гр.София 08.05.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публичното съдебно заседание на първи март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12641 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл. 238 КЗ(отм.)
Ищеците са наследници на А.С.Б.–поч. на 29.12.15 г. и
твърдят в ИМ, че наследодателката им е сключила на 31.05.12г., като кредитополучател и „Ю.“
АД, като кредитодател договор за ипотечен кредит
„Домът“, по силата на който на първата е предоставен кредит в размер на 66 000 евро, който е следвало да бъде върнат
чрез заплащането на 200 месечни вноски в срок до 30.06.29г. След
преструктуриране, кредитодателя,„Ю.“ АД се влива в „П.и.б.“ АД. За срока на
кредита и въз основа на договор за групова застраховка „Живот“ и застрахователен
сертификат от 18.06.15г. към нея, Б.та е застраховала живота на
кредитополучатела А.Б.в ответното дружество. В срока на действие на договора за
застраховка настъпва застрахователното събитие - смъртта на 29.12.15 г. на кредитополучателя. По образуваната щета при
ответника като застраховател, той отказва изплащане на застрахователно обезщетение
с мотива, че събитието е изключен риск,
тъй като смъртта е в резултат от заболявания, за които застрахованият е знаел
или му е била поставена диагноза или е бил лекуван или е получавал лекарства
преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка по повод
настъпилото застрахователно събитие – смъртта на наследодателката им. Твърдят, че след смъртта на кредитополучателя
са поели обслужването на договора за кредит и за периода от м.12.15г вкл. и по
време на процеса или до м.01.18г са платили
изискуемите погасителни вноски в общ размер на 16 712.29 лв. Оспорват отказа на
застрахователя, тъй като считат, че не е налице посоченото основание за него, защото
към момента на подписване на „Здравната декларация“, съдържаща се в
съгласието-сертфикат, А.Б. нямала знание, че е имала тумор, съответно същата не
е могла към 18.06.2015г. - датата на подписване на декларацията,съзнателно да
премълчи обстоятелството, че страда от такова заболяване. Ищците искат да бъде осъден ответника да заплати на „П.и.б.“
АД сумата от 23 381.95 лв. - представляваща застрахователна сума по договор за
групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели на кредити на „Ю.“ ЕАД по
повод настъпилото застрахователно събитие - смъртта на А.С.Б. по договор за
ипотечен кредит „Домът“ № 312-326 от 31.05.2012г. в размер на остатъка от
главницата (редовна и просрочена) по договора за кредит към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 29.12.2015г. Ищците правят искане да
бъде конституирана като необходим другар „П.И.Б.“ АД и и се осъди ответника да заплати претендираните
суми. Претендират и разноските по
делото..
Необходимият другар на ищците „П.И.Б.“
АД моли съда исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът в законоустановения срок, не оспорва, че между А.Б. и „Ю.“АД
е сключен договор за кредит от 31.05.12г. и след вливането на „Ю.“ АД в „П.и.б.“
АД и този договор е преминал към „П.и.б.“ АД заедно със сключената с ответното
дружество Групова застраховка „Живот“. Не оспорва, че в застрахователното
покритие на застраховката е била включена и А.Б., в качеството на
кредитополучател по гореописания договор за кредит, както и че ищците са
наследниците по закон на кредитополучателя.
Поддържа, че процесният иск е недопустим, тъй като ищците не са кредитори на „П.и.б.“
АД и за същите липсва правен интерес от предявяването на косвен иск, с който да
се иска застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати сумите на Б.та.
На следващо място, при условията на евентуалност, в случай на приемане,че иска е допустим, счита, че същия е
неоснователен. Намира, за законосъобразен отказа за плащане на застрахователното обезщетение, тъй
като смъртта на наследодателката на ищците е настъпила в резултат на заболяване,
което е изключен риск, тъй като в акта за смърт е отразено като причина за настъпването й
-Карцином на млечна жлеза.Твърди,че наследодателката на ищците е страдала от
това заболяване към момента на подписване на декларацията, приложена в
съгласието-сертификат- 01.07. 15г. Счита, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.189 ал.1 и ал.4 КЗ (отм.), тъй като наследодателката на ищците при
сключването на застрахователния договор е премълчала обстоятелство, при наличие
на което застрахователят не би сключил договор. Ако застрахователят е знаел за
това можел да откаже изцяло или частично плащане на застрахователна сума, в случай че премълчаното обстоятелство
е оказало въздействие за настъпване на събитието. Съобразно изложеното моли съда
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнанграждение на процесуалния представител на
ищците.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено следното :
По делото не е спорно и с оглед приложените
доказателства се установява, че на 31.05.2012г между „Ю.“ АД, в качеството на
кредитор и А.С.Б., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит „Домът“,
по силата на който на първата е предоставен кредит в размер на сумата от 66 000
евро, който е следва да бъде върнат чрез заплащането на 200 месечни вноски в
срок до 30.06.2029г.
След преструктуриране „Ю.“ АД се влива в „П.И.Б.“
АД. За срока на договора за кредит и въз основа на договор за групова
застраховка „Живот“ и застрахователен сертификат от 18.06.15г. към нея, Банката
е застраховала в ответното дружество живота на кредитополучателя А.Б.. В срока
на действие на договора за застраховка настъпва застрахователното събитие -
смъртта на 29.12.15 г. на застрахования кредитополучател.
В раздел 1 "Дефиници" от ОУ
/л.124/ е разяснено понятието „остатък по отпуснат кредит“ - посочено е, че
включва остатъчния дълг по главницата (редовна и просрочена) на кредита към датата
на настъпване на застрахователното събитие.
Представен е Сертификат-съгласие към
групова застраховка „Живот“ за включване
към процесната застрахователна полица, в което застрахованата А.Б. е
декларирала с „НЕ“ обстоятелството, че не е частично или пълно трайно
неработоспосбна впоследствие на заболяване, както и че не боледувала, не е била
лекувана, хоспитализирана, няма оплаквания вследствие на заболяване през
последните 5 години за злокачествени тумори.
От представеното извлечене от акт за
смърт 0737/ 30.12.15г., е видно,че кредитополучателката Ангелия Б. е
починала на 29.12.15г. вследствие на карцином на млечната блеза.
Съгласно удостоверение за наследници № 122/12.01.16г. на СО р-н Красна
поляна, А.Б. е оставила за наследници по закон ищците : О.А.Б. - съпруг, А.О.Б.
и С.О.Б. – дъщери.
Съгласно приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, размерът на общо дължимата
главница към 29.12.2015г. възлиза на 11 910.00 евро (или 23 293,94 лв.).Тази
сума съставлява остатъка по главнивцата на този кредит от 29.12.2015 г. до крайния срок на
погасяването на кредита - 15.01.2019 г.
От медицинските документи по делото и изслушаното заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт,е видно, че
поставената диагноза на А.Б. при
хоспитализацията в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД-София за периода
09.06.15г.-29.06.15г. е метастази от дуктален крацином. Вещото лице дава
заключение, че диагнозата за наличие на злокачествено заболяване е
поставена след първата хоспитализация на
болната - 09.06.15г., когато е проведен скенер, оперативно лечение и е взета
биопсия. От експертизата се установява, че окончателната диагноза на А.Б. е
била поставена на 29.06.15г., при изписването й от лечебното заведение.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.134 ЗЗД във вр. чл.199а
КЗ(отм.) във вр. с 242, ал. 1 КЗ
(отм.)
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1
от ЗЗД,
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални
права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия
длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му.
Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да твърди, че има
качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и да обоснове
правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице, когато длъжникът
на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои
права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да бъде допустим такъв
иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно ищецът да твърди наличие
на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността на
иска е обусловена от доказването им. Материалноправната
легитимация е свързана е принадлежността
на правоотношението - установяване на носителя на правото и установяване носителя на задължението.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е
въпрос по същество и обуславя основателността на иска.
За
да бъде уважен иска по чл. 134 от ЗЗД следва да бъдат налице следните елементи на сложния
фактически състав в тяхната кумулативна даденост: ищецът да е кредитор на
длъжника, чиито права предявява; длъжникът на ищеца да има парично вземане към
ответника и да е налице бездействие от страна на длъжника, което обуславя
правния интерес на ищеца да предяви иска с правно основание чл. 134 ЗЗД.
С
оглед на изложените от ищците твърдения съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 134, ал. 1 ЗЗД. Налице е правен интерес на ищците за предявяване на иска
по чл. 199а
във вр. с чл.242 КЗ (отм.) при условията на чл. 134, ал. ЗЗД относно имуществени права на правоприемника на кредитодателя
"П.и.б.“ АД, тъй като се твърди, че Б.та бездейства да предяви иск за
вземането си за застрахователната сума, след отказа на ответника ( застрахователя „Ф.Х.З.“ АД) и това
бездействие заплашва удовлетворяването на вземанията на ищците.
Процесната групова застраховка
"Живот" на кредитополучателя, сключена между „ПИБ“ АД и ответното дружество, с ползващо се
лице – „ПИБ“ АД, с предмет живота и здравето на кредитополучателя е била такава
по чл.
199а, ал. 1 КЗ(отм.), във вр. чл.
231 КЗ (отм.) за обезпечение задължение на физическо лице. В това
застрахователно правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на
застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки
един кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова
застраховка "Живот", представлява застраховано лице,
"върху" чиито живот се сключва застрахователният договор. Страни по
този договор са Банката и застрахователя. Застрахования кредитополучател, няма
качеството ползващо се от застраховката лице, а е лице, чийто живот, здраве и
телесна цялост са предмет на застраховката, сключена в полза на банката
кредитор. В този смисъл това не е типичен договор в полза на трето лице (Решение
№ 99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г. на ВКС ТК І Т.О.) .
Възникването на кредитното отношение между
наследодателя на ищците и Банката, както и на застрахователното правоотношение
между банката и ответното застрахователно дружество са безспорни обстоятелства.
Спорното по делото е: налице ли е правоизключващото условие съгласно чл.18 КЗ (отм.). Съобразно тази разпоредба, ако застрахованият съзнателно
е обявил неточно или съзнателно е премълчал обстоятелство, при наличието на
което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство,
застрахователят може да прекрати договора. В случаите на съзнателно неточно
обявяване на обстоятелства, при липса на прекратяване и настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение или сума, само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието -
чл.
189, ал.4, вр. ал.1
от КЗ (отм.). За съществени се смятат обстоятелствата, за които
застрахователят писмено е поставил въпрос – чл. 188, ал.2 от КЗ (отм.).
В конкретния случай се установи, че
застрахователят изрично е поискал кредитополучателят като застраховано лице да
декларира заболяванията свързани със злокачествени тумори, като в
сертификата-съгласие А.Б. е декларирала с „НЕ“ обстоятелството, че не е
частично или пълно трайно неработоспосбна впоследствие на заболяване, както и
че не боледувала, не е била лекувана, хоспитализирана, няма оплаквания
вследствие на заболяване през последните 5 години за злокачествени тумори.
Спорен е въпросът за момента на подписване на
този сертификат който е с дата –
18.06.2015 г. приложен по делото както
от ищците така и от ответника. В
екземпляра приложен от ищците (л. 17 –
20) липсва подпис на А.Б. като застрахован, а в екземпляра приложен от ответника ( л. 123-127) по
делото отразен е с подпис на З.то лице. Към
екземпляра представен от ответника са приложени писмени документи
удостоверяващи връчването на сертификата на застрахованото лице и условията към
него от които безпорно се установява, че доставката е предадена на куриер на
19.06.2015 г. и е връчена и разписана
от А.Б. в дома й на 1.07.2015 г. (л131).
Съдът приема, че достоверната дата на
която наследодателката на ищците е подписала този сертификат е 01.07.2015г. а не на 19.06.2015 г.както
се твърди в ИМ. Това е така, защото тя е постъпила в МБАЛ “Свети Иван Рилски“ ЕАД на 09.06.2015
г. била е оперирана 12.06.2015 г. и е изписана на 29.06.2015 г. видно от приложената
епикриза на л.45 по делото.
Съдът намира, че в
случая наследодателката на ищците подписвайки сертификата в дома си на
01.07.2017 г. след извършената операция в болницата съзнателно не обявява,
премълчава, обстоятелството което вече се знае и което е съществено с оглед
интереса на застрахователя, защото последният е поставил изрично въпроса за
него преди включването му към полицата.
По делото не е спорно, че до
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не е прекратил
договора. При това положение той може да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователното обезщетение, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието - чл.
189, ал.4, вр. ал.1
от КЗ (отм.).Заключението на СМЕ установява, че окончателната диагноза на
лицето е била поставена на 29.06.2015г.
Сертификатът –съгласие е подписан, на
дата следваща констатиране заболяването на наследодателката, но именно премълчаното обстоятелство на 01.07.2015 г. е оказало въздействие за
настъпване на застрахователното събитие. Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.4 КЗ (отм.) с оглед представените медицински
след като датата на узнаване от страна на кредитополучателя, че е болна от карценом е
предхождаща датата на подписване на сертификата съгласие застрахователят е
отказал изплащане на застрахователното обезщетение.
Поради изложеното съдът счита че липсвмат предпоставки за уважаването на
иска и той следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските.
При този изход на спора право на разноски има
ответника и необходимия другар.
Ответникът
доказва разноски СМЕ в размер на 500 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1476 лв. и следва да му се присъдят всички направени
по делото разноски – 1976 лв.
Необходимия другар „П.И.Б.“ АД не
претендира за разноски.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от О.А.Б.,
А.О.Б. и С.О.Б. № 1 ет.5 ап.25 за
заплащане от „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, на
„П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.
199А във вр. с чл.242 от КЗ (отм.) сумата
23
293.94 лв. - представляваща застрахователно сума по договор за групова
застраховка „Живот“ на кредитополучатели на кредити на „Ю.“ ЕАД по повод
настъпилото застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя А.С.Б. по
договор за ипотечен кредит „Домът“ № 312-326 от 31.05.2012г. в размер на
остатъка от главницата (редовна и просрочена) по договора за кредит към момента на настъпване на застрахователното
събитие - 29.12.2015г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О.А.Б., А.О.Б. и С.О.Б. да
заплатят солидарно на „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1976 лв – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: