Р Е Ш Е Н И Е
№ 5036/1.12.2017г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в
публично заседание на 03.11.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 8442 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.
127а ал.2 и чл.59 ал.9 вр. чл. 127 ал.2 от СК.
Производството е образувано въз основа на
предявени от ищцата К.И.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника А.К. ЕГН **********,*** искове, както следва:
- с
правно основание чл.127а ал.2 от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А.К. ЕГН **********, за издаване на
паспорт на малолетното дете ***А.К. ЕГН **********, родена на ***г., гр.Варна, „***"№456,
ет.З, ап.23, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата
А.К. ЕГН **********, детето ***А.К. ЕГН **********, родена на ***г., да напуска
пределите на Република България и да пътува заедно с майка си до всички държави
членки на Европейския съюз и съседните на Република България държави -
Република Румъния, Република Сърбия, Република Македония, Република Гърция и
Република Турция за срок до навършване на 18 години на детето;
- с правно
основание чл.59 ал.9 вр. чл.127 от СК за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде изменен определения с влязло в законна сила
съдебно решение № 773/29.02.2016г. ,
постановено по гр.д.№3024/2015г. по описа на ВРС-ІХ състав мерки относно местоживеенето
на детето и режима на лични отношения на бащата А.К., ЕГН********** с детето ***А.К.
ЕГН **********, като бъде постановено съдебно решение , с което, както следва:
- да бъде
изменено местоживеенето
на детето ***А.К. на адрес,
както следва: Германия, ***. ***, гр. Мюнхен,
- да
бъде определен нов режим на лични отношения на бащата с детето , като бащата да
има право да взима детето 1 месец през лятната ваканция, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като уведоми 10 дни преди това майката.
Ищцата основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага , че на
19.04.2017г. с нотариална покана е поискала от ответника в срок до 09.05.2017г.
да се яви в нотариалната кантора на нотариус ***с peг.
№***на НК, за да изрази съгласие за даване на разрешение за напускане на
Република България на дъщеря им ***К.. В срока , посочен в нотариалната покана
, ответникът не се явил, за да получи препис от нея, както и да изрази писмено
съгласието си. Наред с това, по време на делото за развод ищцата е предлагала многократно на А.К. да постигнат
съгласие относно пътуването на детето, но той отказал. Поведението на
ответника, свързано с неполучаването на нотариалната покана , се определя като
необоснован отказ за даване на съгласие за пътуване на детето извън пределите
на Република България.
На 23.05.2017г.
ищцата получила официално с писмо покана да сключи трудов договор с Бистро -
ресторант ***, собственост на П. ***, което се намира в гр. Мюнхен, Германия.
Условията, които й се предлагат за започване на работа и заплащането и
осигуряването на квартира са много добри и единствено несъгласието от страна на
ответника да пътува дъщеря им в чужбина пречат да започне веднага работа.
Ищцата счита, че е в интерес на дъщеря им ***тя
да живее с нея в Мюнхен, Германия , където ще има осигурени условия за
развитие.
Излага се, че
ответникът е дезинтересиран по отношение на издръжката на детето, тъй като с месеци
не плаща определената от ВОС сума от 180 лева месечно.
Освен това от
предходен брак ищцата има син ***, който е приет да учи в европейски
университет. Между двете й деца има изключително силна емоционална връзка и
привързаност и това е допълнилетен аргумент да счита,
че е в интерес на ***е да живее с ищцата в Германия, където да посещава и
детска градина и училище, а също така и да може да пътува до града, където учи
брат й.
Излагат се твърдения,
че детето ***е одобрена след кастинг и е сключен договор за модел от
02.04.2017г. Съгласно договора моделът носи и показва дрехи и аксесоари,
участва в ревюта, позира за модел на художествена фотография, позира за филми в
сферата на рекламата. Освен в Република България моделът може да участва
съгласно ангажименти по договора и извън страната.
Ищцата счита, че
гореизложеното обосновава наличие на обстоятелства за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за местоживеенето и режима на лични
отношения на бащата с детето.
Счита се, че в
интерес на детето е да посещава и други държави от Европейския съюз, както и
държавите съседки на България - Гърция, Румъния, Турция, Македония, Сърбия, за
да обогати знанията и мирогледа си.
Считам, че в интерес
на детето ***А.К. е да пътува извън България, като това е свързано не само с
участията й като модел, но и във връзка с посещаването на културни и
исторически забележителности, както и след започване на училище ще бъде и
неразривно свързано с обучителния процес и ученически екскурзии, както и да
посещава брат си. Разрешението, заместващо съгласието на бащата се моли да бъде
дадено за срок до навършването на 18 години на детето.
Предвид изложеното ,
ищцата сезира съда с предявената искова претенция и моли същата да бъде уважена.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът А.К. ЕГН **********,***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба , в който се излага ,че предявената искова претенция , макар и допустима,
е неоснователна и недоказана.
Твърди се ,че изложените в
нея факти и обстоятелства като мотиви, с които е сезиран съда за да постанови
решение, което да замести съгласието на бащата като родител за напускане на
детето извън пределите на Р България с неговата майка, са несъстоятелни и
най-вече не са в интерес на детето.
Излага се, че ищцата
препятства възможността на ответника да осъществява определения му режим на
лични отношения с детето.
Изрично се прави възражение
детето ***да не бъде извеждане от майка си извън страната, независимо от
мястото и причините.
Оспорва се истинността на
представения от ищцата документи- оферта от бистро-ресторант "***",
Мюнхен. Излага се, че не са налице данни, които да индивидуализират
фирмата-работодател, от която изхожда предложението-оферта. Няма изписани данни
за ЕИК регистрация на дружеството-работодател, седалище и адрес на управление,
представляващия го орган или лице, което е упълномощено да действа и договаря от
името на дружеството, за да се счита, че въпросната оферта представлява
сериозно намерение / предложение за работа.
Отделно се касае за някакъв бар - ресторант, с наименование "***"
в Мюнхен,Германия.
Дори и документът да е действителен, то в него
лиспват данни за срока на действие на договора; каква
е длъжността, на която ще бъде назначена ищцата; -условията и вида на работа,
която ще извършва; работното време; часове
и дните за почивка; брой дни полагаем годишен отпуск;
Остават също неизяснени
следните обстоятелства:
-кой ще гледа детето докато
ищцата работи;
-кое детско заведение ще
посещава детето и кой ще го води и взима, когато майката е на работа;
- къде ще бъдат настанени,
квартирата с каква локация е до работата и до детското заведение на детето;
- условията на квартирата,
дали е самостоятелно жилище или представлява част от общо помещение, където ще
се налага да живеят съвместно и с други лица наематели ;
- условията за живее в
квартирата дали са съобразените с нуждите на детето с оглед неговата крехка
възраст и пол.
- как ще се асоциира
детето, което не говори и не разбира немски език.
Твърди се, че ищцата също
не говори и не разбира този език, поради което е неясно как ще комуникира с
хората и ще работи на такова място без познаване на този език.
На практика, действията на
ищцата са насочени да изолира детето от мен -баща му и от средата, в която е
израснало в България, от кръга на близки и роднини и да го потопи в един чужд
за него свят, с неясни условия за живот т.е изцяло в една нова среда, без
нужните познания /не владее чужд език/, без роднини, познати и приятели и
изобщо на хора, които да помагат в нужда, разчитайки единствено на едно
договорено месечно възнаграждение, което ищцата счита за достатъчно за да
задоволи нуждите и на двете си деца и на нея.
Счита се, че представения
от ищцата договор с агенция "Морска звездичка 2014" ЕООД от
02.04.2017г. с детето като "модел" е изключително несериозно
основание.
В случай, че бъде уважен
искът, то се моли да бъде определен
режим на личен контакт с детето Беатрис, както следва:
-1 месец през лятна
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
- 7 дни през Коледни/
Новогодишни празници като разходите да бъдат за сметка на майката или същата да
бъде задължена да му предава детето на адреса му в Република България.
Вследствие на изложеното се
моли да бъде отхвърлен предявения иск, като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, редовно призована
за съдебно заседание не изпраща представител. Представя по делото писмен социален доклад.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното
по делото удостоверение за раждане страните са родители на детето ***А.К. ЕГН **********, родена на ***г.
Видно от съдебно решение № 773/
29.02.2016г. , постановено по гр.д.№
3024/ 2015г. на Варненски районен съд- IX с,. е поставено прекратяване на брака
между страните по делото, поради дълбоко и непоправимо разстройство , настъпило
по вина на двамата съпрузи, на основание чл.49, ал.1 и 3 от СК. Родителските
права по отношение на детето ***са предоставени за упражняване на майката, с определяне
на местоживеенето на детето при нея, на адрес в гр.Варна м.***№ 456 ет.3 ап.23.
Ползването на семейното жилище е предоставено на майката и детето. На бащата е
определен режим на лични отношения. Присъдената в полза на детето издръжка е
120лв., считано от 05.05.2015г., като за разликата
над присъдения размер от 120лв. до претендирания от 300лв. искът е отхвърлен.
На основание чл. 53 от СК съдът е постановил след развода съпругата да носи
предбрачното си фамилно име.
С решение № 1069/04.08.2016г. ,
постановено по в.г.д. № 983/2016г. по описа на ВОС , е отменено решение № 773/
29.02.2016г. постановено по гр.д.№ 3024/ 2015г. от Варненски районен съд- ІХ състав, частта на определения режим на лични
отношения на бащата с детето ***и вместо него е постановен режим на лични
отношения, както следва: - считано от влизане на решението в сила до
31.12.2016г. всеки първи и трети петък от месеца в базата на ДСП или ЦОП от
09.00ч. до 14.00ч., и всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00ч. до
12.00ч., в присъствието на майката или посочено от нея пълнолетно лице; -
считано от 01.01.2017г. до 4-годишна възраст на
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. в
събота и от 10.00ч. до 14.00ч. в неделя; -
считано от навършване на 4-годишна възраст до навършване на 5-годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00ч. до
16.00ч. в събота и от 10.00ч. до 16.00ч. в неделя, като предаването и връщането
на детето ще се извършват в дома на майката; - след навършване 5-годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в
събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, като предаването и
връщането на детето ще се извършват в
дома на майката. Първоинстанционното решение е
отменено в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на детето ***за
разликата над 120лв. до 180лв., на основание чл.143 СК и вместо него бащата е осъден да заплаща в полза на детето ***чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка за разликата над 120лв.
до 180лв./общо 180лв./, с падеж-5-то число на месеца , за който се дължи,
считано от предявяване на иска- 05.05.2015г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 143 СК. Първоинстанционното решение е
потвърдено в частите относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.3 СК, и относно отхвърления иск за
издръжка на детето ***за разликата над 180лв. до 200лв., на основание чл. 143 СК.
Представена е нотариална покана с
рег.№ 954 том 1 акт 93 / 19.04.2017г. на
нотариус ******от ищцата К.Т. до ответника , в която се отправя покана до
ответника в срок от 09.05.2017г. да се яви в нотариалната кантора на нотариус ******,
за да декларира писмено съгласието си за напускане на Република България на
дъщеря им , както и да предостави пълномощно на ищцата като нейна майка и
законна представителка за издаване на задграничен паспорт на детето.
Представен
е заверен за вярност превод от немски на български език на оферта/предварителен
договор от П.*** –собственик на ресторант *** -Германия, ***. ***, гр. Мюнхен,
адресирана до ищцата , в която е посочено, както следва: „ Въз основа на
разговора ни , много бих се радвал , ако разширите с български специалитети
асортимента на сектор Бистро в посочената по-горе моя фирма. Имате свободен
избор при констелацията на ястията и можете да проявите с пълна сила
креативността си. Офертата ми е :
начална заплата : 1500 евро плюс храна и квартира. В очакване на Вашия отговор
оставам.“
Представен
е договор от 02.04.2017г. , от който е видно, че на детето ***е възложено
участие като модел в Детска Модна Агенция ***.
В приобщения
към доказателствения материал социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Варна се посочва, че от проведеното социално проучване е видно,
че към настоящия момент преките и непосредствени грижи за детето ***се полагат
от майката. Детето се отглежда от майка си в жилище , находящо се в гр.Варна
местност ***№ 456 ет.3 ап.23. Същото представлява апартамент , състоящ се от
три стаи, кухненски бокс и санитарно помещение. Стаите са обзаведени с
необходимите за едно съвременно домакинство вещи и мебели. Хигиенно-битовите
условия са отлични, за детето има обособена детска стая. Детето е записано в логопедична
детска градина, където е водено и вземано от майка си. Има изградена приятелска
среда с децата от групата. В отговор на поставените от съда въпроси, Отдел
закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ счита, че право и в
интерес на всяко дете е да има възможност да пътува извън страната. В случай,
че съдът уважи иска на ищцата , изхождайки от правата и интересите на детето
Беатрис, се счита , че следва да се вземат под внимание нарушените
взаимоотношения между родителите и произхождащата от това обстоятелство липса
на готовност у тях за родителско сътрудничество.
Представен
е сигнал от ищцата К.И.Т. № 4855/17 от 24.04.2017 г. до Варненска районна
прокуратура по повод получена заплаха чрез СМС на дата 21.04.2017г. , че детето
***ще бъде отвлечено.
Видно от жалба
от К.И.Т. № 8246/17 от 07.07.2017 г., същата е
сезирала Варненска районна прокуратура относно неплащане на присъдена в полза
на детето ***издръжка от страна на ответника , на основание чл.183 ал.1 от НК.
Видно от
декларация от ****** , родена на ***г., живуща в гр.Мюнхен, с нот. заверка на подписа на 21.09.2017 г., същата декларира,
че е собственик и управител на бистро-ресторант ***, находящо се вгр.Мюнхен, ***асе 27, както и че
на 23.05.2017г. е изготвила и изпратила оферта за сключване на трудов договор с
ищцата.
Видно от
справка от Национална база данни „Население“
за родствените връзки на ищцата К.И.Т., освен дъщеря ***, същата има и
син *** , роден 1997г.
Представено
е писмо от Университет за приложни науки Хан, от 25.11.2016 г., ведно с превод
от немски език, от което е видно , че синът на ищцата *** е приет за студент
първи курс, бакалавърска степен по специалност Автомобилно инженерство в
университета от 01.09.2017г.
Видно от
удостоверение за записване от 23.10.2017 г., ведно с легализиран превод от
английски език, синът на ищцата *** е записан като студент първи курс,
бакалавърска степен по специалност Автомобилно инженерство в Университет за
приложни науки Хан през академичната 2017-2018 година-от 01.09.2017г. до
01.09.2018г. при такса за обучение 2006,00 евро. Представено е нареждане за презграничен превод от 22.08.2017 г., ведно с нотификации
по изходящи валутни преводи за заплащане са дължимата такса за обучение.
Представени
са нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том ІV, рег. №
4874, дело № 490/2016 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 76, том ІV, рег. № 4872, дело № 489/2016 г., от които се установява , че
ответникът е закупил апартамент № 1 с площ от 57,81 кв.м. и апартамент № 2 с
площ от 47,26 кв.м. в гр.Варна ул.*** №
2.
В качеството на свидетел е
допуснат водения от ищцовата страна свидетел - ***Т., родена 1952г., майка на ищцата К.И.Т..
Свидетелката излага на въпроса, дали са
и известни, дали нейната дъщеря е
получавала предложение за работа, ако да – откого,
как, кога и дали са й известни какви са условията и битовите условия, които има
в това предложение за работа, както следва: „Известни са ми предложенията на ***
за работа в Мюнхен, по причина, че *** е и моя кума. През 1977 г. тя е свидетел
на нашия граждански брак със съпруга ми, съответно впоследствие кръстница на
моята дъщеря. Имаме твърде добра връзка помежду си. Когато получи К. това
предложение, може би най-заинтересованият човек къде ще бъде дъщеря ми с внучка
ми, съм аз, защото съм преди всичко майка. Аз знаех условията къде живее, къде
работи, какво работи г-жа ***, защото тя е в гр. Мюнхен от тридесет години.
Близо от осем, девет години е ползвател на това помещение и съответно на
заведението „***“. Това е заведение за бързо хранене, което предлага сандвичи, тостери, закуски. Представлява нещо като спортен клуб, тъй
като тя е спонсор по аматьорски турнири на играта дартс
и аматьорски футболни турнири, като използва като реклама за своето заведение.
Облича ги със спортни екипи с логото на фирмата и заведението си…Предложението
е, тъй като тя е на шестдесет и осем годишна възраст, К. да бъде в помощ, тоест
да поеме функциите на управляващ на бистрото „***“, разбира се с нейна помощ.
Тя е собственик на заведението. Първото нещо, което ще бъде направено, е детето
да бъде в детско заведение. Готова е да приеме детето. Ще оказва помощ. Във
времето, в което К. ще бъде ангажирана с бистрото „***“, тя поема ангажимента
да заведе детето, ако К. не може, да я вземе от градина. Тези заети моменти в
бистрото да ги поеме тя…Ходила съм в гр. Мюнхен. Последно може би преди три
години. Предложението е К. и детето да бъдат настанени там в това жилище. По
всяка вероятност тя има касателство с жилището, за да й го предложи. Лично сега
не съм го виждала жилището, защото не съм ходила в Германия, но когато тя
живееше там, съм го виждала. Би трябвало да е нейно жилището все още и да не е
заето.“ По отношение на собствеността на жилището свидетелката излага: „Това са
деликатни въпроси, за да ги задавам аз…Жилището е над заведението. Г-жа ***
живее в къща извън града.“
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а
от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите за това лични документи, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В
производството по чл. 127а от СК, съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната,
изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън
територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е
определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с
интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът
дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи
нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.
При
спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване на
дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната,
заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва
посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли
е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния
случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване
извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия
пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, ( например здравословното му
състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на
мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда
държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване
с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава – решение № 982 от
15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС.
В настоящия случай се установява
, че детето ***се отглежда от своята майка в България , като майката има и
друго дете- синът й *** , който е записан като студент първи курс в Университет
за приложни науки Хан през академичната 2017-2018 година. От съвкупния
доказателствен материал- събраните по делото гласни и писмени показания и
приобщения социален доклад се установява, че детето се отглежда в гр.Варна при
подходящи битови условия , като същото разполага със своя приятелска среда. От
своя страна, майката на детето желае да живее и да се устрои в Германия ,
където да работи и да отглежда детето си.
Съгласно указанията ,
обективирани в Тълкувателно решение 1/2016г.
на ОСГК на ВКС, когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това,
съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето. В случаите на определяне
местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции –
например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните
потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на
изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния
за него начин. В случай, че пътуването
на детето е поради промяната
в местоживеенето на родителя, при когото
е определено детето да живее, съдът
трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както
прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция
между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс
между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в
хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено
детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те
променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от
това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е
комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването
на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с
когото има определен режим на лични отношения.
Решението на съда следва да е в съответствие с
най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото
мнение и с оглед специфичните му нужди. В настоящия случай детето е на ниска
възраст , поради което не може да бъде взето предвид неговото лично мнение. Когато
родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да
подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани
с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или
от конфликти между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в
чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време,
но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите
от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество,
включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до детето, неговите
интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение.
Съобразно трайната практика на
ВКС изразена в редица решения постановени по реда на чл.290 ГПК и
представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на
заместващо съгласие по реда на чл.127а СК от съда без да е посочен конкретен
период и държави винаги няма да е в интерес на детето – в този смисъл са
решение № 234/30.05.2***г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 315/12.01.2***г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о.,
решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС,
решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и
много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън
границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в
държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка,
създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително
разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на
детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и
при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в
определен период от време от и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави
(например държавите – членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на
детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението
само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде
изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
При така установените факти,
съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, препятства
излишно права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Посещението на детето в държавите-членки на Европейския съюз, сред които и
Германия , където възнамерява да се
устрои неговата майка и Холандия, където учи неговия брат, ще благоприятства
положително върху психо-емоционалното развитие на детето,
ще обогати неговия светоглед и културно
развитие. Заявените държави не са място на размирици и природни бедствия,
поради което не се застрашават интересите на детето. От своя страна съдът
намира, че не е обосновано детето да посещава и съседните държави на Република
България , където същото може да отиде на почивка със своята майка, а наред с
това съдът съобразява и възможността за изява на детето като модел в чужбина,
изхождайки от представените писмени доказателства за участие на детето в такива инициативи.
Съдът намира, че е необосновано
искането да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на неговия баща , за пътуване на детето без ограничения в броя
на пътуванията и тяхната продължителност , т.к. не са налице събрани
доказателства , сочещи на необходимост от пътуване на детето без ограничения в
броя и продължителността във времето на пътуванията и до навършване на
пълнолетие. Разрешение за напускане на страната от малолетното дете без
ограничение в броя на пътуванията може да бъде преценено в интерес на детето
само в изключителни случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства,
несъмнено налагащи определянето му. Съдът , като съобрази обстоятелството, че детето
разполага с добри жилищни условия в България, че майката е подпомагана от
своето семейство , че има създадена своя
приятелска среда, намира, че е целесъобразно да бъде дадено разрешение детето
да пътува извън страната само за период от пет години. При формиране на горния
извод съдът съобрази както ниската възраст на детето, така й обстоятелството,
че предоставянето на възможност за неограничени пътувания на детето крие
потенциална възможност да настъпят съществени неблагоприятни промени в
обстоятелства, злепоставящи интересите на детето. Съгласно практиката на
Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г.
ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на разрешението се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на
детето и всички обстоятелства по делото.
Ограничаването на периода на пътуванията при
малолетните деца е наложително в техен интерес, като след изтичането му, при
продължаващо разногласие между родителите съдът отново следва да бъде сезиран с
искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на обстоятелствата с оглед
настъпили промени след постановяване на решението, от значение за интересите на
детето.
От събраните доказателства не са
налице обстоятелства, сочещи на извънредност ,
налагащи предварително изпълнение на решението, поради което съдът намира, че
не са налице предпоставките на чл.127а, ал.4 СК за допускане на предварително
изпълнение на настоящото решение.
При
определяне на периода на разрешението, следва да бъде съобразен и режима на
лични отношения на детето с неговия баща , като не бъде накърнено правото му да
осъществява контакт с детето си по определения му с влязло в законна сила
съдебно решение режим на лични контакти.
С оглед на горното, съдът намира, че
следва при съобразяване спецификата на конкретния случай да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на необходимите лични
документи на детето, както и разрешение за пътуване на детето в посочените
държави за срок от пет години, при спазване определения по съдебен ред режим на
лични отношения на детето с неговия баща.
Наред с
изложеното, отчитайки всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
молбата с правно основание чл.59,ал.9 СК е останала неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде оставена без уважение .
При
формиране на горния извод съдът съобрази обстоятелството , че ищцата желае да
бъде трайно променено местоживеенето на детето от Република България в Германия,
където майката иска да се установи и работи. В този случай , съдът следва да
съобрази обстоятелството, дали промяната на местоживеенето на детето , на средата , в който ще бъде
отглеждано и възпитавано ще бъде в негов интерес и дали тази среда е
по-благоприятна от средата , в който се отглежда детето понастоящем. По отношение
на работата , с която майката ще се издържа в Германия, са представени
декларация и оферта от ****** за работа в бистро-ресторант. Съдът намира, че
тези писмени доказателства не са достатъчно убедителни , за да бъде установено
наличието на поет ангажимент от страна на бъдещ работодател. Не са представени
никакви официални документи, удостоверяващи съществуването на
фирмата-работодател, с посочване на нейните данни за регистрация и
представителство. Оттук не може да се направи и обоснован извод , че посоченият
в писмото на П.*** размер на предлагано трудово възнаграждение е във
възможностите й да бъде заплащан от нея. Относно жилището , в което се претендира да
живеят майката и детето в Германия , съдът намира, че не са представени
доказателства, от които да се формира обоснован извод, че на детето ще бъдат
осигурени подходящи битови условия. На първо място не се установява , дали П.***
е собственик на това жилище, доколкото по делото не са представени писмени
доказателства , удостоверяващи правото й на собственост по отношение на
жилището, нещо повече св.Т. излага, че П.*** е ползвател на заведението и
жилището , което е разположено над него . Не се установява и обстоятелството
какви са действителните условия в жилището понастоящем, като св.Т.-майка на
ищцата излага в съдебно заседание, че не е посещавала апартамента от близо три
години. Не са представени писмени доказателства, от които да се установи
наличието на детско заведение в близост до жилището , с посочване на неговото
наименование , като от показанията на св.Т. е видно само, че има такова на 7-8 минути, но
свидетелката не може да изложи някаква конкретна информация , за да може да се
направи извод, че е направено сериозно проучване на този въпрос. Отделно от
това , в Германия майката не може да разчита на разширената подкрепа от страна
на своята майка и роднини при обгрижване на детето
Беатрис. Цитираната г-жа П.*** не представлява лице от семейния кръг, същата не
е роднина на майката , като майката няма никакви други роднини в Германия. Св.Т.
твърди, че П.*** ще подпомага майката в отглеждането на детето , но съдът
съобразява , че същата към настоящия момент е в напреднала възраст- на 67 години , а наред с това и както посочва
свидетелката живее в къща извън гр. Мюнхен, т.е. не в близост до посоченото
жилище. При така събраните доказателства съдът счита, че не е установено по
категоричен начин наличието на предпоставки , обосноваващи необходимостта от
промяна на местоживеенето на детето в настоящия момент и обуславящи трайно
извеждане на детето ***извън пределите на Република България , където същото
разполага с всички нужни материални и социални условия за нормално развитие,
където същото е обгрижвано от роднините по майчина
линия и където същото е добре асоциирано към заобикалящата го среда.
Вследствие
на изложеното , не са налице и условия , обосноваващи необходимостта от промяна
на определения режим на лични контакти на бащата с детето ***в посока на
ограничаване на същия. Отделно от това съдът отчита и обстоятелството, че
претендираният от ищцата режим на лични отношения ще лиши бащата от
възможността за пълноценно общуване с дъщеря му , а оттам и изграждане на
трайна връзка на детето с баща му. Ето
защо и именно и за да не се допусне невъзможност за изграждане на пълноценна
връзка на детето с бащата , съдът намира, че претендирания от ищцата стеснен
режим на лични отношения не е в интерес на детето. Интересът на детето, е този , за който съдът следи служебно и следва
да охранява и воден от принципа, че детето има право да общува и с майка си и
баща си , приема ,че режимът на лични контакти не следва да се ограничава веднъж
годишно , пък дори и за един месец през лятото.
Вследствие на изложеното , съдът намира , че следва да се остави без
уважение искането за промяна на
местоживеенето на детето и режима на лични отношения на бащата с детето.
Относно
разноските, съдът намира, че с оглед характера на производството по чл.127 и
чл.127а от СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков
процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение при делата по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а ал.2 СК, предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното
дете, ползва и двете страни и затова в производството всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. / В този
смисъл Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о./.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А.К. ЕГН ********** за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете ***А.К. ЕГН **********, родена
на ***г. и
за пътуване на детето , придружавано от своята майка К.И.Т. ЕГН ********** ,
до всички държави членки на Европейския
съюз и съседните на Република България
държави - Република Румъния, Република Сърбия, Република Македония, Република Гърция и Република Турция за срок от пет години, по време, което не съвпада с определения режим на лични отношения на бащата А.К. ЕГН ********** с детето ***А.К. ЕГН
**********, на основание чл. 127а, ал. 2
от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата К.И.Т. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника А.К. ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл.127 от СК за постановяване
на съдебно решение, с което да бъдат изменени определените със съдебно
решение № 773/29.02.2016г. , постановено
по гр.д.№ 3024/2015г. по описа на ВРС-ІХ състав, частично отменено със съдебно
решение № 1069/04.08.2016г. , постановено по в.гр.д. № 983/2016г. по описа на
ВОС, мерки относно местоживеенето на детето и режима на лични отношения на
бащата А.К., ЕГН********** с детето ***А.К. ЕГН **********, като бъде
постановено съдебно решение , с което, както следва:
- да бъде
изменено определеното местоживеене на
детето ***А.К. , като същото бъде определено
на нов адрес, както следва: Германия, ***. ***, гр. Мюнхен,
- да
бъде изменен определения режим на лични отношения на бащата с детето
, като бъде определен нов режим на лични отношения, съгласно който бащата да има право да взима
детето 1 месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му , на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Районен съдия: