Сапарева Баня. Включваща етап I /първи/ от стълб № 1 до ТП
„Младост“ въздушно трасе 20 kV от B.Л. 20 кv
„Яхиново” – (2 тройки АС 95 кв. мм.) до стълб № 42 в с.
Крайници с дължина 4 673 м.
2.
Кабелна линия 20 KV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП „Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница.
3.
Демонтажни работи свързани с
точка първа.
Неразделна част от договора са Приложение № 1 (количествено стойностна
сметка) и Приложение № 2 (график на строително-монтажните работи на ВЛ 20 KV
„Яхиново“ Сапарева баня ).
Поддържа,
че за изпълнение на този строеж е издадено разрешение за строеж № 2 от 25.06.2009г. от Областния управител на
Област Кюстендил, като с него се разрешава на „Ч.Р.Б.“ АД и „Г.“ ЕООД, в
качеството им на възложители, да извършат Рехабилитация, ремонт и реконструкция на съществуващ
енергиен обект за разпределение на електрическа енергия - въздушна електропроводна
линия 20 kv „Яхиново“ от ТП
„Младост“ с. Яхиново, Община Дупница до бъдеща възлова станция гр. Сапарева
баня. Това разрешение за строеж на Областния управител на
област Кюстендил е публикувано в ДВ бр. 50 от 03.07.2009г.
Във връзка с
изграждането на горепосочените съоръжения твърди че са одобрени от областния
управител съответните проекти, част геодезия и конструктивните чертежи на
стоманорешетьчни стъблове и две тройки проводници АС - 95 кв. мм. за 20 KV на 25.06.2009г. Тези проекти са съгласувани от - „Ч.Р.Б.“ АД на 20.05.2009г.
Сочи се, че след извършване на СМР по договора между страните и
съгласно издаденото разрешение за строеж, е съставен АКТ обр. 19 на
08.03.2010г. с който се установява завършването на обект: ремонт на 20 KV „Яхиново“ от с. Яхиново, община Дупница от стълб № 1 до ТП „Младост“ до
стълб № 48 в с. Крайници и подобект: кабелна линия 20 KV от
съществуващ стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП
„Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница, гр. Сапарева баня и СМР подлежат на
заплащане като доказателства за плащането от страна на ищеца са представени с
исковата молба.
Поддържа, че след одобрения инвестиционен проект с разрешение за строеж
№ 2 от 25.06.2009г., е изготвен актуализиран работен проект през юни 2012г. при
условията на чл. 152, ал. 2 и чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за етапност, вследствие
промяна на инвестиционните намерения на възложителите, съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България.
Този актуализиран проект е съгласуван от „Ч.Р.Б.“ АД на 10.09.2012г. с подпис и
печат на „Дирекция обновяване, развитие и предоставяне на мрежи”. Целта на
актуализирания проект е да осигури поетапно изпълнение на одобрения проект и
съответно поетапно въвеждане в експлоатация на обекта.
Впоследствие е назначена Държавна приемателна комисия за строежа на
кабелните линии, които са част от договор на 16.10.2008г. за
извършване на строителството е дружество „П.“ ЕООД, от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, като е издадена Заповед № ДК-08-КН-02/06.02.2013г. На
15.03.2013г. е съставен Образец 16, представляващ протокол за установяване
годността за ползване на строежа: Кабелни линии 20 KV 2
бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с.
Яхиново, общ. Дупница, с дължина на трасето 1 268м. Този протокол, с който се
приема строежът, е съставен при участието на представител на ответника, а
именно инж. Любомир Велинов Стоянов. ДНСК е
издала РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ № ДК-07-КН-02/21.03.2013г. с което разрешава
ползването на: : Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на трасето 1 268м.
Сочи, че това трасе
не е предмет на настоящия иск, но има пряко отношение към поставянето под
напрежение на BEJI от стълб № 1 в с. Яхиново до стълб №42 в
с. Крайници.
Твърди, че
на 14.02.2013г. „Г.“ ЕООД подава заявление с вх. № **********/14.02.2013г. до „Ч.Р.Б.“
АД, с което се иска изграденото енергийно съоръжение да бъде поставено под
напрежение, съгласно Наредба № 6 и ЗУТ. На това заявление от ответника е
изготвен отговор с изх. № **********/ 26.02.2013г. с който сочи, че следва
представител на „Г.“ ЕООД да посети Център за обслужване на клиенти за
сключване на споразумение към договора за присъединяване на исканата етапност
на строителството. Във връзка с това писмо е дадена и приета от ответника
следната информация с писмо, в което е посочено в т. 1 кой строеж е изграден, а
именно кабелното трасе от 1 268 м„ както и в т. 2 степента на частично
изградения строеж от въздушна електропроводна линия 20 KV „Яхиново“
от с. Яхиново, община Дупница до бъдеща възлова станция в гр. Сапарева Баня, изграден от инвеститора „Г.“ ЕООД, , което
представлява I-ви етап: Въздушна електропроводна линия 20
KV, с дължина 4 673м. от стълб № 1 до ТП
„Младост“ до нов стълб № 42 включително в с. Крайници. Посочено е, също така,
че ІІ-ри етап е изграден от инвеститор „Е. - СБ“ ЕООД и включва въздушна ел.
проводна линия 20 KV с дължина 1690м. в участъка от нов стълб №
42 до нов стълб № 59, към който е присъединена кабелна линия за „ФЕЦ“. Посочено
е, че III-ти етап не е изграден, но за етапността е
изготвен актуализиран работен проект, който както се посочи по-горе е
съгласуван на 10.09.2012г. от „Ч.Р.Б.“ АД.
Кабелното
трасе с дължина 1 268м. от съществуващ стълб № 45 до нов стълб № 1 до ТП
„Младост“ в с. Яхиново е въведено в експлоатация и присъединено към
разпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, като то не е предмет на настоящия иск.
Въздушна електропроводна линия 20
KV, с дължина
4 673м. от нов стълб № 1 до ТП „Младост“ в с. Яхиново до нов стълб № 42 в с.
Крайници - предмет на предявения иск, също е поставена под напрежение едновременно с кабелното трасе от „Ч.Р.Б.“ АД - дружество
притежаващо лицензия за тази дейност съгласно ЗЕ на територията на Югозападна
България. Сочи се, че останалата част от огромния проект не е реализирана, като
по този начин възложителят, който е заплатил изграждането на това трасе „Г.“ ЕООД, не е
постигнал собствените си намерения, а на практика е изградил електрическа
мрежа, която се ползва от „Ч.Р.Б.“ АД - дружество, което захранва свои клиенти
посредством енергийния обект, изграден от ищеца, като дори е присъединил и
„ФЕЦ“ на дружество „Е. - СБ“ ЕООД. Последното дружество има разрешение за
строеж № 16 от 09.04.2010 година на
„Фотоволтаична електро централа „Сепарево - I“ и договор за присъединяване на
този обект към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Резпределение България“
АД от 26.05.2010 година. От разпределителното дружество са издали с изх. №
**********/13.03.2012г. становище относно условията за присъединяване на „ФЕЦ“,
като съществено е, че съгласно т. 4 присъединяването ставало чрез реконструкция
на въздушен ел. провод в участъка от 20 KV „Яхиново“
от съществуващ стълб 45 в с. Яхиново от където започва кабелното трасе,
изградено от „Г.“ ЕООД, като „Е. - СБ“ ЕООД следва да изгради въздушна линия от
нов стълб № 45, намиращ се в с. Крайници /изграден от „Г.“ ЕООД като част от
трасето между с. Яхиново и с. Крайници/, до ЗРУ на обекта - ФЕЦ „Сапарево-1“, „
Е. - СБ“ ЕООД следва и да осигури присъединяване на двете тройки проводник АС 2x3 95кв. мм. в нова килия на подстанция „Марек“, която се намира преди
село Яхиново.
|
|
Твърди, че
подстанция „Марек“ се намира преди с. Яхиново, като в самото село ВЕЛ от
подстанцията стига до съществуващ стълб № 45 на 20 KV „Яхиново“
и от това място преминава към кабелни линии до нов стълб № 1 до ТП „Младост“ с
дължина 1 268м„ трасето е изградено от „Г.“ ЕООД. След това от
този нов стълб № 1 до ТП „Младост“ отново се излиза на въздушна електропроводна
линия / ВЕЛ/ до нов стълб № 42 в с. Крайници, като дължината на трасето е
4673м., което също се твърди да е изградено от „Г.“ ЕООД и че е предмет на
настоящия иск.
Сочи, че е изградил и подновил разпределителната мрежа на
ответника, като той е поставил под
напрежение ел. съоръжения и осъществява пренос и достъп през тях.
„Г.“ ЕООД е отправил заявление до разпределителното
дружество с вх. № **********/14.05.2013г., с което е предложено да се сключи
договор за покупко-продажба на Кабелни
линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на
трасето 1 268м. Отговорът на „Ч.Р.Б.“ АД, обективиран в писмо изх. №
**********/22.05.2013г., по своето същество е отказващ, с мотива, че било
установено несъответствие между изградените съоръжения и указаните условия за
присъединяване на инвеститора съгласно сключения договор за присъединяване от
07.11.2008г.
Сочи, че едновременно с това изградената от „Г.“
ЕООД въздушна ел. проводна линия 20 KV „Яхиново“ от нов стълб № 1
до ТП „Младост“ в с. Яхиново, общ. Дупница, до нов стълб № 42 в с. Крайници с
дължина 4 673м. се използва от „Ч.Р.Б.“ АД за присъединяване, пренос и
разпределение на ел. енергия, като това предпоставя материално правния интерес
да бъде заведен този иск.
Твърди, че ищецът с предприетите
СМР по разпределителната мрежа на ответника е изпълнил задължения на доминуса,
свързани с осъвременяване, поддържане и експлоатация на разпределителната
мрежа, чието задължение е на дружеството
ответник, съгласно притежаваната от него Лицензия № Л-135- 07/13.08.2004 г., а
именно дейността „разпределение на електрическа енергия“ съгласно чл. 88 от ЗЕ.
Поддържа, че са
налице елементите от фактическия състав на гестията: доброволно извършване на
действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса,
последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и регламентираните в
чл. 61, ал. 1 задължения на заинтересования при предприети действия от гестора
само в чужд интерес, а именно изготвянето на проект съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора за присъединяване, за който проект ищецът е заплатил сумата от 35
280лв.с ДДС, макар и проектирането да е в тежест на разпределителното дружество
съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 6. Наличието на интерес за заинтересования
от предприетата от гестора чужда работа, произтича и от ЗЕ, който вменява на
разпределителното дружество задължения за изграждане на елементи на
техническата инфраструктура. Сочи, че дейността свързана с изграждане на
разпределителна мрежа е предоставена на ответника.
Твърди, че ответникът отказва да изкупи въведеното в
експлоатация с разрешение за ползване кабелно трасе, макар да е предвидено
такова задължение в чл. 11 и чл. 16 от Договор № ДПЕРМ Р2
00007094/07.11.2008г., а след този отказ реално е започнало и ползване на
процесното трасе от 4 673м. и по него се осъществява пренос и разпределение на
електрическа енергия от ответника в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Договора за
присъединяване от 07.11.2008г. Така твърди, че реално ответникът е приел
извършените работи, за които има и надлежно издадено разрешение за ползване, но
предвид факта, че отказва да заплати цената за изграждането на кабелното трасе
с дължина 1 268м. и с оглед на факта, че използва и останалата част от
изградените съоръжения, а именно ВЕЛ от 4 673м. за него възниква правен интерес
от водене на настоящото дело с искане до съда да постанови окончателен съдебен
акт, с който да осъди ответника да заплати стойността на изграденото съоръжение
представляващо въздушна ел. проводна
линия 20 KV „Яхиново“ от нов стълб № 1 до ТП „Младост“ в с. Яхиново, общ. Дупница, до нов стълб № 42 в с.
Крайници с дължина 4 673м. и разходител по проектиране общо
в размер на сумата от 328 733
лв. ведно със законна лихва за забава от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира сторените деловодни разноски, както и адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Направени са доказателствени искания. Представя доказателства.
С молба от 27.04.2018
година ищецът уточнява, че
сумата от 35 280 лева с ДДС е част от процесната и представлява
заплатена сума за изпълнение на проекта, съгласно сключения от ищеца като
възложител договор на 16.10.2008 година с изпълнителя „П.“ ЕООД за ремонт на
процесния ВЕЛ.Също така били платени такси, съгласно чл.143, ал.2 ЗУТ в размер
на 1008 лева за одобряване на проекта и сумата от 504 лева за издаване на разрешение
за строеж.Сочи, че съгласно чл.149, ал.4
от ЗУТ разрешението за строеж /издадено в полза настраните по делото/ е влязло
в законна сила на 21.07.2009 година като до този момент действията на ищеца са
били предприети, както в чужд интерес, така и в негов собствен интерес. След
това ищецът е продължил да води работата в чужд интерес, тъй като вече е
ангажирал изпълнител за ремонта на процесния ВЕЛ, на когото е дължал заплащане
за извършената работа, като е считал че след като изгради процесното
съоръжение, то ответникът следва да придобие собствеността върху него, като
заплати стойността му, с оглед издадената лицензия на ответника.Така били
изградени електрически съоръжения за ренос и достъп на електрическа енергия в
полза на ответника, а не такива за присъединяване.
Ответната страна “Ч.Р.Б.“
АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, а в случай че съдът
прецени същия за допустим- като неоснователен. Сочи, че спорът не подлежи на
разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК, тъй като искането е за заплащане на
процесната сума на извъндоговорно основание.
Сочи, че Ищецът
е сключил с „Ч.Р.Б.“ АД, Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ ДПЕРМ №
Р200007094/07.11.2008г., в който са определени условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обект „Вилно селище в имот № 032261, гр.
Сапарева баня“. В чл.2 от договора е уговорено, че за присъединяването на
обекта е необходимо да се изгради нова възлова станция, нов двоен
трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение, както и
нова възлова станция и реконструкция на собствен на „Ч.Р.Б.“АД въздушен
електропровод 20kV с диспечерско наименование „Яхиново“.
Въздушен електропровод 20kV „Яхиново“ в
по-голямата си част е въздушен, като участъка на територията на с. Яхиново е
закабелен, подземен и след това отново става въздушен. Поддържа, че конкретно е
предвидено, че за присъединяването на обекта е необходимо на имотната граница в
имота на ищеца да се изгради нов трафопост с две трафокилии до 800 kVA и да се монтират
два трансформатора по 630 kV. Предвидено
е още от МВЕЦ „Яхиново“ да се изгради линия за две тройки АС 95 кв.м., като се
използва трасето на BЛ /въздушна линия/
20 kV „Яхиново“ в
посока с. „Крайници“ - р. Сапарева баня до нова възлова станция, която трябва
да бъде изградена в района на гробищата на гр. Сапарева баня. Твърди се, че
съгласно уговореното в чл.14 от договора страните са се съгласили изграждането на
съоръженията да се извърши от страна на присъединяваното лице - сега ищец, в
срок от 12 месеца от подписване на договора. В чл.3 на същия договор е
уговорена предоставената мощност -982 UW и присъединената мощност - 1178 kW,
а в чл.12 на сключения договор е уговорено, че
дружеството ответник има право да използва безвъзмездно изградените съоръжения
за присъединяване за присъединяване на други потребители без да нарушава
договорената мощност, а в чл.13, ал.5 от
договора е уговорено, че в случай, че обектът засяга съществуващи електрически
съоръжения изместването им се извършва от и за сметка на присъединяваното
лице,
след одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните с дружеството проекти.
Твърди,
че в изпълнение на сключения договор ищецът се снабдява с необходимите
строителни разрешения и започва извършването на строителните работи по
рехабилитация, ремонт и реконструкция на съществуващ енергиен обект ВЕЛ
Яхиново, включително чрез изграждане на процесиите съоръжения, с дължина на
трасето 4673 м., за които съоръжения ищецът предявява иска си. Този строеж като
подобект на обект „Реконструкция на ВЕЛ Яхиново“ не е приет от ДНСК и за него не е
издавано Разрешение за ползване, а и такова не е приложено към исковата
молба. Сочи, че не става ясно ищецът твърди ли, че този строеж е
въведен в експлоатация, като в случай че прави такова твърдение – те го оспорват. Като
доказателство по делото е приложено Разрешение за ползване №
ДК-07-КН-02/21.03.2013г. гр. Кюстендил на строеж “Кабелни линии 20 kV 2 бр - от стълб
№45 на ВЕЛ 20 kV „Яхиново“ до нов
стълб /до ТП „Младост“/ с дължина на трасето 1268 метра, което е за въвеждане в
експлоатация на кабелни /подземни/ линии, а не на процесиите въздушни
електропроводи, за които е предявена настоящата претенция. Иск, относно
стойността на кабелните линии с дължина на трасето 1268 метра е предявен по
търговско дело № 2571/2017 г., TO VI-9 с-в
СГС.
Твърди,
че на 14.02.2013г. ищецът подава заявление за поставяне под напрежение на
изградените от него част от предписаните по сключения помежду им договор
съоръжения, а на 26.02.2013г. изпратили
писмо на ищеца, в което съобразявайки, че той иска предприемане на действия във
връзка с изградена част
от процесиите съоръжения са му указали, че за да поставят
под напрежение само част от всички предвидени за изграждане съоръженията,
предписани за захранване на обекта му, е необходимо да бъде сключено
споразумение към договора, в което да уредят отношенията си във връзка с
исканата етапност на строежа.
Твърди,
че на 14.05.2013г. ищецът е подал ново заявление до ответника с искане за
сключване на договор за покупко-продажба на енергийни съоръжения кабелни линии
20 kV 2 бр. от стълб
№45 на ВЕЛ „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1268 м.
- т.е. искането е не за процесиите съоръжения, които са за въздушен участък от
ВЕЛ Яхиново, а за посочените по-горе различни съоръжения, които са подземни и
са предмет на друго дело. На това заявление сочи, че изпратил отговор, че е
установено несъответствие между изградените съоръжения и указаните условия за
присъединяване, съгласно сключения между страните договор за присъединяване. Поддържа,
че други действия във връзка със сключване на договор за покупко-продажба на
изградените съоръжения, включително въвеждането в експлоатация на процесиите
съоръжения е дължина на трасето 4 673 м., както и изпълнение на всички
задължения по сключения помежду им договор за присъединяване, като предпоставка
за изкупуване на изградените съоръжения, ищецът не е предприемал, а и не твърди
да е предприемал.
Относно
ползването на процесиите съоръжения твърди, че следва да се има предвид това,
че във връзка с възложената му реконструкция на BEЛ Яхиново ищецът е унищожил съществуващите съоръжения от BEЛ Яхиново в участъка след
ТП Младост в посока Сапарева баня, като по трасето на съществуващия
единичен електропровод вместо него изгражда двоен. Тези строително-монтажни
работи са извършени, заради нуждата от по- голяма мощност за обекта на ищеца.
Сочи, че предписаната му реконструкция на BEJI „Яхиново“
предполага първо да се изгради новата двойка въздушна електропроводна линия и
след въвеждането й в експлоатация и поставянето й под напрежение да се
демонтира съществуващата единична електропроводна линия. Като не е сторил
това и унищожавайки съоръжението на ответника, ищецът ги принуждавал да ползват
изграденото от него съоръжение, тъй като за тях не съществувал друг начин да
захранят абонатите си, присъединени към разпределителната мрежа от унищожения BEЛ.
Сочи, че изграждането на
процесиите съоръжения ищецът е извършил въз основа на възлагане от страна на
ответника с договор за присъединяване ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г., както се твърди
и в самата искова молба. Ищецът по това възлагане обаче не е изпълнил
задължението си да изгради и въведе в експлоатация всички съоръжения така,
както е предвидено в договора за присъединяване, а е сторил това само за една
малка част от тях. Той не е поискал и промяна на договора, свързан с
преуреждане на условията, касаещи задълженията по изграждане, въвеждане в
експлоатация и съответно изкупуване на съоръженията, както и не е изпълнил
докрай задълженията си относно процесиите съоръжения, а именно не ги е въвел в
експлоатация и не ги е предложил за изкупуване на ответника. Счита, че след
като с ищеца са в облигационни отношения за изграждане на процесиите
съоръжения, представляващи част от всички съоръжения, които той се е съгласил
да изгражда съгласно сключения ДПЕРМ, искът за заплащане на обезщетение за
гестия с правно основание чл. 61 от ЗЗД е недопустим, тъй като за ищеца е налице възможност да
защити правата си по друг ред.
Поддържа, че института на гестията е
неприложим към разглеждания казус, тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения от
страна на ищеца, което неизпълнение е пречка да бъде сключен договор за
покупко-продажба на изградените от него съоръжения за присъединяване, а ищецът
е неизправна страна по сключения договор. С подписания
между страните договор ищецът се е задължил да изгради и въведе в експлоатация
посочените в него съоръжения за присъединяване в посочения срок, като сочи че е уговорено заплащането само на
част от тези съоръжения - в чл. 13, т.5 от договора в случай, че обектът
засяга съществуващи електрически съоръжения изместването им се извършва за
сметка на присъединяваното лице. Поддържа, че именно в тази хипотеза са
изградени и процесиите съоръжения с дължина на трасето 4 673 м. За останалите
съоръжения, за които в договора е уговорено да бъдат закупени от ответното
дружество, сочи, че сключването на договора за покупко-продажба е обусловено от
сбъдването на предвидените в договора за присъединяване условия - на чл.11 във връзка с чл.7 от договора - за представяне на изискуемите
документи
/посочени в НПППЕЕПРЕМ/ включително и след въвеждане в експлоатация на всички
посочени в договора съоръжения за присъединяване-удостоверено е документ, след
въвеждане в експлоатация на присъединявания обект-удостоверено с документ,
декларация за съответствие на неговите ел.инсталиции /разположени след
границата на собственост и неподлежащи на изкупуване/ е изискванията за
безопасност и техническите норми.
Сочи, че
съгласно чл.73, ал.1 от ЗУТ „Когато
във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или
устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения,
съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова
сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните
дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на
разрешение за строеж
“, като обобщава че за процесиите
съоръжения е налице именно хипотезата на чл.73, ал.1 от ЗУТ, в която всички
направени разходи от ищеца като възложител на новото строителство са за негова
сметка и са изключени от
съоръженията, подлежащи на заплащане и в този смисъл е съдебната практика / Решение № 1814
ОТ 11.08.2015 г. по т. д. № 1695/2015 Г. на Апелативен съд - София, което не е
допуснато до касационно обжалване с Определение по т.д. №50224/2016 на ВКС,
Четвърто ГО/
Сочи,
че от всички съоръжения, които се е задължил да изгради, съгласно сключения
между страните ДПЕРМ, ищецът е изградил и въвел в експлоатация само част от
съоръженията за присъединяване - част от кабелната линия,която не е предмет на
настоящото производство. Твърди, че ищецът не е извършил цялостна реконструкция
на електропровода и не
е въвел в експлоатация тази реконструкция, не е изградил и
въвел в експлоатация трафопоста и възловата станция и всички други съоръжения,
необходими за присъединяването на обекта му, съгласно сключения договор за
присъединяване.
Поддържа,
че освен това ищецът не е представил документ за въвеждане в експлоатация на
присъединявания обект, без който документ не може да се пристъпи към сключване
на договор за изкупуване на изградените съоръжения - съгласно уговорките на
сключения договор и съгласно разпоредбите на НПППЕЕПРЕМ - за кратко Наредба №
6/2004г., сега отменена, но действаща при възникване и развитие на процесиите
отношения между страните по спора.
Твърди,
че ищецът е неизправна страна по сключения договор, тъй като освен, че не е предоставил разрешение за ползване
нито за всички изградени съоръжения за присъединяване - включително
процесиите, нито на присъединявания обект, не е представил и други документи, посочени в чл.24 от Наредба №6 от 2004 г.
/отм/. , а непредставянето на
изискуемите от нормативната уредба документи е самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията на ищеца, независимо от посочените по-горе причини,
поради която тя не може да бъде уважена.
Сочи, че дори и процесиите съоръжения да
са подлежали на заплащане при сключване на договор за изкупуване, което не е
така с оглед уговореното в договора за присъединяване, следва да се има
предвид, че съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо, а за „Ч.Р.Б.“ АД не е налице интерес
да приеме задължението на части - изпълнение на части не е уговорено между
страните и ищецът не е предприел никакви действия за сключване на споразумение,
което да промени договора в този смисъл, и за ответника е било необходимо да бъдат изградени и
въведени в експлоатация всички предвидени съоръжения, за да изпълним
задълженията си по другите сключени договори с други наши клиенти.
Поддържа, че ищецът е неизправна страна
по сключения с договор за присъединяване не само защото не е представил всички
необходими във връзка с изграждането на съоръженията документи, но и защото е
поел задължение да изгради съоръженията - в тяхната съвкупност в едногодишен
срок от сключване на договора - т.е. до 07.11.2009г., което изграждане до този
момент не е извършено, а видно от разрешение за ползване № ДК
-КН-02/21.03.2013г. дори малката част от изградените съоръжения е изградена
много след изтичане на срока на това му задължение по договора.
Сочи, че е спорно доколко процесиите
съоръжения може да се приемат като извършени в полза на „Ч.Р.Б.“АД, тъй като
както и самият ищец твърди инвестиционните му намерения, включително мащабния
проект на „Г.“ЕООД, „Ф.П.“АД, „Ю.С.“ ЕООД, „Анел Асетс“, „Е.-СБ“ ЕООД, Община
Сапарева баня и др. няма да се осъществят и съответно нуждата от развитие и
модернизиране на електроразпределителната мрежа не е същата.
Сочи,
че доколкото ищецът твърди, че е предприел работата и в собствен интерес, в
случая би следвало да се съобрази нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД, съгласно
която, когато работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният
отговаря само до размера на обогатяването му, поради което следва да се прецени каква е била стойността на
съоръжението преди реконструкцията, извършена от ищеца и каква е станала
стойността на съоръжението след извършената реконструкция, за да се изчисли
какъв е размера на евентуалното
обогатяване на ответника.
Твърди, че неоснователен би бил и иск на
ищеца, претендиращ заплащане на процесната сума на договорно основание - в чл.
13, т.5 от договора за присъединяване е уговорено, че в случай, че обекта
засяга съществуващи електрически съоръжения изместването им се извършва за
сметка на присъединяваното лице, която уговорка кореспондира с нормата на
чл.73, ал.1 от ЗУТ, уреждаща процесния случай, както и ищецът е неизправна
страна по сключения договор за присъединяване, тъй като не е изпълнил условията
за сключване на договор за покупко- продажба на изградени съоръжения, а освен
това в правния мир не е налице договор за покупко-продажба на съоръжения, по
който страните да са поемали задължения в този смисъл.
Въведено е възражение
за изтекла погасителна давност на вземането, което твърди че е погасено по
давност, тъй като произтича от представени фактури от 2008 г, 2009г, 2010г и 2011г. и извършено плащане от ищеца от
18.03.2011 година като до 18.03.2016 година
ищецът не е предявил срещу „Ч.Р.Б.“ АД претенция за връщане на тези
суми.
Направено е възражение за прихващане на
процесното вземане с вземането на ответника в размер на 42 270.00 лева с
включен ДДС за цена присъединяване, уговорено в чл.19, ал.2 от сключения
договор за присъединяване между страните ДПЕРМ № Р2 00007094/07.11.2008г.
Направено е и
Възражение за прихващане на процесното вземане с вземане на ответника за
неустойка по чл. 21 от ДПЕРМ в размер на 9861.99 лева по отношение на
изградената от ищеца кабелна линия за периода от 07.11.2009г. /датата, до която
съоръженията е следвало да бъдат изградени/ до 21.03.2013г. /датата на която ищецът
твърди, че съоръжението е било изградено/.
Оспорва иска и по размер.
Сочи, че представените от ищеца
документи за извършени плащания по никакъв начин не могат да обосноват извод за
плащания, които са във връзка с процесната претенция, която не се доказва от
същите. Сумите, посочени в тях по никакъв начин не кореспондират с процесната и
не се отнасят за нея. Оспорва, че приложените фактури и платежни документи имат
отношение към предявената претенция.
Оспорва и начисляването на законна лихва.
Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя доказателства.Направени са
доказателствени искания.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК..
Твърди, че страните са се съгласили,
че изграждането на съоръженията ще се извърши от ищеца, така както е посочено в
т.ІІ от отговора на исковата молба.Поддържа, че липсва обект на присъединяване,
но има изградени съоръжения на определена стойност, които се използват само и
единствено от ответника по делото. Поддържа, че е съгласуван с ответника на
20.05.2009 година и от областния управител на област Кюстендил е и работния
проект, част от който е обяснителната записка, където е направено разяснение на
състоянието на въздушния електропровод и какво е одобрено да бъде направено.
Пояснява се ,че не са твърдели с
исковата молба, че след ремонта и рехабилитацията на ВЕЛ има издавано
разрешение за ползване, но тази част, която е предмет на иска е поставена под
напрежение.
Сочи, че на практика ответникът е
поставил под напрежение електропроводните кабели с дължина от 1268 м, след
които електропроводната линия се осъществява чрез процесното съоръжение,
представляващо въздушни електропроводни линии с дължина 4673 м.
Твърди, че след одобрения
инвестиционен проект е изготвен актуализиран работен проект през юни 2012
година при условията на чл.152, ал.2 и чл.154, ал.5 от ЗУТ за етапност, в
следствие промяна на инвестиционните намерения на възложителите, съгласно чл.3,
ал.2, т.2 от Наредба № 2 за въвеждане и експлоатация на строежите в РБългария,
като този актуален проекти е съгласуван
с ответника на 10.09.2012 година с подпис и печат на „Дирекция обновяване
развитие и предоставяне на мрежи“.
Сочи, че ответникът използва реално
изграденото съоръжение от ищеца като пренася и разпределя електрическа енергия
през него след като то е ремонтирано и с многократно по-големи
възможности.Поддържа, че претендира цената на изградените съоръжения, като
никога не е твърдял че има изграден обект за присъединяване.
Твърди, че ответникът е приел
изпълнение на части, тъй като е поставил под напрежение процесното съоръжение и
го използва за пренос и разпределение на електрическа енергия, освен че е
съгласувал преди това проекта за изграждане.
Оспорва да е изтекла погасителна
давност относно вземането.Твърди, че реалното ползване на процесните въздушни
линии предпоставя и заплащане на тяхната стойност, като към момента на завеждане на исковата молба
петгодишната давност не е изтекла.
Твърди, че прихващане със сумата от
42 270 лева-цена за присъединяване е недопустимо, тъй като не съществува
насрещно задължение-липсва обект на ищеца, който да бъде присъединен.
Възражението за прихващане с
неустойката по т.VІІ е свързано с кабелните линии, за които има образувано
друго дело, поради което не следва да се разглежда от настоящия състав.
Изразява становище по
доказателствените искания.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от ответника.
Сочи, че по силата на чл.14 от
подписания между страните договор от 07.11.2008 година ответникът се е съгласил
ищеца да извърши необходимите СМР за изграждане на съоръженията за
присъединяване , сред които е и процесното-ВЕЛ с дължина 4673 м.
Твърди, че процесната ВЕЛ не е
изградена и не е въведена в експлоатация.
Моли да бъдат признати за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че изграждането на процесните
съоръжения е въз онова на договор ДПЕРМ № Р200007094 от 07.11.2008 година,
сключен във връзка с Наредба № 6 от 09.06.2004 година/отм./; обстоятелството че
ищецът не е представило пред ответника необходимите документи за възмездно
прехвърляне на собствеността върху твърдените за рехабилитиране, ремонтирани и
реконструирани съоръжения, съгласно чл.19, ал.5 във вр. с чл.16 от ДПЕРМ №
Р200007094 от 07.11.2008 година, доколкото липсва разрешение за експлоатация,
обстоятелството че изграждането на процесното съоръжение е изцяло в интерес на
ищеца, че ищецът нее прехвърлил в полза на ответника собствеността върху
твърдените за рехабилитирани и
ремонтирани съоръжения.
Оспорва фактически твърдения на
ищеца, които подробно описва в отговора на допълнителната искова молба като
неверни и некореспондиращи с представените доказателства.
Твърди, че въведеното спорно право
от ищеца е недоказано и не е налице фактическия състав на гестията-не е
определен или определяем размер и стойността
на осъществената от гестора работа, последиците от работата не настъпват в
правната сфера на ответника, а в тази на ищеца, работата се извършва изцяло в
интерес на ищеца, налице е законно овластяване за извършване на работата, както
и договорно такова.
Относно възраженията срещу изтекла
погасителна давност –вземането възниква от момента на извършване на разхода, а
не от въвеждане в експлоатация на съоръжения, различни от процесните.Твърди, че
вземането на ищеца е окончателно погасено на 08.03.2015 година.
Твърди, че отправената покана за
изкупуване не прекъсва давността.
Направени са доказателствени
искания. Претендира разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е основно и допълнително заключение на СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че е сключен договор за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на
чл. 20, ал.5 от НПППЕЕПРЕМ, а именно Договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г. Присъединяваният
обект е вилно селище в поземлен имот на ищеца с №032261, гр. Сепарева баня.
В чл.2 е посочено, че присъединяването ще се извърши
чрез изграждане на нова възлова станция, нов двоен трансформаторен пост и
електропроводни линии, наричани за краткост ”съоръжения за присъединяване”.
Съгласно чл.11 от договора Дружеството /ЧЕЗ/ се
задължава да изплати изградените от присъединяваното лице съоръжения за
присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа, след
представяне от присъединяваното лице на изискуемите документи. Присъединяваното
лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията
за присъединяване на обекта.
В раздел VI
е посочено, че присъединяваното лице
дължи да заплати на ЧЕЗ цена за
присъединяване, определена съгласно Наредбата за регулиране на цените на
електрическа енергия и съдържаща постоянна и променлива величина, като същата
ще бъде прихваната еднократно от стойността, определена за изкупуване на съоръженията
за присъединяване при сключването на договора за изкупуването им /чл.19, ал. 4/.
По силата на уговореното в чл. 14 от договора
присъединяваното лице е поело задължението да извърши необходимите
строително-монтажни за изграждане на съоръженията за присъединяване в срок от
12 месеца от подписването на договора.
В чл. 21 е предвидено, че при неизпълнение на
строително-монтажните работи в договорените срокове, неизправната страна дължи
неустойка в размер на 0,1% на ден върху стойността на неизвършените работи, но
не повече от 3 %, както и разликата до пълния размер на претърпените вреди и
пропуснатите ползи.
Съгласно чл. 28 договора
за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след
сключването на договора за изкупуване на съоръженията за присъединяване на
обекта на Клиента.
Във връзка с поетата работа по ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008г., 16.10.2008г. ищецът е сключил
договор, с който възлага на дружество „П.” ЕООД да извърши ремонт на ВЕЛ от с.
Яхиново до бъдеща възлова станция гр. Сепарева баня, кабелна линия и демонтажни
работи, озаглавен Договор за извършена работа.
През юни 2012г. е изработен актуализиран проект за
поетапност, вследствие промяна на инвестиционните намерения на възложителя,
като са определени следните етапи на изграждане на съоръженията за
присъединяване:
I етап: ВЕЛ от нов стълб 1 до нов стълб 42, включително;
II етап: ВЕЛ от нов стълб 42 до нов стълб 59, включително.
III етап: ВЕЛ от нов стълб 59 до нов стълб 124,
включително.
Ч.Р.Б. АД и Г. ЕООД са възложители по етапи I и III.
Съдът намира, че I етап от този актуализиран проект е
съгласуван от ЧЕЗ, видно от щемпела му поставен на 10.09.2012г. върху проекта.
Представено
е по делото разрешение за ползване № ДК-07-КН-02/21.03.2013г., с което
разрешава ползването на Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на трасето 1 268м.
Не се установява да е издадено разрешение за ползване и
да е въведено в експлоатация процесното трасе – въздушна електропроводна линия
/BEJI/ от стълб № 1 в с. Яхиново до стълб №42 в
с. Крайници с
дължина 4673 м. Според констатациите на вещото лице така посоченото трасе,
изградено от ищеца, е присъединено към разпределителната мрежа на ответника
чрез включения разединител на стълб №45, и се ползва от ЧЕЗ за присъединяване
на клиенти.
Съгласно основното заключение на СТЕ общият размер на
действително платените суми от „Г.” ЕООД за проектиране, изграждане и въвеждане
в експлоатация на въздушната електропроводна линия вълиза на 652 733,33
лева и включва подобекти: 1) Кабелна линия 20 kV (2 броя) от стълб 45 до стълб 1 до ТП Младост и 2) Въздушна ел.
Проводна линия 20 kV
от нов стълб 1 до стълб 42 с дължина 4673 м. В отговор на допълнителна задача,
вещото лице посочва в заключението си, че средната пазарна стойност на подобни
съоръжения е 68 000 лв/км., като за изграждане на процесната ВЕЛ с дължина
4673 м. стойността за изграждане би била 317 764 лева, а за проектиране
10 455 лева или общо – 328 219 лева.
Следните съоръжения за присъединяване – нова възлова
станция и нов двоен трафопост не са били изградени към 08.12.2009г., както и до
31 дни след тази дата. Изчисленият размер на неустойката за забавени СМР по чл.
21 от ДПЕРМ Р200007094/07.11.2008г. възлиза на 15 114 лева, като съгласно уточнение
на процесуалния представител на ответника в о.с.з. от 27.09.2018г., това е и
размерът, за който следва да се счита за направено възражението за прихващане с
неустойката, в случай че главният иск бъде уважен.
Разпитаният свидетел П. посочва, че е същият е
управител на дружество „П.” ЕООД, което е изпълнило 20 kV електропвоводна линия от с. Яхиново до гр. Сепарева
баня. От обясненията на този свидетел се установява, че отделните участъци са
били поставяни в напрежение веднага по време на строителството, тъй като тази
преносна система е трябвало да захрани с. Яхиново, с. Червен брег, с. Крайници
и други населени места, както и че съоръженията се ползват.
Установено е
по делото, че изградените съоръжения не са продадени на ЧЕЗ от ищеца и са
собственост на последния.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка и уточнението на формулирания петитум, направеното
от ищеца с молба-становище от 27.04.2018г. и в о.с.з. от 05.06.2018г., обуславят
извод за предявени искове с правно основание чл. 61, ал.2 и 1 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са, че същият е
започнал работа по проектиране и изграждане на съоръжения за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ответника, като след влизане в сила на
разрешението за строеж , е продължил работата единствено в полза на ответника
/доминуса/ в хипотезата на гестия, а до 21.07.2009 година е действал в собствен
и чужд интерес като е извършил разходи в
размер на 35 280 лева за изготвяне
на проекта и такси в размер на 1008 лева
-за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж- 504 лева.
Съдът намира, че главният иск е допустим,
като изложените в отговора на исковата молба възражения, че ищецът е изградил
процесните съоръжения въз основа на възлагане по договор за присъединяване
ДПЕРМ Р200007094/07.11.2008г., е въпрос по съществото на спора, касаещ
основателността на иска, а не неговата допустимост.
Приетото в
правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово
облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено
управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда
работа. За да е
налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда
работа - правни или материални действия в чужд интерес; да съществува намерение
да се управлява чуждата работа и това да
е извършено доброволно, а не като задължение по закон или договор.
Гесторът, който навлиза и
засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и да
извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава
да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа
без поръчка предполага гесторът да е предприел
извършването на действия за друго лице, като е съзнавал това и
предприемането на действията е отговаряло на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса
включва. Гесторът не
трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване.
Договорът за присъединяване на обекти
на потребители има нормативна уредба, създадена със специалния Закон за
енергетиката и Наредба № 6/ 09.06.2004 г. Съгласно чл. 20 от НАРЕДБА № 6 от
09.06.2004 г. с договора за присъединяване страните уговарят условията и реда
за присъединяване, уреждат техническите изисквания и параметри на
присъединяването и за страните е налице нормативно установено задължение в чл.
20 ал. 7 от Наредба №6 за сключване на договор за покупко-продажба на средства
за присъединяване след изграждането им, каквото задължение страните са
уговорили в чл.7 и чл. 16 от Договора.
В конкретния случай, ищецът твърди, че след влизането
в сила на разрешението за строеж на 21.07.2009г. му е станало известно, че
обектът на присъединяване – вилното селище, няма да бъде построено. Като оправдание за продължаване
на строителството и осъществяване на дейността в чужд
интерес, се сочи
обстоятелството, че Г. ЕООД вече е било ангажирало проектирането и изграждането
на съоръженията и е поело договорно задължение да заплати възнаграждение на
изпълнителя за ремонтните и строителни дейности. Допълва се, че ищецът е
считал, че след като изгради съоръженята, те ще бъдат закупени от ЧЕЗ, защото
именно последното единствено има право да експлоатира съоръженията, съгласно
лицензията му за оператор на ел. разпределителната мрежа.
Необходим елемент от фактическият състав на гестията е
поемането на чуждата работа да отговаря на интересите и на действителната
или предполагаемата воля на доминуса. Единствено тогава и ако работата
е била предприета уместно и е била добре управлявана, заинтересованият
е длъжен да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Действието на управление на чужда работа трябва да се извърши с намерение да
се обслужи чужд интерес, като трябва да е извършено действие по управление на
чужда работа и липса на натоварване от носителя на интереса.
Така изяснената фактическа обстановка сочат на това, че ищецът е продължил да
изпълнява поетите вече договорни задължения, макар и това е сторено при отпаднал
стопански интерес от инвестицията по изграждане на обекта за присъединяване, а
следователно и от договора за присъединяване. Обстоятелството, че ищецът вече е
поел финансови ангажименти към изпълнителите на проекта, както и това, че е имал
правни очаквания, че ЧЕЗ ще изкупи съоръженията, не обуславя извод, че е поета
работа в чужд интерес по смисъла на чл. 60 и сл., както и че ЧЕЗ би имало
интерес и отговоря на действителната му воля да бъде изградена нова и по-мощна
ВЕЛ. Това се потвърждава и от твърденията на ответника, че една от причините,
водеща до необходимост от новите съоръжения за присъединяване е било очакването
да се изгради вилното селище на ищеца, което поставя под съмнение нуждата от
по-мощна ВЕЛ, ако няма да се увеличи преноса на ел. енегия. Освен това, следва
да се отбележи, че макар и едно лице да осъществява работа в чужд интерес, то
същото не действа в качеството на гестор, ако основанието за поемането на тази
работа е в изпълнението на негово задължение по договорно правоотношение.
Доколкото в случая никоя от страните не твърди
процесния договор да е прекратен или развален, а изграденото процесно трасе е
част от предвидената по договора работа, то не може да се заключи, че е
извършено нещо извън договора. Обстоятелството, че е приет актуализиран и инвестиционен
проект за поетапност на строителството, не означава, че по този начин е
договорено нещо различно спрямо предмета на първоначалния договор. Дори да бъде споделено становището, че дейностите по
осъвременяване, поддържане и експлоатация на разпределителната мрежа попадат в
законоустаноявените задължения на ответника съгл. чл. 88 ЗЕ, то не може да се
твърди, че е изпълнен чужд дълг. Присъединяваното лице е длъжно да пази
съоръженията и да ги въведе в експлоатация, съгласно договора. Изложеното важи
и относно работата по изготвяне на инвестиционните проекти за изграждане на
съоръженията за присъединяване. В чл. 20 от Наредба 6/2004г. е предвидено, че
тази дейност по проектирането се извършва от съответното разпределително
предприятие, но в ал.2 е предвидено, че лицето, с което се слючва договора за
присъединяване , със съгласието на преносното или съответното
разпределително предприятие може да поеме задължение за проектирането на
съоръженията за присъединяване по ал.1 и
именно в такъв смисъл е договореното между страните поради което и тези разходи
са направени от ищеца на основание поетите от него договорни задължения.
По делото е установено и не се спори между страните,
че дейностите по изграждане на съоръженията за
присъединяване не са напълно изпълнени и същите са частично изградени.
Обстоятелството, че е приет актуализиран и инвестиционен проект за поетапност
на строителството, не означава, че по този начин е договорено нещо различно
спрямо предмета на първоначалния договор, в това число, че процесният договорът
за присъединяване предвижда етапност при изграждане на съоръженията за
присъединяване.
С оглед всичко
изложено следва да се заключи, че в случая не са настъпили договорените
предпоставки за изкупуване на съоръженията от ЧЕЗ, поради неизпълнение на
договорно задължение от страна на ищеца, което не обуславя правото на последния
да търси стойността на направените от него разходи по друг, извънговорен ред.
Одобряването
на работата, вкл. и на актуализирания инвестиционен проект, ответото дружество
е правило във връзка с подписания ДПЕРМ, както и в съответствие с
правомощията си по Наредба № 6, което се различава от одобрението на работа,
която е поета в чужд интерес в хипотезата на гестия. В случая основанието за разместването на благата не е гестия.
Относно
възражението на ищеца, направено за първи път в уточнителна
молба от 27.04.2018г. и в първото ос.з. по делото, в
посока на това, че ДПЕРМ от 07.11.2008г. е с нищожен предмет, тъй като обектът,
който следва да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа на
ответника, представляващ вилно селище, не е бил изграден, съдът счита същото за
неоснователно. Невъзможният предмет представлява невъзможен
резултат, т.е. невъзможно е онова, към което страните са насочили усилията си. В конкретния случай, към датата на
сключване на ДПЕРМ е било предвидено да бъде изградено вилно селище в имота на
ищеца и е било издадено съответното разрешение за строеж за построяването му. Още
повече че, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от ДПЕРМ изградените съоръжения се
поставят под напрежение след като присъединявания обект бъде снабден с документ
за въвеждане в експлоатация, което означава, че страните са предвидили и
волеизявленията им са били насочени към присъединяване на обект, който дори да не
е бил изграден към момента на подписване на
ДПЕРМ, то същият следва да е въведен в експлоатация, при условията на
ЗУТ, към момента на присъединяването му към електрическата мрежа. Така
определеният предмет е и в съответствие с цялостната правна уредба на ДПЕРМ по
ЗЕ и Наредба №6/ 09.06.2004г.
Гореизложеното обуславя липсата елементите от фактическия състав на предявените искове с правно
основание чл. 61, ал. 2 и 1 от ЗЗД, поради и
което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, съдът не дължи
произнасяне по направените от ответната страна възражения за прихващане и
възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ответника за присъждане на сторените от
него разноски следва да се уважи.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от ищеца е
основателно доколкото минималното адвокатското възнаграждение , съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 година, възлиза на 12 470, 39 лева с ДДС, като с
оглед правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални
действия и проведените две съдебни заседания възнаграждението следва да бъде определено
в осреднен размер - 14 000 лева.
В полза на ответната страна следва
да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 14 800 лв., от които 14 000 лева – адвокатско възнаграждение и 800 лева –
разноски за платени депозити за СТЕ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. С., по
чл. 61, ал. 2 и 1 от ЗЗД, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк бизнес Център, за заплащане на сумата общо от
328 733 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение по повод водена чужда
работа от ищеца без пълномощие дадено му за това от ответника, предприета и в
собствен интерес /до 21.07.2009/, както и
предприета в чужд интерес, изразяваща се в извършени действия по реализация и
заплащане на средства за проектиране, както и изграждане и въвеждане в
експлоатация на трасе, представляващо въздушна електропроводна линия 20 KV
„Яхиново“ от нов стълб №1 до ТП „Младост“ в с.Яхиново общ.Дупница, до нов стълб
№ 42 в с.Крайници, с дължина на трасето 4 673м., ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2017 г./датата на подаване на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. С., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификацията на чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк бизнес
Център, сумата от 14 800 лв., за адвокатско възнаграждение и депозити за СТЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: