№ 16809
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110142587 по описа за 2022 година
Предявен e иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с
чл.240, ал.1, във връзка с чл.99 ЗЗД.
Ищецът „.........” ЕООД твърди, че между „...........“ ЕАД и Т. И. А. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., въз основа на който кредитора е
отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 3225.60 лева. Заявява, че
кредитополучателя се е задължил да погаси задължението си на 32 месечни анюитетни
вноски, с краен срок на погасяване-14.12.2022 г., като е бил договорен годишен лихвен
процент в размер на 18% и годишен процент на разходите от 19.56 %. Поддържа, че след
усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер
месечните си вноски, съгласно Договора. Твърди, че поради неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита/главница и лихви/, на основание чл.13, ал.2
от Договора, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжника е било
връчено уведомление за предсрочна изискуемост на 03.12.2021 г. Заявява, че на 19.10.2021
г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), между „...........“ ЕАД и
„.........” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит №4126850/22.04.2020 г. е изкупено от ищеца. Поддържа, че
длъжника-ответник е уведомен от момента на получаване на съобщението за цесията (с
връчване на препис от исковата молба), че кредитор по отношение на гореспоменатото
парично вземане е „.........” ЕООД. Претендира да се установи съществуване на вземането за
сумата от 2785.33 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението-16.03.2022 г., както и присъждане на разноските.
1
Ответникът Т. И. А. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
не е представил писмен отговор.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
При този иск съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им
Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г., по силата на който
„...........“ ЕАД е предоставил на ответника парична сума, като кредитен лимит в размер на
3225.60 лева и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична
сума, заедно със съответния годишен лихвен процент в размер на 18%. Ищецът следва, че на
19.10.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), между
„...........“ ЕАД и „.........” ЕООД и че ответника е бил уведомен за същата. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението да върне получената сума, т.е.
погасяване дълга на падежа.
В разглеждания случай по делото се установи от представените Договор за
потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г. и Договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) от 19.10.2021 г., че между ищеца „...........” ЕООД и
ответника Т. И. А. е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски
паричен кредит, въз основа на който „...........“ ЕАД се е задължил и е предоставил на
ответника парична сума от 3225.60 лева, при годишен лихвен процент в размер на 18% и
годишен процент на разходите от 19.56 %. Кредитополучателят-ответник се е задължил да
върне сумата от 4 211.64 лева, на 32 равни месечни вноски в размер по 151.13 лева, с
падежна дата 14-ти и първа вноска на 14.05.2020 г.
Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е обективно и
компетентно изготвена, кореспондира с останалия доказателствен материал и се кредитира
от съда се установява, че по процесния кредита са платени на 01.11.2021 г. сумата от 100
лева; на 17.11.2021 г. сумата от 50 лева; на 28.06.2022 г. сумата от 320 лева, или общо сумата
от 470 лева, с която се погасяват задълженията по лихвите. Вещото лице заявава, че поради
неплащане на две и повече вноски и на основание чл.13 от Договора, кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 03.12.2021 г. От заключението по експертизата се установява, че
към датата на предсрочната изискуемост, респ. към датата на изготвянето на експертизата
дължимата сума е 2785.33 лева, представляваща главница.
С оглед на гореспоменатото предявеният иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло. Последица от уважаването на иска е и присъждането на
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – в случая от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по аргумент от чл. 422, ал. 1, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК на 16.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
С оглед на своевременно направено искане от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 641.41 лева, представляваща
2
разноски за държавна такса от 111.41 лева, възнаграждение на вещо лице от 350 лева и
адвокатско възнаграждение от 180 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният от „.........” ЕООД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”,
ул.”Рачо Петков- Казанджията” №4-6, против Т. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Арчар,
община Димово, област Видин, ул.“Добрич“ №18, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1, във връзка с чл.240, ал.1, във връзка с чл.99 ЗЗД чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.7,
ал.1 от ЗЗД, съществуването на вземането за сумата 2785.33 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4126850/22.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението-16.03.2022 г. до окончателното
й изплащане, удостоверено в Заповед № 15364/02.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гражданско дело № 24172/2022 г. на СРС, 52-ри
състав.
ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. Арчар, община Димово, област
Видин, ул.“Добрич“ №18, да заплати на „.........” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 641.41 лева,
представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3